Р Е Ш Е Н И Е
№ 344
31.03.2023
година
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети март две хиляди двадесет и трета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: С.Х.
прокурор: Мирослав Илиев
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД
номер 199 по описа за 2023 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Монтажи“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 9, представлявано от Д.У., подадена чрез пълномощник адв. К.Д. *** против
Решение № 1113 от 02.12.2022 г., постановено по НАХД № 2116/2022 г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което е потвърдено НП № Б-29-ДНСК-69/27.04.2022г.,
издадено от Заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол, с
което за нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ, на основание чл.237,
ал.1, т.1 ЗУТ на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000
лева.
В касационната жалба се излагат мотиви, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не се касае за
неотложен авариен ремонт на процесния язовир, както и че видно от представените
и събрани в производството доказателства липсва конкретно посочена дата на
извършване на твърдяното нарушение. Сочи се и допуснато от съда съществено
нарушение на процесуалните правила, което се обосновава с пълна липса на анализ на фактите и обстоятелствата от
значение за спорното право, пълна липса на анализ на представените от
жалбоподателя писмени доказателства, както и не установяване от страна на съда
на всички обстоятелства, които са от значение за разкриване на обективната
истина.
Иска се от съда да отмени съдебния
акт.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител. С писмено становище вх. № 2481/09.03.2023г.,
депозирано преди о.с.з. се заявява, че се поддържа депозираната касационна
жалба и се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна възнаграждение.
Ответникът по касация, редовно уведомен, се представлява от юк.К., която оспорва касационната
жалба. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да се остави в сила
решението на районния съд и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, изразява мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211
от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С
обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление
/НП/ № Б-29-ДНСК-69/27.04.2022г., издадено от Заместник-началник на Дирекция за
национален строителен контрол, с което за нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148,
ал.1 ЗУТ, на основание чл.237, ал.1, т.1 ЗУТ на касатора е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
За да постанови оспореното съдебно решение
съд е приел, че АУАН и НП съдържат реквизитите в чл.42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН,
издадени са от компетентен орган, в предвидените по закон правомощия. По
същество, след обстоен и пълен анализ на събраните по делото доказателства,
съдът е приел, че констатирани СМР, описани в НП, АУАН и КП - строителство на
преливник от стоманобетон в ПИ с идентификатор 11096.28.14 по КККР на с. Винарско
и на стоманобетонови бордове от двете страни по дължината на пътя, с
приблизителна височина на бордовете 20 см, и строителство в ПИ идентификатори
11096.11.125, 11096.11.126 и 11096.12.11 по КККР на с. Винарско, представляващо
отводнителни канавки до общ стоманобетонов резервоар, изграден в ПИ 11096.11.126
по КККР на с. Винарско с НТП за „дере“, не са идентични с тези неизправности,
съгласно представения списък към Решение № 495/13.07.2018г. на Министерски
съвет. РС – Бургас е приел и че не се касае за неотложен и авариен ремонт на
язовира, както и че е поискано одобряване на технически проект и издаване на
разрешение за строеж, като на заявителя са дадени указания за отстраняване на
нередовности, но до датата на приключване на съдебно следствие не са
представени пред съда одобрени инвестиционни проекти и издадено Разрешение за
строеж. Обсъдил е направените с жалбата възражения, както и липсата на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени
доказателства.
Не са налице допуснати съществени процесуални
нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП. Действително, датата на
извършване е съставомерен признак на административното нарушение, относно който
следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на
наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в
рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не
само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена
от наказващия орган. В случая, както в АУАН, така и в НП е посочен
периода на извършване на нарушението, а именно: от 08.11.2019 г. - датата, на
която е подписан протокол за започване на ремонтно-възстановителните работи, за
предаване на строителната площадка от собственика и възложителя на изпълнителя,
до 07.09.2021 г. - датата на извършване на проверка от служители на РДНСК
Бургас, поради което изискването за посочване на дата/период на извършване на
нарушението е спазено и възражението в касационната жалба за липсата на
конкретно посочена дата, се явява неоснователно.
Не
е налице и твърдяното като допуснато от съда съществено процесуално нарушение,
изразяващо се според касатора, в пълна липса на анализ на фактите и
обстоятелствата от значение за спорното право, пълна липса на анализ на
представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и не установяване
от страна на съда на всички обстоятелства, които са от значение за разкриване
на обективната истина. Видно от постановения съдебен акт, Районен съд - Бургас
е обсъдил съдържащите се по делото писмени доказателства, взел е предвид и
събраните гласни доказателства, като всички те безпротиворечиво сочат за липса
на строителни книжа.
Разпоредбата
на чл.148, ал.6 от ЗУТ предвижда, че при бедствени и аварийни ситуации
разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни
проекти, като строителните книжа могат да се комплектуват и по време на
изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след
изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за
строеж. В ЗУТ липсват легални дефиниции за бедствие и авария, поради което
съдът счита, че следва да се позове на легалните дефиниции, дадени в чл.2 и §1,
т.3 от ДР на Закона за защита при бедствия, съгласно които „бедствие“ е
значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано
от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за
живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната
среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля
капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на
обществото, а „авария“ е инцидент от голям мащаб, включващ пътища,
магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения,
инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични
и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека. С оглед на
така дадените дефиниции, е въведеното с чл.148, ал.6 от ЗУТ изключение от
общите правила на закона, приложимо в условията на бедствена или аварийна
ситуация, за да гарантира започване на необходимите строителни работи в
най-кратки срокове, т.е. преди да се изчака изготвянето на цялостен проект и
издаване на съответното разрешение за строеж на целия обект, като в аварийни и
бедствени ситуации законът допуска разрешаването на строежите да става
поетапно, но това не изключва задължението да са налице одобрен инвестиционен
проект и респективно разрешение за строеж за целия обект и за всички извършени
по него строителни дейности, за да се гарантира безопасността и сигурността на
извършеното строителство, а такива в случая не са представени пред РС-Бургас. Доказателства
пред настоящата касационна инстанция от страна на касатора също не бяха
представени, като и не бяха направени доказателствени искания, поради което не
се установяват нововъзникнали факти и обстоятелства, които да опровергаят
крайния извод на РС - Бургас. Мотивите по приложението на закона, изложени
от Районен съд – Бургас, изцяло се
споделят, поради което и на осн. чл.221, ал.1 от АПК касационният състав
препраща към тях, без да ги преповтаря и потвърждава крайния извод за това, че
„Монтажи“ ЕАД, гр.София, е осъществил състава на административното нарушение по
чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на
първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
поради което деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай.
Предвид
всичко изложен по-горе, следва да се заключи, че като е потвърдил издаденото
наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и съобразно
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 80 (осемдесет) лева.
Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК
във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1113 от 02.12.2022 г., постановено по НАХД №
2116/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Монтажи“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №9, да заплати на Дирекция за национален
строителен контрол, с административен адрес: гр.София, бул.“Христо Ботев“ №47,
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.