№ 49
гр. Момчилград , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200174 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от „**********“ ЕАД- гр.София, ЕИК **********, срещу Наказателно
постановление № НЯСС- 108 от 17.06.2021г. на Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание
чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, на жалбоподателя е
наложена административно наказание „имуществена санкция“ в общ размер
на 1 000 лева, за неизпълнение на предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190
„а“ ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното с жалбата наказателно
постановление, което било издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, и други. Посочва, че е бил изтекъл тримесечният
преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като заявява, че
първоначалната проверка била извършена на 04.06.2020г., а актът е бил
издаден на 22.12.2020г. Освен това не било ясно дали актосъставителят е
изрично оправомощен да съставяне АУАН по съответната заповед на АНО,
която не била приложена. Предвид на това моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление, защото не са били
условията за налагане на санкция.
1
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, уведомен и по
телефона, чрез съответен служител, не се представлява.
Административно-наказващият орган– Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2020г. е извършена проверка от св.И. и Д.К.- служители в
РО „НЯСС“- Южна централна България при ДАМТН, с месторабота в
гр.Кърджали, на язовир „ЛАЛЕ“, намиращ се в имоти, находящи се в
землищата на селата ЛАЛЕ и НЕОФИТ БОЗВЕЛИ, общ.МОМЧИЛГРАД,
собственост на жалбоподателят „**********“ ЕАД, за установяване на
изпълнението на дадените предписания за изпълнение на мерки за
осигуряване на безопасна експлоатация на язовирната стена и съоръженията
към нея с Констативен протокол с цитираните номер и дата на издаване / КП
№ 08-02-65/ 04.06.2020г./, както следва; 1.„Да се ПРЕМАХНЕ
храстовидната растителност по водният и въздушният откос“ с краен
срок за изпълнение 28.09.2020г.- при проверката се установило, че не били
изпълнени тези предписания.
При проверката, която е реализирана чрез обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, служителите на ДАМТН- описани
по-горе, констатирали, че техническото състояние на язовира и
съоръженията към него е същото, както е било описано в конт.протокол-
описан по-горе, т.е. че не са били извършени предписаните действия“/.
За установеното при проверката бил съставен констативен протокол № 08-02-
200/ 19.11.2020г. /приложен по делото/. При извършване на проверката на
място не е присъствал представител на дружеството- жалбоподател, но самият
протокол е изпратен с писмо на дружеството и респ. е получен от него и
жалбоподателят е запознат с предписанията и сроковете за изпълнение.
Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от
състава на ДАМТН достигнали до извод, че даденото предписание не е
изпълнено, приели, че това е нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от Закона за
2
водите, а субект на нарушението е собственикът на проверения обект /в тази
насока е извлечение от Инвентарната книга на дружеството/, е съставен от
служител на АНО АУАН № 08- 082/ 22.12.2020г. против дружеството-
жалбоподател, за това, че на посочената по-горе дата „**********“ ЕАД, в
качеството си на собственик на язовира, не е изпълнил дадените на основание
чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите предписания;- .„Да се ПРЕМАХНЕ
храстовидната растителност по водният и въздушният откос“ с краен
срок за изпълнение 28.09.2020г. Актът е съставен в ПРИСЪСТВИЕТО на
нарушителя /упълномощено лице, и АУАН е редовно връчен на
представителя на нарушителя, като същият е посочил, че има възражения
по него.
В законоустановеният срок са депозирани възражения от
дружеството, и по възражението становище е изразил актосъставителят, който
е посочил, че същото е неоснователно. АНО също е приел, че възражението е
неоснователно и по въз основа на така съставеният АУАН е издадено
Наказателно постановление № НЯСС- 108 от 17.06.2021г.
/от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/,
с което на основание чл. чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите,
на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, за неизпълнение на
предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите .
АНО е приел, че случаят не съставлява маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, и с оглед установените факти и обстоятелства, е наложил наказание в
МИНИМАЛЕН размер.
Действително, и в АУАН и в процесното НП, е посочена и датата
29.09.2020г., като дата, на която деянието е извършено, но и в двата
документа, изрично и посочено, че нарушението е констатирано по време на
извършена на 19.11.2020г. проверка, като в тази насока са всички останали
писмени доказателства, поради и което съдът приема, че няма допусната
грешка, която да опорочава обжалваното нак.постановление. Освен това
съдът приема, че нарушението не е открито на 04.06.2020г., т.к. тогава с КП
№ 08-02-65/ 04.06.2020г./, както следва; 1.„Да се ПРЕМАХНЕ
храстовидната растителност по водният и въздушният откос“ с краен
срок за изпълнение 28.09.2020г., и самото нарушение е по чл.190 „а“ ал.2
3
ЗВ- неизпълнението на дадените предписания, а не нарушение по чл.141
ал.1 т.1 и/или т.2 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства- обсъдени по-горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели- посочени в
съдебният протокол. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, относно
обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка,
констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с
процедурата по съставяне на АУАН, като безпротиворечиви и логически
последователни, както и са съобразени с останалите доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановеният срок.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
При съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателното
постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, налице е описание на нарушението
откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и
място.
На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствието на
представител на дружеството- жалбоподател, т.е., при съставянето и
предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е осигурена възможност
чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Спазени са
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на
нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а
именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са твърденията, както
за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване
4
на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният
срок- и в този смисъл са неоснователни възраженията на дружеството-
жалбоподател /т.е. датата на извършване на нарушението е 29.09.2020г., а
откриването на нарушението е 19.11.2020г., като АУАН е съставен на
22.12.2020г./.
АУАН е съставен от длъжностно лице от състава на АНО, което
изрично е оправомощено за това- в този смисъл е представената Заповед №
А- 237/ 08.06.2020г. на Председателя на ДАМТН- т.е. възражението за липса
на материална компетентност на актосъставителя е неоснователно.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по категоричен начин.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200 ал.1 т.39 вр. чл.190
„а“ ал.2 вр.ал.1 т.3 от ЗВ се изразява в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган на собствениците на язовири и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Нарушението в
случая е осъществено, чрез бездействие, с особен субект – собственик на
язовир /за което има представени писмени доказателства- обсъдени по-горе и
приложени по делото/, като по отношение на това качество на
жалбоподателят липсва спор. В конкретият случай е налице нарушение, т.к.
не са изпълнени дадени предписания.
В този смисъл, когато процесното предписание е издадено от
компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на
изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален
административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на
5
предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административно-
наказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това
предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при
преценка законосъобразността на процесното НП. В конкретната хипотеза
процесните предписания до жалбоподателят, са дадени с констативният
протокол- който е цитиран по-горе, и е следвало да бъдат изпълнени най –
късно на датата, посочена от контролните органи, а деянията, с които е
осъществен съставът на административно нарушение по чл.200 ал.1 т.39 от
ЗВ, са осъществени при бездействие, продължават да се извършват, до
предприемане на съответното действие, в случая до изпълнението на така
дадените предписания.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по
цитираната разпоредба, както правилно деянието е квалифицирано от АНО.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение
на задължение за предприемане на определено действие, което е
безпротиворечиво и категорично е установено.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите
на чл.11 от ЗАНН и чл.93 т.9 от НК. Действително, в настоящият случай не се
установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по
себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви
вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28
ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие на неподдържан в добро техническо и експлоатационно състояние
язовир. В случая съдът намира, че АНО правилно е определил размерът на
санкцията, като е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН.
6
За конкретното нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от ЗВ, санкционната норма на
чл.200 а.1 т.39 ЗВ предвижда „имуществена санкция“ в размер от 1 000 лева
до 20 000 лева, при което наложената на дружеството „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 лева се явява правилно и законосъобразно
определена, предвид извършеното.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде потвърдено, т.к. наложената
имуществена санкция е в минимално предвиденият по закон размер от 1 000
лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС- 108/
17.06.2021г., издадено от Председател на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от
Закона за водите, на „**********“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева,
за неизпълнение на задължения по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от
Закона за водите.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред
Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7