Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.06.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 26.04. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Д.
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 123 по описа за 2020 година
за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Н.Е.К.” ЕАД – гр.С., ул."***, представлявано от И.Т.Й. - Изпълнителен
директор, чрез Й.А.М. - процесуален представител на Н. ЕАД съгласно пълномощно peг. № П-57/15.08.2019г. срещу “Б.” ЕАД - гр. Г. ***,
община Г., ***, ЕИК ***, представлявано от Я.П.П. -
Изпълнителен директор, с цена на иска: главница: 325 528,11 лв. с ДДС и мораторна лихва 11 610,98 лв.
Ищецът твърди, че съгласно подписан договор №
16ИД-Х60ВО53/18.11.2016г., „Н.Е.К.“ ЕАД /Н. ЕАД/ извършва на “Б.” ЕАД услуга водоподаване, с която обезпечава технологичното
водоснабдяване, необходимо за производството му. Водоползването
се осъществявало чрез хидротехническите съоръжения на язовир “Р.К.”, поддържани
и експлоатирани от поделение на дружеството - ищец - предприятие “Я.К.”.
Договорът бил със срок на действие от 01.01.2016г. до
31.05.2026г.
Стойността на услугата, предмет на исковия период,
била определена в съответствие с договора и подписаните между страните
споразумения.
Със споразумение от 06.02.2020 г., цената на услугата водоподаване за 2019г. била договорена в размер на 540
678,36 лв.
Съгласно чл.7 от договора стойността на извършената
услуга „водоподаване“ била дължима на 12 равни
месечни вноски, за което изпълнителят издавал всеки месец на възложителя
данъчна фактура.
До подписване на споразумението за цената на услугата
за 2019г., фактурирането било извършвано на база споразумение от 20.04.2018г.,
за цената на услугата водоподаване за 2018г., която е
в размер на 525 951,72 лв. без ДДС, платими на 12 месечни равни вноски в размер
на 43 829,31 лв., без ДДС.
Предвид това и в съответствие със задълженията на
ищеца, произтичащи от регистрацията на дружеството по ЗДДС, за извършваната
услуга през 2019г. и м. януари 2020г., в изпълнение на чл.7 на договора, ищцовото дружество е издавало всеки месец данъчни фактури,
всяка на стойност 52595,17лв. с ДДС, които е изпращало своевременно на
ответника с писма.
Посочва се, че тъй като от страна на ответника не
постъпили плащания на фактурираните суми, с писмо изх. № 26-185-12 от 27.09.2019г.,
на основание чл. 103 от ЗЗД, Н. ЕАД е направило волеизявление за прихващане на
вземанията си от „Б. ЕАД в размер на 268 984,53 лв., представляващи главници и
лихви по фактури към 24.09.2019г., по договор № 16 ИД-Х 60ВО53/18.11.2016г.,
срещу задълженията си към това дружество в размер на 225 576,90лв.
В резултат на прихващането, към 24.09.2019г. „Б.“ ЕАД
останало да дължи на Н. ЕАД сума в размер на 43 407,63 лв. с ДДС,
представляваща остатък главница по фактура **********/31.08.2019г.
След тази дата, от страна на „Б.“ ЕАД не постъпили
други плащания по издадените от ищеца фактури за м. август, септември,
октомври, ноември и декември 2019г. и за м. януари 2020г., като сумите по тях
останали дължими, а именно:
По Фактура № **********/31.08.2019г. - остатък от главница в размер на 43
407,63лв. с ДДС., изпратена с писмо изх.№90.1/1-1514/04.09.2019г., получена от
ответника на 20.09.2019г.;
По Фактура № **********/30.09.2019г. - 52 595,17лв. с
ДДС, изпратена с писмо изх.№90.И-16764/02.10.2019г., получена от ответника на
04.10.2019г.;
По Фактура № **********/31.10.2019г. - 52 595,17лв. с
ДДС, изпратена с писмо изх.№90.1/1-1899/06.11.2019г., получена от ответника на
12.11.2019г.;
По Фактура № **********/30.11.2019г. - 52 595,17лв. с
ДДС, изпратена с писмо изх.№90.И- 2084/09.12.2019г., получена от ответника на
20.12.2019г.;
По Фактура № **********/31.12.2019г. - 52 595,17лв. с
ДДС, изпратена с писмо изх.№90.И- 34/08.01.2020г., получена от ответника на
13.01.2020г.;
По Фактура № **********/31.01.2020г. - 52 595,17лв. с
ДДС, изпратена с писмо изх.№90.И-282/25.02.2020г., получена от ответника на
12.03.2020г.;
Ищецът твърди, че поради това, че споразумението за
договаряне цената на услугата за 2019 г. е подписано на 06.02.2020г.
фактурирането до този момент било извършвано по цената определена в
споразумението от 20.04.2018г. към договор № 16 ИД-Х 60ВО53/18.11.2016г.
За отразяване на настъпилата промяна в стойността на
сделката във фактурите за 2019г. и 2020г., в съответствие с договорената цена
на услугата за 2019г., ищецът твърди, че е издал дебитни известия, както
следва:
- Дебитно
известие № 60000003854/07.02.2020г. за сумата 17671.97лв. с ДДС, към фактури:
**********/31.01.2019г., **********/28.02.2019г„ **********/31.03.2019г„
**********/30.04.2019г., **********/31.05.2019г., **********/30.06.2019г.,
**********/31.07.2019г., **********/31.08.2019г., **********/30.09.2019г.,
**********/31.10.2019г., **********/30.11.2019г., **********/31.12.2019г. и
- Дебитно
известие № 60000003855/07.02.2020г. за сумата 1 472.66лв. с ДДС, към фактура №
60000003846/31.01.2020г.
Посочва, че същите са изпратени с писмо
изх.№90.И-282/25.02.2020г., получени от ответника на 12.03.2020г.
Ищецът твърди, че общо неиздължените суми по описаните
фактури са в размер на 325 528,11 лв. с ДДС. / 271 273,44 лв. стойност на
услугата и ДДС в размер на 54 254,67 лв./
Също така се посочва в исковата молба, че фактурите и
дебитните известия са изпращани до ответника с писма и са получавани от него,
видно от обратните разписки. Дължимият ДДС бил внесен по съответния ред, видно
от извлечението от дневник за продажбите от 01. август 2019 г. до 07.февруари
2020 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.14 от договора,
при забава на плащанията за повече от 15 дни от получаване на фактурата, се
прилагат разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. Предвид това ищецът претендира и мораторна лихва върху вземането си по всяка фактура,
изчислена след изтичане на 15- дневния срок от получаване на фактурата,
съгласно датата на обратната разписка, до датата на предявяване на иска, в общ
размер на 11 610,98 лв.
Размерът на мораторната
лихва върху просрочените суми по всяка фактура, е изчислен с изчислителния
модул на правно информационата система “Сиела”.
Предвид обстоятелството, че за дължимите суми за
услугата водоподаване през 2019г., както и за месец
януари 2020 г. не постъпили плащания, ищецът посочва, че е предупреждавал
ответника за нарастване на задълженията му, като ежемесечно е изпращал писма, с
които е информирал ответника за просрочените задължения. Последното писмо с
такъв характер било с изх. № 90.И-282/11.02.2020г. Въпреки това, предложение за
издължаване не последвало, както и не последвали плащания.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати исковите претенции, както следва:
I. Главници
в общ размер от 325 528,11 лв. с ДДС, представляващи дължимата стойност на
извършената услуга по договор № 16 ИД-Х 60ВО53/18.11.2016г. за 2019г. и за м.
януари 2020г. включително, съгласно описаните фактури и дебитни известия, както
следва:
- 43 407,63 лв. с ДДС., по Фактура №
**********/31.08.2019г.
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/30.09.2019г.
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.10.2019г.
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/30.11.2019г.
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.12.2019г.,
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.01.2020г.
- 1472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие
№60000003855/07.02.2020г. към фактура № **********/31.01.2020г.,
- 17671.97 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие №
60000003854/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари - м.декември 2019г.
II. Мораторни лихви в общ размер от 11 610,98 лв. дължими на
основание чл.86 от ЗЗД, изчислени за всяка дължима сума по фактура, след
изтичане на 15-дневния срок от получаването й, считано от посочена в обратната
разписка дата, до датата на предявяване на иска, както следва:
- 2604,46лв. - лихва върху сумата 43 407,63 лв. с ДДС
по фактура №**********/31.08.2019г., считано от 26.09.2019 до датата на
предявяване на иска;
- 2805,08лв. - лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС по
фактура № **********/30.09.2019г., считано от 20.10.2019г. до датата на
предявяване на иска;
- 2235,29лв. – лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура
№**********/31.10.2019г., считано от 28.11.2019г. до датата на предявяване на
иска;
- 1680,12лв. – лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура
№**********/30.11.2019г., считано от 05.01.2020г. до датата на предявяване на
иска;
- 1329,49лв. – лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура №**********/31.12.2019г.,
считано от 29.11.2019г. до датата на предявяване на иска;
- 701,27лв. - лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС по
фактура №**********/31.01.2020г., считано от 12.03.2020г. до датата на
предявяване на иска;
- 19,64лв. - лихва върху сумата 1472 лв. с ДДС
съгласно ДИ №60000003855/07.02.2020г. към фактура №**********/31.01.2020г.,
считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на иска;
- 235,63лв. - лихва върху сумата 17671,97лв. с ДДС
съгласно ДИ №60000003854/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари -
м.декември 2019г., считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на иска.
III. Законната лихва върху главниците по пункт I. от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски, включително
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който
ответникът „Б.“ ЕАД взема становище, че исковата молба е допустима, но
неоснователна.
Счита, че представеният като писмено доказателство
Договор № 16ИД-Х60В053 от 18.11.2016г. за извършване на услугата, е
недействителен и нищожен поради реална липса на съгласие и предмет. Твърди, че
въпреки че съществува, нищожният договор не е годен да породи желаните от
страните правни последици, при което със сключването му не са възникнали
предвидените в него права и задължения.
Отбелязва, че самото съдържание на договора е напълно
неясно, вътрешно противоречиво, объркващо и от него не можело да се извлече
действителната воля на страните. Неясен оставал въпросът какви са правата и
задълженията на страните, кой следва да плаща стойността на услугата.
Ответникът взема становище по изложените от ищцовата
страна обстоятелства, като посочва, че при преструктурирането на активите от
енергетиката в Б., част от същите, като болшинството електроцентрали и
преносната мрежа били приватизирани, докато друга част, като повечето от
големите язовири в страната, останали държавни и били поверени за експлоатация
и поддръжка на „Н.“ ЕАД, в чиято структура, вече като поделение, било включено
и бившето държавно предприятие „Я.К.“.
Така под контрола и на разположение на „Н." ЕАД
останали всички водоеми, които захранват с вода ВЕЦ и ТЕЦ в страната,
необходима както за да осъществяват дейността си, така и за охлаждане на
съоръженията си.
Ответникът посочва, че единственото основание, въз
основа на което ищецът предявява исковите си претенции е наличието на сключен
между „Н.” ЕАД и „Б.“ ЕАД договор за услуга, според текстовете на който,
изпълнителят по този договор „Н.” ЕАД е в правото си да издаде фактури за
извършена на „Б.” ЕАД услуга водоподаване, с която
обезпечава технологичното водоснабдяване, необходимо за производството му.
Посочва, че логиката, заложена в исковата молба сочи, че самото сключване на подобен
договор обвързвал възложителя със задължение да заплаща регулярно месечни
възнаграждения на ищеца, без да е необходимо да се предоставя насрещна предстация.
Относно текста в исковата молба, че „Водоползването се осъществява чрез хидротехническите съоръжения
на язовир „Р.К.”, поддържани и експлоатирани от поделение на дружеството /”Н.”
ЕАД/ предприятие „Я.К.”, ответникът подчертава, че този текст не отговаря на
обективната истина поради факта, че язовирът се пълни от помпена станция на „Бикел” ЕАД.
Твърди, че самият язовир е изграден заедно с и за
целите на ТЕЦ „П.К.”, сега – „Б.“ ЕАД. Това обяснявало и защо помпената станция
на дружеството пълни езерото. След изграждането на ТЕЦ „М.” и ТЕЦ „Е.”, и тези
централи започнали също да ползват вода от язовира, чието ниво се поддържало
само и единствено за сметка на „Б.“ ЕАД.
Твърди, че наличието на подписан договор за услуга
само по себе си не води до пораждане на задължение за плащане. За да възникне
задължение за плащане на възнаграждение по процесния
договор било необходимо от обективна страна Изпълнителят да е изпълнил
услугата, предмет на договора. Ответникът посочва, че с предявената молба
ищецът твърди единствено, че има подписан договор и въз основа на този договор
са издавани фактури. Тези изложени от ищеца обстоятелства обаче не били
достатъчни, за да се направи обоснован извод, че е породено и дължимо
възнаграждение за услугата водоподаване, както и за
това, че действително е била извършена подобна услуга.
Ответникът счита за неотносимо
изложеното твърдение от ищеца по отношение на водоползването.
Също така според ответника правило впечатление, че и за „Н.” ЕАД всъщност не
било ясно какво точно урежда процесния договор - в
исковата молба първо се говорило за услуга водоподаване,
а след това - за водоползване. Позовава се на т.80 на
§ 1, ал.1 от ДР на Закона са водите, където е дадена легална дефиниция на
понятието „водоползване“ - услуги заедно с всяка
друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на водни обекти и земеползване, за която при характеризирането на водните
тела, извършено при условията на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2 и 9, е
установено, че оказва значително въздействие върху състоянието на водите, и
които се вземат предвид при изпълнението на икономическия анализ по чл. 192,
ал. 2, т. 1. Посочва, че видно от определението „водоподаване“
и „водоползване" са две коренно различни по
съдържание дейности. Конкретният договор за услуга имал за предмет водоподаване, а не водоползване.
Отбелязва, че никъде в Договора от 18.11.2016г. не се употребява думата водоползване.
Отделно от това подчертава, че дружеството заплащало
солидни държавни такси за водоползване по смисъла на
ЗВ. В подкрепа на това твърдение прилага като доказателство копие от Писмо до Басейнова дирекция Източнобеломорски
район, гр. Пловдив, с приложени декларации по чл.194б от Закона за водите.
Твърди, че не било посочено чрез кои хидротехнически
съоръжения на язовир „Р.К.“, поддържани и експлоатирани от поделение на „Н.“
ЕАД - предприятие „Я.К.“ се осъществява всъщност услугата водоподаване
- предмет на договора, и не били приложени никакви доказателства в тази насока.
Не се сочило как фактически се осъществява услугата, каква е себестойността и.
Ответникът твърди също така, че техническото
водоснабдяване всъщност се осигурява от „Б.“ ЕАД именно чрез собствените му
помпени станции. Дружеството също така осъществявало поддръжката и
възстановяването на съоръженията и пътищата до помпените станции.
Изискването за поддържането на водното ниво на яз. „Р.К.“
над кота 102,00m било свързано с технологичния процес
по обезпечаване работата на трите ТЕЦ от Маришкия енергиен комплекс. Този обем
на язовира всъщност бил определеният като използваем (работен) с оглед
осигуряването на вода на всички консуматори.
Твърди, че предприятие „Я.К.“ не поддържало качеството
на водата на язовир „Р.К.“, с което не изпълнявало задължението си по
поддържане и съхраняване на водите.
Предметът на Договора за услуга бил определен в чл.1
от същия и се изразявал в ,,провеждането, съхраняването и отвеждането на водите
чрез хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.К.” с оглед
технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД. Тази услуга, според текста на същата
уговорка била наречена „водоподаване“.
Фактическото осъществяване на изчерпателно изброените
в чл.1 дейности, формиращи съдържанието на услугата „водоподаване“
на практика се явявало и основното договорно задължение на Изпълнителя по процесния договор - „Н.“ ЕАД, което предполагало, че същото
дружество, в изпълнение на предмета договора, следва да извършва:
-а- технически и фактически действия по провеждането
на води от река С., която е основният захранващ източник, до чашата на язовир „Р.К."
/по - надолу ’‘язовира" или езерото"/ с цел запълване на обема на
язовира и поддържане на определено ниво на водната повърхност. Дейността по
провеждането на водите от реката до язовира следвало да се извършва с помощта
на помпена станция, тъй като реката се намира на по - малка надморска височина
от езерото и довеждането по гравитационен път било невъзможно;
-б- действия по съхраняване на водите във водното тяло
на язовира. Тези действия предполагали освен дължимото бездействие от страна на
Изпълнителя, също така и полагането на грижи за качеството водите, така, че те
да се ползват по предназначение от ползващите ги ТЕЦ, без да се налага
допълнително почистване на водите или почистване на контактуващите с водите
съоръжения на централите от налепи. При влошаване на качеството на водите,
което практически се изразявало в биологично и/или минерално замърсяване на
същите, по контактуващите повърхности и по охлаждащите кондензатори на ТЕЦ „Б."
се натрупвали налепи, основно от биологичен произход, които затормозявали
работата на съоръженията. За да се компенсира това затормозяване, при
захранващите и циркулационни помпени станции се налагало да се увеличи броя на
работещите помпи, за да се поддържа дебита на охлаждащите води. При охлаждащите
централата кондензатори, тъй като налепите рязко влошавали топлообмена,
се налагало увеличаване дебита и скоростта на охлаждащите води. При всички тези
съоръжения, както и при циркулационните канали, по които се движи водата се
налагало периодично почистване. Въпреки почистването, ако не се вземели
навременни мерки, количеството на замърсителите от биологичен произход /миди,
ракообразни, водорасли, планктони, дори някои видови
риби/ нараствало в геометрична прогресия и при подходящи метеорологични условия
буквално можело да наруши нормалната работа на съоръженията.
Предвид горното ответникът счита, че е наложително
Изпълнителя по процесния договор, ,,с оглед
технологичното водоснабдяване на „Б." ЕАД и на другите ползващи водите на
езерото ТЕЦ, да полага грижи за поддържане на качеството или чистотата на
водите, например като развъжда риби и други водни организми, които се хранят с
основните биозамърсители;
-в- действия по отвеждане на водите от чашата на
язовира, отново в коритото на река С. - тази функция се осъществявала по силата
на земната гравитация, за което не било необходимо да се извършват някакви
специализирани дейности, освен поддръжката на отвеждащия канал.
Ответникът излага съображения, че икономическата
логика сочи, че за всяка една от тези дейности, за всеки от предвидените в процесния договор месечни периоди, Изпълнителят следвало да
е изразходвал някакви средства за вложените в съответната дейност материали,
консумативи, разходи за физически и интелектуален труд, за механизация и други
разходи, които да формират себестойността на всяка дейност за конкретния
месечен период от срока на действие на договора.
Срещу извършването на така описаните дейности,
Възложителят – „Б.” ЕАД се съгласило да заплаща възнаграждение за услугата,
възлизащо, съгласно чл.2 от Договора на 515 133.96 /петстотин и петнадесет
хиляди, сто тридесет и три и 0.96/ лева годишно. Същата се индексирала всяка
година с ръста на инфлацията за предходната готина. Така със споразумение от
06.02.2020г. цената на услугата „водоподаване” за 2019г.
- т.е. с обратно действие била увеличена на 540 678.36 /петстотин и четиридесет
хиляди, шестстотин седемдесет и осем и 0.36/ лева годишно.
Действително дружеството Възложител се е ангажирало да
заплаща горните суми, но само и единствено в случай, че от своя страна
Изпълнителят действително изпълнява задълженията си по договора - провеждане,
съхраняване и отвеждане на водите в и от язовир "Р.К." с цел
безпроблемното технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД.
Твърди, че в конкретния случай тези задължения не се
изпълнявали от Изпълнителя по договора „Н.” ЕАД, същото не е предоставяло и не
предоставя дължимата по договора престация и не
следвало да очаква възнаграждение за неизвършена работа, тъй като същото ще
бъде недължимо платено. Възразява, че не е налице изпълнение на поетите
договорни задължения за процесния период от страна на
„Н." ЕАД, което да обоснове издаването на фактури за процесния
период.
Излага обстоятелства, че както преди този момент, още
от въвеждането в експлоатация на „Б.” ЕАД; по време на процесния
период и до настоящия момент, язовир “Р.К.“ се захранвал с вода почти само от
помпена станция /ПС/ „С.“ на „Б.“ ЕАД, която подавала вода от едноименната река
и така поддържала водното ниво. Другият източник на вода бил река „Тополница“,
която беля с десетки пъти по - малък воден дебит от подаваните от ПС води. „Н.“
ЕАД не вземала никакво участие в този процес. Помпена станция „С.“ била
собственост на „Б.” ЕАД, дружеството заплащало за своя сметка електричеството
за работата на помпите, поддръжката на помпите, на сградите, на съоръженията и
пътищата към ПС, на заплатите и осигуровките на пет души постоянен персонал,
работещи на помпената станция. Посочва, че само електричеството за работата на
помпите, поддържащи нивото на езерото и заплатите на персонала на ПС коствали
на „Б.“ ЕАД близо 1 000 000,00 /един милион/ лева
годишно, като тази сума не включвала разходите за ремонти и поддръжки на
съоръженията, пътищата и тръбопроводите.
Предвид изложеното ответникът счита, че ищецът не е
изпълнявал и не изпълнява договорното си задължение за провеждане на водите от
река С., до язовир "Р.К.“.
Счита също така, че не се изпълняват и дейностите,
включени в задължението за съхраняване на водите. През процесния
период „Н.” ЕАД не е полагало каквито и да било грижи за осигуряване качеството
на водите. Това налагало периодично почистване на съоръженията на „Б.“ ЕАД от
налепи, като почистването на това съоръжение било възможно само при спряна
работа на централата.
Нещо повече - качеството на водата в езерото било
такова, че при преминаване през охладителните съоръжения на „Б.“ ЕАД, водата се
прочиства, вместо да се замърсява. Това обстоятелство било видно и от
приложените доказателства.
Най-съществена разлика се разкривала при неразтворените /суспендирани/
вещества /най - общо казано утайки/, а именно - в съдържанието на входните води
те били двойно повече в сравнение с това на изходните води.
Предвид изложеното, счита, че ищецът не е изпълнявал и
не изпълнява договорното си задължение за съхранение на водите в язовир ’’Р.К.",
осигурявайки необходимото им качество.
Ответникът посочва, че няма отношение по отношение на
дейностите по отвеждане на водите от чашата на язовира, но счита че то се
осъществява от земната гравитация, за което не било необходимо да се извършват
някакви специализирани дейности, освен поддръжката на отвеждащия канал.
В този смисъл счита, че себестойността на тази дейност
е твърде висока.
Счита че всички дейности по поддръжката на
хидротехническите съоръжения, в това число на отвеждащия канал следвало да се
заплащат от собственика на язовира, а не от възложителя по договора за „водоподаване”.
Твърди, че ищецът и не претендирал, че изпълнява точно
договорните си задължения.
Не били представени никакви доказателства, че
Изпълнителят е осъществявал тези задължения по провеждане, съхраняване и
отвеждане на водите, за което да му се дължи възнаграждение.
Счита, че неизпълнение на услугата обосновава както недължимостта на заплащането на издадените фактури от
страна на „Б.“ ЕАД, така и самото неоснователно фактуриране на реално
неосъществени доставки.
Освен това в разрез с уговореното между страните,
ищецът не бил предприел действия за доброволното уреждане на правния спор по
пътя на преговорите съобразно текста на чл.18 от Договора за услуга.
Всички възражения на ответника за размера на дължимите
суми са били пренебрегвани и договорът в разрез на принципа за равнопоставеност на стопанските субекти е бил сключван при
наложените от „Н.“ ЕАД, в качеството му на монополист условия. Тъй като не
разполага с друг източник на вода, „Б.” ЕАД било принуждавано да сключи
договора при каквито и да било условия, за да може да работи.
Ответникът моли съда да отхвърли предявените с искова
молба обективно съединени искове като неоснователни.
Претендира направените съдебни и деловодни разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът
взема становище по направените от ответника възражения.
По отношение възраженията по основателността на
исковите претенции и конкретно за твърдението, че липсвал валиден договор за
предоставянето и съответно ползването на посочената услуга, ищецът взема
становище, че във връзка с изложените твърдения за нищожност на договора,
липсват конкретни доводи за опорочено съгласие за сключването на договор,
респективно за липса на предмет.
Счита, че тези твърдения са необосновани и не
отговарят на действителността. Посочва, че между страните съществуват дълготрайни
търговски взаимоотношения, основаващи се на подписаните от тях договори с
идентичен предмет, както следва: През 2001 г., между страните бил подписан
договор № Д-18/ 2001 г. с предмет „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се
задължава да осигурява провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез
хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.К.“ с оглед обезпечаване на
технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД. “ със срок на действие от 01.01.2001г. до 31.12.2003г. За изпълнението му били издавани
фактури в съответствие с постигнатите с договора условия, които в срок били
заплатени. За следващия период от 01.01.2004г. до
31.12.2008г. бил подписан нов договор №Д-074/08.07.2004г., със същия предмет. За
периода 2009 - 2015 година били подписани два договора, със същия предмет,
съответно ИД-099/2007г. и ИД- 108/17.05.2011г. Твърди, че действащия към
момента договор със същия предмет е № 16ИД-Х60ВО53 / 18.11.2016г., като по този
договор били предявените в настоящото производство искови претенции. През всичките
тези години ответникът получавал
договорената услуга, която се изразявала в използване на воден обем, акумулиран
в язовир „Р.К.“ и прилежащите му хидротехнически съоръжения /ХТС/, като водостопанска ситема, която се стопанисвала
от Н. ЕАД.
Счита, че с отговора на исковата молба се целяло да се
създаде впечатление, че с поддържането на определено ниво в язовира от “Б.”
ЕАД, чрез собствената му ПС „С.“, се осъществявал предмета на договора, поради
което ответното дружество не следвало да заплаща стойността на услугата, за
която страните са се договорили с подписването на процесния
договор.
Ищецът твърди, че страните по настоящия спор били в
непрекъснати договорни отношения от 2001 г. насам, във връзка с предоставяната
услуга, като никога не бил съществувал спор по предмета на договора.
Поддържането на водното ниво в язовира чрез въпросната
ПС, собственост на „Б.“ ЕАД били изрично изключени от обхвата на дейностите,
предмет на договора.
Счита, че следва да се има предвид, че във всички
гореизброени договори, сключвани през годините 2001-2016г., се съдържали
изрични клаузи, по силата на които “Б.” ЕАД се задължавало чрез ПС „С.“ да
поддържа за своя сметка определено водно ниво на язовир “Р.К.”. Предвид това,
тези разходи не били част от разходите, които Н. ЕАД правило за поддържането на
хидровъзел „Р.К.“ и не участвали при формирането на цената на договора.
Твърди, че договорената цена на услугата за 2016г. в
сключения между страните през 2016г. договор, в размер на 515 133,96лв.
годишно, била на база отчетените разходи за 2015г. на Н. ЕАД за язовирен район
“Р.К.”, възлизащи на 1 136 514,72 лв., и в съответствие с разпределението на
разходите между всички потребители на услугата “водоподаване”
от ХВ „Р.К.“. В тази сума не били включени разходите за поддържане на водно
ниво чрез ПС “С.”, посочени от ответното дружество в размер на 836 556лв.
/годишно, съгласно представена на ищцовото дружество
в хода на преговорите справка от “Б.” ЕАД с писмо изх. №141/03.02.2016г., като
страните са договорили, че същите остават за сметка на “Б.” ЕАД. Това
обстоятелство било отразено в договор № 16ИД-Х60ВО53 /18.11.2016г.
По отношение твърдението, че ищецът не изпълнявал
задълженията си по договора, същият моли да се има предвид, че това възражение
се правило за първи път с отговора на исковата молба, при това ставало въпрос
за търговски взаимоотношения. Счита, че ответникът е имал възможност да направи
обосновано възражение по всяка една от представените му фактури през исковия
период, като това негово право било изрично уговорено в договора.
Посочва, че от представените с исковата молба и
допълнителната искова молба писмени документи, изходящи от ответника, било видно,
че той никога не е имал възражения по неговата валидност или изпълнение, поради
което ищецът счита, че има обвързващ страните договор с постигнатите в него
условия.
По отношение на твърдението, че “Б.” ЕАД, заплащало
„солидни“ държавни такси за водоползване по смисъла
на ЗВ, ищецът взема становище, че това твърдение дори и да е вярно се отнасяло
до изпълнение на задължения в изпълнение на административен акт - разрешително
за водовземане по реда на ЗВ, поради което било неотносимо към настоящия спор, който касае изпълнение на
договорни задължения.
По отношение твърдението, че ищецът не поддържал
качеството на водата в язовир „Р.К.“, ищецът моли да се има предвид, че
задължение за поддържане на определено качество на водата в язовира не е било
уговорено в договора.
По отношение твърдението, че Н. ЕАД не взема участие в
захранването с вода на язовир „Р.К., на първо място ищецът счита, за невярно
твърдението, че язовир Р.К. се захранвал от река Тополница.
Посочва, че водите в язовира постъпват от р.С. и от р.
С.. Водохващанията и на двете реки и прилежащите им
деривации - довеждащи канали, били хидротехнически съоръжения /ХТС/, които се
стопанисвали от Н. ЕАД и били включени в активите на дружеството. Останалите язовирни
съоръжения също се водили в активите на Н. ЕАД, в т.ч. и т.нар. “Топъл канал”,
което съоръжение обслужвало единствено нуждите на ответното дружество.
Пояснява, че осигуряването на водни обеми за нуждите на ответното дружество не
се изчерпвало със захранване с вода на язовира. Осигуряването на необходимия
воден ресурс в язовира се осъществявало, чрез хидротехническите съоръжения на
язовир Р.К., който представлява водостопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, както и земята, върху която са изградени. Тази водостопанска
система се стопанисвала и поддържала в изправност от Н. ЕАД, чрез
експлоатационното му предприятие „Я.К.“. Дейността била с комплексен и
постоянен характер и извършването и осигурявала възможността да бъде използвана
водата в язовира за нуждите на производствената дейност на ответника.
Ищецът излага съображения, че „Н.Е.К.“ ЕАД чрез своето
поделение Предприятие „Я.К.“ стопанисва 41 язовирни стени, 671 км тунели и
канали и над 500 водохващания, като основният предмет
на дейност се изразявал в организиране на технически контрол върху състоянието
и сигурността на тези изключително важни за икономиката на страната хидроенергийни
съоръжения, тяхната експлоатация, поддържане и ремонт, както във връзка с
ефективното и рационалното използване на водния ресурс за електропроизводство,
напояване, промишлени нужди и др. Това се осъществявало при спазване на
техническите, екологичните норми и изисквания и стремеж за максимално
оползотворяване на водния ресурс. Тази задача се изпълнявала посредством
съоръжения, в изправно техническо състояние, отговарящи на изискванията за
сигурност и безопасност. Предприятието е било създадено като отдел към
Министерство на електрификацията, с Постановление № 691 от 16.10.1953г. на
Министерски съвет на НРБ за експлоатация на изградените язовири. До момента на
обособяването му като поделение на Н. ЕАД, предприятието е било подведомствено
на различни министерства, като са му предоставяни права за стопанисване и
управление на изградени хидроенергийни обекти държавна собственост.
С влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и
направените законодателни промени, на основание чл.1, ал.1 от ПМС №201 от 1993г.
на МС - правото на собственост върху имотите, които са били предоставени на
предприятията се внасяло в капитала на новообразуваните дружества. „Н.Е.К.“
било регистрирано като еднолично акционерно дружество с държавно имущество с
Решение от 28.12.1991 г. по ф.д. №29869/91 г. на Софийски градски съд и
съгласно чл.15 от Разпореждане №46 на МС от 07.11.1991 г. поемало всички активи
и пасиви на няколко стопански предприятия, комбинати и централи, между които и
Предприятие „Я.К.“. Към момента на преобразуването на предприятието и
регистрация на Н. ЕАД, Предприятието е експлоатирало предоставените му съоръжения,
поради което същите били включени в капитала на дружеството към момента на
образуването му.
В последствие, въз основа на извършена от лицензиран
оценител оценка, на основание §34 ПЗР ЗППДОбП,
чл.221,т.2 във връзка с чл.192, ал.1 от Търговския закон, чл.15, т.2 във връзка
с чл.10, ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на
държавата в предприятията, (отменен с §_2 от преходните и заключителни
разпоредби на Постановление № 112 на Министерския съвет от 23 май 2003 г. за
приемане на Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала -ДВ, бр. 51 от 3 юни 2003 з.),
министърът на енергетиката и енергийните ресурси, в качеството си на упражняващ
правата на собственост на държавата, със заповед № 137/27.03.1997г. е увеличил
капитала на Н. ЕАД с 1 753 521 хил.лв., в резултат от внасяне в капитала на
дружеството правото на собственост върху земи, ползвани от всички поделения на
дружеството, като за предприятие “Я.К.” площта на земята била 132 740 272
кв.м., на обща стойност, съгласно оценката 1 983 247 527 лв., от които 80 994
944 кв.м. горски фонд на стойност 512 245 655лв. С решение № 15/10.06.1997г. на
Фирмено отделение на Софийски градски съд било вписано увеличение на капитала
на дружеството, в който били включени като ДМА- комплексните и значимите
язовири, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите
им съоръжения и събирателните им деривации.
Ищецът посочва, че към настоящия момент „Я.К.“ е
експлоатационно предприятие на „Н.Е.К.“ ЕАД, без юридическа самостоятелност.
Предприятието имало предмет на дейност техническа експлоатация на язовирните
стени и хидротехническите съоръжения. Понастоящем дейността на предприятието
била разпределена в 15 производствени поделения - язовирни райони разпределени
на териториален принцип в близост до язовирите и хидроенергийните съоръжения, а
именно: „А.С.“, „Б.“, „Б.“, „Б.“,
„В.“, „Г.Б.“, „И.“, „К.“, „О.“, „П.“, „Р.“, „Р.К.“, „Ч.“ и ХТК „А.“, отговарящи
на възложените функции по поддръжка и експлоатация на хидротехническите
съоръжения, за които Н. ЕАД отговаряло.
Ищецът счита за неосбосновано
и твърдението в отговора на исковата молба, че ищецът не е предприел действия
за доброволно уреждане на отношенията по пътя на преговорите.
Твърди, че многократно е предупреждавал ответника за
нарастване на задълженията му, предвид обстоятелството, че за дължимите суми за
услугата водоподаване през 2019г., както и за месец
януари 2020 г. не постъпили плащания. Тъй като не били оспорвани дължимите суми
и с желание да не предприема съдебни действия, ако по доброволен ред можело да
се постигне издължаване в определен срок, ищецът посочва, че е изпращал
ежемесечно писма /приложени към исковата молба/, с които е информирал ответника
за просрочените задължения. Последното писмо с такъв характер било с изх. №
90.И-282/11.02.2020г. Въпреки това, предложение за издължаване не последвало,
както и не последвали плащания.
Едва след завеждане на исковата молба, с писмо
изх.№817/10.07.2020г. “Б.“ ЕАД отправило предложение до Н. ЕАД, за погасяване
на задълженията си към Н. ЕАД по процесния договор №
16ИД-Х60ВО53/18.11.2016Г.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът
поддържа становището си относно изпълнението на предмета на Договор №
16ИД-Х60В053 от 18.11.2016г., като счита, че предявените обективно съединените
искове са изцяло неоснователни, а договорът страда от пороци, водещи до
нищожност.
Алтернативно на изложеното в отговора на исковата
молба, моли съдът да приеме изложените в отговорите факти и аргументи в
качеството им на възражение срещу неизпълнението на Договор №
16ИД-Х60В053/18.11.2016г. по смисъла на чл.87, ал. 1 от ГПК, тъй като „Н.” ЕАД
през процесния период не било изпълнявало задълженията
си, чрез фактически свои действия да осигури „провеждането, съхраняването и
отвеждането на водите” /чл.4 от Договора/ във и от водното тяло на язовир „Р.К.”,
така, че същите да можели да се ползват безпроблемно за „технологичното
водоснабдяване” на „Б.” ЕАД, при което ищецът по настоящото дело не бил
предоставил дължимата по договора престация и
следователно не следвало да очаква заплащане по договора.
Фактът, че между двете дружества съществували
дългогодишни взаимоотношения не означавал, че тези отношения били постоянни и
неизменни във времето. И двете дружества са били с един и същи принципал. Както едното, така и другото дружество били
претърпели сложни промени след настъпването на т.н. демократични промени и
пазарен преход, но в един определен момент „Н.” ЕАД започнало да използва
господстващото си положение и пренебрегвайки принципите за равенство в
гражданските правоотношения, да налага диктат в договорните си отношения с „Б.”
ЕАД. Тъй като всички хидротехнически съоръжения на язовирен район „Р.К.“ били
поверени на ищеца по настоящото дело, то както „Б.“ ЕАД, така и намиращите се в
близост ТЕЦ „Е. М.“ АД и ТЕЦ „К.“ АД, които ползвали водата от същия язовир
били зависими от „Н.” ЕАД, поради реалното монополно
положение на компанията.
Обратно на твърденията на представителя на ищеца, през
годините, през които са били в сила договорите за „водоподаване”,
не „Б.” ЕАД било „получавало договорената услуга”, а напротив - именно
ответникът по настоящото производство - „Б.” ЕАД извършвало необходимите
фактически действия както за осигуряване на водното ниво в езерото /в което се
състояло и самото водоподаване в частност/, така и за
осигуряване на качество на водите, прочистване от биологични или механични
замърсители, изпълнявайки по този начин предмета на договора за „водоподаване“.
Посочва, че съгласно текста на чл.1 на процесния Договор № 16ИД-Х60В053/18.11.2016г„ предмет на
същия било „ провеждането, съхранението и отвеждането на водите чрез
хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.К.“ с оглед обезпечаване на
технологичното водоснабдяване на „Б.” ЕАД“, като тази услуга била „наречена„ водоподаване“. Срещу получената услуга Възложителят „Б.”
ЕАД се задължавал да заплаща договорната цена, макар и неоправдано висока.
Несъмнено, за изпълнение предмета на Договора,
дължимата престация от страна на Изпълнителя - „Н.“
ЕАД следвало да се изрази в извършването на фактически действия, чрез които да
се осъществи провеждане, съхранение и отвеждане на водите.
При положение, че Изпълнителя по договора и ищец в
настоящото поизводство е извършвал такива действия в
изпълнение на предмета на договора през процесния
период, то за него не би представлявало никаква трудност в хода на
производството да представи доказателства както за изпълнението на дейностите,
така и за себестойността на изпълнените работи.
Ако, както твърдял представителя на ищеца /стр.3,
долу/ неговият договорен ангажимент се свежда само и единствено до наблюдение и
поддръжка на хидровъзела, то ответникът не счита, че може да съставлява
трудност да се представят доказателства за годишната себестойност на тези
дейности по настоящото производство, която себестойност да оправдава търсената
от „Б.“ ЕАД цена.
Счита, че в съответствие с принципите за
добросъвестност, равнопоставеност и реципрочност на гражданските и търговските правоотношения в
страната, както и съгласно разпоредбите на чл.9 и чл.12 от ЗЗД, при воденето на
преговори и сключването на договори страните, спазвайки горните принципи,
следвало да определят договорните клаузи така, че насрещните им престации да бъдат ако не еквивалентни, то поне съизмерими
една на друга, така че спазвайки добрите нрави, нито една от тях да не бъде
ощетена. Когато една от страните е с господстващо положение, това явно се
оказвало невъзможно. В конкретния случай ищецът не само че не изпълнявал
предмета на сключения договор, но дори не се опитвал да докаже, че осъществявал
насрещна престация.
В същото време, „Б.“ ЕАД чрез собствената си помпена
станция извършвало водоподаването за захранването на
хидровъзела с вода и за поддържане на необходимото ниво на язовира.
Ответникът посочва, че съгласно представената с
отговора на ИМ справка, за тази цел през 2019г. дружеството е използвало 5 259
384 kW/h електроенергия. При определена от КЕВР
продажна цена за „Б.“ ЕАД по периоди 01-06м. 2019г. - 148.01 лв/MW/h и съответно 07-12м. 2019г. - 175.94 лв/MW/h или средна цена за годината 161.97 лв/MW/h, то разходите само за електричество за водоподаването от ПС „С.“ за захранването на хидровъзела
през 2019г. възлизали на 851 888.72 лева. Отделно, /според представената от
ищеца годишна справка за 2015г./ другите разходи по помпената станция възлизали
на 327 944.00 лева.
Или за изминалата 2019г. за „Б.“ ЕАД себестойността на
дейността по водоподаване за язовир „Р.К.“ била не по
- малко от 1 179 832.00 лева.
Съгласно чл.63, ал. 1 от ЗЗД, всяка от страните по
договора трябвало да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. В
случай, че длъжникът по двустранен договор не изпълнил задължението си поради
причина, за която той отговарял, чл.87 от същия закон предоставял на изправната
страна възможността да развали договора.
И в допълнителната искова молба се провеждала логиката
на ищеца, че сключване на процесния договор било
достатъчно, за да обвърже възложителя със задължението да заплаща регулярно
месечни възнаграждения на изпълнителя, без да е необходимо същият да предоставя
насрещна предстация.
За да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора в конкретния случай, ищецът следвало да докаже с надлежните
доказателства, че през процесния период е изпълнявал
дейностите по предмета на договора, а ответникът — че е платил цената по
договора.
Относно цената на договора ответникът твърди, че за
него било необяснимо по какъв начин представеният инвентарен опис обосновавал
цената по договора. От същия ставало единствено ясно, че отчетната стойност на
всички активи в язовирен район „Р.К.“ възлизала на 2 292 799.88 лева и че
натрупаните им амортизации понастоящем /2020г./ са в размер на 1 056 026.20 лева. По никакъв начин не се
доказвали разходите на изпълнителя по договора за процесния
период, като вместо това голословно се твърдяло, че разходите за 2015г.,
категорично извън процесния период, възлизали на 1
136 514.72лв., като и за това твърдение не се сочили доказателства.
Ответникът не откривал връзката на представените от
ищеца: Решение от 28.12.1991 г. по ф.д. №29869/91 г. на Софийски градски съд;
Разпореждане №46 на МС от 07.11.1991 г.; Управленска структура на Н. ЕАД
предприятие „Я.К.“; Оценка на земите на предприятие „Я.К.“ за включването им в
капитала съгласно § 34 на ЗИД на ЗППДОП за язовирен район „Р.К.“; Заповед
№137/27.03.1997г. на МЕЕР; и Решение на СГС от 10.06.1997г. по ф.д.№29869/91 г.
нито с предмета на Договора, съответно - с предмета на настоящото съдебно
производство, нито с цената, която се претендира.
Счита, че цената по подобен вид договори би следвало
да се формира като функция на себестойността на определен вид изпълнена
стопанска дейност, а не от административни документи отпреди повече от двадесет
години. Не било ясно и какво отношение към претендиралата цена и въобще към
повдигнатия спор имало изложението относно мащабите и структурата на „Н.“ ЕАД.
Не отговаряли на истината твърденията, че „Б.“ ЕАД не
е реагирало срещу вменената му цена или срещу качеството на водата във водоема:
- С писмо
Писмо изх. № 910/24.07.2014г. на „Б.” ЕАД /в средата/ - дружеството обяснявало,
че качествените показатели на водата били влошени, което влошавало и
параметрите на съоръженията в ТЕЦ, както и до завинтване разходите за ремонт,
поради което се искало преразглеждане на договорните взаимоотношения.
Писмото било оставено без последствия от „Н.“ ЕАД;
- Поради
несъгласие с цената, предложеният с писмо изх. № 26-185-115 от 23.12,2015г. на
„Н.“ ЕАД не бил подписан от страна на „Б.” ЕАД. Предвид искането за
преразглеждане на цената, с Писмо изх. № 90.И-2468 от 29.12.2015г. на
Предприятие„Я.К.”, същото се съгласило да се проведе среща, на която да бъдат
„окончателно регламентирани финансово - икономическите взаимоотношения между
двете дружества. Срещата на дала очаквания резултат;
- С Писмо
изх. № 90.И-111/22.01.2016г. на Н. ЕАД, Предприятие „Я.К.” изискало подробна
справка относно разходите на „Б.“ ЕАД за поддържането на нивото на язовир „Р.К.“
с цел „окончателно регламентиране на финансово - икономическите ни взаимоотношения
по отношение на услугата ,, водоподаване “ /долу/, за
да може „Н.“ ЕАД да продължи да фактурира авансово. Представената справка
реално не била взета под внимание при формиране на цената;
- С Писмо
изх. № 26-165-23/22.03.2016г. на Н. ЕАД обяснявало механизма на формиране на
цената и отново прилагало договора с молба да бъде подписан;
- С Писмо
изх. № 26-185-38/03.05.2016г. на Н. ЕАД относно писмо изх.№395 от 08.04.2016г„
„касаещо договаряне цената на услугата провеждане,
съхранение и отвеждане на води... „Н. ЕАД отказало да промени и текста на
чл.12, касаещ задължението на „Б.“ ЕАД да поддържа
нивото на водоема.
Ответникът излага следните съображения: Освен че
твърдението, че „Б.“ ЕАД не било реагирало срещу вменената му цена, не
отговаряло на истината, видно от горните документи, поради несъгласие с цената,
подписването на процесния договор се е забавило с
близо една година - първоначално му бил предложен с писмо изх. № 26-185-115 от
23.12.2015г. на на „Н.“ ЕАД, а договорът бил подписан
на 18.11.2016г.
Независимо от липсата на договорни отношения, „Н.“ ЕАД
не бил престанал да изисква от „Б.“ ЕАД да поддържа нивото на язовира, а
ответника по настоящия спор не преставал да изпълнява това си задължение,
отново за собствена сметка. За това обстоятелство свидетелствало Писмо изх. №
90.Т-2006/10.11.2016г. на „Н.“ ЕАД, Предприятие „Я.К.”.
Посочва, че освен с ответника по делото, „Н.“ ЕАД има
сключени договори за водоподаване и с другите две
централи в региона - ТЕЦ „Е. М.“ АД и ТЕЦ „К. М.“ АД.
Отново посочва, че в съответствие с принципите за
добросъвестност, равнопоставеност и реципрочност на гражданските и търговските страните по
договора, следвало да определят клаузите на същия така, че насрещните им престации да бъдат ако не еквивалентни, то поне съизмерими
една на друга, така че спазвайки добрите нрави, нито една от тях да не бъда
ощетена.
Твърди, че в случая не само не можело да се говори за
еквивалентност на насрещните престации, но и ищецът и
изпълнител по процесния договор - „Н.“ ЕАД, в пълен
разрез както с принципа за добросъвестност, така и с добрите нрави, се
възползвал от обстоятелството, че „Б.“ ЕАД поддържало нивото на язовир „Р.К.“
за своя сметка, като не само не заплащал нищо за поддържането на това ниво, но
и „продава“ от свое име изпълнението на тази дейност на ТЕЦ „Е. М.“ АД и ТЕЦ „К.
М.“ АД, за което получавал възнаграждение.
Това обстоятелство било изложено на стр.2 от Писмо
изх. № 90.Т-2006/10.11.2016г. на Н. ЕАД, Предприятие „Я.К.”. Съгласно текста на
писмото „в договорите с ТЕЦ „ Е. М.“ и ТЕЦ „ К. М. “ Н. ЕАД имало задължението
да поддържа водно ниво на язовир „Р.К.“ над кота
101,50м...“.
Предвид това обстоятелство, както и предвид изложеното
по - горе счита, че поведението на изпълнителя по процесния
договор се явявало в разрез с изискването за спазване на принципа за
добросъвестност и добрите нрави.
Ответникът отбелязва, че в случая с допълнителната си
искова молба, ищецът вместо да докаже изпълнението на дължимата от него престация по процесния договор,
като по този начин поясни и допълни първоначалната, всъщност е постигнал
обратният ефект - изложил е десетки факти и обстоятелства, ирелевантни
по отношение предмета на спора, при което исковата претенция е далеч по -
неясна от първоначалната.
Моли съдът да отхвърли предявените обективно съединени
искове като неоснователни и необосновани.
Претендира разноските по делото.
Съдът като взе предвид становищата, възраженията и
доводите на страните по спора, и обсъди представените доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно, че между страните е подписан договор №
16ИД-Х60ВО53/18.11.2016г. с предмет, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да осигурява
провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез хидротехническите
съоръжения на язовирен район „Р.К.“ с оглед обезпечаване на технологичното
водоснабдяване на ответника, като последният следва да заплаща тази услуга
наречена водоподаване по цени съгласно чл. 2 и чл. 3
от договора. В договора е посочена стойност на услугата в размер на
515 133,96лв. без ДДС без да има уговорки на каква база и въз основа на
какво остойностяване и разходи е определена тази цена. Изпълнителят по този
договор реално се задължава да осигури провеждането, съхраняването и
отвеждането на водите чрез поверените му хидротехнически съоръжения. Също така
следва да уведоми най -малко 15 дни предварително възложителя в случай на
необходимост от спиране или при нарушаване режима на водопревеждането
наложено от планови ремонти. При неизпълнение на тези задължения е посочено че
изпълнителя отговаря за реално причинени вреди. Останалите задължения по
договора са вменени на възложителя като е посочено, че независимо от
задълженията за водоподаване от страна на ищеца
ответникът следва да осигурява техническото водоподаване
на собствената си централа чрез собствените си помпени станции. Договорът е със
срок до 31.05.2026 г.
Не е спорно обстоятелството, че исковите суми за
главница и лихви не са заплатени и че са осчетоводени при страните и са
включени в съответните дневник на продажбите и справка - декларация по ДДС.
Това се установява от първоначалното заключение на ССЕ.
От представените към отговора на допълнителната искова
молба доказателства, а именно: писма, които са изпращани от “Б.” ЕАД към Н. ЕАД
и обратно се установява, че преди подписването на договора във връзка с
предходни договори със същия предмет е било искано преразглеждане на
договорните отношения във връзка с цената и във връзка с отклонения на
качествените показатели на водата, водещи до влошаване на техническите
параметри на съоръженията и увеличаване на разходите за ремонт и поддръжка.
Така или иначе се е стигнало до подписване на процесния
договор при цената предложена от изпълнителя. Следва да се посочи, че тези
договорни отношения между страните няма как да бъдат избегнати, тъй като
ответникът няма от къде другаде да получава води за нуждите на
топлоелектрическата си централа, поради което без ползване на водите на язовир
„Р.К.“ централата няма как да работи.
От първоначалното заключение на съдебно – техническата
експертиза се установява, че хидровъзелът „Р.К.“ е с основно предназначение да
осигурява техническото водоснабдяване за нормалната работа на
топлоелектрическите централи в комплекса „ТЕЦ Марица изток“ на „Е.“, на „К.“ и
ТЕЦ „Б.“, като при първите две централи охлаждането на съоръженията се
осъществява чрез водоохладителни кули и използваната
от тях вода не се връща в язовира, а съоръженията на ТЕЦ „Б.“ се охлаждат
посредством цикличен топлообмен на водата, която
остава във водоема. Строителството на това съоръжение е извършено през периода
1957 – 1960 г., като язовирът е изграден на р. С., непосредствено до ТЕЦ „Б. и
ТЕЦ „М.“ за поддържане на водния баланс са изградени две водохващия
на реките С. и С.. В исторически план язовира е изграден на нуждите на
централите от тяхното създаване, като и оперативно се е управлявал от тях, а по
– късно, в сегашното време този язовир, заедно с много други в страната е
предаден като собственост в капитала на Н. ЕАД и в частност на собственото й и
предприятие „Я.К.“.
Язовирът безспорно е собственост на ищеца и на
неговото предприятие, но помпената станция, която играе съществена роля за
провеждането на основните количества води в язовира е собственост на ответника.
Според заключението на вещото лице водният обем на язовира се обезпечава от
нормалната експлоатация на деривациите на двете реки, в това число и на ПС „С.“
стопанисвана от ответника. Съхранението на водния обем и поддържане на
необходимото водно ниво в язовира е възможно благодарение на язовирната стена,
работата на деривациите, в това число и на помпената станция „С.“. Отвеждането
на водите с оглед осигуряване на технологично водоснабдяване в комплекса от
страна на ищеца се свежда до подаване на вода, посредством канал за студени
води до бреговите помпени станции, собственост на ответника. Вещото лице
посочва, че хидротехническите съоръжения на хидровъзел „Р.К.“ са част от една
система, която е едно цяло и компрометирането на някое от тези съоръжения ще
застраши нормалните производствени процеси и обезпечаване на технологичното
водоснабдяване на централите. Следователно хидротехническите съоръжения,
собственост на ищеца, които вещото лице подробно изброява на стр. 3 от
първоначалното си заключение, са неразривно свързани като хидротехническо
съоръжение с помпената станция „С.“, собственост на ответника, защото без нея
няма как да се осигури водния обем на
язовира и да се съхраняват провеждат и отвеждат водите не само до централата на
ответника, но и до другите централи, които са зависими от водите на язовир „Р.К.“
за извършване на необходимото технологично охлаждане.
От допълнителната съдебно – счетоводна експертиза на
стр. 5 вещото лице посочва, че другите две централи „К. М.“ и „Е. ЗС М.“, „Е. –
М.“ имат разходи за поддържане на съоръжението единствено изразяващи се в
заплащане на стойността на услугата водоподаване на Н.
ЕАД /„Я.К.“/. Вещото лице във връзка с разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона
за водите е изчислило ползите на всяка една от централите от извършваната
услуга, което е дадено в процентно съотношение. Съдът не намира, че следва да
се спира на този анализ, тъй като в него най- вероятно следва да се включат и
показатели за по – добра рентабилност и по -висок коефициент на полезно
действие на централите, които ползват услугите на язовир „Р.К.“. Не може да не
направи впечатление обаче обстоятелството, че “Б.” ЕАД влага значителни
средства за поддържане на помпената станция, без която, както бе посочено – по
горе, не може да се извършва услугата водоподаване не
само към “Б.” ЕАД, който по силата на сключения договор осигурява техническото
водоснабдяване чрез собствените си помпени станции, но и към другите три
централи.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната
експертиза от представените трудови договори, счетоводни извлечения и справки,
осчетоводените от дружеството разходи за поддръжка на ПС „С.“ за 2019г. са в
общ размер на 949 270,61лв. Подробно са посочени разходите за ел. енергия,
за материали, за поддръжка и ремонт, за персонал, амортизация и др. В същото
заключение вещото лице сочи, че във връзка с лошото качество на водата в
язовира, която води до влошаване на производителността на съоръженията на
ответника за отстраняване на нередности през 2019г. от ответното дружество са
били извършени множество дейности като влагане на химикали и реагенти за
прочистване на водите, дейности по подмяна на йонообменните
смоли, дейности по подмяна на тръбни снопове и др., като по счетоводни данни на
ответното дружество за 2019г. са отчетени допълнителни разходи в следствие на
лошото качество на водата в язовир „Р.К.“
в размер на 1 372 227,16лв.
По отношение на разходите, които ищецът е направил във
връзка с извършената услуга, вещото лице в допълнението на заключението си в
съдебно заседание от 08.03.2021г. посочва, че Н. ЕАД е представил единствено
анализ, в който са описани систематизираните разходи, който е приложен към заключението,
но във връзка с този анализ не са представени първични счетоводни документи. На
тази база без да са представени счетоводни документи, които да обосновават
формирането на тези разходи е представен анализ на ценообразуване на услугата водоподаване, като е формирана от разходи и добавена
рентабилност без да е ясно точно как се формира цената на услугата. Съгласно договора
тази стойност всяка година се и индексира. Такива са най – общо данните, изясняващи
фактическата обстановка по делото съобразно представените писмени доказателства
и в съществена степен от първоначалните и допълнителни заключения на двете
експертизи.
От правна страна съдът намира, че сключения между
страните договор има характеристиките на договор за изработка уреден в чл. 258,
и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. С този
договор изпълнителят се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на
другата страна, а последната да заплати възнаграждение. В случая изпълнителят
не може да изработи уговореното само със свои средства, тъй като както бе посочено,
собствените му хидротехнически съоръжения, които са изградени изцяло за нуждите
на централите не са достатъчни без намесата на помпената станция собственост на
ответника.
Ответникът прави възражение на първо място и основно,
че според него договорът, който той през предишните периоди е изпълнявал
плащайки договорените суми е нищожен поради това, че има невъзможен предмет,
сключен е в противоречие със закона и накърнява добрите нрави. Излага
съображения и за неоснователност на исковете.
Съдът намира, че възражението за нищожност е
неоснователно, тъй като договорът не противоречи на закона, а по - скоро в него
не се съдържат достатъчно ясни клаузи по какъв начин се определя цената на договора
за предоставената услуга. В чл. 139 от Закона за водите е посочено, че
поддръжката и ремонтно-възстановителните действия на язовири и съоръжения се
осигурява от собствениците. В ал. 3 е посочено, че когато и други лица имат
полза от тези съоръжения те дължат част от разноските съразмерно на очакваните
и получавани ползи. Именно това изискване на закона не е обосновано по
необходимия начин в сключения договор. Това не прави договора нищожен поради
противоречие с този текст от закона за водите. Договорът не е сключен в негово
противоречие, а по скоро между страните не са конкретно установени тези
изисквания във връзка с разходите и ползите, което е довело до едностранно
определяне на цената от ищеца и подписване на договора от страна на ответника,
тъй като той не може да упражнява дейността си без това водоподаване.
Не може да се приеме че договора накърнява добрите нрави тъй като се касае за
правоотношения които имат дългогодишен и обвързващ характера поради естеството
и предмета на договора и не може да се приеме за основателно твърдението, че
възложителя като собственик е определял условията на договора в нарушение на
добрите нрави. Договорът не е и с невъзможен предмет тъй като реално дейността
по водоподаване е извършвана, както бе казано в
исторически план, още от създаването на централите и язовира.
Съдът намира, че не сме изправени пред нищожност на
сключения договор, а пред непълно и неточно изпълнение на договора от страна на
ищеца в качеството му на изпълнител. От всички данни по делото, описани по
–горе, касаещи характера на услугата и разходите които правят страните за да се
осъществява крайната техническа и стопанска цел на договора съдът намира, че се
налага извода, че е налице липса на еквивалентност на престациите
по договора. Ищецът не е представил доказателства какви точно са разходите му
във връзка с изпълнението по договора. Изпълнението на услугата от негова
страна е в пряка зависимост от дейността на помпената станция на ответника, и
макар и да е предвидено, че възложителя осигурява техническото водоснабдяване
чрез собствените си помпени станции то това обстоятелство е следвало да бъде
отчетено при формиране на цената, тъй като тази помпена станция не осигурява
техническото водоснабдяване само на централата на ответника, а и на другите
централи в района, които видно от представените по делото договори заплащат по
– малка стойност за услугата. В единия от договорите с другите ползватели на
услугата изрично е посочено как точно се формира цената на услугата – клауза,
която процесния договор не съдържа. Съгласно чл. 261,
ал. 2 от ЗЗД изпълнителят, който извършва работа със свой материал, отговаря за
доброто качество. В случая ищецът е собственик на водите в хидротехническото
съоръжение и макар и да не е предвидена такава отговорност за него в договора
то по силата на закона той отговаря за доброто качество на водата, която
подава. Както бе установено по -горе ответникът извършва значителни по размер
разходи всяка година за прочистване на водата за да може тя да бъде
технологично годна за неговите нужди, респективно и за нуждите на другите
ползващи водата централи. Тези разходи за да се подобри качеството на водата с
която се извършва услугата са изцяло за сметка на ответника.
От всичко изложено до тук съдът намира, че в случая
независимо от това че ответникът е извършвал плащания през годините по
различните сключени договори и по така сключения договор е в правото си да
направи възражение във връзка с изпълнението на договора. С оглед специфичния и
обвързващ характер на договора и съобразно принципа въведен в чл. 12 от ЗЗД за
воденето на преговори и сключването на договорите в духа на добросъвестността
съдът приема, че в настоящия случай ответникът не дължи заплащане на пълната
стойност на предоставената му услуга, тъй като е налице непълно и неточно
изпълнение по договора. В настоящото производство след като не са посочени ясни
критерии по определяне цената на услугата не може да се определи каква част от
цената следва да бъде заплатена, поради което съдът приема че предявените
искове за главница и лихви са недоказани, а оттам и неоснователни.
По изложените съображения съдът намира, че следва да
отхвърли така предявените искове и да присъди на ответника съобразно
представения списък за разноски сумата 1600лв. включваща заплатени
възнаграждения за вещи лица.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Н.Е.К.” ЕАД – гр.С., ул."***, представлявано от И.Т.Й. -
Изпълнителен директор срещу “Б.” ЕАД - гр. Г. ***, община Г., ***, ЕИК ***,
представлявано от Я.П.П. - Изпълнителен директор
искове за: Главница в общ размер от 325
528,11 лв. с ДДС, представляващи дължимата стойност на извършената услуга по
договор № 16 ИД-Х 60ВО53/18.11.2016г. за 2019г. и за м. януари 2020г.
включително, съгласно описаните фактури и дебитни известия, както следва:
- 43 407,63 лв. с ДДС., по Фактура №
**********/31.08.2019г.
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/30.09.2019г.
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/31.10.2019г.
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/30.11.2019г.
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.12.2019г.,
- 52 595,17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.01.2020г.,
- 1472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие
№60000003855/07.02.2020г. към фактура № **********/31.01.2020г.,
- 17671.97 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие №
60000003854/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари - м.декември 2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното
им изплащане, както и за мораторни лихви в общ размер
от 11 610,98 лв. дължими на основание чл.86 от ЗЗД, изчислени за всяка дължима
сума по фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаването й, считано от
посочена в обратната разписка дата, до датата на предявяване на иска, както
следва: - 2604,46лв. - лихва върху
сумата 43 407,63 лв. с ДДС по фактура №**********/31.08.2019г., считано от
26.09.2019 до датата на предявяване на иска; - 2805,08лв. - лихва върху сумата
52 595 лв. с ДДС по фактура № **********/30.09.2019г., считано от 20.10.2019г.
до датата на предявяване на иска; - 2235,29лв. – лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура
№**********/31.10.2019г., считано от 28.11.2019г. до датата на предявяване на
иска; - 1680,12лв. – лихва върху сумата 52 595 лв.
с ДДС по фактура №**********/30.11.2019г., считано от 05.01.2020г. до датата на
предявяване на иска; - 1329,49лв. – лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура
№**********/31.12.2019г., считано от 29.11.2019г. до датата на предявяване на
иска; - 701,27лв. - лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура
№**********/31.01.2020г., считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на
иска; - 19,64лв. - лихва върху сумата 1472 лв. с ДДС съгласно ДИ
№60000003855/07.02.2020г. към фактура №**********/31.01.2020г., считано от
12.03.2020г. до датата на предявяване на иска; - 235,63лв. - лихва върху сумата
17671,97лв. с ДДС съгласно ДИ №60000003854/07.02.2020г. към фактурите за
периода м.януари - м.декември 2019г., считано от 12.03.2020г. до датата на
предявяване на иска, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„Н.Е.К.” ЕАД – гр.С., ул."***, представлявано от И.Т.Й. - Изпълнителен
директор да заплати на “Б.” ЕАД - гр. Г. ***, община Г., ***, ЕИК ***,
представлявано от Я.П.П. - Изпълнителен директор
сумата в размер на 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: