РЕШЕНИЕ
№ 562
гр.
Враца, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 04.12.2019 г./четвърти декември две хиляди и
деветнадесета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при участието на секретаря Маргаритка Алипиева, като
разгледа докладваното от съдия М.
Раденкова адм. дело № 595 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с
чл. 172, ал. 5, вр. чл. 171, т. 1, б. „б“
ЗДвП, вр. чл. 22 ЗАНН.
Образувано по жалба на Г.И.М. ***,
чрез пълномощника му адв. В.Д. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 18-0967-000868/29.11.2018г. на Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Враца, с която на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството му за управление на МПС, до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се сочи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването
ѝ. Посочено е, че изложените в заповедта фактически и правни основания са
в противоречие с установената фактическа обстановка в съставения АУАН, въз основа
на който е издадена, като в последния са посочени и други нарушения. Изложени
са доводи, че актосъставителят не е взел под внимание дадените от М. обяснения,
че от дълго време се лекува от високо кръвно, подагра и сънна апнея, като
всекидневно пие лекарства, част от които приел непосредствено преди проверката
и същите могат да окажат съществено влияние върху теста, поради което отказал
да го извърши. Оспорена е компетентността на актосъставителя и органа издал
оспорената ЗППАМ.
Ответникът – Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
По делото са представени писмени и гласни доказателства.
Прието е заверено копие от административната преписка по оспорената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-0967-000868/29.11.2018 г. на
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Враца, на жалбоподателя Г.М. е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. В мотивите за издаването ѝ е
прието, че на 29.11.2018 г. около 21:40 часа в гр. Враца по ул. „И.Т.“ до № ***,
жалбоподателят управлява лек автомобил Пежо 407 с рег. № ВР***, собственост на
М.Е. ЕООД гр. Враца, като отказва да му бъде извършена проба за установяване
употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с № ARDN0015, за което му е издаден талон за
медицинско изследване № 0031021. Прието
е, че с това деяние жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 174,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена описаната по-горе принудителна административна мярка.
От приложената в заверено копие
административна преписка, се установява, че на жалбоподателя е съставен АУАН серия
Д №451809/29.11.2018 г., приложен е и талон за медицинско изследване №0031021,
екземпляр от който е връчен на жалбоподателя в 22:50 часа на 29.11.2018 г.,
както и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Приложена е
Заповед №369з-1400/02.08.2018 г. на Директора на ОДМВР – Враца, с която са
оправомощени длъжностните лица от ОДМВР – Враца да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б. „а“ и т.6 от
ЗДвП. Приложена е и Справка за извършените от жалбоподателя нарушения, като
водач на МПС.
По делото е разпитан свидетеля К.К.,
според който пробата с алкотест е била неуспешна, но не поради техническа
неизправност на същия.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за
проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146, т.1-5 вкл. от АПК,
извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице-адресат на
оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147,
ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Оспорената заповед за налагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП мерките за административна принуда по чл.171, т. 1 се
прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях лица. В случая по делото няма
спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Враца, чиято компетентност е установена от т.1.3 на
приложената по делото заповед №369з-1400/02.08.2018
г. на Директора на ОДМВР – Враца, а
последната заповед съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, определяща
службите за контрол, също приложена в административната преписка. Следователно заповедта е издадена от
компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146,
т. 1 АПК и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Заповедта е издадена при спазване на
изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, а
именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59,
ал. 2, т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й,
като е подписана от нейния издател. В нея са изложени ясни и конкретни
фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП, като е посочено времето и мястото на извършване, вида на
управляваното от него МПС, техническото средство за установяване употребата на
алкохол и издадения талон за медицинско изследване, което е в съответствие с
изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични
вещества или техни аналози.
Възражението на оспорващия, че в заповедта е цитирана разпоредбата на чл. 171,
т. 1, б. „б“, като не е посочено от кой закон, представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила е също неоснователно. В
титулната част под номера на ЗППАМ органът е посочил, че същата е на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Изложените мотиви в оспорената заповед са напълно
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е в
установената от закона форма, с всички изискуеми реквизити и при издаването
ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.2 и
т.3 АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 1,
б. „б“ за издаване на процесната ЗППАМ. Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП (в действащата към датата на издаване
на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ:
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца (хипотезата в настоящия случай).
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при
издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане
на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Следователно при установяване наличието
на предпоставките по чл. 171, т. 1 от ЗДвП административният орган е задължен
да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията
му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Доводите изложени в защитната теза, че
оспорващият отказал да бъде тестван с алкотест дрегер, защото от дълго време
приема лекарства поради високо кръвно, подагра и сънна апнея, които биха могли
да повлияят на резултата от теста са неоснователни. Неоснователен е и доводът,
че когато се съгласил да бъде изпробван и резултатът бил невалиден се касае за
невалиден тест, а не за отказ изобщо от извършване на проверка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта,
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако
те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление. В ал. 2 на същата
подзаконова разпоредба е посочено, че неизпълнението на указанията на контролния
орган, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ
на лицето да му бъде извършена такава. При това положение правилно е прието в
АУАН и издадената въз основа на него ЗППАМ, че е налице отказ от страна на
жалбоподателя да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта.
От друга страна, когато лицето отказва
проверка с техническо средство или не приема резултатите от него на основание
чл. 3а от цитираната Наредба му се издава талон за медицинско изследване по
образец, съгласно Приложение 1. Такъв талон под № 0031021 е издаден на
оспорващия, което обстоятелство е отразено, както в съставения АУАН, така и в
издадената от административния орган ЗППАМ, като в него е посочено да се яви в
ЦСМП – Враца до 45 минути от връчването му. В протокола за медицинското
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, като причина
да не се извърши изследването е посочено „отказва кръвна проба“.
Нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда няколко
алтернативни хипотези, като наличието на само една от тях е достатъчна, за да
бъде изпълнено условието за налагане на посочената ПАМ. В случая безспорно се
установява, че жалбоподателят е управлявал
МПС и при проверка от страна на полицейските органи и получен невалиден
резултат е отказал повторна проверка с техническо средство (това са и твърденията
на самия жалбоподател), като е отказал
да му бъде взета и кръвна проба.
С това си поведение е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно – временно
отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане
на мярката е налице - установяване на управление на МПС и отказ да бъде
проверен за употреба на алкохол. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя. В настоящия казус е установен основният
релевантен за спора факт - управление на МПС и отказ на водача да бъде проверен
за употреба на алкохол - нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този аспект несъмнено е налице
материалноправна предпоставка, пораждаща задължението на административния орган
за прилагане на процесната ПАМ. Нарушението на водача е констатирано с издаден
АУАН, който има обвързваща материална доказателствена сила до установяване на
противното съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. В настоящото производство жалбоподателят не
е ангажирал никакви доказателства, с които да обори материалната
доказателствена сила на АУАН, поради което съдът приема, че отразеното в него
съответства на действителното фактическо положение.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че са налице законовите предпоставки за прилагане на ПАМ с
оспорената в настоящото производство заповед.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на движението по
пътищата, с цел опазване живота и здравето на
участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да
извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.М.
*** против Заповед № 18-0967-000868/29.11.2018 г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Враца за прилагане на принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството му за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
АДМ. СЪДИЯ: