№ 18
гр. Враца, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420103344 по описа за 2021 година
Предявени са от АЛ. Г. З. от гр.Враца против Прокуратура на РБългария в условията
на обективно кумулативно съединяване искове за осъждане на ответника да му заплати:
сумата 6000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди;
законната лихва върху главницата от 30.06.2021г.- датата на прекратяване на
наказателното производство по *****. по описа на РУ-гр.Козлодуй /преписка №
1082/2021г. на РП гр.Враца ТО гр.Козлодуй/ до окончателното й изплащане.
Претендираното обезщетения ищецът твърди, че произтича от повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, наказателното производство по което с постановление от 30.06.2021г.
на РП Враца е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Ищецът поддържа, че на
02.03.2021г. при проверка от служители на РУ гр.Козлодуй и РУ-АЕЦ гр.Козлодуй с тест за
употреба на наркотични вещества пробата била положителна, реагирайки на вещества
бензодиазепин и кетамин. Съставен му бил АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП и
иззети свидетелство за правоуправление на МПС, контролен талон към него, свидетелство за
регистрация на МПС и държавните контролни номера на същото. Бил отведен в ЦСМП за
вземане на кръв и урина за изследване, а след това в РУ Козлодуй бил задържан за 24ч.
Наложени му били и други принудителни административни мерки – отнемане на
свидетелството за правоуправление и прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6
месеца. Спрямо него започнало бързо наказателно производство № 75/2021г. по описа на
РУ-гр.Козлодуй /преписка № 1082/2021г. на РП гр.Враца ТО гр.Козлодуй/, което
1
приключило с цитираното постановление за прекратяване, поради липса на извършено
престъпление. Излага твърдения, че случилото се било разгласено чрез средствата за масова
информация и станало достояние на широк кръг от хора, в т.ч. негови близки и приятели.
Това го карало да изпитва срам, тъй като никога не е имал досег с правозащитни органи и
довело до ограничаване на социалните му контакти, станал затворен и не желаел да
разговаря с никого. Висящото НП се отразило и на работата му в „Алфа Енемона“ ООД,
където поради естеството на длъжността му на всеки 6 месеца трябвало да представя
доказателства, че няма образувани срещу него НП и не е осъждан. Бил застрашен и от
уволнение, което силно го притеснило, тъй като имало опасност да остави семейството си
без доходи и до невъзможност да изплаща изтеглен кредит. Отнетото свидетелство за
правоуправление и прекратената регистрация на собственото му МПС го лишило от
възможност да се придвижва до работа с личен транспорт, което наложило да моли приятели
и колеги да го транспортират до работното му място в гр.Козлодуй и после да го връщат в
продължение на 4 месеца. Твърди, че неведнъж чувал подигравки и жлъчни подмятания от
колегите си, че е хванат да управлява автомобил след употреба на наркотици. Желае
ангажиране обективната отговорност на държавата, независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, които оценява на исковата сума.
Искът е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответната Прокуратура на Р България, чрез
прокурор при РП Враца оспорва исковете по основание и размер. Поддържа доводи за липса
на причинно-следствена връзка между вредните последици и повдигнатото на ищеца
обвинение, с алтернативно становище за прекомерна завишеност като размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, несъответстващо на критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Развива съображения, че по-голяма част от причинените на
ищеца неимуществени вреди са във връзка с широкия медиен отзвук и медийно отразяване
на делото срещу него, което не е инициирано от Прокуратурата, а освен това в
публикациите същият бил с инициали. На следващо място се прави възражение, че
Прокуратурата не следва да носи отговорност за иззетите документи за правоуправление,
както и за задържането на ищеца, което е станало по реда на ЗМВР.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е *****. по
описа на РУ-гр.Козлодуй /преписка № 1082/2021г. на РП гр.Враца ТО гр.Козлодуй/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, съобразявайки наведените от страните доводи, намира
следното:
Установява се от приложеното *****. по описа на РУ-гр.Козлодуй /преписка №
1082/2021г. на РП гр.Враца ТО гр.Козлодуй/, че същото е започнато като бързо
производство при условията на чл.356, ал.3 от НПК на 02.03.2021г. от разследващ полицай
при РУ на МВР Козлодуй със съставяне на акта за първото действие по разследването –
проведен разпит на свидетел, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК срещу
ищеца - обв.АЛ. Г. З.. С постановление от 08.03.2021г. наблюдаващия прокурор е
2
постановил разследването да се проведе по общия ред.С постановление от 14.04.2021г. на
прокурора е удължен срока за разследване с два месеца, до четири месеца, считано от
02.05.2021г. до 02.07.2021г.
Страните не спорят, че на 02.03.2021г. около обяд ищецът пътувал с личния си лек
автомобил и бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Козлодуй. Извършена му
била проверка с техническо средство за употреба на алкохол и тест за употреба на
наркотични вещества, като последния отчел положителна проба, реагирайки на вещества
бензодиазепин и кетамин. На ищеца бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и му били иззети свидетелството за правоуправление на МПС и контролен
талон към него, свидетелството за регистрация на МПС и държавните контролни номера по
силата на две заповеди на прилагане на ПАМ от същата дата /л.14 и 15 от делото/. На ищеца
бил издаден талон за изследване и транспортиран за даване на кръв и урина за изследване.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 5735-1/02.03.2021г. бил задържан за срок от 24
часа на 02.03.2021г. в 12.24ч. до 09.25ч. на 03.03.2021г.
С постановление за назначаване на експертиза от 04.03.2021г., разследващи полицай
при РУ Козлодуй е постановил извършване на химикотоксикологична експертиза за наличие
на наркотични вещества или техни аналози. Такава е изготвена с рег.№ И-40002/25.05.2021г.
от Специализираната Химикотоксологична лаборатория към ВМА София, заключението на
която е, че от извършените изследвания на предоставените проби от кръв и урина от лицето
АЛ. Г. З., не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози.
С приключващо досъдебното производство постановление от 30.06.2021г. прокурор
в РП Враца, ТО гр.Козлодуй е приел, че на досъдебното производство не са събрани
доказателства за извършено престъпление от общ характер и е прекратено наказателното
производство по ДП №75/2021г. по описа на РУ-гр.Козлодуй /преписка № 1082/2021г. на РП
гр.Враца ТО гр.Козлодуй на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК за извършено престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК срещу ищеца З.. Няма данни това прекратително постановление да е
било обжалвано и същото е влязло в законна сила.
Представен е трудов договор на ищеца от 09.04.2018г. с „АЛФА-ЕНЕМОНА“ ООД,
за длъжността електромонтьор.
Във връзка с твърденията на ищеца, че за времето от образуване на досъдебното
производство до влизането в сила на прекратителното постановление, той е претърпял
неимуществени вреди, по делото са събрани гласни доказателства. Разпитаните по делото
свидетели Ярослав З. /брат на ищеца/ и Искрен Иванов са категорични, че ищецът не
употребява нито алкохол, нито наркотици и воденото срещу него наказателно производство
му се отразило негативно. Предвид работата, която изпълнява в АЕЦ Козлодуй и факта, че
периодично работодателят прави проучване на съдимостта и наказателно-правния статус на
служителите, свидетелите твърдят, че ищецът се притеснявал да не бъде уволнен. След
излизането му от ареста, бил много депресиран /св.З./ и много разстроен /св.Иванов/. Според
св.З. колеги на ищеца са разбрали за случая, една част от електроен сайт, други от друго
3
място и го подигравали. Свидетелите твърдят, че до работното си място ищецът пътувал с
личния си автомобил, но след спирането му от движение се наложило те да го возят и
връщат обратно.Св. Иванов поддържа, че случая довел до промяна в поведението на ищеца,
станал затворен, притеснявал се да излиза, тъй като в медиите излязла статия с неговите
инициали и като цяло случаят се бил разчул.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за
доказани по основание.
По смисъла на чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Анализът на тази разпоредба налага два основни
извода. Първо, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които произтичат от
увреждането и второ, че виновното причиняване на вредите не е абсолютна предпоставка за
отговорността и правото на обезщетяване. Следва да се има предвид, че ЗОДОВ
изчерпателно е изброил случаите, при които държавата отговаря за причинените вреди,
класифицирайки тези случаи на първо място според органите, които са ги причинили-чл.1 и
чл.2 от ЗОДОВ. В контекста на това разграничение правозащитните органи, каквато е и
прокуратурата, отговарят само за актовете и действията, императивно посочени в чл.2 от
закона, и то само ако тези действия и актове са незаконни. По смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, като самостоятелно основание за ангажиране отговорността на държавата, е
въведено обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Видно от събраните по делото доказателства, в процесния случай е налице
незаконно наказателно преследване по отношение на ищеца по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, като елемент от правото да се иска обезщетение по реда на същия закон, тъй като
по категоричен начин се установи, че от РП Враца е било повдигнато обвинение против него
за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, приключило с постановление от
30.06.2021г. за прекратяване на наказателното производство. Освен увреждането,
останалите предпоставки, даващи право на обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ, са реално
претърпени вреди-имуществени и неимуществени и причинна връзка между увреждането и
понесените вреди. Последната се изразява в това, че вредите следва да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. От събраните по делото доказателства се
установи наличието на увреждане, изразяващо се в претърпени вреди от неимуществен
характер вследствие повдигането на незаконно обвинение. Посредством гласните
доказателства, по делото бе установено, че по време на наказателното производство ищецът
е бил силно стресиран и притеснен, като това притеснение било засилено и от евентуалното
негативно отражение на наказателното преследване върху трудовата му ангажираност. Това
4
му психическо състояние е довело до нарушаване на нормалните му социални контакти и е
попречило на общуването му с близки и приятели. В своята съвкупност така описаните
признаци съставляват неимуществена вреда, която е претърпял ищеца.
Установена по делото е и причинната връзка между увреждането и претърпяната
вреда, доколкото свидетелите установиха, че именно обвинението в извършване на
престъпление е довело да емоционалното, психическо и социално травмиране на ищеца.
Постепенно по време на наказателното производство той се е променил по описания вече
начин и тази промяна е била единствено в резултат на обвинението и воденото наказателно
производство. Ищецът се е притеснявал и стресирал не само защото се е чувствал
несправедливо обвинен, но и защото е осъзнавал тежките лични и социални последици от
евентуалното му осъждане. Макар данните по делото да сочат, че наказателното
производство се е развило в един разумен процесуален срок, от житейска страна този срок
от 4 месеца е напълно достатъчен да доведе до настъпването на онези неимуществени вреди,
които се установяват от свидетелите и за които се претендира в исковата молба.
С оглед установеното, че е налице увреждане, претърпени от ищеца неимуществени
вреди и че е налице причинна връзка между първите две предпоставки, съдът намира, че
съществуват условията за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.4 от
ЗОДОВ.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане, състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г.
на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки, страдания,
неудобства и стрес, понесени от ищеца като последица от незаконно повдигнатото му
обвинение.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед
5
характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и
страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Съобразявайки изложеното, обезщетението, което ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съдът определя в размер на 1 500 лв., на основание общата
норма на чл.52 от ЗЗД - по справедливост. При определянето на конкретния размер на
обезщетението съдът съобрази, от една страна, обстоятелството, че извън притесненията,
стреса и задържането за срок от 24ч., не са настъпили и не се твърдят тежки вреди от
обвинението върху физическото и психическото му здраве, и от друга, бе отчетено това, че
спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение, не му е предявявано обвинение, както и
че образуваното и водено наказателното производство е продължило 4 месеца и е било
достояние на семейството на ищеца и тесен приятелски кръг. Съдът не споделя доводите за
претърпени вреди от дадена широка гласност на случая чрез медийно отразяване, тъй като
както се установи в публикацията от електронен сайт се посочват само инициали на
нарушителя. Освен това разгласяването на негативна информация по този начин може да
влече отговорност на съответната медия, не и на ответника при условие, че по делото не се
доказа именно Прокуратурата да е предоставила такава информация. На следващо място с
обвинението са били засегнати правата на ищеца, но само като гражданин и личност, не и в
някакво друго служебно или професионално качество, което и обуславя определянето на
този сравнително не висок размер на обезщетение. Върху определения размер на
обезщетението ще следва да бъде присъдена и следващата се законна лихва, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване. При липсата на данни за това
съдът приема, че датата е изтичане на 7 дневния срок за обжалването му /чл.243, ал.4 от
НПК/, т.е от 08.07.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата му
част, до пълния предявен размер, иска за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, в полза на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответната прокуратура е направила на
основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 800 лева, с доводи, че същото превишава минималния
по Наредба №1/2004г. размер съобразно материалния интерес и, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Съдът споделя тези доводи на прокуратурата, към които
добавя и факта, че делото се е развило само в едно редовно с.з., в което освен разпит на
двама свидетели не са извършвани други процесуални действия. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
цитираната Наредба №1/2004г. минималния размер на възнаграждението при цена на иска
6000.00 лева е в размер на 630.00 лева, поради което съдът намира, че заплатеното и
претендирано от ищца такова от 800 лева е прекомерно и следва да бъде намалено до
посочения в Наредбата минимум. Съобразно уважената част от иска в тежест на ответника
следва да се възложи сумата в общ размер 217.50 лева, направени от ищеца разноски в
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на АЛ. Г. З., ЕГН
********** от ***** ап.23 сумата 1500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление,
наказателното производство по което /ДП № 75/2021г. по описа на РУ-гр.Козлодуй
/преписка № 1082/2021г. на РП гр.Враца ТО гр.Козлодуй/ е прекратено с постановление от
30.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен
размер, както и иска за законна лихва за периода 30.06.2021г. до 07.07.2021г.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на АЛ. Г. З., ЕГН
********** от ***** ап.23 сумата 217.50 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7