Производството е с правно основание чл. 64, ал.6 от НПК и се движи по реда на чл.64 ал.7 и сл. от НПК. Постъпила е жалба от адв. Георги Белев от АК Кърджали, защитник на Стойчо Костов Стоянов от гр.Кърджали, обвиняем по досъдебно производство № 292/2014 година по описа на РУ”Полиция” – Кърджали против определение на Районен съд – Кърджали постановено по ч.н.дело №498/2014 г., с което е била взета по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение “задържане под стража”. Обстоятелството дали деянието, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, съставлява или не "тежко престъпление" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК не било сред предпоставките, визирани в чл.63, ал.1 от НПК за налагане на мярка за неотклонение "задържане под стража". Съдът следвало да прецени наличието на опасност от извършване на престъпление от подсъдимия въз основа на обективните данни по делото за личността на подсъдимия, независимо от това дали наказанието, предвидено в нормата на особената част от НК, го квалифицира като "тежко престъпление" по смисъла на чл.93. т.7 от НК. При преценка на това дали наложената мярка е подходяща и адекватна се вземали предвид критериите, посочени в чл.56, ал.3 от НПК. Мерките за неотклонение се налагали единствено с оглед изпълнение на целите по чл.57 от НК. По делото не се събрали категорични и еднопосочни доказателства, които да сочат, че от анализа им може да се извлече извод за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление по чл.149, ал.2, вр.с ал.1 от НК. Моли съда да измени определението на РС-Кърджали, като определи по отношение на обвиняемия по-лека мярка за неотклонение.. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържат жалбата така, както е предявена. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и потвърди обжалваното определение, с което спрямо обвиняемия Стоянов е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” на досъдебното производство. Съдът, след проверка правилността на обжалваното определение съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С определение №4 от 21.05.2014 година по ЧНД № 498/2014 година, Кърджалийският районен съд е взел по отношение на обвиняемия Стойчо Костов Стоянов мярка за неотклонение „задържане под стража” по досъдебно производство №292/2014 г. по описа на РУ”Полиция” – Кърджали. За да постанови определението си решаващия съд е приел, че са налице условията за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” съгласно чл.63, ал.1 от НПК. Настоящия съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно. Видно от материалите събрани по досъдебно производство №292/2014 година по описа на РУ”Полиция” – Кърджали, Стойчо Костов Стоянов е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.149, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за това, че на 10.05.2014 г. в гр.Кърджали, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, а именно целувал по устните, опипвал по задните и интимните части, опипвал по корема, опипвал по тялото и прегръщал лицето Чийдем Хюрю Рамадан с ЕГН ********** от гр.Кърджали, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст и е извършено чрез употреба на сила и заплашване – дърпал за ръката и заповядал на пострадалата да върви с него и да се подчинява на желанията му. По делото са налице достатъчно доказателства, които и на този начален етап от разследването обосновават извода, че Стойчо Стоянов е извършил престъплението, в което е обвинен. В тази връзка районният съд е извършил подробен анализ на всички събрани до момента доказателства – обяснения на подсъдим, свидетелски показания, протоколи за разпознаване, за следствен експеримент, за оглед, съдебно-медицински и психиатрични експертизи, който анализ се споделя напълно от настоящия състав. Събраните свидетелските показания на малолетното пострадало дете Чийдем Рамадан, на майка й – Хюрю Рамадан, на полицейските служители – Халил и Календжиев, са напълно последователни и логични, като същите се допълват и напълно кореспондират с протоколите от извършените процесуалноследствени действия разпознаване и оглед и СМЕ, като в същото време опровергават обясненията на обв.Стоянов, който отрича да е извършил престъпното посегателство. В този смисъл обясненията му остават изолирани и целят единствено изграждането на версия целяща оневиняването му. По отношение на основанията по чл.63, ал.1 от НПК- съществуване на реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, следва да бъде отбелязано следното: по делото липсват каквито и да е положителни данни за извода, че опасността от укриване или извършване на престъпление от обвиняемия не е налице. Характеристичните данни за обвиняемия са лоши, обществената опасност на самото деяние – посегателство върху половата неприкосновеност на невръстно дете – 7-годишно, успявайки първоначално да го примами с бонбон, а след това използвайки сила и заплаха да го принуди да отиде в апартамента, където да извърши развратните действия спрямо него, и негативните последици, които подобно посегателство може да остави върху психиката на детето, говорят за завишена степен на обществена опасност както самото деяние, така и на дееца. Изложените обстоятелства безспорно предполагат и включват в себе си реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Изложеното води до извода, че са налице предпоставките на чл.63, ал.1 във вр. с чл.64, ал.4 от НПК и от доказателствата по делото не се установява противното. От обвиняемия и неговия защитник не се представиха доказателства, които да оборят законовата презумпция по тази разпоредба и с оглед и на по-горе изложеното следва да се направи извода, че са налице и предпоставките и основанията на чл.63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо обв.Стойчо Стоянов. Чистото съдебно минало и напреднала възраст, които се сочат от защитата като липса на основание, обвиняемият да се укрие, не е такова обуславящо определяне на по-лека мярка за неотклонение. Предвид изложеното, съдът намира, че мярката за неотклонение “задържане под стража” е тази, която може да постигне целите съобразно чл.57 от НПК, като попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, поради което и вземането й не е самоцелно, а се обосновава с наличието на законовите предпоставки за това. Ето защо, жалбата против определението, с което е взета мярката за неотклонение “задържане под стража” е неоснователна, поради което и определението следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно. Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4 от 21.05.2014 г. по н.ч.дело № 498/2014г. на Районен съд - Кърджали, с което спрямо Стойчо Костов Стоянов, от гр.Кърджали, с ЕГН ********** е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по досъдебно производство № 292/2014 година по описа на РУ”Полиция” - Кърджали. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|