№ 17969
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. В.
СъдебниМАРИЯ ИЛ. ЕЗЕКИЕВА
заседатели:МАЯ ИВ. САВОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
и прокурора Б. Ст. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. В. Наказателно дело от
общ характер № 20241110203424 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и след проведено
тайно съвещание по въпросите, които са предмет на разпоредителното
заседание, намира следното:
С оглед внесеното от прокурора при СРП обвинение, делото е подсъдно по
правилата на родова и местна подсъдност на Софийския районен съд като първа
инстанция.
На настоящия процесуален етап не са налице основания наказателното
производство по делото да бъде спряно или прекратено на някое от законовите
основания.
По въпроса за реда за разглеждане на делото към настоящия момент не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII, Глава XXVIII
и Глава XXIX от НПК. Проблемът с приложението на Глава XXVIII от НПК е
свързан с липсата на данни по делото за възстановяване или обезпечаване на
вредите от престъплението. Това е основополагащо изискване и за разглеждане
на делото по реда на особените правила на Глава XXIX от НПК (споразумение), и
затова кой какво носи в чанти, торби или където и да било е без значение, т. к. за
съда е важно страната да представи надлежни доказателства , че е извършила
определени действия, които са приключили, след като тя твърди това към датата на
разпоредителното заседание, т. е. трябва да са налице доказателства (напр.
разписки, вносни бележки, преводни нареждания и др. под.) за възстановяването
на вредите. Простите изявления на някоя от страните (защитник в случая – бел. с.),
че нещо ще се или няма да се извърши , както правилно адв. П. отбелязва, са в
1
сферата на пожеланията и съдът вижда единствено възможност да насрочи
делото по общия ред, т. к. няма искания за разглеждане на делото по реда на
особените правила на Глава XXVII от НПК.
Прилагане на една или друга разпоредба от материалния закон
(коментираната чл.78а от НК) винаги предполага да са налице съответни
предпоставки за това и към днешна дата основанията не са налице, с оглед
изложеното по-горе.
Няма основания делото да се разглежда при закрити врата, да се привлича
резервен член на съдебния състав (съдия или заседател); да се назначава защитник
(наличен е такъв), или вещо лице, преводач или тълковник. Не се налага
провеждането по делото на съдебно-следствени действия по делегация.
Спрямо подсъдимата В. А. К. е взета мярка за неотклонение „подписка” и
същата следва да остане да действа, доколкото обезпечава задължителното
участие на подсъдимата по делото.
Страните нямат доказателствени искания и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Съдът счита, че са налице процесуални нарушения на процесуалните
правила от съществен характер, които налагат връщане на делото на прокурора
след прекратяване на съдебното производство, и те са следните:
Във връзка с формулираното обвинение в диспозитива на обвинителния акт,
следва да се има предвид, че българското право не познава института на „семейна
собственост” и няма как да съществува хипотеза на „ … чужди /собственост на
семейство …/ движими вещи”, както е посочил в диспозитива на своя акт
прокурорът, защото в режим на „съпружеска имуществена общност” са само
вещни права, придобити по време на брака и със съвместен принос (чл.21, ал.1 от
СК), което изключва влоговете и банковите сметки да са такава „имуществена
общност”. Знаейки това, то за всяко от лицата З. С. А. и ПМА следва да бъдат
посочени сумите пари, които са били тяхна лична собственост и са били
присвоени от подсъдимата В. Кънчев според прокурора, т. е. извършени са
присвоителни действия, ако се приеме тезата на прокурора, по отношение на
чужди (собственост на две различни физически лица) движими вещи (пари), а не
спрямо вещи, които са „собственост на семейство”, като това следва да се отрази
по надлежен начин във фактическото и правно обвинение, което е внесено от
държавния обвинител, а това предполага и наличието на различни по параметрите
си (обективни характеристики и особености) деяния!
Второ, Същото така е важно да се посочи, че към началото на
инкриминирания от СРП времеви период (03.12.2020г.) лицето МПА е починало
(на 01.11.2020г. – бел. с.) и следователно качеството му на „титуляр на банкова
сметка”, за каквото говори прокурора в диспозитива на ОА, е напълно формално
(мъртвият няма как да бъде титуляр на каквито и да било сметки), защото парите
по въпросната негова банкова сметка и цялото му имущество са станали
собственост на неговите наследници по закон – родителите му З. С. А. и ПМА
2
при равни дялове („по равно” съгл. чл.6 от Закона за наследството).
Тоест към началната дата на инкриминираната престъпна
дейност (03.12.2020г.) парите от банковите сметки на МА са в съсобственост на
неговите наследници-родители, но прокурорът ще следва да посочи присвоеното
(вещи или пари) от подсъдимата спрямо всеки един от тях, но като наследник
на починалия техен син, ако счита, че тази част от наследството на МА е засегната
от действия (присвоителни) на подсъдимата В. К., като това е различно от това,
което е написал прокурорът в диспозитива на обвинителния акт, защото според
него се оказва, че подс. К. е присвоила пари и от МА, при това в период от време, в
който той не е между живите, което е абсурдно. Наказателното право не познава
хипотезата на присвояване на пари от мъртъвци, и ако счита прокурорът, че тази
част от наследените парични средства е засегната от присвоителни действия на
подсъдимата, то следва да отрази, че става дума за пари, които З. А и П. А са
получили по наследство от починалия техен син.
Ако бъде приета тази теза, изложена в обвинителния акт, за наличието на
присвоителни действия спрямо чужди движими вещи (пари), то отразените
фактически данни в обвинителния акт трябва да сочат на присвоени пари, които са
лична собственост на всеки един от съпрузите П. А и З. А. поотделно, но и
присвоени пари (евентуално) от наследството на МА, в което всеки от родителите
има равен дял, т. е. съобразно дела си всеки от родителите, като наследник по
закон на МА, е собственик на пари от неговата банкова сметка, и ако подсъдимата е
присвоявала такива средства, наред със средства – лична собственост на двамата
съпрузи, трябва да бъде отразено в обвинението по съответен начин (във
фактическите обстоятелства и в правните оценки), различен от посочения в
диспозитива на обвинителния акт.
Съдът намира за нужно да обърне внимание на прокурора от СРП, че на
стр.8 и стр.9 от ОА прокурорът е посочил, че с получаването на сумите от
банковите сметки на З. А., П. А и МА, били възникнали мандатни отношения (по
договор за поръчка), защото била упражнена представителна власт от
пълномощника. Тази теза следва да бъде внимателно преценена от прокурора,
т. к. не отговаря на правилата на облигационното ни право, което не познава
договор за мандат с най-обикновено пълномощно. Пълномощното е едностранна
сделка и при него няма договор за поръчка (двустранна сделка, договор), като
няма и твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт, че някой е
сключвал някакви договори за поръчка (мандат), за да се твърди това от
прокурора.
Очевидно е, че не се прави разлика от представителя на СРП между
упълномощаване (едностранна сделка) и договор за поръчка (двустранна сделка
/договор/), при който довереникът има право да получи разноските и уговорено
възнаграждение – чл.285, чл.286 и чл.288 от ЗЗД, т. е. поръчката по правило е
едностранен договор, но може да прерасне в несъвършен двустранен, а
изложението в обвинителния акт не сочи изобщо на мандатен договор и за съда е
странно и непонятно изложеното от прокурора във фактическите обстоятелства,
3
като никой не твърди, че е подписвал някакви договори, вкл. и договори за
поръчка.
Отделно от това, прокурорът твърди като фактически обстоятелства, че
обвиняемата пълномощничка не е изпълнила някакви задължения „по договор”
или по упълномощаване, то това изисква друга правна квалификация, свързана с
друго престъпление против собствеността `вж. напр. чл.217, ал.1 или ал.2 от НК),
но след като се твърди в диспозитива на обвинителния акт, че подсъдимата В. К.
противозаконно е присвоила чужди движими вещи, то следва да посочи с какви
точно действия обвиняемата е присвоила инкриминираната парична сума,
доколкото „промяната в намерението” у престъпния владелец има много
измерения (напр. правене на разходи за свои лични нужди, или закупуване на вещи
и предмети за себе си, или невръщане на някакви вещи или предмети), които
действия биха отговорили на диспозитива от правна страна, но не са посочени във
внесения ОА.
Прави впечатление на съда също така, че прокурорът е посочил в
диспозитива на обвинителния акт, че подсъдимата К. е връщала суми по
банковите сметки на З. А. и П. А. и е разходвала в тяхна полза определени суми ,
което противоречи на тезата, че са присвоявани средства. В диспозитива трябва
да се посочи само и единствено каква сума е присвоена , а в обстоятелствената част
на обвинителния акт би могло да посочи от страна на СРП има ли действия на
подсъдимата по връщане на някакви суми на някого и каква е тази сума, защото се
получава противоречие в диспозитива на обвинителния акт – от една страна
твърди СРП, че са присвоявани средства от подсъдимата, а от друга – че същата
тази подсъдима е облагодетелствала пострадалите лица, което е non sense.
По тази причина и само по тази причина делото следва да бъде върнато на
прокурора, който да отстрани пороците на ОА, което пряко рефлектира върху
правата на пострадалата, защото би могла да участва З. А. като пострадала, само
когато бъдат посочени парите, нейна лична собственост, които са били присвоени
от подсъдимата В. К., респ. онези средства, които са били присвоени от
подсъдимата, пак от А., но като наследник на починалия неин син. Същото важи и
за П. А. Това също така е важно от гледна точка защитата, която следва да знае
какво следва да възстанови, на кого и на какво основание.
Не бива да се забравя, че при наличието на различни титуляри – собственици
на присвоените според прокурора движими вещи, се реализира състава на едно и
също престъпление, но с различни пострадали лица, а не е засегнато „семейство
Аи”.
Съдът е далеч от това да указва на прокурора кого и в какво да обвинява , но
това, описано в диспозитива, не отговаря на никакви основни постановки в
нашето право – семейно, наследствено, облигационно и наказателно, и налага
отстраняване на пороците в този обвинителен акт.
Идентична е ситуацията и с Постановлението за привличане на
обвиняемото лшце.
4
С оглед на това, съдът следва да упражни правомощието си по чл.249, ал.1
вр. ал.4, т.1 от НПК и да върне делото на прокурора, за отстрани пороците на
обвинителния акт. Съдът счита, че следва да отхвърли искането на З. С. А. за
конституирането като частен обвинител, т. к. на досъдебното производство няма
фигура на частен обвинител, особено при тези неизяснените въпроси, които трябва
да намерят своето място в обвинителния акт на прокурора.
По тези съображения и на осн. чл.248, ал.1, ал.2, ал.5, т.1 и ал.6 и чл.76 от
НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по правилата
на родова и местна подсъдност.
ПРИЕМА, че към днешна дата няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство по делото.
ЛИПСВАТ основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила на Глава XXVII от НПК и Глава XXIX от НПК.
КОНСТАТИРА, че не е налице необходимост делото да се разглежда при
закрити врата, да се привлича резервен член на съдебния състав; да се назначава
защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и НЕ СЕ НАЛАГА
провеждането по делото на съдебно-следствени действия по делегация.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимата В. А. К. (с установена
самоличност) мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”.
НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ по доказателствените искания, т. к. страните не са
направили такива искания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. С. А. да бъде конституирана
като частен обвинител по делото.
ПРИЕМА наличието на съществени и отстраними процесуални
нарушения, ограничили процесуалните права на обвиняемото лице, като
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. О. Х. ДЕЛО № 3424 по
описа на СРС – НО, 102-ри за 2024 година, като ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора
при СРП за отстраняване на допуснатите нарушения.
Определението относно въпроса за процесуалните нарушения, мярката
за неотклонение и отказа да се конституира частен обвинител може да се
оспорва с частна жалба и/или частен протест по реда на Глава XXII от НПК
пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАЛИ: 1. 2.
ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с писмено
заявление желание от тяхна страна.
Съдебното заседание приключи в 14:30 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6