Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 06.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд в открито
съдебно заседание на шести август, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
и при секретаря ***, като разгледа
докладваното от районния съдия Гр.дело №436/2019г. по описа на КРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба с вх.№2832/06.08.2019г. от Й.Д.И. с
ЕГН ********** ***, в качеството му на баща и законен представител на
малолетните деца Д.Й.И. с ЕГН ********** и Д.Й.И. с ЕГН **********, чрез адв.И.Р.
***, срещу Ж.А.Г. с ЕГН ********** ***.
В молбата си Й.И. излага, че с майката на децата К.И.били
разведени от 08.11.2018г. по силата на Решение №197/08.11.2018г. на КвРС.
Според решението упражняването на родителските права по отношение на родените
от брака деца Д.и Д. били предоставени на майката. Непосредствено след развода И.
заживяла на семейни начала с ответника Ж.Г. ***, като с нея живеели и децата.
Отношението на ответника към децата било негативно, като той постоянно ги
обиждал и наричал с нецензурирани имена. Освен това, според твърденията на
бащата, те често били и обект на физическо насилие. За това молителя бил
сезирал ДСП, Отдел „Закрила на детето“ гр.Каварна.
Конкретен повод за подаване на настоящата молба бил
инцидента на 23.07.2019г., когато майката с децата и ответника пътували с
колата. При връщането си в гр.Шабла, на паркинга пред дома им той ударил шамар
на Д., а в дома им продължил да я удря по дупето, като я обиждал с
нецензурирани думи, както нея така и брат й. За случая им било забранено да
разказват, за да не ги бие Ж. - тях и
майка им. Това разказало детето Д.на баща си
и в присъствието на други роднини. На 06.08.2019г. молителя подал сигнал
до ДСП за случилото се.
Молителя твърди, че случилото се не е еднократен акт
на насилие спрямо децата и счита, че случката е акт на домашно насилие спрямо
тях.
Счита, че с описаното ответникът е смутил
емоционалното им състояние, като отправените заплахи би могъл да ги реализира.
Моли съда да образува производство по ЗЗДН и на
ответника да бъдат наложени мерки на ответника, като моли да бъде издадена и
заповед за незабавна защита.
В с.з., молителя редовно призован се явява лично и с
упълномощения адв.И.Р.. Поддържа молбата за домашно насилие.
Ответникът, редовно призован в първо с.з. се явява
лично и сочи, че изнесеното в молбата не отговаря на истината. Твърди, че
никога не е посягал на децата. Представляващия го адв.Ю.О. също оспорва
изнесеното в молбата. В с.з. по същество моли за отхвърляне на молата като
неоснователна.
Каварненският
районен съд, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно децата Д.Й.И. и Д.Й.И. са родени по време на
брака между Камелия С. И. и Й.Д.И., видно от Удостоверения за раждане,
приложени към молбата за защита от домашно насилие.
Установява се от Решение №197 от 08.11.2018г. на КвРС (л.7-8), че бракът между Й.Д.И. и
Камелия С.И. е прекратен с развод. Съгласно решението, упражняването на родителските
права спрямо родените от брака деца – Д.и Д. са предоставени на майката, като
за бащата е определен подходящ режим на лични контакти.
Депозирана е Декларацията по чл.9, ал.3 от Закона за
защита от домашно насилие, която установява, че на 23.07.2019г. спрямо децата Д.Й.И.
и Д.Й.И. е извършен акт на домашно насилие от ответника Ж.А.Г., който ударил
шамар на Д., а спрямо двете деца използвал обидни думи като обръщения спрямо
тях, след което ги заплашил, че ако разкажат на някого ще бие тях и тяхната
майка.
В процеса на разглеждане на делото са разпитани
свидетели на двете страни.
Свидетелите на молителя – Дияна С. Петрова, Сергей Г.
Петров и Д.Костадинов Атанасов, водени от молителя свидетелстват, че спрямо
двете деца, молителя е употребявал физическо насилие и ги е обиждал с
нецензурирани думи. Дияна Петрова, която е майка на Камелия (майката на двете
деца, съжителстваща с ответника Ж.А.) твърди, че детето Д. често била бита от
ответника, но Митко не, защото той слушал, не пипал играчките. Според свидетелката
и двете деца били много наплашени и не желаели да се връщат в Шабла при майка
си и Ж..
Свидетелят Д.Атанасов, който е родственик по
сватовство на молителя, твърди, че децата били много нервни и не искали да се
връщат в Шабла, защото там Ж. ще ги бие.
И тримата свидетели, водени от молителя не са
присъствали пряко на инцидента станал повод за настоящото дело, но
свидетелстват, че децата били много изплашени и не искали да се връщат при
майка си.
Противоположни са показанията на свидетелите, водени
от ответната страна.
Така свидетелят Ж. Жечев, който е братовчед на
ответника и твърди, че е пряк свидетел на инцидента на 23.07.2019г., свидетелства,
че когато били в с.Горун, обядвали, а вечерта останал да спи у тях в Шабла.
Според свидетеля нищо не се е случило, категорично Ж. не бил пляскал Камелия.
Децата не били неспокойни, напротив всички се отнасяли много добре с тях.
Свидетелката Камелия Иванов, майка на децата и
съжителстваща с ответника, твърди, че не е имало никакво насилие спрямо децата.
Единствения човек, който се карал на децата била тя, той просто ги заплашвал с
наказания, но реално не бил извършвал насилие.
Свидетелят Владимир Руменов Г., който е съсед на
ответника в гр.Шабла твърди, че не е чувал крясъци и обиди.
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза,
чието заключение на вещото лице съдът приема за безпристрастно и компетентно
изготвено. Според вещото лице Р.Г., след приложен комплект от психологически
методики, интервю което е проведено с децата е достигнала до извода, че спрямо
децата има известно насилие – психическо и физическо, но то не е толкова голямо
и сериозно, че да остави психическа травма у децата. Според вещото лице по
скоро се касае за възпитателни методи от страна на ответника, с пошляпването
спрямо Д. и заплахите спрямо Димитър, които не са толкова сериозни, че да
нарушат психическото равновесие на децата. Вещото лице определя случилото се
като нетежко.
По делото са
изготвени и приети социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Генерал Тошево и гр.Каварна, които съдът съобразява при постановяване на
настоящото решение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице
по смисъла на чл.3, т.10 от ЗЗДН и е сезиран да се произнесе компетентният
районен съд по настоящия адрес на пострадалите лица.
Разгледана по същество се явява и основателна, по
следните съображения:
За квалифицирането на даден акт на насилие, като акт
на домашно насилие, разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под
формата на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът на такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или
са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
Анализът на представените по делото писмени
доказателства налага извода, че е налице акт на домашно насилия от страна на
ответника спрямо малолетните деца на съжителстващата с него Камелия – Д. и
Димитър. Извършеният акт на домашно насилие се установява от представената от
молителя като родител на двете деца, декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. С това
съдържание декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН има изрична доказателствена сила
съгласно чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН и може да се ползва като доказателство в
подкрепа на заявените в молбата обстоятелство.
От друга страна са депозирани гласни доказателства на
две групи свидетели, чиито показания съдът кредитира в съответствие с останалия
доказателствен материал. Така свидетелите, водени от молителя се стремяха да установят
изложеното в молбата, докато свидетелите на ответника се стремяха да го
опровергаят. Единствено свидетеля Ж. Желев е пряк свидетел на събитията на
23.07.2019г., когато е пътувал заедно с малолетните деца, майка им и ответника
в една кола, а после е пренощувал в дома им в Шабла. Същия не сочи да е
наблюдавал описаното в молбата и декларацията поведение на ответника. Доколкото
обаче свидетеля е воден от самия ответник, то неговите показания следва да
бъдат преценявани в съответствие с останалия доказателствен материал. Именно
съдът счита, че е налице противоречие между показанията на св.Желев и приетите по
делото съдебно-психологическа експертиза и социални доклади. Според изнесеното
в тях е налице акт на домашно насилие спрямо двете малолетни деца. Доколкото в
Закона за домашно насилие – чл.2 е посочено, че не само прекия акт на
физическо, сексуално, психологическо, емоционално или икономическо е домашно насилие,
но и опитът за такова насилие, както и принудителното ограничаване на личния
живот и свобода също се квалифицират като акт на домашно насилие.
Съдът счита, че като единствено подходяща мярка следва
да бъде наложена единствено тази по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Закона изисква при налагане на мярка по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, кумулативно да се
приложи и мярката по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, а именно – глоба в размер от 200 до
1000 лева, които съдът определя на минимума от 200 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата, по сметка на ВСС държавна такса за водене на делото в размер на 30.00
лева, на осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя сторените
разноски, които са в размер на 752,00 лева, като не са налице основания за
намаляване на адвокатския хонорарна по-малко от посочените 600,00 лева.
Водим от изложеното, Каварненския районен съд
Р Е
Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА Ж.А.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
над Д.Й.И. с ЕГН ********** и Д.Й.И. с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл.16 от ЗЗДН.
НАЛАГА на Ж.А.Г. с
ЕГН **********, с адрес: ***, ГЛОБА в
размер на 200.00 (двеста) лева, платима в полза на Държавата, както и 5.00
(пет) лева за служебно издаване на един изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ж.А.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
държавна такса в размер на 30.00 (тридесет) лева, определена по чл.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 (пет)
лева за служебно издаване на един изпълнителен лист, в полза на КРС.
ОСЪЖДА Ж.А.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Й.Д.И.
с ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетните Д.Й.И. и Д.Й.И.,
сумата от 752,00 (седемстотин петдесет и два лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес
пред Окръжен съд Добрич.
Препис от заповедта да се изпрати на Началника на РУ
гр.Каварна и РУ гр.Генерал Тошево, за изпълнение, съгл. чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………