Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
4 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № от 27.07.2010 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Горнооряховски районен съд, са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите – чл.220, ал.1 от КТ; чл.222, ал.1 от КТ; чл.224, ал.1 от КТ; както и обусловените - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; отхвърлен е искът с правно основание чл.215 от КТ изцяло; осъден ответникът да заплати следващите се ДТ, както и направените разноски от ищеца. Постъпила е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението в частта, в която са уважени исковите претенции с правно основание: обуславящата - чл.222, ал.1 от КТ и обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ищецът чрез процесуалния си представител заема становище да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение. Излага доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Преценявайки по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК решението в обжалваната част и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е допустимо. Решението в обжалваната част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Налице всички положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск; Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК решението в обжалваната част и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.222, ал.1 от КТ; обусловената – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събрани доказателства. По отношение на обуславящата искова претенция с правно основание чл.222, ал.1 от КТ. По делото са установени всички кумулативно изискуеми се юридически факти от визирания с разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ сложен фактически състав за възникване задължението на ответното дружество да изплати на ищеца обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец, а именно: прекратяване на трудовото правоотношение, което е безсрочно, на едно от изчерпателно изброените в посочената разпоредба фактически основания; оставане без работа за срок от един месец и вреда /неполучаване на трудово възнаграждение/. В.ГР.Д.№1048/2010 г. ВТОС Основание за прекратяване на трудовото правоотношение е „намаляване обема на работа” и ищецът е останал без работа за срок повече от един месец. Обстоятелства, установени чрез събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства /”Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение” - 9л. и „Трудова книжка” – л.10/. С оглед разпределяне на доказателствената тежест ищецът трябва да докаже фактите, от които е възникнало правото му на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, а именно: уволнение, на едно от изчерпателно изброените в посочената разпоредба фактически основания. Със самото уволнение - преустановяване на трудовата дейност при ответника, е възникнало правото на ищеца за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Това е така защото с уволнението ищецът остава без работа. Правото е възникнало и ще продължи да съществува докато не настъпят нови факти, които го изключват, унищожават или погасяват. Това са факти, от които ответното дружество извлича изгодни за себе си правни последици, поради което следва то да ги докаже. Ответното дружество следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват така възникналото право на ищеца - т.е. че ищецът е работил и е получавал трудово възнаграждение след уволнението в рамките на един месец, щом оспорва правото на обезщетение на ищеца. С оглед на изложеното са неоснователни възраженията на ответното дружество да недоказаност на исковата претенция. Още повече, че са преклудирани процесуалните права на ответника да прави възражения. Това е така защото ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок, въпреки, че изрично са му указани последиците. Съобщението е надлежно връчено и оформено, съгласно императивните изисквания на ГПК. Преклудирани са процесуалните права на ответника, които са му предоставени за упражняване чрез подаване на отговор на исковата молба. Настъпила е преклузия, визирана с разпоредбата на чл. 133 ГПК, относно възможността след изтичане на законоустановения срок за отговор на исковата молба да бъдат сочени от ответниците факти, от които те претендират възникване на права за тях, както и да правят възражения по твърдените от ищцовата страна факти. В първото по делото съдено заседание ответникът също не е направил възражение, че твърдението на ищеца не е вярно – т. е. ответникът не е оспорил твърдяния от ищеца факт, че е оставал без работа за срок от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това ответникът не излага твърдения относно наличие на особени непредвидени обстоятелства за неподаване на писмен отговор в законоустановения срок. Установен е и размерът на дължимото обезщетение от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Това е брутното трудово възнаграждение за един месец, определено съобразно с изискванията, визирани с разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ. Ответникът не е изпълнил възникналото си задължение да изплати дължимото обезщетение. Доказателства за погасяване на възникналото задължение по делото не са представени. Няма и такива твърдения. По изложените съображения обуславящата искова претенция е основателна и доказана в предявения си размер и следва да бъде уважена в този размер. По отношение на обусловената искова претенция с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. С оглед на горното и тази искова претенция следва да бъде уважена така, както е предявена - считано от предявяване на обуславящата искова претенция до окончателното й изплащане. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно. На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване - исковата претенция е до 1 000 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № от 27.07.2010 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Горнооряховски районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |