№ 90
гр. Перник,
15.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно
дело № 740 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.130, ал.11 от
Закона за туризма /ЗТ/.
Образувано е по жалба на „***“
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р.***, ул. *** № ,
представлявано от управителя И.Н.И., против Заповед № РД-01-18/20.10.2020 г. на
кмета на община Ц.***, с която е отказано определянето на вида и категорията на
туристически обект в община Ц.*** – бунгала „***“, находящи се в гр. А.***.
Жалбоподателят
счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй
като е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания
по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Твърди, че обектът, чието категоризиране е
отказано, отговаря на всички изисквания на ЗТ, както и че подаденото от него
Заявление-декларация за категоризиране на място за настаняване е окомплектовано
с всички необходими документи. Иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния
орган със задължителни указания. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски, представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Ц.***, чрез упълномощения адв. Г. Н. от АК – Б.,
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а процесната
заповед – потвърдена. Оспорва наведените доводи за незаконосъобразност на
последната и счита, че не кореспондират с писмените доказателства, приложени
към административната преписка. Претендира разноски и представя доказателства
за извършването им.
Административен съд - Перник, като съобрази становищата на
страните, представената административна преписка и събраните в хода на
производството писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е от лице
с правен интерес от оспорването -
адресат на акта,
и в предвидения от закона срок.
От
фактическа страна:
Административното
производство е започнало по Заявление-декларация за категоризиране на място за
настаняване вх. № 53-01-1226/25.07.2019 г., подадено от „***“ ЕООД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р.***, ул. *** № ***, представлявано от управителя И.Н.И., чрез упълномощено лице – Д.П.Г.***. С него е
поискано категоризирането на туристически обект в община Ц.*** – бунгала „***“,
находящи се в гр. А.***, местност ***. Посочени са
данните, изискващи се по силата на чл.129, ал.1, т.1 от ЗТ. Приложени са писмени документи, относими към искането:
Договор за покупко-продажба на движими вещи от 13.11.2013 г., сключен между „***“
АД – гр. *** /продавач/ и „***“ ЕООД – гр. Р.***
/купувач/; геодезическа снимка на обект: „Почивна база на АК „***“ АД – *** в
м. „***“ в землището на гр. А.***, община Ц.***; Договор за покупко-продажба на
движими вещи от 01.03.2011 г., сключен между Д. П. Г.в и М.Д.Г.***/продавачи/ и
„***“ ЕООД – гр. Р.*** /купувач/;
геодезическа снимка на обект: „Почивна база на „***“ АД – гр. Р.***, м. „***“ ,
гр. А.***, община Ц.***; Пълномощно от „***“ ЕООД – гр. Р.***
за Д.П.Г.***.
Заявлението и приложенията към него са разгледани на
заседание на Експертна
комисия по категоризация на туристически обекти /ЕККТО/ на община Ц.***. При произнасянето е прието, че
искането за категоризиране не е придружено
с всички изискуеми документи, тъй като липсва такъв, удостоверяващ въвеждането на обекта
в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при
спазване изискванията на Закона за устройство на територията. Този извод е
обективиран в Протокол № 187/06.08.2019 г. на комисията. В същия е направено
предписание „да се изпрати писмо за отстраняване на нередностите и да се издаде
ВУ в случай, че се представят липсващите документи, а в противен случай - да се
издаде заповед за отказ на категоризация“.
На
заявителя, на осн. чл.130, ал.2 от ЗТ, е изпратено Писмо изх. № 53-01-1226-/2/06.11.2019
г., съдържащо указания за отстраняването на нередовността.
В
законоустановения 14-дневен срок „***“ ЕООД – гр. Р.***
е депозирало Писмо вх. № 53-01-1226/25.11.2019 г. Изложило е становище относно
поискания документ и е приложило нотариално заверени декларации на свидетели
относно годината на построяване на бунгалата, чието категоризиране е поискано,
Удостоверение № 0575-СП, МН за утвърдена категория една звезда на обект:
Бунгала „***“ и Удостоверение № 0438-3 ХР за утвърдена категория една звезда на
обект: Бистро „***“.
След
разглеждане на подаденото от „***“ ЕООД – гр. Р.***
заявление и допълнително представените към него писмени доказателства,
административният орган – кметът на община Ц.*** приел, че в срока по чл.130,
ал.2 от ЗТ заявителят не е отстранил непълнотите и нередовностите.
Със Заповед №
РД-01-18/20.10.2020 г., административният орган – кмета
на община Ц.***, на основание
чл.130,
ал.2, ал.3, ал.7 и ал.9 от Закона за
туризма, отказал определянето на вида и категорията на туристически обект в община Ц.***
– бунгала „***“, находящи се в гр. А.***, поради
непредоставяне на документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване
изискванията на Закона за устройство на територията.
Административната преписка е приложена към настоящото
дело. Събрани са и гласни доказателства чрез разпитите на двама свидетели, без
родство и дела със страните. Съдът давя вяра на показанията им и ги намира за
безпристрастни, логични и последователни. Според тях, бунгалата, чието
категоризиране е предмет на административното производство, са строени от завод
„***“ със собствени средства в периода от 1970 г. до 1980 г. През 1972 г. е
имало няколко такива и постепенно до 1980 г. броят им се е увеличавал. Така се
оформила базата „*** – 1“. През 2013 г. завод „***“ изкупил и намиращите се в
съседство бунгала на „*** – 2“, собственост на завод в гр. ***.
За изясняване на делото от
фактическа страна е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която не
е оспорена от страните, а съдът възприема като безпристрастно и компетентно
изготвена.
Становището
на вещото лице е формирано след проверка, извършена на място в два имота в
землището на гр. А.***, местността „***“, и изградените в тях бунгала. Първият
от тях - „*** – 1“, с площ от 2365 кв.м, е бивша почивна база на завод „***“ –
гр. Р.***. Същият е заграден и има достъп от улицата на изток. Попада върху два
ПИ по КККР на гр. А.***, общ. Ц.***, обл. Б.***, одобрени със Заповед №
РД-18-55/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, а именно: **и **. В
него има 21 /двадесет и едно/ бунгала от дървена конструкция, поставени върху
бетонови фундаменти, захранени с ток и вода. Вторият имот - „*** – 2“, с площ
2159 кв.м, е бивша почивна база на завод АК „***“ АД – гр. ***. Заграден е с
ограда от метални пана от двете страни /откъм улиците/ и мрежа от другите две.
Попада върху ПИ 00878.107.414 по КККР на гр. А.***, общ. Ц.***, обл. Б.***. В
него има 12 /дванадесет/ бунгала от дървено-панели и ламаринен покрив,
поставени върху бетонови основи, захранени са с ток и вода.
На
експерта не е предоставена информация от кметството в гр. А.*** кога и от кого
са строени почивните бази „*** – 1“ и „*** – 2“, както и какви местни данъци и
такси са заплащани през годините. Не са предоставени и строителни книжа, а
извлечения за платени данъци са представени само за периода от 2010 – 2020 г.,
когато собственик на двата имота е жалбоподателя „***“ ЕООД.
Вещото лице обаче е съпоставило установеното на място с данните от свидетелите
и е заключило, че двете почивни бази и намиращите се в тях бунгала са построени
в периода от 1970 до 1980 г. от двата завода – „***“ – Р.*** и АК „***“ – ***.
Установило е, че в момента земята, в която се намират, е земеделска, а към
момента на строителството - земеделска, негодна за ползване. Посочило е, че
застрояването не може да се определи като основно или друго, тъй като няма ПУП,
респ. при застрояването й не е имало
подробен градоустройствен план. Съобразно действащата към момента на изграждане
нормативна уредба /Закон за планово изграждане на населените места и Строителни
правила и норми за изграждане на населените места, Инструкция за застрояване на
вилни зони, курортните места и курортните части на населените места /отм./,
наредбата за площите и елементите на жилищата /отм./, Правила и норми за
планиране на населените места /отм./, наредба № 5 за правила и норми за
териториално и селищно устройство /отм./ процесните бунгала са допустими. Те са
отговаряли на строителните правила към момента на изграждането им.
От
правна страна:
Оспорената
заповед е постановена
от надлежен орган в
кръга на неговата компетентност. Кметът на община Ц.*** е действал в качеството на
категоризиращ орган на основание чл.128, ал.1 от ЗТ, във връзка с правомощията
му по чл.130 от същия закон.
Заповедта
е обективирана в писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2
от АПК. Означен е органът, който я е издал. Отговаря на изискването за
мотивираност. Отразени са направените фактически и правни изводи. Формулиран е
ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи
на обжалване. Датирана и подписана.
От
обстоятелствената част на заповедта недвусмислено се изяснява, че
административен орган е приел, че жалбоподателят не е окомплектовал заявлението
за категоризиране с всички изискуеми документи, тъй като
липсвал документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг
документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на
Закона за устройство на територията.
Настоящият
състав намира, че така направеният извод не съответства на закона.
Разпоредбата
на чл.123 от ЗТ класифицира по класове типовете места за настаняване. Заявените
от жалбоподателя бунгала попадат в клас „Б“, което следва от чл.123, ал.3, т.8
от ЗТ. На основание чл.128, ал.1, т.1, б.“к“ от ЗТ, определянето на категорията
им е в компетенциите на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно
лице. Документите и данните, които следва да бъдат представени за категоризиране на туристически обект –
бунгала, са изрично указани в чл.129, ал.1, т.1 и т.2 от ЗТ.
Процедурата
по разглеждане на заявленията-декларации и приложените към тях документи е
подробно регламентирана в чл.130 от ЗТ. Съгласно ал.2 от с.р., при констатирана
непълнота или нередовност на представените документи по чл.129, ал.1, 2 или 3
длъжностните лица по ал.1 писмено уведомяват заявителя и определят 14-дневен
срок от получаването на уведомлението за отстраняването им. В случая, ЕККТО на община Ц.*** е приела, че заявлението на „***“ ЕООД – гр. Р.*** не е придружено с документ, удостоверяващ
въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ
законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на
територията. Отразила е това в Протокол № 187/06.08.2019 г. На заявителя, на
осн. чл.130, ал.2 от ЗТ, е изпратено Писмо изх. № 53-01-1226-/2/06.11.2019 г.,
съдържащо указания за отстраняването на нередовността. Същият, в
законоустановения 14-дневен срок, е депозирал Писмо вх. № 53-01-1226/25.11.2019
г.
От една
страна, чл.130, ал.3 от ЗТ указва, че ако в срока по ал.2 непълнотите и/или
нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед
отказва определяне на вид и категория на обекта. Тази разпоредба е посочена от
административния орган като основание за издаване на процесната заповед, но
наред с нея са визирани ал.7 и ал.9. Всяка от посочените алинеи урежда
самостоятелни и взаимноизключващи се процедури, поради което между тях не може да съществува
връзка както неправилно е приел административния орган. В този смисъл,
изложените в оспорения акт мотиви не отговорят
на изискванията за обоснованост
и единство, а липсата на яснота относно фактическите предпоставки за
издаването му съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените - самостоятелно основание за отмяната му.
От
друга страна, към момента на издаване на процесния акт – 20.10.2020 г., е
действала редакцията на Закона за туризма от 07.07.2020 г., в която чл.129 не
съдържа изискване за окомплектоване на заявлението-декларация с документ, удостоверяващ
въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ
законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията. Такъв
документ е следвало да се представя по силата на чл.129, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗТ
преди отмяната й със Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма,
обнародван в ДВ, бр.17 от 25.02.2020 г.
Административният
орган не е извършил необходимата и дължима проверка по чл.35 от АПК, изискваща
преди издаването на акта да изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Същият е постановен без да са налице материалноправните и процесуалноправните
предпоставки за това и извън хипотезите на разпоредбите, посочени като нейно
правно основание.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че оспорената
заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде
отменена.
Поради
това, че след отмяна на
заповедта,
не е от компетентността на съда да извърши исканата услуга, на основание чл.173, ал.2 от АПК делото трябва бъде върнато като
преписка на административния орган за решаване на въпроса съобразно дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
При
така направения извод относно изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът дължи на жалбоподателя направените по делото разноски, за което
са представени надлежни доказателства и списък по чл.80 от ГПК. Същите са в
размер на 1250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, от които: 50,00 лв.
/петдесет лева/ - внесена държавна такса, 800,00 лв. /осемстотин лева/ - платен
адвокатски хонорар, и 400,00 лв. /четиристотин лева/ - внесено възнаграждение
за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
Така
мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-01-18/20.10.2020 г., издадена
от кмета на община Ц.***, с която на основание чл.130, ал.2, ал.3,
ал.7 и ал.9 от Закона за туризма, е отказано определяне на вида и
категорията на туристически обект в община Ц.*** – бунгала „***“ - гр. А.***, местност ***, с лице,
извършващо дейността „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. Р.***, ул. *** № ***, поради непредставяне на документ, удостоверяващ законността на обекта, при
спазване изискванията на Закона за устройство на територията.
ВРЪЩА делото като преписка на кмета на община Ц.*** за
произнасяне по Заявление-декларация за категоризиране на място за настаняване вх. №
53-01-1226/25.07.2019 г., подадено от „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. Р.***, ул. *** № **, чрез упълномощено лице – Д.П.Г.***, за обект: бунгала „***“ с адрес: гр. А.***, местност ***, при съобразяване
с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона.
ОСЪЖДА
община Ц.***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. Р.***, ул. *** № 15, представлявано от управителя И.Н.И., сумата от 1250,00 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/