Р Е Ш
Е Н И Е № 260620
В ИМЕТО НА НАРОДА
27.08.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети май две
хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6410 по описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000567 издадено на 24.09.2020г.
от Директор на РД „Автомобилна
администрация” гр.Пловдив, с което на „ТАКСИ-1-2023“ЕООД ЕИК:*********,
представлявано от з. п. В. И. А. е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 000лв./хиляда/ на
основание чл.104 ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на чл.33 пр.3
от Наредба №34/06.12.1999г на МТ вр.чл.88а ал.4 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА
РД „Автомобилна администрация”
гр.Пловдив, да
заплати на „ТАКСИ-1-2023“ЕООД ЕИК:*********,
представлявано от з. п. В. И. А. разноски в размер на 300 лв, за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
М О Т И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 36-0000567 издадено на 24.09.2020г. от Директор
на РД „Автомобилна администрация”
гр.Пловдив, с което на „ТАКСИ-1-2023“ЕООД ЕИК:*********, представлявано от з. п.
В. И. А. е наложено административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 000лв. на основание чл.104
ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на чл.33 пр.3 от Наредба №34/06.12.1999г на
МТ вр.чл.88а ал.4 от Закона за автомобилните превози.
По съображения изложени в жалбата си ТАКСИ-1-2023 ЕООД, чрез
законния си представител прави искане за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно, при нарушение на процесуалните правила. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, а се
представлява от адв. А. Д. Моли за отмяна на НП, претендират се разноски
За административно - наказващия орган – ОО „Автомобилна
администрация” - Пловдив, редовно призован, не се явява представител. По делото
е постъпило писмено становище.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с.,
като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана
по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
На 11.09.20г актосъставителя Х.Й.Ч. е съставил АУАН№275970, за
това,че при извършена проверка на 30.09.20г. около 08.01 часа в гр.Пловдив,
бул.Освобждение №3 ет.4, превозвачът Такси-1-2023 ЕООД ЕИК:*********,
притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз по
пътищата №12459/25.11.2016г, е извършил следното нарушение: Превозвачът не е
организирал труда на водача М. Д. Й. ЕГН:********** така, че да спазва
нормативното установената максимална продължителност на междуседмичната
почивка, съгласно ЗАвтП - 36 часа непрекъсната почивка, видно от копие на пътна
книжка №219 от 18.06.19г, след 6 дневни периода от 08.00 часа на 24.09.2019г до
19.17часа на 29.09.2019г, видно от дневен финансов отчет №082, приложен към
пътен лист е ползвал само 12 часа и 43 минути до 08.00 часа на 30.09.2019г.
Нарушението е възведено под нормата на на чл.33 пр.3 от Наредба
№34/06.12.1999г на МТ вр.чл.88а ал.4 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят
се запознал със съдържанието на акта и го подписал с мнение, че не отговаря на фактическата
обстановка, ползвайки правото по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на „ТАКСИ-1-2023“ЕООД ЕИК:*********,
представлявано от з. п. В. И. А. е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 000лв. на
основание чл.104 ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителя Ч. поддържа съставения АУАН и сочи, че
констатациите са на база извършена проверка на дружеството. Спомнял си, че в
пътната книжка бил отразен само един водач. При комплексната проверка на
дружеството били представени множество документи от превозвача – пътни листове,
пътни книжки, финансови отчети, удостоверения за психологическа годност на
водачите, ГТП и др. Не помни дали по отношение на процесния водач е имало
трудов договор и в какви правоотношения били с превозвача – трудови или
граждански. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
хронологични, съответстващи на събрания доказателствен материал.
Към административната преписка са приложени и приети – финансов
отчет 082, както и три броя заверени копия на пътни листи за периода от
24.09.2019г до 30.09.2019г и един пътен лист от 02.11.2019г. Изискан и приложен
е констативен протокол за извършена комплексна проверка №34-В-544-169/23.09.19г
от ИА АА спрямо Такси -1 -2023 ЕООД обхващаща период от 14.08.19г до 14.08.20г.
От приложените пътни листи/извл. от пътна книжка/ на водача М.
Д. е установено, че пътни листи са прикрепени с дневни финансови отчети за
всеки ден. Вижда се от дневните отчети , че е имало таксиметров превоз всеки
ден за периода 24.09-30.09.19г, т.е. за период от последователни седем дни, но
за периода от 28.09 до 29.09.19г няма отбелязване на края на работния процес,
т.е. налице е некоректно оформяне на пътните листове, които следва да
бъдат съставени съгласно чл.31 ал.1 т.3/
приложение 12/ от Наредба 34/99 на МТ. Водачът е отбелязал цена за дневна и нощна
тарифа, като при засичане на километрите, преносими за новия работен ден, не се
установява водачът да е извършвал
нощен, труд, но не може да се установи за горния период, в колко часа е
приключвал работният му ден, тъй като след преглед на данните, финалът на деня
му приключва в различните дни на процесния период, различни часове в рамките на
от 16.00 часа до 18.00 часа, а както беше отбелязано по-горе за дните 28.09. и
29.09. няма отразено вписване на край на работния процес.
Правни изводи:
След анализ на
доказателствата съдът, счита, че при издаване на НП е нарушен процесуалният и
материалният закон.
Според чл.33 от Наредба№ 34/06.12.99г за таксиметров превоз на
пътници, превозвачът организира труда на водачите като спазва нормативно установената
максимална продължителност на работния ден/смяна/, междудневната и
междуседмичната почивка, съгласно Закона за автомобилните превози.
Според чл.88а ал.3 от ЗАвтП седмичната почивка на водачите,
извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни
часа.
Дружеството е санкционирано за това, че водачът е нямал
седмична почивка от 36 часа при осъществяване на таксиметрова дейност в периода
24.09-29.09.19г., било видно, че Й. ползвала само 12 часа и 43 минути до 08.00 часа на 30.09.2019г.
Законът изисква общата продължителност на работното време да не нарушава
минималната седмична почивка от 36 часа. Това изисква в НП да бъде посочено кои
са седемте дни, в рамките на които продължителността на работния ден е надвишена
и е довела до липса на изискуемите часове седмична почивка. В нормата на чл.88а
ал.4, от закона се говори за дни и часове. Доколкото това са обективни елементи
на нарушението, то в описателната част на НП следва да има яснота относно тези
два критерия. В случая в АУАН и НП е посочен период, който обхваща 6
дни/24.09-29.09.19г./, в кои шест от тях е извършено нарушението не е посочено.
Нарушението е такова, че се извършва седмично( седмична почивка на водачите) и
това изисква да се посочи именно седмичния период, а не шестдневния период, без
почивка. Времето на нарушението, както всеки друг съставомерен елемент на
нарушението не следва да се извежда по тълкувателен път и друг път, а трябва да
бъде ясно и точно очертано и конкретизирано в НП. Отделно от посоченото не е
ясно, как наказващият орган е стигнал до извода, че водачът е ползвал само 12
часа и 43 минути почивка до 08.00 часа на дата 30.09.19г., като няма ясни
отбелязвания за края на работния процес на Й. за периода от 28.09-29.09.19г. в
цитираните пътни листи и че точно
толкова е сборът от почивки достигнат до 08.00 часа на 30.09.19г. Липсата на
яснота относно времето на нарушението е съществено процесуално нарушение,
доколкото касае задължителните реквизити по чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Дружеството е наказано за това, че не е създало съответната
организация за работа – тоест за нарушение изразяващо се в бездействие. За да е
наказуемо бездействието, следва да има предвидено в закон задължение за
действие. В случая в описателната част на АУАН и НП няма посочване на
конкретното действие, което не е извършено от страна на жалбоподателя, като
констатациите препращат към писмени документи -пътна книжка и отчет, без да се
посочи, какво не е спазено от самия жалбоподател. Т.е връзката между неспазване
на междуседмичната почивка на водача и дължимото поведение на дружеството по
организация на тази почивка и релевантните факти, от които да следва извод за
подлежащо на санкция бездействие. Не става ясно от АУАН и НП, какви конкретни
изисквания не е изпълнило наказаното лице, за да се приеме, че не е спазено
изискването на чл.88а ал.4 от ЗАвтП.
Съдът счита, че нарушението не е описано с всичките му съставомерни
признаци, което е съществено процесуално нарушение, тъй като касае признаци от
обективната страна на самото административно деяние, които би следвало безусловно да
фигурират в обстоятелствената част на НП и АУАН. Изложените по-горе нарушения
са абсолютни основания за отмяна на НП.
По разноските:
Предвид
императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне
по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното НП и съгласно
приложените от пълномощник и списък с разноски въззиваемата страна - РД
„Автомобилна администрация” гр.Пловдив следва да бъде осъдена да
заплати на„ТАКСИ-1-2023“ЕООД
ЕИК:*********, представлявано от з. п. В. И. А.
разноски в размер на 300 лв, за процесуално представителство от адвокат.
Мотивиран
от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.К.