№ 15838
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110164517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. С. К. против „КЙ“ ООД, в която са изложени
твърдения, че на 10.01.2024 г. между страните по спора бил сключен Договор за
потребителски кредит № 270041, по силата на който ответникът предоставил на ищеца заем
в размер на 400 лева, като сумата следвало да бъде върната на 5 погасителни вноски.
Страната поддържа, че съгласно чл. 6 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия на ответното
дружество, и с още едно обезпечение – ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В
исковата молба са изложени твърдения, че при непредставяне на обезпечение или в случай,
че представеното обезпечение не отговаря на изискванията на заемодателя, заемателят
дължи неустойка в размер на 209,17 лева. Изложени са съображения, че договорът е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание - не е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, като в договора е посочен единствено фиксиран лихвен процент по заема.
Посочено е, че не са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване, а липсата на посочване на методика за формиране на ГПР по договора
противоречи на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
ЗПК. Процесуалният представител на ищеца допълва, че съгласно Решение от 20.09.2018 г.
по дело С-448/2017 г. на СЕС, на непосочване на ГПР в договора за кредит трябва да се
приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляване на този ГПР, без обаче да се предоставят необходимите данни за това
изчисляване. В исковата молба са изложени твърдения, че посочения в договора размер на
ГПР не съответства на действителния такъв, който надвишава максимално установения
праг, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Процесуалният
представител на страната поддържа, че поради наличие на изначална невъзможност ищецът
да осигури в три дневен срок, считано от деня на сключване на договора обезпечение –
поръчителство на две физически лица, отговарящи на всички изисквания, посочени в
1
договора, процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД. В исковата
молба са изложени твърдения, че уговорката за неустойка накърнява добрите нрави и е
извън присъщите й функции, като не е свързана с претърпени от кредитора вреди.
По изложените твърдения е направено искане Договор за паричен заем №
270041/10.01.2024 г. да бъде прогласен за нищожен, а при условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме договорът за кредит за действителен, е направено искане клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, да
бъде прогласена за нищожна. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответникът да бъде
задължен да представи по делото кредитното досие на потребителя, извлечение от
счетоводството си относно всички извършени плащания от ищеца, в т.ч. погасени вноски,
разписки, извадка от счетоводните книги, както и да представи копие на процесния договор
и стандартен европейски формуляр. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, оспорва
изцяло поддържаните в исковата молба доводи за недействителност на процесния договор. С
подадения отговор са оспорени твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за
неустойка, тъй като същата представлявала обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение, като предоставянето на обезпечение е допълнителна гаранция на кредитора за
точното удовлетворяване на вземането му. Процесуалният представител на страната
допълва, че клаузата за неустойка е сключена в рамките на свободата на договаряне,
регламентирана в чл. 9 ЗЗД, при отнапред известни за ищеца размер на неустойката и
последици от не представяне на предвиденото обезпечение по договора. Процесуалният
представител на страната допълва, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично
предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит под формата на неустойка. Представителят на страната
поддържа, че процесния договор отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК, тъй като същият е
изготвен на разбираем език, като в него по ясен и четлив начин са посочени общия размер
на заема, условията за усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата дължима сума,
изчислена към момента на сключване на договора, както и за правото на потребителя при
погасяване на главницата. Допълва, че е изпълнено и задължението за представяне на
погасителен план, в който да се съдържа информация относно размера, броя и
периодичността, и датите на плащане на погасителните вноски, като самият заем се
погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Процесуалният
представител на ответното дружество поддържа, че не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като в същата не се съдържа изискване нито за
посочване на математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито за изброяване на
всички включващи се в него разходи, освен допусканията по т. 3 от приложение № 1 към чл.
2
19, ал. 2 ЗПК и чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити. По изложените съображения е направено искане
предявеният иск да бъде отхвърлен, като сторените от дружеството съдебни разноски в
производството да бъдат възложени в тежест на ищеца. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
потребителски кредит № 270041/10.01.2024 г. за нищожен поради противоречие на сделката
със закона, а в условията на евентуалност клаузата по чл. 8 от процесния договор за кредит,
предвиждаща задължение за неустойка за непредставяне на обезпечение, е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за
кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че договора, респ. процесната клауза
е недействителна като противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и
противоречаща на добрите нрави.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на
10.01.2024 г. между страните по спора е сключен Договор за потребителски кредит №
270041 с посочено в исковата молба съдържание, като на основание чл. 8 от съглашението в
тежест на потребителя е начислена неустойка в размер на 209,17 лева за непредставяне на
обезпечение, като вземането за неустойка не е включено в размера на ГПР.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените ведно с исковата молба документи са допустими, относими и
необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат оставени без уважение
като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца като
ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.05.2025 г. от 11.10 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
3
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4