№ 73
гр. Кюстендил, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
В.а Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Н.а
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №7, постановена от Дупнишкия районен съд на 16.02.2022г. подс.Е.Я.И. е
признат за невинен в извършване на престъпление по чл.131а, пр.2 Нк вр. чл.131, ал.1, т.12 НК вр.
чл.129, ал.2 НК вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, като на основание чл.304 НПК е оправдан по
това повдигнато обвинение. На осн. чл.190 НПК сторените по делото разноски са остнали в полза
на държавата.
Присъдата се протестира от И.В.- прокурор в КнРП. Сочи се, че същата е необоснована и
незаконосъобразна. Изтъкват се доводи, че ДнРС правилно е приел, че подс. И. е осъществил
механизма на претендираното деяние; но доводите му за относно липсата на хулигански подбуди
относно деянието, както и извода на съда, че деянието не съставлава средна телесна повреда, са
необосновани и неправилни. Иска се отмяна на присъдта и постановяване на нова, с която подс.
И. бъде признат за невинен и му се наложи съответното наказание.
Представителят на КнОП поддържа протеста; иска отмяна на оправдателната присъда на
ДнРС и постановяване на нова, с която подс. И. се призние за виновен и му се наложи наказание.
Защитникът на подс. И.- адв. К.Н. оспорва протеста на ДнРП. Пледира за
необходимостта от потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Подсъдимият Е.Я.И. иска потвърждаване на оправдателната присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
1
установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и
възраженията на страните, счита, че протеста е предявен от надлежна страна в наказателния
процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, той е неоснователен по следните
съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие,
е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото
по същество. Установява се следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от
въззивния съд:
Подс. Иванов е осъждан и изтърпява наказание ЛС в Затвора- Бобов дол, като
последните му присъди са по НОХД № 299/2019 г. и по НОХД № 1257/2019 г., групирани с ЧНД
№ 2223/2019 г. на РС-Благоевград с определено общо наказание ЛС в размер на 5 години.
Св.Х. през 2020 г. също изтърпявал присъда в затвора Бобов дол. Двамата се познавали
отдавна и имали конфликти и влошени междуличностни отношения помежду си във връзка с
изпълнение на задълженията им в затвора.
На 16.11.2020 г. подс.И. бил извикан от дежурните надзиратели във връзка с
информация, съобщена им от св.Х.. Това ядосало подс.И., който бил употребил алкохол; след
което последният влязъл в спално помещение №5, обитавано от св. Х. и намиращите се там св.М.
и св.В., гледащи телевизия.
Подс. И. и св.Х. започнали да се карат на висок тон, като Х. се изправил от леглото и
застанал лице в лице с подсъдимия. Подс. И. нанесъл няколко удара с ръка- шамари по лицето на
св.Х., който, за да се защити, взел подпряна наблизо дръжка от метла. Посегнал да удари с нея И.,
който хванал с едната си ръка дръжката, а с другата си ръка му нанесъл удар в областта на устата и
лицето.
В време това в помещението влязъл св. Т., който се опитал да предотврати инцидента,
но не успял. Извикан бил и св. Ставрев, като последният хванал през кръста И. и заедно с друг
затворник го откарали в спално помещение № 12, където преди това пиели алкохол.
Междувременно св. Х. отишъл по коридора до св. В. и му съобщил за случилото се,
като му показал, че от устната му тече леко кръв. Св.В. веднага докладвал по радиостанция на
дежурните командир на отделение – св. Г. А. и главен надзирател – св. М. Д., които пристигнали и
го извели; извикали екип на ФСМП-гр. Бобов дол. Св.Х. бил прегледан и върнат обратно.
По-късно при проверка на подс.И. с техническо средство, същото отчело 1,14 промила
алкохол. Било му наложено наказание „изолиране в наказателна килия“, за срок от 14 дни.
На 17.11.2020 г. св. Х. посетил кабинета на св. Ю. П., заемащ длъжност ИСДВР в
затвора в гр. Бобов дол; съобщил за случая; твърдял, че са му избити два долни зъба, който били
налични в устата му. Бил прегледан от зъболекаря на затвора – св.Хр.П. и настоявал да се извадят
два клатещи се зъба, но стоматологът му отказал. При прегледа св. Хр.П. установил, че св. Х.
страда от парадонтоза в напреднала фаза и се оплаква от болки в зъби, които били увредени като
парадотозни и за които заявил, че са били ударени от подс.И. при инцидента предходния ден. Била
му назначена терапия с антибиотик и аналгетик.
2
На 20.11.2020 г. и на 23.11.2020 г. отново посетил кабинета на св.Хр.П.. При
последното му посещение на 24.11.2020 г., св.Хр.П., със съгласието и с оглед настояванията на
пострадалия му извадил клатещ се втори горен ляв зъб, тип резец, 22-ри зъб.
По делото са приети две СМЕ. От СМЕ на вещото лице д-р Е., изготвена в ДП, се
установява, че у св.Х. е била налице разкъсно контузна рана на горната устна и луксация на първи
и втори горни леви зъби- 21 и 22, като се е наложило последващо изваждане на 22-ри зъб /втори
горен ляв/. Изрично е отбелязано, че св.Х. страда от хронично заболяване на зъбоподдържащия
апарат – към момента на прегледа парадонтоза- 2- ра степен със стопяване на костта на
хоризонталната и вертикалната части на алвеоларната кост. Посочено е, че при тези данни към
датата на инцидента процесните зъби 21-ви и 22-ри горен зъб са били на мястото си и са
изпълнявали дъвкателна и говорна функция, като при задълбочаване на хроничния болестен
процес е възможно и самостоятелно изпадане на 21-ви зъб. Като медико-биологични признаци
телесното увреждане е посочено от експерта, като избИ.е на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говора, а останалите увреждания като разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
От заключението на приетата по време на съдебното следствие втора СМЕ, изготвена
от в.л.д-р Д.М. – съдебен дентален лекар и специалист по орална хирургия, изготвено въз основа
на свидетелските показания и от изготвената на пострадалия ортопантомография /панорамна
рентгенова снимка на горна и долна челюст/ се потвърждават изводите относно наличие на
напреднала с голяма давност, генерализирана форма на хронично заболяване парадонтоза,
засягаща наличните зъби на горна и долна челюст, вкл. на липсващия втори горен зъб вляво /зъб
22/. Заболяването се е изразило в резорбция на челюстната кост около зъбните корени, придружено
с възпаление на венечната лигавица, което при такава напреднала и тежка форма причинява
патологична подвижност на зъбите и силно намаляване на тяхната дъвкателна способност, като в
много случаи води до самоизпадане при минимален дъвкателен акт и по-лесно избИ.е при травма.
С посочената резорбция от биологична гледна точка възстановяването на челюстната кост е
невъзможно, което довежда до неизлечимост на пародонта на зъбите. Посочено е, че след
инцидента при прегледа на пострадалия от 17.11.2020 г. е установено само, че зъби 21 и 22- ри са
леко луксирани /разклатени/ с оток на горната устна. Поради наличната парадонтоза с давност
преди датата на инцидента вещото лице е приело, че съприкосновението с подсъдимия е довело до
допълнително разклащане на процесните зъби, като последващата екстракция /изваждане/ на
процесния втори горен зъб вляло - 22-ри зъб в медицинската практика е вид хирургично лечение
при пациенти с парадонтоза в напреднала фаза, какъвто е бил и пострадалия. Същият е бил с данни
за силно намалена ефективна дъвкателна функция на зъбите, вкл. на процесния зъб 22 във фазата
на отхапване. Налице са и рентгенологични данни за липса с голяма давност и на антагонистичния
му първи долен зъб вляво, което сочи за непълноценно състояние на зъбите антагонисти във
фронталната област на горната челюст. С оглед на това и на степента на парадонтоза, експертът е
направил извод, че е била налице само остатъчна дъвкателна функция във фазата на отхапване, в
която фаза единствено участва процесният втори горен зъб вляво – зъб 22. Наред с това с оглед на
антрометричните средни стандарти за размерите на клиничната зъбна коронка на вторите горни
зъби в ляво и дясно /ширина около 6 мм и дължина около 9 мм/ е направен извод, че изваждането
на процесния зъб не причинява съществено и с практическа стойност нарушение на говорната
функция при пострадалия, чрез фъфлене или други звукови и фонетични нарушения в
артикулацията на говора и ако евентуално са били налице такива, то те са отзвучали в кратък срок.
3
Направено е заключение, че с оглед своите медико-биологични характеристики травматичното
доразклащане на предварително болестно увредения от парадонтоза втори горен зъб /зъб 22/ с
последващо изваждане по медицински показания е реализирано временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От приетата по делото КСППЕ, изготвена от в.л. д-р Р. и пс. Сн. М. се установява, че
деянието не е осъществено от подс. И. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от св.Х..
Посочени са улеснилите поведението на подсъдимия фактори, като са обсъдени данните за трайно
влошени междуличностни отношения между подсъдимия и пострадалия, като е дадено
заключение, че поведението на пострадалия е улеснило и мотивирало подсъдимия.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно,
така и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите И. М., Г. А., (показанията на тези
свидетели са приобщени по надлежния процесален ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.1, т. 2 от НПК);
А. Г.ев, Г. А. (чиито показания са приобщени по надлежния процесален ред на чл. 281, ал. 5
вр.ал.1, т.1 НПК), И. В., С.С., С. Х., М. Д., Ю. П., А., Т., В.Д., В. В.; приобщил е протокола за
разпит по делегация на св. д-р Х. П.; назначил е допълнителна СМЕ, имаща за предмет изследване
на вида на увреждането на пострадалия; допуснал е назначаването на КСППЕ; приел е СМЕ от
ДП. Гласните доказателствени средства не са пренебрегнати от ДнРС, който подробно е обсъдил
показанията посочените свидетели; съпоставил ги е помежду им и е изложил мотиви за това- кои
от тях поддържа, в коя част и защо. Не са пренебрегнати обясненията на подсъдимия, като ДнРС
се е съобразил с обстоятелството, че те имат двояк характер- като на годно гласно доказателствено
средство по см. на чл.115 НПК от една страна, а от друга- като израз на защитната му позиция.
Тези обяснения обосновано са били кредитирани, доколкото се потвърждават от показанията на
присъстващите в помещението свидетели- очевидци; като ДнРС обосновано ги е отхвърил в
частта, в която подс. И. е посочил, че е нанесъл единствен удар с ръка и правилно са били приети
като израз на защитната му позиция; респ. защитната теза е проверена и е обсъдена детайлно от
ДнРС.
Всъщност авторството на деянието е безспорно установено по делото и се потвърждава
безпротиворечиво от всички посочени по- горе гласни доказателствени средства. Единственото
спорно обстоятелство по делото е свързан с вида и характера на причиненото телесно увреждане,
като в тази насока са налице две СМЕ с частично противоречащи си в изводите експертни
заключения от вещите лица - д-р Е. – дентален лекар и д-р М. – съдебен дентален лекар и
специалист по орална хирургия. В тази насока ДнРС е извършил детайлен анализ на посочените
заключения, към който настоящият съдебен състав изцяло се присъединява. Изрично следва да се
подчертае, че посочените две СМЕ се различават единствено по изводите си относно медико-
биологичните характеристики и вида на телесните увреждания, причинени от деянието на
пострадалия. В тази насока ДнРС е изложил подробни мотиви в кои части кредитира двете
заключения, както и за причините, поради които не приема доводите на д-р Еч ев относно вида на
телесните увреждания на пострадалия- както поради уточнението на същото вещо лице в с.з.
относно наличието у пострадалия на най-тежката комбинирана форма на парадонтоза, т.е. със
вертикално и хоризонтално стопяване на костта, поддържаща зъбния апарат и възможност зъбът
да е бил наличен в устната кухина на мястото си, но да е толкова увреден от парадонтозата, че да
4
не служи ефективно за отхапване, дъвчене или говор, а да стои там само по естетически причини;
така и поради невъзможност да се посочи с категоричност дали процесният 22-ри зъб е имал
функция по дъвчене и отхапване. ДнРС е мотивирал изводите си с приложената по делото
панорамна снимка, опроверчаваща изводите на това вещо лице за наличие на долните зъби на
пострадалия. От тази снимка е видна липсата на антагонистичния зъб в долната челюст на
пострадалия и преместването на съседните зъби частично настрани в това празно пространство,
потвърдено от вещото лице д-р М.. Посоченото веществено доказателство опровергава
заключението на д-р Е. относно относно ефективността на функцията и възможността за
практическа употреба на процесния 22-ри зъб за отхапване преди инцидента, доколкото същият е
посочил, че зъбът е предимно дъвкателна, но не и функция по отхапването. Същият не е могъл,
дори и здрав да осъществява дъвчене в смисъла на смилане и стрИ.е на храни, а единствено и само
като здрав зъб е имал функции във фазата по допълващо /остатъчно/ отхапване на храната. В този
аспект СМЕ на д-р М. категорично установява, че при пострадалия Х. е била налице най-тежка
комбинирана форма на парадонтоза, при която зъбът е бил наличен в устната кухина на мястото
си, но е толкова увреден от парадонтозата, че не е служел ефективно за отхапване, дъвчене или
говор, а да стои там само по естетически причини. Последното изключва категорично
възможността при процесния инцидент да е било причинено на пострадалия телесно увреждане,
покриващо признаците - избИ.е на зъб, без който се затруднява дъвченето и говора.
ДнРС при изводите си относно вида на телесното увреждане на пострадалия, се е
доверил на СМЕ на в.л. д-р М., позовавайки се на специалните му знания в областта на съдебната
дентална медицина и оралната хирургия, образователен ценз и професионален опит и обосновано
е заключил, че претърпяното от св.Х. телесно увреждане по своите медико-биологични
характеристики представлява травматичното доразклащане на предварително болестно увредения
от генерализирана парадонтоза втори ляв горен зъб /зъб 22/ с последващото му изваждане по
медицински показания, поради което на пострадалия е било причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съдът споделя с доверие изводите на този експерт изцяло вкл. и в
частта им, в която се разграничават и не съвпадат с обективираните в заключението на вещото
лице д-р Е. твърдения, тъй като заключението по повторната СМЕ на д-р М. съвпада изцяло, без
каквито и да е съществени противоречия с анализирания достоверен доказателствен материал, най-
вече с показанията на свидетеля д-р Х. П., медицинските документи и не на последно място с
данните съдържащи се във вещественото доказателство ортопантомография /панорамна
рентгенова снимка на горна и долна челюст/ на пострадалия.
В този аспект ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5 НПК да провери всички
доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си убеждение. Въззивната
инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на
първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключения на СМЕ.
Районният съд е изпълнил точно и акуратно процесуалните си задължения, произтичащи от
разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно
и в тяхната съвкупност, като е изложил убедителни съображения относно достоверността на
кредитираните и недостоверността на некредитираните такива. В частност ДнРС е извършил
прецизен, подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали,
с които се установяват относимите към предмета на делото обстоятелства, като мотивирано и
обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни
5
и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните за предмета на делото доказателствени
средства са преценявани от ДнРС съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във
взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. В този аспект ДРС успешно
е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни
аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да
променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации. И тъй като въззивната
инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от ДнРС доказателствен анализ, то не е
необходимо и наложително да бъдат повтаряни изложените от ДРС доводи и съображения при
оценката на доказателствата.
В заключение КнОС намира, че от събраната доказателствена маса следва да се
направи несъмнения извод относно авторството на деянието, поради което КнОС приема за
безусловно установено, че именно подс. И. е автор на същото по механизъм на причиняване,
подробно посочен по- горе.
При извършване на анализ от правна страна, ДнРС е дал положителен отговор
относно въпроса по чл.301, ал.1, т .1 НПК- дали е деяние е извършено виновно от подс. И..
Несъменно е от събраните доказателства, че такова противоправно деяние е извършено от страна
подс. И., който на датата 16.11.2020 г. чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето и устата е
причинил горецитираното уврежзане на св. Х., като е действал виновно при пряк умисъл. По
отношение на правната му квалификация настоящият съдебен състав също се солидаризира с
изводите на първостепенния съд, че деянието не представлява престъпление от общ характер, а
съставлява такова от частен характер по чл. 130, ал.1 от НК, за каквото липсва повдигнато с тъжба
по съответния процесуален ред обвинение пред съда. Претърпяното от Х. увреждане по своите
медикобиологични характеристики представлява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия С. Х. и следва да се характеризира като лека телесна повреда с
разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Изтъкнатите в обратна насока в протеста
води не се споделят от настоящата инстанция по следните причини:
От причинения на св. Х. удар е последвало леко разклащане с частично засягане на
функциите на два от зъбите му, болестно увредени от генерализирана парадонтоза /21,22 зъб/,
както и мекотъканно увреждане и оток на горната устна, без да се стига до избИ.е на зъб или
приравнено на него увреждане. Това увреждане не представлява избИ.е на зъб по смисъла на
ППВС № 3/1977 г. на ВС на РБ, т.11, съгласно което дъвченето или говорът са затруднени, когато
загубата, счупването или разклащането на зъби се е отразило чувствително върху тяхната
нормална функция. Средната телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, представлява едно затруднение при изпълнение на нормални,
т.е. налични още преди деянието биологични функции на зъба. За да се приеме и квалифицира
увреждането като такава средна телесна повреда, то трябва да предизвиква затруднения с
практическа стойност и създаващи неудобства, засягащи нормалната функция на дъвченето, в
случая във фазата на отхапването с оглед разположението и вида на зъба и говоренето. Частичното
доразклащане, каквото е причинено в случая или дори частичното счупване на такъв
предварително сериозно увреден от парадонтоза зъб, който няма такива практически функции
поради състоянието си, не представлява такова средно по степен увреждане, което чувствително да
се отразява на функцията на дъвченето във фазата на отхапване и говоренето, още повече при
липсата и на насрещен антагонистичен зъб в долната челюст. Несъмнено това причинено
доразклащане на процесния зъб е вид затруднение, което не е могло да бъде премахнато поради
6
давността на болестния процес, освен чрез изваждането му. Въпреки това затруднение неговата
практическа стойност не може да бъде равностойна на цялостното избИ.е на зъб, каквото има
предвид нормата на чл. 129, ал.2 от НК и т. 11 от ППВС № 3/1977 г. дори и да се приеме, че се е
получило разклащане на зъба до такава степен, че отпадането му да е станало неминуемо. Този
извод се потвърждава от безспорните данни за хронично болестно обусловена подвижност и
недобра закрепеност в алвеоларната кост на процесния зъб /зъб 22/ още преди датата на
инцидента. Частичното увреждане на един зъб, което е създало само временни и частични
затруднения на функциите на говоренето и дъвченето, макар и поради степента на парадонтоза
само остатъчно във фазата на отхапване и съответно на естетичния вид на пострадалия е с малка
практическа стойност и представлява телесна повреда от категорията на леките такива. В този
смисъл несъмнено пострадалият е претърпял увреждане, което по своята правна същност и
интензивност няма характеристиките на средна телесна повреда.
Не се споделят и релевираните в протеста доводи за наличие на фактическия състав
по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК- хулигански подбуди при осъществяване на деянието. Същото е
извършено в затворническо спално помещение, при наличие на лични мотиви поради възникнал
скандал и предходни влошени лични отношения между подсъдимия и пострадалия. Несъмнено
нарушението на телесния интегритет на личността не е съвместимо с правовия ред, но в случая
деянието е инспирирано от лични, а не хулигански мотиви. Изтъкнатите в тази насока правни
доводи на ДнРС са изцяло съобразени с праваната теория и съдебна практика. Посегателството
върху телесната неприкосновеност на личността, което не е свързано с явно неуважение към
обществото, а е подтикнато от скарване и желание за отмъщение, както е в случая и уреждане на
други лични сметки и отношения, не може да се третира като осъществено с хулигански мотив.
Водещият мотив при извършване на деянието в случая е изцяло личен и не е свързан с явно
неуважение към обществото, а от желането за саморазправа. Липсата на този допълнителен
квалифициращ признак на деянието - „хулигански подбуди“ превръща автоматично същото в
престъпление от частен, а не от общ характер с оглед текста на особената разпоредба на чл. 161,
ал.1 от НК.
В този аспект, доколкото пострадалият не е конституиран като частен обвинител по
делото и не е взето становището му дали желае произнасяне за престъплението от частен характер,
респ. прокурорът не е упражнил правомощията си по чл.287, ал.5 НПК, законосъобразно ДнРС не
се се произнесъл от процесуална гледна точка за престъплението по чл.130, ал.1 НК.
Действително, събрани са достатъчно доказателства за извършено умишлено престъпление от
частен характер, но не и за такова съответно на повдигнатото му обвинение- за причинена средна
телесна повреда по хулигански подбуди в условията на опасен рецидив по чл.131а, вр. чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б.”А”и б.”Б” от НК. Изтъкнатите в тази
насока доводи на ДнРС са правилни и законосъобразни и обосновават единствен и
непротиворечив извод относно липсата на елементи от фактическия състав от обективна страна на
деянието като престъпление от общ характер, в кавато насока са доводите на обвинението. В този
аспект подс. И. законосъобразно е бил оправдан по повдигнатото обвинение на основание чл. 304
от НПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените по делото
разноски в размер на общо 1456 лева остават за сметка на държавата, поради което присъдата
следва да се потвърди и в тази й част.
7
По тези съображения постановената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована
и следва да бъде потвърдена.
По тези съображения и на осн. чл.334, т.6 НПК вр. вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от 16.02.2022г., постановена от Дупнишкия районен съд
по НОХД № 762/2021 г. по описа на ДнРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на подс. И. чрез Началника на Затвора- Бобов
дол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8