Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази : С Решение № 352/ 12.07.2010г., постановено по гр.д. № 877/2010г. Горнооряховският Районен съд е осъдил К. С. И. да заплати на „И.”О. В С сумата от 7500 евро, представляваща стойността на неоснователното обогатяване , поради погасяване по давност на неизплатен запис на заповед, издаден на 30.08.2006г. с падеж 15.12-.2006г.ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба -09.04.2010г. до окончателното й изплащане, .Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. С. И. В жалбата се навеждат основания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд относно това, че е налице неоснователно обогатяване, са неправилни. Твърди се, че макар по делото да са събрани доказателства за наличието на връзка между записа на заповед от 30.08.2006г. и договор за консултантски услуги от същата дата между страните, първоинстанционният съд изцяло е игнорирал тези доказателства. Развити са подробни доводи по същество. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. По отношение допустимостта на решението се сочи, че то е постановено по недопустим иск, тъй като надлежни страни по иска с правно основание чл. 534 от ТЗ могат да бъдат само търговци, а не и физически лица. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата в подаден в законоустановения срок отговор на същата е заел становище за нейната неоснователност. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е възприел становището за липса на връзка между процесния запис на заповед и договора за консултантски услуги, сключен между страните. В договора липсвала клауза, която да урежда отношенията между страните по процесния запис на заповед. Тази липса обосновавала недопустимост на събраните по делото гласни доказателства, поради това, че с тях се целяло установяването на уговорки по повод на договора. След като не била доказана връзка между каузалното и абстрактното правоотношение по делото, ирелевантни били и всички престации във връзка с каузалното правоотношение, а от друга страна по иска по чл. 534,ал. 1 от ТЗ било абсолютно ирелевантно дали пари въобще са били плащани във връзка с поетото задължение по менителничния ефект, или не. Развити са подробни съображения по съществото на спора. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски. С Решение № 353/19.11.2010г. Великотърновският Окръжен съд е потвърдил обжалвания първоинстанционен акт. С Решение № 90/10.09.2012г. по д. № 431/2011г. ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В рамките на това производство, Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че решението е валидно изцяло и допустимо изцяло. По същество решението е неправилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът „И.”О. С. твърди, че със запис на заповед от 30.08.2006г. ответникът К. С. И. се е задължил да му заплати сумата от 7500евро, на падеж 15.12.2006г. На посочения падеж длъжникът не изпълнил задължението си. Към момента на подаване на исковата молба давностният срок по чл. 531 от ТЗ е изтекъл, което лишило кредитора от възможността да претендира вземането си по ценната книга . В негова полза обаче е породена възможността да претендира от издателя сумата, с която той се е обогатил в следствие отпадане задължението му да плати поради изтичане на давността, за сметка на обедняването на поемателя- кредитор, който пък от своя страна се лишил от възможността да събере от длъжника задължението си по същата ценна книга. Поради това се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7500 евро, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че основание за издаване на процесния запис на заповед е договор за консултантски услуги между К. К. /управител на ищцовото дружество/от една страна, и К. И. И М. Д. – от друга страна. Съгласно този договор К. следвало да заплати на двамата изпълнители сумата от 15000 евро за извършена консултантска услуга за получаване на субсидия от предприсъединителните фондове към ДФ „З.”. Твърди, че задълженията по договора са изпълнени. Като гаранция К. поискал от двамата изпълнители да подпишат запис на заповед за суми от по 7500евро . Финансирането по проектите, за осъществяването на един от които Костов сключил договора с изпълнителите, било спряно от съответните органи на ЕС за неопределено време. Недоволен от това, К. предприел действията си спрямо ответника. Претендира се искът да бъде отхвърлен. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Със запис на заповед от 30.08.2006г. ответникът К. С. И. е поел задължението неотменимо и безусловно да плати, срещу предоставяне на записа, на „И.”О. С. сумата от 7500 евро, на падеж 15.12.2006г. С договор за консултантски услуги от същата дата-30.08.2006г.-К. С. И. И М.А. Д. в качеството си на изпълнители, поели задължението да доставят на К. К. К. в качеството му на възложител – консултантска услуга с цел издействане на безвъзмездни средства от предприсъединителните фондове на ЕС. Цената на предоставяната услуга по договора е определена на 15 000евро. В раздел „Санкции и неустойки ” на същия е посочено, че ако изпълнителят не изпълни своите задължения, допусне пропуски в тях или на възложителя бъдат отказани безвъзмездни средства от ДФ „Земеделие, е длъжен да върне цената по договора в 3 дневен срок с лихва 0,1% върху сумата. Като свидетели по делото са разпитани лицата А. Т. и Г. А.. Свидетелите сочат, че са присъствали при подписването на договора от 30.08.2006г. между договарящите по него, като и двамата твърдят, че К. К. – възложителят по договора- поискал да се подпише запис на заповед от двамата изпълнители съответно за по 1/2 от цената по договора, а именно - по 7500 евро. Свидетелят Ангелов сочи, че записът на заповед, подписан от ответника по делото е в полза на „И. ОООД, тъй като задължението по него е поето към К. К.-управител на дружеството. К. и ответникът са обсъждали този въпрос пред самия свидетел. Разпитан по реда на чл. 176 от ГПК управителят на ответното дружество заявява, че договорът и записът на заповед имат „фактическа връзка, но не и правна”. Той обаче категорично потвърждава, че процесният запис на заповед е подписан във връзка с договора от 30.08.2006г., сключен между него като физическо лице, ответника и адвокат Димитрова . При тези данни от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 534 от ТЗ, обективно съединен с иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Така предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от приносителя на менителничен ефект , против платеца по същия, с твърдението за изтекла менителнична давност , в следствие на която е настъпило неоснователно обогатяване за платеца. Възражението на въззивника, че страни по иска по ч 534 от ТЗ може да бъдат само търговци, е неоснователно. Надлежна страна по този иск е всяко физическо или юридическо лице, имащо качеството на приносител, съответно платец по запис на заповед. За да бъде уважен този иск, следва да е налице действителен менителничен ефект, по който е изтекла погасителната давност за упражняване на менителничните права спрямо всички задължени лица. В случая е налице действителен запис на заповед, който отговаря на всички изисквания за форма. Установено е, че погасителната давност за предявяване на исковете срещу платеца по представения запис на заповед, предвидена в чл. 531 от ТЗ, е изтекла. Записът на заповед не е джиросван. Приносителят на ефекта твърди, че поради прескрибирането на процесния менителничен ефект, платецът по същия се е обогатил неоснователно с дължимата по ефекта сума, за сметка на обедняване, настъпило в патримониума на самия приносител. Искът е неоснователен, по следните съображения: Този иск би бил основателен само ако е налице вреда за ищеца, произтичаща от невъзможността му да реализира менителничните си права. Искът би бил основателен само поради факта, че приносителя‗ на процесния действителен запис на заповед, в следствие на прескрибирането му, не е могъл са събере по съответния ред сумата по тази ценна книга. Горното би било достатъчно, за да се счете искът за основателен, но само ако ответникът по иска не бе навел и доказал възражение за наличието на каузално правоотношение, стоящо в основата на отношенията между страните по повод издадения от ответника менителничен ефект. В случая ответникът навежда твърдение, че записът на заповед от 30.08.2006г., по който той се явява платец, е издаден, за да обезпечи изпълнението на един договор, сключен между него и управителя на дружеството – приносител. От данните по делото безспорно се установява връзка между договора за консултантски услуги, сключен на 30.08.2006г. със страни К. К. /управител на ищцовото дружество/ от една страна, и ищецът и М. Д. от друга. Тази връзка не следва пряко от факта, че записът на заповед и договора са подписани в един и същи ден, нито пък от обстоятелството, че сумата по записа на заповед представлява половината от уговорената в договора цена. Това са само индиции за наличието й. Връзката се доказва на първо място от показанията на свидетелите, разпитани пред първоинстанционния съд и на следващо място, от изявлението на самия управител на дружеството – ищец- депозирано по реда на чл. 176 от ГПК. Както свидетелите, така и самият управител без никакво противоречие помежду си, твърдят категорично наличието на пряка връзка между договора и записа на заповед. Свидетелят А. установява, че записът на заповед е бил подписан в полза на дружеството ищец само поради обстоятелството, че К. К.- възложител по договора за консултантски услуги- е управител на това дружество. Записът на заповед очевидно е подписан с единствената цел да гарантира изпълнението на задълженията на ответника като изпълнител по договора за консултантски услуги, както и да гарантира връщането на дадената цена, в случаите, посочени в раздел „Санкции и неустойки „ на договора. Възраженията на въззиваемия, депозирани в отговора на въззивната му жалба, че след като в самия договор не е включена обезпечителна клауза, имаща за предмет издаването на процесния запис на заповед, по никакъв друг начин не може да се докаже твърдяната връзка между абстрактната и каузалната сделки, е неоснователно. Свидетелските показания за установяване на горния факт са допустими и първоинстанционният съд е следвало да ги вземе предвид. В случая с тях не се установява писмено съглашение, в което някоя от страните по делото е участвала, а един конкретен факт- наличието на връзка между две сделки . При това положение, с оглед доказаността на пряка връзка между прескрибирания запис на заповед и договора за консултантски услуги, ищецът е този, който е следвало при условията на пълно и главно доказване да докаже фактите, от които произтича вземането му. Вредата, претърпяна от него в случая не произтича само от факта, че той е изгубил правото си да инкасира дължимата му се по записа на заповед сума, но и от факта на осъществяване на условието за заплащане на сумата по записа на заповед, предвидено в самия договор за консултантски услуги. По делото не са събрани доказателства , а и самият ищец не е навел твърдения за това, че ответникът не е изпълнил добросъвестно задълженията си по договора за консултантски услуги. Оттук, след като не може да бъде ангажирана отговорността на последния по каузалното правоотношение, то не може да се търси и сумата по издадената като обезпечение за осъществяване на тази отговорност ценна книга. В този смисъл ищецът не доказва, че е претърпял вреди от неоснователно обогатяване на ответника за негова сметка с исковата сума,поради прескрибиране на записа на заповед, издаден в негова полза. Претенцията му по чл. 534 от ТЗ следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и акцесорната претенция с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД, тъй като нейната основателност зависи от уважаването на главния иск . Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за неправилност на постановения първоинстанционен акт. Неправилно първоинстанционният съд, без да обсъди наличието на връзка между записа на заповед и твърдяното от ответника каузално правоотношение, е уважил предявените искове. Решението като неправилно следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му относно разноските. При този изход на делото на въззивника следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред въззивната инстанция така, както са поискани. Разноските възлизат на 292,50лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 352/ 12.07.2010г., постановено по гр.д. № 877/2010г. на Горнооряховския Районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от „И.”О. гр. С., ЕИК ...против К. С. И., ЕГН * обективно съединени искове с правно основание чл. 534 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащането на сумата 7500 евро, представляваща стойността на неоснователно обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен Запис на заповед, издаден на 30.08.2006г. с падеж 15.12.2006, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА „И.”О. гр. С. , ЕИК ... да заплати на К. С. И., ЕГН * сумата от 292,50лв./двеста деветдесет и два лева 50 с./ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок , считано от връчването му на страните ,пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |