Присъда по дело №947/2021 на Окръжен съд - Варна

На 30.08.2021 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС
обвинителен акт по ПД № 75/21г., по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимият Ж.Д. М., за извършено от него
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.302, ал.1, т.1, вр.чл.301, ал.1
НК за това, че на 21.08.2019 год. на републикански път 11-29, след гр.
Аксаково до разклона на с.Любен Каравелово, обл.Варна, като длъжностно
лице -полицейски орган - младши автоконтрольор II степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при ОД
на МВР - Варна, поискал и приел дар - сумата от 50 лева, която не му се
следва, за да не извърши действия по служба - да състави АУАН на Г. СТ. СТ.
за следните нарушения -по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП" Водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории Ml, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани" и по чл. 100,ал.4,т.2 от ЗДвП" Водачът на моторното
превозно средство е длъжен да поддържа устройствата за осветяване и
светлинна сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в
изправност", както и да връчи на Г.С. електронен фиш серия К, № 2238186/
26.08.2018 г. и електронен фиш серия К, № 2618679/ 21.03.2019 г., каквито са
задълженията му по чл. 189 ал. 5, от ЗДвП указващ, че електронният фиш по
ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
предлага подсъдимият да бъде признат за виновен като му се наложат
наказания при приложението на чл.54 НК и същите бъдат при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и с приложението на чл.66 НК, а
кумулативното наказание глоба да бъде наложено между минималния и
средния размер, както и да бъде лишен от права по чл.37 НК.
Подсъдимият не признава вината си по време на досъдебното
производство и пред съда. Твърди, че не е спирал за проверка автомобила на
св.С., а той е спрял при него за съдействие, поради което и не му е искана
никаква сума пари.
Защитата на подсъдимия излага становище, че той не е осъществил
вмененото му престъпление и такъв извод не може да бъде направен от
събраните по делото доказателства, поради което се прави искане за
оправдателна присъда.

От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Подсъдимият Ж.М. е роден в гр.*****, но от дълги години живеел в
гр.Варна.
С трудов договор от 30.01.1997 год. М. бил назначен на работа в ОД на
1

МВР-Варна на длъжност" младши автоконтрольор", като от 15.04.2015 год. е
преназначен на длъжност „мл. автоконтрольор II степен" в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на
сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР -
Варна. Съгласно длъжностната му характеристика в задълженията му било
вменено проверяване редовността на документите на водачите на МПС ,
техническата изправност на МПС, както и изготвянето на документи,свързани
с административно-наказателната дейност.
Св.С.И. постъпил на работа в органите на МВР през 2003 г., като от
2016 г. бил преназначен на длъжност старши полицай в сектор „СПС" към
Охранителна полиция.
На 21.08.2019 год. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч., М. и св.И. били
назначени в наряд като автопатрул с позивна 661 съгласно Заповед № 365р-
3776/31.07.2019г. на Директора на ОД на МВР-Варна и утвърден график на
територията на област Варна. Ръководител на екипа и водач на служебния
автомобил м."Киа" с per. № СВ 7651 KB бил подсъдимия.
Св.И., като участник в екипа за посочения ден имал задължение за
оказване на съдействие на ръководителя на екипа, без възможност за
извършване на проверка на редовност на документите на водачите на МПС и
да изготвя документи за реализиране на административно-наказателна
дейност.
Съгласно плана за провеждане на инструктаж на служителите от сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна за 21.08.2019 год. последните
следвало да съобщават в радио-ефир на ОДЧ за всяко спряно за проверка
МПС. Полицейските служители М. и И. имали определен маршрут и
определени различни точки за контрол в различен период от време на наряда:
-от 09.30-10.30 часа път II-29 от гр.Аксаково „Сметище”
-от 11.00-12.00 часа път II-29 от гр.Аксаково „Феришата”
-от 13.00-14.00 часа път II-29 от гр.Аксаково „Изворско”
-от 14.30-17.00 часа път II-29 от гр.Аксаково „Зорница”
Въпреки предварително определените точки за контрол, екипа в състав
М. и И. за периода от 09.00 ч. до 15.00 ч. извършвал контрол на точка,
находяща се на 2.8 км от с.Любен Каравелово - път II - 29 от Аксаково
„Фертишата". За промяната на предварително установените точки на контрол
от дадения наряд не бил уведомен ОДЧ при МВР Варна, каквото било
изискването според установените правила.
Св.Г.С. работил в мебелна фирма в гр.Добрич. На инкриминираната
дата закарал стока от гр.Добрич за гр.Варна. Управлявал т.а."Ивеко Дейли" с
per. № ТХ 4339 КХ, който бил с дясна дирекция. С него пътувал и св.П.П.,
който имал лична работа в гр.Варна и използвал транспорта. Преди обяд
двамата тръгнали обратно за гр.Добрич.
Малко преди 12.00 часа св.И., който изпълнявал дейност по
2

фактическото спиране на МПС, спрял за проверка микробусът, управляван от
св.С.. Въпреки задължението за известяване по радио-ефир на ОДЧ за всяко
едно спряно за проверка МПС, това не било сторено от подс.М. по отношение
на управлявания от св.С. автомобил, като същия дори не бил вписан в
нарядния дневник на екипа.
След спирането от св. И. на микробуса, той попитал С. защо управлява
МПС без поставен предпазен колан и защо автомобила му е с техническа
неизправност-счупени задни светлини. С. обяснил, че е откопчал колана си
при спирането, за да извади документите си и предал същите на полицейския
служител. Той му разпоредил да отвори задната част на микробуса, за да
провери багажното отделение, което свидетелят сторил, след което го
съпроводил до подсъдимия, на когото предал документите за взимане
отношение за установените нарушения.
Св.С. отишъл до служебния автомобил м."Киа" с per. № СВ 7651 KB,
където подсъдимият му заявил, че при извършена проверка в
информационните масиви на МВР е установил, че има два невръчени
електронни фиша- електронен фиш серия К №2238186/26.08.2018г. и
електронен фиш серия К № 2618679/21.03.2019г. и съгласно разпоредбата на
чл.189,ал.5 от ЗДвП той следвало да ги връчи на св.С.. Също така трябвало да
ми състави АУАН за констатираните при настоящата проверка нарушения- по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП указващ че „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории М1,М2,МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение
използват обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани" и по чл.100,
ал.4, т.2 от ЗДвП указващ „Водачът на МПС е длъжен да поддържа
устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти,
видими, регулирани и в изправност".
Подсъдимият обяснил на св.С., че е многократно наказван и може да му
отнемат СУМПС, при което ще остане без работа. Попитал го как ще уредят
нещата и тъй като свидетелят не предложил нищо, за да не му състави акт,
подсъдимият му предложил да почерпи, защото бил рожденик /това всъщност
не било вярно, тъй като рождения ден на свидетеля бил месец по-рано/.
Св.С. заявил, че няма в себе си посочената сума и че ще трябва да отиде
до микробуса си, при което М. му подал застрахователната полица
„Гражданска отговорност" без останалите документи и указал банкнотите да
бъдат поставени в сгънатия документ.
Св.С. се върнал до управлявания от него т.а."Ивеко Дейли" с per. № ТХ
4339 КХ , като споделил със св.П., че служителя в полицейския автомобил е
поискана сумата от 50 лв. за да не му състави акт за управление на МПС без
поставен обезопасителен колан и счупен заден стоп. Помолил св.П. да му
услужи с 10 лв., което последния сторил. Тогава св.С. поставил две банкноти
с номинал от 20лв. и 1 банкнота с номинал от 10 лв. в документа за
застрахователна полица „Гражданска отговорност". Това било заснето от П.
със телефона му, който продължил да снима връщането на С. към
3

полицейския автомобил в огледалото за обратно виждане.
През това време св.И. спрял за проверка друг лекотоварен автомобил
м.Мерцедес с рег.№ ТХ 1286 АТ, управляван от св.Е.Р.. В момента, в който Р.
слиза от автомобила си, той закрива видимостта на камерата на телефона на
св.П., но записа не прекъсва и след като се затваря вратата се вижда св.С.,
който стои приведен до полицейския автомобил, взема документите си през
прозореца и после се връща обратно при собствения си автомобил.
Непосредствено при завръщането си до микробуса св.С. разгънал пред
св.П. застрахователната полица, където преди това били поставени
банкнотите, при което св.П. установил че същите липсват, което също било
заснето от него с телефона му. След това те си тръгнали и се върнали в гр.
Добрич.
Св.П. бил много възмутен от случилото се и веднага уведомил свой
приятел, който работел в ОД на МВР - Варна за поискания и даден на М.
подкуп. Това бил свидетелят Д.К., който изгледал записа, направен от П.,
показал го на прекия си ръководител, изготвил докладна, а впоследствие бил
уведомен отдел Вътрешна сигурност, който се заел със случая. Св.С. и св.П.
били снети сведения по случая, а последният предал с протокол за
доброволно предаване на полицейските служители видеозаписа от телефона
си.
Била извършено проверка и след като било установено, че освен
дисциплинарни нарушения, М. е осъществил и престъпление, материалите
били изпратени на ВОП, където било образувано ДП.
От заключението по назначената по делото видео-техническа
експертиза е се установява, че предаденият от св.П. видеозапис не е
манипулиран.
При извършеното разпознаване по снимки, св.С. категорично посочва
подс.М., като служителя, който е извършил проверката на документите на
автомобила му на 21.08.2019год. и който е поискал и получил предадените от
него пари на стойност 50 лв.
Съгласно изискана справка от ОД на МВР - Варна подсъдимият на
21.08.2019г. в 11.56 ч. е извършил проверка на св.С. в информационните
масиви на МВР относно невръчени фишове и АУАНН, при която е установил
2 бр. невръчени на св.С. фишове серия К №2238186/26.08.2018г. и електронен
фиш серия К № 2618679/21.03.2019г. Той не е връчил тези фишове в разрез с
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, указващ че електронният фиш се
връчва на лицето с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.
В 12.09 часа в електронните масиви на МВР е направена проверка от М.
и за св.Р..
Извършването на двете проверки не е съобщено по надлежния ред на
4

ОДЧ и не е вписано в дневните регистри.
Ж.М. е бил запознат и с указанията за работа на полицейските
служители със системата за видеонаблюдение монтирана в автомобилите
съгласно организационно-технологични правила за работа със АИС
„Видеозаснемане на пътен контрол" както заедно със всички служители по
списък от 21.03.2019г. с писмо рег.№365р-13469/14.03.2019 г. по описа на ОД
на МВР - Варна, така и при дневния инструктаж при започване на работа на
инкриминираната дата. Съгласно посочените правила всички действия на
служителите в автопатрулния екип е следвало да бъдат заснети от
монтираната в служебния автомобил система за видеонаблюдение. Въпреки
това по делото се установява, че камерите и микрофоните, с които е бил
оборудван служебния автомобил не са работили за 6 часа и за това време
няма записи в съответните служби.
Мартинов и св. И. ,които са били в наряд на 21.08.2019 г., нямат
изготвени докладни записки по отношение на установени технически
проблеми или некоректно функциониране на техническите средства, които са
монтирани и използвани в служебен автомобил „КИА" с per. № СВ7651КВ за
видеонаблюдение.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимия, разпита на свидетелите Г.С., Е.Р., С.Б., П.П.,
С.И., Д.К., заключението на ВТЕ, събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по надлежния ред, които са взаимно допълващи се.

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съда постанови присъдата си като взе
предвид следните правни съображения:
Съдът признава за виновен подсъдимият Ж.М. в извършването на
престъпление по чл.302, ал.1, т.1, вр.чл.301, ал.1 НК за това, че на 21.08.2019
г. на републикански път II-29, след гр. Аксаково, до разклона на с. Любен
Каравелово, обл. Варна, като длъжностно лице -полицейски орган - младши
автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол
и превантивна дейност" при ОД на МВР - Варна, поискал и приел дар - сумата
от 50 лева, която не му се следва, за да не извърши действия по служба - да
състави АУАН на Г. СТ. СТ. за нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по чл.
100, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, както и да връчи на Г.С. електронен фиш серия К, №
2238186/26.08.2018 г. и електронен фиш серия К, № 2618679/21.03.2019 г.,
каквито са задълженията му по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съдът прие, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление поради следните
съображения:
Обект на закрила са обществените отношения, свързани с правилното и
законосъобразно функциониране на държавния и обществения апарат и
неговите органи; дейността на органите на власт и управление.
5

Субект на подкупа е длъжностно лице, което може лично да извърши
или да не извърши съответно действие или бездействие по служба, което
произтича от служебната му компетентност или възложена работа, за което
получава дар или друга имотна облага.
Поискването на дар или облага се изразява в демонстриране на желание
от длъжностното лице-субект пред съответното лице да му бъде предоставена
определена престация, която не му се дължи. Законът не се интересува от
начина на демонстриране на това желание – писмено, устно или с др.
фактически действия. За обективната съставомерност на деянието обаче е
необходимо тази демонстрация да е достатъчно ясна, така че да не остава
място за двусмислено тълкуване от страна на лицето, от което се иска
подкупа. Тук инициативата изхожда от длъжностното лице. Отнася се за една
предварителна проява, поради което, ако подкупът бъде предоставен, ще бъде
осъществена и другата форма на изпълнителното деяние, а именно
получаването. Тук се отнася за действия, предхождащи самото приемане на
подкупа. Деянието е осъществено, когато се постигне съгласие между
длъжностното лице и гражданина, когато са налице насрещни, съвпадащи си
волеизявления относно предоставянето им.
Приемането на дар или облага се отнася до най-често срещана форма на
пасивния подкуп. Престъплението е завършено с фактическото приемане на
подкупа, с физическото му преминаване в патримониума на длъжностното
лице, което означава, че само съгласието не е достатъчно. Изпълнителното
деяние е започнато, когато деецът се е съгласил да получи конкретна облага
при уговорените условия и е предприел конкретни действия по нейното
получаване.
Независимо от това, кое от изпълнителните деяния е реализирал деецът,
или и двете, дарът или облагата, които е поискал или получил, са неразривно
свързани със службата му, като те се предоставят, за да извърши или да не
извърши за в бъдеще действие по служба или защото вече е осъществило, или
се е въздържало да осъществи такова действие.
Под дар или облага следва да се разбира онова, с което се
облагодетелства длъжностното лице – пари, вещи, създаване на благоприятно
фактическо или правно положение за него.
За съставомерността на деянието е необходимо дарът или облагата да
не се следват на длъжностното лице, т.е. то няма право да ги получи за себе
си или за трето лице. От субективна страна деянието може да се извърши при
условията на пряк умисъл, с користна цел – да се облагодетелства
длъжностното лице. Подкупът е користно престъпление, поради което
длъжностното лице не само трябва да съзнава, че получава дар или друга
имотна облага, която не му се следва, но и да съзнава, че прави това, за да
извърши или да не извърши действия по служба.
Съставомерността на престъплението по този текст на закона в
настоящият казус се установява от обстоятелството, че подс.М. е полицейски
6

служител, за което по делото се съдържат писмени доказателства, от които се
установява, че с трудов договор от 30.01.1997 год. М. бил назначен на работа
в ОД на МВР-Варна на длъжност" младши автоконтрольор", като от
15.04.2015 год. е преназначен на длъжност „мл. автоконтрольор II степен" в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на
сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР -
Варна. Съгласно длъжностната му характеристика в задълженията му било
вменено проверяване редовността на документите на водачите на МПС ,
техническата изправност на МПС, както и изготвянето на документи,свързани
с административно- наказателната дейност.
Тези писмени доказателства установяват длъжностното качество на
подс.М., което е необходимо за да носи той отговорност по възведения му
законов текст.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено: от данните
по делото безспорно се установи, че св.И. е спрял за проверка по ЗДвП св.С..
Също така според свидетелските показания той е приел, че С. е бил в
нарушение, тъй като е управлявал лек автомобил без поставени
обезопасителни колани и самото МПС е било технически неизрядно. Това е
наложило да бъде изпратен при подсъдимия за съставяне на АУАН, които е
извършил проверка в масивите на МВР и е установил, че С. има и два
невръчени електронни фиша. Вместо да изпълни задълженията си по закон и
да му връчи фишовете и да му състави АУАН, М. му е обяснил, че срещу
сума от 50 лв. няма да изпълни задълженията си, поради което и не е отразена
по съответния ред извършената проверка в ежедневния отчет на полицейския
екип.
Това принудило св.С. да се върне до автомобила и да поиска от св.П. 10
лева, които не му достигали до сумата от 50 лв. Парите сложил в документ,
даден му от М. и се върнал отново до полицейския автомобил, където предал
парите.
Тези обстоятелства се установяват на първо място от показанията на С..
Те се потвърждават от показанията на П., който обяснява как са били спрени
от св.И., който ги е уведомил, че са извършили нарушение, с което те не били
съгласни и шофьорът е бил изпратен до полицейския автомобил при
подсъдимия. След това С. се е върнал и обяснил, че му е поискана сумата от
50 лв. иначе щели да му вземат шофьорската книжка и поискал 10 лв. от П..
Последният обяснява, че се е възмутил и затова е започнал да снима с
телефона си, като първоначално е заснел поставянето на банкнотите в
документа за гражданска отговорност и без да прекъсва записа е продължил
заснемането на отиването на С. към полицейския автомобил с парите в ръка и
после връщането му с липсващите банкноти в същия документ.
Тези двама свидетели са абсолютно непротиворечиви в показанията си,
те ги излагат последователно, задълбочено и незаинтересовано. Те не се
познават с полицейските служители, не са ги виждали преди това или след
7

случая. Не може да се приеме, че по някакъв начин са заинтересовани от
изхода на делото, освен да бъде установена истината.
В същото време по делото е изготвен и запис с телефона на св.П., който
е предмет на експертиза, която е установила, че не е манипулиран, т.е. той е
автентичен. Същият беше изгледан и от съдебния състав, и от него ясно се
вижда поставянето на банкнотите в документа за гражданска отговорност и
отиването на св.С. да полицейския автомобил и след това връщането му
отново да микробуса с липсващите банкноти в същия документ.
Заключението на ВТЕ е, че за изследваният запис не са установени
следи от манипулация /намеса/ върху записаната информация, няма
прекъсвания или нарушения в структурата на пикселната решетка, както и не
се установяват смущения в аудио записа към видеофайла. Липсва вкопиран
тайм-код в изображението.
Записът започва с заснемането на прегънат лист хартия, наподобяващ
документ за Гражданска отговорност, в който са поставени банкноти- най-
горната е с номинал 10 лв., под нея се вижда друга, но не може да се види
номинала й. След това лицето, държащо документа с банкнотите/ което
фактически е св.С./ излиза от автомобила, в който остава снимащия, който е
св.П.. С. тръгва към полицейския автомобил, като в този момент е спрян и
друг товарен автомобил – този на св.Р., който отваря вратата на автомобила си
и разтоваря със св.И.. С. преминава покрай отворената врата и продължава
пътя си. В този момент той не се вижда в кадъра, но записа продължава. Р.
затваря вратата на автомобила си и в този момент отново се вижда С., който
стои приведен до предната лява врата на полицейския автомобил. Малко след
това с дясната си ръка взима подадените му пред прозореца документи и се
отправя към собствения си автомобил. Качва се в купето и отваря през св.П.
същият документ, който е държал преди това и в който поставил порите, и на
записа се вижда, че банкнотите липсват. След това записът прекъсва.
Вещото лице, направило експертиза на записа е извлякъл хронологично
снимкови кадри от случващото се и ги е приложило към експертизата.
Защитата на подсъдимия излага доводи, че този запис не може да служи
за доказателство на съда, тъй като има момент, в който св.С. не се вижда и
това е основание целият запис да не бъде кредитиран. Съдът не споделя това
възражение на защитата.
Вярно е, че на записа има момент от около 15 секунди, на които св.С. не
се вижда, но в същото време записът не е прекъсван, а видимостта към
свидетелят е ограничена от отварянето на вратата на друг автомобил, а
именно управлявания от св.Р., който междувременно е бил спрян за проверка
от св.И. /също в нарушение на правилата – да не се спира автомобил, след
като вече има спрян за проверка друг такъв/. Св.Р. е спрял своя микробус
между полицейския автомобил и микробуса на св. С.. В момента, в който Р.
слиза от автомобила си, той отваря вратата и закрива св.С. при отиването му
към подсъдимия. В същото време обаче С. е с гръб към камерата, която го
8

записва и реално не вижда, че е ограничена видимостта, за да се приеме, че за
времето докато е нямало видимост към него, той може да е взел поставените
пари в документа и да не ги е предал на М. / а и няма логика от подобно
негово действие/. В следващия момент от записа се вижда С. до полицейския
автомобил и предаването на документите. Тези кадри реално потвърждават
показанията на свидетелите С. и П. и направения извод от съда за
съставомерността на вмененото на подсъдимия деяние.
Подсъдимият М. пред съда заявява, че автомобилът на С. не е бил
спиран за проверка, а той сам е спрял и е отишъл при него за да провери дали
има налагани наказания по ЗДвП, както и да го попита как се попълва
двустранен протокол за ПТП и тъй като той не е имал такива протоколи в
себе си, свидетелят се върнал до автомобила си за да вземе бланка и да му
бъде обяснено как да я попълва. Тези негови обяснения съдебният състав
приема за защитна теза, целяща да даде обяснение за фактите, които не може
да отрече, но тези обяснения да са такива, че да тълкуват тези факти в полза
на подсъдимото лице.
Няма никаква логика С. да спира при полицейски патрул за да провери
дали има наказания по ЗДвП. Това може да стори във всяко РУ или в НАП.
Още повече, че за М. съществува законово задължение по чл.198 ЗДвП да
връчи на С. актовете или фишовете, наличието на които е узнал от системата
на МВР. Абсолютно нелогично е С. да пита полицейския служител за начина
на попълване на бланка за ПТП, при условие, че такова не е осъществено в
момента, а и става дума за бланка, в която е посочено какво се попълва, а не
за някакъв сложен документ.
Останалите факти по делото косвено потвърждават обстоятелствата по
извършване на престъпление от страна на М.. По надлежния ред,
удостоверено с подпис, той е запознат с Указанията за работа на
полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в
автомобил, технически характеристики и правила за работа и Инструкцията
за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното
движение. През инкриминираната дата се наблюдават множество нарушения
на тези правила, които нарушения обаче са му позволили да бъде
безконтролен при осъществяване на задълженията му през този ден.
Първо изобщо не е спазен утвърдения за деня часови график за
работата му. В нито един момент той не се е намирал на някоя от посочените
му точки. Не може да се приеме твърдението му, че е спрял автомобила не на
посоченото в графика място, защото това било опасно. По графика, който той
е следвало да изпълни през въпросния ден, всеки ден осъществяват дейността
си и други полицейски служители и надали за всичките години назад във
времето живота на тези служители би бил поставен в опасност от техните
преки ръководители и ако действително някоя от определените точки за
осъществяване на контрол е станала опасна, то тя нямало да бъде променена.
При това подсъдимия обяснява, че опасна е само една точка именно тази
9

Аксаково-Феришата, а изобщо не обяснява защо автомобила не е бил и на
първата определена за деня точка за проверка Аксаково –Сметище, тъй като
от данните по делото се установява, че от самото начало автомобилът на
подсъдимият се е намирал на отбивката за с.Л.Каравелово и то без
надлежните органи да бъдат уведомени за това отклонение.
От материалите по делото се установява, че в информационната
система на МВР е направена справка за св.С. в 11.56 часа и за св.Р. в 12.09
часа от подсъдимия. Преди да бъдат извършени тези справки е следвало в
спрените автомобили да бъдат отразени в Ежедневната форма за отчет, което
не е сторено както за С., така и за Р..
Преди започване на работа полицейските служители са преминали
ежедневния инструктаж, техниката в автомобила е проверена и изрядна, а се
установява, че за период от 6 часа от този служебен автомобил няма запис
нито от камерите, нито от микрофоните на автомобила. Не може да се
приеме, че подсъдимият изобщо не е разбрал, че тази техника не работи, а при
неработеща техника е бил длъжен незабавно да сигнализира на съответните
служби. От приложените по делото писмени доказателства и по-специално
тези, които касаят работата със специалната техника се установява, че
техниката е така изготвена, че има светлинен и звуков сигнал както при
работеща техника, така и при евентуална повреда. При първоначалното
запалване на автомобила се задействат и камерите и микрофоните в
автомобила и те работят един доста продължителен период от време след
спирането на двигателя на автомобила- 4 часа за камерите и 10 часа за
микрофоните. Освен това при евентуален нисък заряд на батериите се чува
едноминутен звуков сигнал, а има и светлинен такъв на самата система.
Нужни са само 15 минути работа на двигателя, за да работи системата
безпроблемно. Отделно от това при спиране на автомобил за проверка,
полицейския служител е длъжен да активира микрофона, който е на
униформата му, при което се чува звуков сигнал, след приключване на
проверката микрофона се спира, като отново се чува звуков сигнал. Освен
това върху монтираната система отново има червени и зелени датчици, които
също показват състоянието на микрофоните.
Така изготвена системата в служебния автомобил, не може да се приеме
от настоящата инстанция, че подсъдимият М. изобщо не е разбрал, че има
някакъв проблем с нея. Защо тя не е работила и дали самият подсъдим я е
поставил по някакъв начин в неработещо състояние, не е предмет на
настоящото производство, тъй като то би представлявало евентуално
дисциплинарно нарушение.
С това си поведение, за което са събрани множество доказателства от
ДП, по категоричен начин се установява, че М. е осъществил вмененото му
престъпление от обективна страна. Съдът намира, че той го е осъществил и от
субективна страна, тъй като тъй като е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е желаел
10

настъпването им, което обуславя прекия умисъл на деянието.
Субект на престъпленията е пълнолетно, вменяемо, неосъждано,
физическо лице.
От страна на защитата е направено възражение, че предвид
обстоятелството по делото, че липсва предмета на престъплението, то
съответно не може да бъде направен извод за виновността на подсъдимия.
Това възражения настоящият състав на съда намира за неоснователно.
След като е предал паричната сума, св.С. се е прибрал в дома си, а св.П. е
подал сигнал в полицията за случилото се. При тези обстоятелства няма как
да бъдат иззети като веществени доказателства предадените банкноти, тъй
като производството е започнало в един по-късен момент.
В тази насока е налице практика на ВКС, която приема, че това
обстоятелство не води до оправдателна присъда в случаите при които
престъплението се доказва от други събрани по делото доказателства, какъвто
е настоящият случай.
Като съобрази всичко изложено до момента съдът намира, че от
събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за
извършване на вмененото престъпление от страна на подсъдимия, поради
което и той следва да понесе своята отговорност.

За да определи наказанието на подсъдимият, съдът прецени степента
на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия, констатира следното:
- смекчаващи- чисто съдебно минало; непълнолетни деца;
- отегчаващи – налагани дисциплинарни нарушения.
Като съобрази горните обстоятелства съдът намира, че е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, което мотивира съда да
приеме, че наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия следва
да е към най-ниския размер на предвиденото в разпоредбата на закона.
В случая разпоредбата на закона предвижда специален минимум от 3
години лишаване от свобода. Съдът прецени, че това би било справедливото
наказание за подсъдимия, като предвид личността му същото следва да бъде
отложено с изпитателен срок в размер на 5 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба” съдът
прецени, че то също следва да е към минималния размер, а именно 2000 лв.,
каквото искане е направено и от страна на прокуратурата. Съдът намира, че
по-голям размер на наказанието „глоба” би го затруднило да си осигури
адекватно преживяване на семейството му.
11

Предвид обстоятелството, че подсъдимият е работил като лице,
призвано да пази законите в страната съдът намира, че наказанието по чл.37
ал.1 т.7 НК „лишаване от право да заема длъжност в структурите на МВР”
следва да бъде определено в максималния срок- 3 години.
Съдът намира, че с наказания, наложени в определения размер ще бъдат
изпълнени целите на генералната и специалната превенция.
Доколкото предмета на престъплението по делото не е бил установен в
хода на ДП, съдът намира, че следва да присъди неговата равностойност на
осн.чл.53, ал.1, б.Б НК.
С оглед крайния изход от делото и обстоятелството, че подсъдимия М.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.302 НК, съдът
намира, е следва да присъди в негово полза сторените по делото разноски на
осн.чл.189, ал.3 НПК в размер на 156.20 лв.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
12

Номер на акта:	9
Дата:	11 февруари 2022 г.
Съдия:	Мая Веселинова Нанкинска

Дело:	20213100200947
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 август 2021 г.

Присъда по дело №947/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите