Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2416 01.07.2015 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
- ти състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1655 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК,
във връзка с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от М.Ф., чрез пълномощника си *** В., е предявил против К.И.П.,
ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 16671/ 2014 г. на ПРС, 13 гр. с-в, със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10054/ 26.11.2014 г.,
суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01568701 от 07.04.2011
г., както следва: главница в размер на 488,62 лева, възнаградителна лихва в размер
на 155,80 лева за периода 05.12.2012 г.- 05.04.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2014 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01568701 от 07.04.2011
г., по който на ответника е отпуснат заем за сумата от 1802,72 лева, който е
следвало да бъде погасен на общо 24 месечни вноски, всяка от които по 132,68
лева. Длъжникът обаче преустановил плащанията на 05,12,2012 г., като към тази
дата били изплатени 19 месечни вноски. Поради просрочие е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, като до ответника била изпратена показа за доброволно
изпълнение. Наред с главницата от 488,62 лева, ответникът дължи и 166,14 лв.
възнаградителна лихва и 64,66 лв. мораторна лихва. Било подавано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното по случая частно гр.
дело № 16671/ 2014 г. на ПРС, 13 гр. с-в. След издаване на заповедта обаче
длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи
изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК
ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. С подаване
на възражението ответникът заплатил
сумата от 75 лв. Претендират се и
разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава че
дължи претендираната от ищеца главница, по която е погасил 75 лв. с извършеното
от него плащане. Твърди че не е ясно как точно е формирана сумата от 155,80 лв.
представляваща възнаградителна лихва.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 16671/ 2014 г. на ПРС, 13
гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за слените суми: главница в
размер на 488,62 лева, възнаградителна лихва в размер на 166,14 лева за периода
05.12.2012 г.- 05.04.2013 г., мораторна лихва в размер на 64,66 лева за периода
04.01.2013 г.- 11.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2014
г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
разноските по заповедното производство в общ размер на 325 лева. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на
вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото се установява от
приетите писмени доказателства, че между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и ответницата К.И.П. е бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS- 01568701 от 07.04.2011 г. за сумата в размер на 1802,72 лв., който П. е
следвало да погаси на 24 месечни вноски,
всяко от които е в размер на 132,68 лева. Видно е също така , че П. е подписала договора на датата на
сключването му- 07.04.2011 год.
По делото е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като
компетентно дадено и не оспорено от страните, по която вещото лице след
извършена проверка в ищцовото дружество по кредитното досие на длъжника е
установило, че непогасените задължения на ответника към 25.11.2014 г. са 488,62
лв. – главница, 166,14 лв., договорна лихва за периода от 05,12,2012 г. до
05,04,2013 г. и сумата от 91,98 лв. лихва за периода 04.01.2013
г.- 11.11.2014 г. На 18,12,2014 г. е ответникът е внесъл 75 лв., като на
26,052015 г. е внесъл още 132,28 лв.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът е получил сумата по договора. С превеждането
на сумата, ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор.
От този момент, за ответника е възникнало задължението да погаси кредита на
общо 24 месечни вноски, в посочените по-горе размери, всяка. Ответникът е
следвало да изплаща вноските, съгласно договорения погасителен план и на
посочените в него падежни дати. Досежно размера на
исковата претенция съдът кредитира изцяло изговетната ССчЕ, която съдържа подробен анализ и информация на
движението на сумите по процесната договор за кредит кредит, с оглед и на което намира, че иска
следва да бъде уважен за размера от 488,62 лв. – главница.
Законната лихва се дължи и от предявяване на претенцията в съда-
25.11.2014 г. по арг.от чл. 422 ГПК до пълното изплащане на вземането по
главницата.
По отношение на акцесорната претенция за заплащане
на възнаградителна лихва в размер на
155,80 лева за периода 05.12.2012 г.- 05.04.2013 г., съдът я намира за частично
основателна, тъй като освен 75 лв., който кредиторът е взел предвид, на
26,05,2015 г. длъжникът е внесъл още 132,28 лв. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Тази разпоредба намира
приложение и в разглеждания казус. Поради това съдът приема, че със сумата от
132,28 лв. е погасено задължението на ответницата за възнаградителна лихва. Ето защо ответницата
следва да дължи сумата от 23,52 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 05.12.2012 г.- 05.04.2013 г.
По
отношение на разноските:
Тъй като ответникът с поведението си е станал причина
за завеждане на делото – подал е възражение, извършил е частично плащане на задължението
си след завеждане на делото, поради което съдът намира, че са налице
основанията на чл. 78 ал. 2 ГПК, тълкувани по аргумент на противното и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени- внесена държавна такса в
размер на 75 лева, 100 лева- депозит за вещи лица и ***ско възнаграждение в
минималния размер от 300 лева, на основание чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 16671/14 г. по
описа на ПРС разноски, които са в общ размер от 325 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 10054/ 26.11.2014 г., издадена по частно гр. дело № 16671/
2014 г. на ПРС, XIII гр. с-в, К.И.П., ЕГН: **********,***,
ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от М.Ф., чрез пълномощника си *** В., суми по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS- 01568701 от 07.04.2011 г., както следва:
главница в размер на 488,62 лева, ведно
със законната лихва върху главницата начиная от 25.11.2014 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 23,52 лева за периода 05.12.2012
г.- 05.04.2013 г., като за разликата над уважения до пълния предявен размер от
155,80 лв. – отхвърля предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН: **********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от М.Ф., чрез пълномощника си *** В.,
направените по делото разноски в размер на 475 лева и сумата от 325 лева, представляваща разноски по частно гр. дело №
16671/ 2014 г. на ПРС, XIII гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ВК