РЕШЕНИЕ
№ 1694
Варна, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна - V състав, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
ДИМИТЪР
МИХОВ |
При секретар НИНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 2184 / 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите
на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.М.К., ЕГН: **********,***,
чрез адвокат Р.И., срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000321006476-091-001/31.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Варна, потвърден с Решение № 143/04.08.2022г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.
Жалбоподателят счита, че органът по
приходите неправилно е ценил всички събрани в хода на ревизията доказателства.
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 2 на Върховен административен съд от
02.02.2022г., макар чл.124а от ДОПК да препраща към чл.122 – 124 от ДОПК,
законодателят не е въздигнал в правна норма презумпцията, че установеният от
приходните органи укрит доход и/или недостиг, като превишение на разходите над
доходите, е от трудова дейност, за да са дължими и задължителни осигурителни
вноски. При липса на обща клауза в КСО за дължимост на осигурителни вноски, доходът
на физическо лица с неустановен източник при ревизия по чл.122 и сл. от ДОПК,
не следва да се приема за осигурителен доход, върху който да се начисляват
задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. На изложените основания
е направено искане за отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител Х.М. - С. – главен юрисконсулт, оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С депозирани писмени бележки с.д. №
15935/09.11.2023г., поддържа изложените в открито съдебно заседание доводи.
Административен съд – Варна, като прецени
събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ревизионното производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321006476-020-001/17.11.2021г.,
изменена със ЗВР № Р-03000321006476-020-002/22.02.2022г. и ЗВР №
Р-03000321006476-020-003/23.05.2022г., с които е възложено извършване на
ревизия на К.М.К. за установяване на задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г., данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., ЗЗО
и по КСО – ДОО и ДЗПО за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. Фактическите и
правни изводи на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад /РД/
№ Р-03000321006476-092-001/05.05.2022г., издаден на основание чл.117 от ДОПК. В
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение
срещу РД. Ревизионното производство е приключило с издадения Ревизионен акт №
Р-03000321006476-091-001/31.05.2022г.
С оспорения ревизионен акт в тежест на К.М.К.,
ЕГН: ********** са установени задължения за данъци по данъчни периоди, както
следва: 1.Данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – за дан. периоди:
2018г. – 23.00 лева – главница и лихва – 7,20 лева; - 2019г. – 472,00 лева –
главница и лихва - 99,78 лева; - 2020г. – 339,00 лева – главница и лихва –
37,29 лева.
2. Данък върху доходите по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ – за данъчен период 2020г.: 461,00 лева – главница и лихва -42,90 лева.
3. Задължителни осигурителни вноски за ДОО –
самоосигуряващи се лица по КСО – осигурителни периоди: - 2019г. – 715,78 лева
главница и лихва – 193, 74 лева; 2020г. – 1083,36 лева – главница и лихва –
198,12 лева.
4. Задължителни здравноосигурителни вноски –
самоосигуряващи се лица – осигурителни периоди: -2019г. – 462,33 лева –
главница и лихва – 128,88 лева; 2020г. – 585,60 лева – главница и лихва –
107,09 лева.
5. Задължителни осигурителни вноски за ДЗПО
– УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО – осигурителни периоди: - 2019г. –
241,82 лева – главница и лихва – 65,47 лева; 2020г. – 366,00 лева – главница и
лихва – 66,93 лева.
В хода на ревизията е установено, че К.К. е
местно физическо лице по см. на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че за
периода 2016г. – 2020г. К.К. е без регистрация като едноличен търговец, няма
участия в търговски дружества и не е регистриран като земеделски производител.
За ревизирания период няма данни за сключени и действащи трудови договори с К.К..
При проверка в информационния масив на НАП е установено, че за периода 2016г. –
2020г. има данни за подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на К.К.
по извънтрудови правоотношения, наеми, ренти, дивиденти и др.
В отговор на ИПДПОЗЛ, от К.К. са представени
писмени обяснения, в които е посочил, че не притежава документи, удостоверяващи
притежавани парични средства към 01.01.2016г., поради което органите по
приходите са приели налични парични средства в брой към 01.01.2016г. в размер
на 0.00 лева.
Установено
е, че в периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г. К. не притежава открити/закрити
банкови сметки в лева и валута.
Относно нарастване на имуществата и получени
доходи/постъпления, приходна част/, органите по приходите са включили:
-получени възнаграждения по извънтрудови
правоотношения от Община Провадия за участия в археологически разкопки на обект
„Солницата“ в гр. Провадия в размер на 835,55 лева за 2016г., 1225,00 лева за
2017г., 1365,00 лева за 2018г. и 700.00 лева за 2019г.;
-доходи от продажба или замяна на движимо
имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране,
транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със
Закона за управление на отпадъците по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ в размер на 6,50
лева за 2016г., 17,00 лева за 2017г. и 140,80 лева за 2018г.;
-доходи от продажба на стоки чрез „Еконт
експрес“ ООД и „Спиди“ АД в размер на 50.00 лева за 2019г. и 5108,50 лева за
2020г.;
-получени преводи от Гърция, за които не са
представени доказателства за произхода им, в размер на 120 Е /левова
равностойност 234,70 лева/ за 2018г. и в размер на 95,00 Е /левова
равностойност 185,80 лева/ за 2019г.;
-получени възнаграждения като член на
избирателна комисия в размер на 175,00 лева за 2019г.;
Относно намаляване на имуществата и
извършените разходи, органите по приходите са включили:
-разходи за издръжка и живот в размер на
3500,00 лева за 2019г. и в размер на 6000,00 лева за 2020г.
Относно разходи за издръжка и живот за
2019г. и 2020г., в представени писмени обяснения К. е декларирал, че за периода
от 2016г. до м.06.2019г. е живеел със семейството си в с. Храброво. За издръжка
и живот е разполагал с това, което е получавал като помощ от родителите си, и
суми, които е получавал от участието си в археологически разкопки. От
м.06/2019г. живее на семейни начала с Петя Пеева, в семейния апартамент на
родителите си в гр. Провадия. За периода м.06/2019г. до м.12/2021г. се е
издържал със суми, получавани от продажби в Интернет. Посочва суми за разходи
за издръжка и живот – приблизително 500 лева месечно. В хода на ревизията не са
представени доказателства във връзка с твърдените факти, поради което органите
по приходите са приели декларираните разходи за издръжка и живот от лицето,
които изчислени на годишна база за 2019г. са в размер на 7 месеца х 500,00 лева
= 3500,00 лева и за 2020г. в размер на 6000,00 лева;
-разходи за заплатени осигурителни вноски в
размер на 33,60 лева през 2016г.
-комунални разходи по фактури от „БТК“ ЕАД в
размер на 176,67 лева за 2019г. и в размер на 352,35 лева за 2020г.;
-други разходи в размер на 31,60 лева за
2016г., в размер на 23,00 лева за 2017г., в размер на 5,00 лева за 2018г., в
размер на 1975,92 лева за 2019г. и в размер на 1966,61 лева за 2020г.
В резултат на извършената съпоставка на
имущественото състояние, доходите и разходите на К. е установено превишение в
годишен аспект на извършените разходи над получените доходи, както следва: за
2019г. в размер на 4541,79 лева и за 2020г. в размер на 3390,46 лева. За
2016г., 2017г. и 2018г. не е установено несъответствие.
Установените получени парични преводи от
Гърция в размер на 234,70 лева за 2018г. и 185,80 лева за 2019г., за които не
са представени доказателства, че са необлагаеми доходи, са приети за друг доход
по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Посочените констатации са довели до
заключението, че за 2018г., 2019г. и 2020г. са налице обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
В резултат на извършения анализ на
относимите обстоятелства по реда на чл.122, ал.2 и 4 от ДОПК е формирана
данъчна основа за облагане с данък от установеното несъответствие между
разполагаемите парични средства и получените приходи/доходи и направените
разходи, както следва:
За 2018г.:
Формирана е годишна данъчна основа в размер
на 743,20 лева, включваща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, декларирана с ГДД,
в размер на 508,50 лева и данъчна основа по чл.122 от ДОПК в размер на 234,70
лева, представляваща други доходи по см. на чл.35, т6 от ЗДДФЛ. Определен е
дължим данък в размер на 74,32 лева. Предвид, че лицето е внесло сума в размер
на 50,85 лева по ГДД, е определен дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 23,00 лева и съответна лихва за забава в размер на 7,20 лева.
За 2019г.:
Формирана е годишна данъчна основа в размер
на 4 727,59 лева, в т.ч. 4541,79 лева – несъответствие между извършените
разходи и установените приходи и 185,80 лева – други доходи по см. на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ. Определен е дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
472,00 лева и съответна лихва за забава в размер на 99,78 лева.
За 2020г.:
Формирана е годишна данъчна основа в размер
на 3390,46 лева, представляваща несъответствие между извършените разходи и
установените приходи. Определен е дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 339,00 лева и съответна лихва за забава в размер на 37,29 лева.
-Годишен и авансов данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ:
Органите по приходите са приели от
фактическа страна, че ревизираното лице е получател на парични средства по
наложени платежи и получени пощенски парични преводи от изпратени пратки чрез
„Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД за периода 2019г. – 2020г. в общ размер на
5158,50 лева.
В отговор на връчено ИПДПОТЛ, „Еконт
експрес“ ООД е представило информация за изпратени и получени пратки, изпратени
и получени парични преводи, получени наложени платежи, електронни изявления,
удостоверяващи изплащането в брой на наложени платежи и парични преводи,
писмени обяснения и справки във вид на електронни таблици, записан на цифров
оптичен носител и подписани с електронен подпис. След анализ на същите,
органите по приходи са направили извод, че К. е извършил продажби на стоки
/монети, сувенири, часовник и др./, за 2019г. на стойност 50.00 лева и за
2020г. на обща стойност 4042,25 лева на клиенти, които не са отразени като
приходи. Прието е, че доходите на ревизираното лице представляват доходи от
търговска дейност – електронна търговия със стоки.
„Еконт експрес“ ООД е представило копия на
електронни извлечения за приемо-предаване на суми и пратки между К. и служител
на „Еконт експрес“ ООД. Сумите по НП и ППП са получавани в брой лично от К., в
офисите на куриера в гр. Провадия.
В отговор на връчено ИПДПОТЛ, „Спиди“ АД е
представило файлове с всички пощенски пратки и наложени платежи на
проверяваното лице за посочения период, копия на платежни документи, писмени
обяснения. След анализ на представените документи, органите по приходите са
приели, че „Спиди“ АД няма сключен договор с К.. Дружеството е предоставило
пощенски услуги с подател К., с получатели различни физически лица на
територията на страната, предмет/съдържание на пратките – аксесоари, монети,
жетони и др. Представените разходни касови ордери удостоверяват сумите, които
са изплащани от офиси на куриера в гр. Провадия и получавани в брой от К..
Установено е, че получените суми от продажба на сувенири, монети, аксесоари,
часовници, чрез куриерското дружество „Спиди“ АД за 2020г. са в размер на
1066,00 лева.
В хода на ревизията е установено, че К. чрез
„Еконт експрес“ ООД е извършвал преводи към „Аукцион.БГ“ ООД с описание „Профил
Тrapezit c ID 142820“.
В отговор на връчени ИПДПОТЛ, от
„Аукцион.БГ“ ООД, обслужващо платформа Ваlkan Auctioon е
потвърдено наличието на парични преводи от К. към дружеството. Посочено е, че
преведените суми са на основание зареждане на потребителска сметка в
платформата с цел ползване на платените й услуги.
Получен е отговор от К., в който
потвърждава, че потребителското име ID 142820 jugerbot в „Аукцион.БГ“ е негово.
В представени писмени обяснения К.
потвърждава, че е изпращал стоки чрез „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД и
съответно е получавал суми чрез наложени платежи.
В хода на ревизията след обработка и анализ
на предоставената информация от „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД, органите по
приходите са извели извод, че за периода 01.01.2019г. – 31.12.2020г., К.
извършва търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ – електронна търговия
със стоки, доставяни на клиенти чрез „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД. Прието
е, че всички приходи, получени през периода 2019г. – 2020г. на обща стойност
5158,50 лева, представляват укрити приходи за К.К. от стопанска дейност като
ЕТ.
Установено е, че за данъчни периоди 2019г. –
2020г. лицето не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
С оглед установените факти, ревизиращият
екип е приел, че са налице обстоятелства по реда на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за 2019г. и 2020г.
следва да бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК.
На осн. чл.124, ал.1 от ДОПК и чл.17 от
същия кодекс са изготвени уведомления, връчени електронно на 04.03.2022г., с
които лицето е уведомено, че основата за облагане с данъци и осигурителни
вноски за 2019г. и 2020г. ще бъде определена по предвидения в чл.122-124а от ДОПК ред. Заедно с уведомленията е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано
представяне на декларации по реда на чл.124, ал.3 от ДОПК за всяка от
ревизираните години. От страна на ревизираното лице е взето становище, но не са
представени декларации за 2019г. и 2020г. Предвид установеното е приложена
нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, като е извършен анализ на относимите към
задълженото лице обстоятелства от т.1 до т.16 за ревизирания период.
При определяне на данъчната основа по реда
на чл.122-124 от ДОПК за 2019г. и за 2020г. приходите са определени на база
извършени продажби, по които плащането е получено с наложен платеж и ППП чрез
„Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД. Установен е размер на получените доходи/
приходи от извършваната дейност през 2019г. в размер на 50.00 лева и през
2020г. в размер на 5108,50 лева. В хода на ревизията от лицето не е представена
информация за отчетната стойност на продадените активи, не са представени
първични счетоводни документи и счетоводни регистри, поради което е прието, че
извършените разходи, свързани с търговската дейност от К., са в размер на 0,00
лева.
След приспадане на задължителните
осигурителни вноски е определена годишна данъчна основа за доходите от
стопанска дейност за лицето за периода 2019г. – 2020г., както следва:
За 2019г. данъчната основа в размер на 0.00
лева е формирана като установените приходи от търговска дейност в размер на
50.00 лева са намалени със здравноосигурителните вноски за сметка на лицето в
размер на 1419,86 лева. Определен е дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в
размер на 0.00 лева.
За 2020г. данъчната основа в размер на
3073,54 лева е формирана като установените приходи от търговска дейност в размер
на 5108,50 лева са намалени със здравноосигурителните вноски за сметка на
лицето, в размер на 2034,96 лева Определен е дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 461,03 лева и следващата се лихва в размер на 42,90 лева за
периода от 01.07.2021г. до 31.05.2022г. на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във вр.
с чл.175, ал.1 от ДОПК.
По КСО:
В хода на ревизията е установено, че
ревизираното лице е извършвало многократно и редовно през периодите от
11.04.2019г. до 31.12.2020г. продажби на разнообразни стоки – монети,
часовници, сувенири и др. по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. Прието е, че
осъществените от ЗЛ сделки са търговски и основата за облагане се формира по
реда и механизма предвиден за едноличните търговци. От упражняваната в
качеството си на едноличен търговец дейност, К. е получавал доходи, за които е
подлежал на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. С оглед
на изложеното е установено, че К., в качеството си на самоосигуряващо се лице
дължи месечни осигурителни вноски за фонд ДОО по реда на чл.4, ал.3, т.2 и ал.4
от КСО за ревизирания период, дължими върху минимален осигурителен доход в
размер на 560,00 лева за 2019г. и в размер на 610,00 лева за 2020г., които
следва да бъдат внесени в срока по чл.7, ал.4 от КСО. Определените дължими
месечни авансови осигурителни вноски за ДОО по реда на чл.122 във връзка с
чл.124а от ДОПК – за 2019г. общо в размер на 715,78 лева и за 2020г. общо в
размер на 1083,36 лева /стр.35-36 от РД/. Предвид установения облагаем доход от
извършваната трудова дейност /продажби на стоки с наложен платеж чрез куриер/,
органите по приходите са определили окончателен размер на осигурителния доход
по реда на чл.124а, във вр. с чл.122, ал.1 от ДОПК в размер на 0,00 лева за
периода 2019г. – 2020г., тъй като полученият облагаем доход е по-малък от
дохода, върху който се дължат авансовите вноски.
К.К. като лице, родено след ***г., на
основание чл.127, ал.1 от КСО е задължително осигурен за допълнителна пенсия в
универсален пансионен фонд. Съгласно чл.157, ал.1, т.5, и ал.6 от КСО,
самоосигуряващото се лице дължи авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО
УПФ /5%/ върху минималния осигурителен доход в размер на 560,00 лева за 2019г.
и в размер на 610,00 лева за 2020г., които следва да бъдат платени в срока по
чл.7, ал.4 от КСО.
На осн. чл.124а от ДОПК в хода на ревизията
са установени задължения за авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ общо в
размер на 241,82 лева за 2019г. и общо в размер на 366,00 лева за 2020г. /стр.
37 от РД/.
Окончателният размер на осигурителния доход
е определен по реда на чл.124а от ДОПК и съобразно разпоредбите на чл.6, ал.9,
като размерът на дължимите осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ, за довнасяне,
съобразно чл.157, ал.6 от КСО е установен в размер на 0,00 лева за периода
2019г. – 2020г., тъй като полученият облагаем доход е по-малък от дохода, върху
който се дължат авансовите вноски.
По ЗЗО:
На осн. чл.124а от ДОПК ревизиращия екип е
определил размера на дължимите авансови вноски върху минималния месечен размер
на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО в
размер на 5650,00 лева за 2019г. и в размер на 610,00 лева за 2020г., в срок до
25-то число на месеца, следващ този, за който се дължат.
За периода от 01.01.2019г. до 10.04.2019г. К.К.
не е извършвал търговска дейност, няма данни да е здравно осигурен на друго
основание и не е внасял здравно осигурителни вноски за своя сметка, поради
което на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО подлежи на здравно осигуряване за
посочения период, като вноските се изчисляват в работни дни, върху половината
от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. За
периода от 01.04.2019г. до 10.04.2019г. осигурителният доход е изчислен за 8
работни дни и е в размер на 101,82 лева. Определените дължими месечни авансови
здравноосигурителни вноски по реда на чл.122, във връзка с чл. 124а от ДОПК са
в размер на 462,33 лева за 2019г. и в размер на 585,60 лева за 2020г. /стр.39
от РД/.
С оглед описаните факти и обстоятелства е
установено, че не се дължат изравнителни осигурителни вноски за ЗО, тъй като
полученият облагаем доход е по-малък от дохода, върху който се дължат
авансовите вноски.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието в о.с.з
, проведено на 25.10.2023г. Заключението е оспорено от процесуалния
представител на ответника. Вещото лице е дало следните отговори на поставените
задачи:
Предоставените от
„Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД данни са създадени и ползвани във връзка с
дейността на куриерските дружества при обработката на пратки и тяхната
доставка, вкл. по повод изплащането на суми по наложени платежи и пощенски
парични преводи по отношение на жалбоподателя К., касаещи ревизирания период.
Относно „Еконт експрес“ ООД, механизма на извършване и отчитане на продажбите
обективира действително извършените стопански операции. Налице са данни за
името на изпращача, вида на стоките, количество, цена, дата и място на
доставка, име на получател. Същите съответстват на данните в предоставените от
дружествата и приложени по делото материали. Относно „Спиди“ АД, в софтуера на
дружеството са налице данни за името на изпращача, вида на стоките, количество,
цена, дата и място на доставка, име на получател. Същите съответстват на
данните в предоставените от дружеството и приложени по делото материали.
Експертизата е установила, че „Еконт експрес“ ООД използва специализиран
софтуер Контеса Мария. Всяка една операция се отчита в паричен поток на всеки
офис независимо дали офисът се управлява от партньор или е под управлението на
„Еконт експрес“ ООД. Всеки един приход или разход от наложен платеж/пощенски
паричен превод се отразява по съответното перо на системата. На месечна база от
Контеса Мария се тегли обобщена справка по пера, на база на която се въвеждат в
счетоводната система Ажур. В счетоводния софтуер Ажур ежемесечно се съставят
счетоводни статии на синтетично или аналитично ниво /л.97 по делото/. И при
двете дружества експертизата е констатирала, че е налично хронологично и
аналитично осчетоводяване на процесните периоди. След извършен анализ на
приложените към делото документи и справки за осъществени доставки на куриерски
услуги с клиент К.К., според експертизата изплатените/получените от К. суми за
периода 2019г. – 2020г. по парични преводи и наложени платежи е в общ размер на
5208,50 лева /Табл.1 от експертизата/. Експертизата е изчислила и установила
размера на приходите, върху който се определят данъчните основи по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за 2019г. и 2020г., прилагайки подход за определяне на облагаемия
доход и данъчната основа, като дейност на едноличен търговец, отразен в табл.2
от заключението. Според заключението, извършваната от К. дейност би могла да се
счита за упражняване на свободна професия по смисъла на §1, т.29 от ДР на ДОПК.
При приемането на този подход, облагаемият доход по ЗДДФЛ ще се определи, като
реализираните чрез „Еконт експрес“ ООД приходи от наложени платежи се намалят с
25% нормативно признати разходи за дейността. Данъчната основа за облагане с
данък върху доходите на физическите лица ще се определи, като полученият
облагаем доход се намали със ЗОВ, които лицето е било задължено да прави за
своя сметка. Експертизата не е установила наличие на декларации за
възобновяване или спиране на дейност, подадени от К.. За целите на експертизата
са определяни здравни и социални осигуровки на годишна база, отразени в табл. №
3 от заключението. В табл. № 4 от заключението експертизата е посочила
задълженията, в т.ч. и определената законна лихва. С оглед представените и
анализирани данни, експертизата е констатирала разлики с установените от органа
по приходите задължения за данъци и осигурителни вноски, обективирани в РА.
Експертизата е
установила платени суми по получени пратки от К. за закупени стоки от различни
доставчици, с основания „сувенири“, „монети“, „часовници“ и др., подробно
отразени в табл. № 5 от заключението, като общата сума на изплатените записи е
3334,07 лева, съответно таксите, във връзка с доставките е 608,46 лева.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок по чл.156 от ДОПК, срещу ревизионен акт в частта му, която не е отменена с
решението по чл.155 от ДОПК при обжалването му по административен ред.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган. Издателите на ревизионния акт са разполагали с материална и териториална
компетентност. Както заповедите за възлагане на ревизията, така и съставеният
ревизионен доклад и издаденият въз основа на него ревизионен акт са издадени
чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с
електронен подпис. Предвид представените доказателства, подписалите документите
лица са имали валидни електронни подписи, поради което съдът приема, че ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с
квалифициран електронен подпис.
Не се установява при извършената служебна
проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство.
Съставеният РА съдържа всички реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.120, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по
чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите
констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основания за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации.
Съдът приема, че събраните в хода на
ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват
наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като основание за
провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122-124а от ДОПК.
По отношение на формирана данъчна основа за
облагане за 2018г., 2019г. и 2020г., по реда на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК и
установен дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ:
От съвкупната преценка на доказателствата
категорично установено е, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. Съгласно презумпцията на
чл.123, ал.1 от ДОПК, установеното превишение на разходите над получените
доходи, разполагаеми парични средства, представлява подлежащ на облагане доход.
От извършената съпоставка на имущественото
състояние за 2019г., размерът на паричните средства в началото на периода е
0.00 лева. Установените приходи за периода са в размер на 1110,80 лева,
установените разходи за периода са в размер на 5652,59 лева, наличните парични
средства в края на периода 0.00 лева, като се установява превишение на
разходите в годишен аспект в размер на 4541,79 лева.
От извършената съпоставка на имущественото
състояние за 2020г., размерът на паричните средства в началото на периода е
0.00 лева. Установените приходи за периода са в размер на 5108,50 лева,
установените разходи за периода са в размер на 8318,96 лева, наличните парични
средства в края на периода 0.00 лева, като се установява превишение на
разходите в годишен аспект в размер на 3390,46 лева. Установени са получени
парични средства чрез системите за бързи разплащания „Western Union“,
като за 2018г. са в размер на 234,70 лева и за 2019г. в размер на 185,80 лева С
оглед обстоятелството, че придобитите от К. доходи не са от източник в
България, същите не могат да бъдат третирани като доходи от „стопанска дейност“
съгласно чл.8 от ЗДДФЛ. Органите по приходите са приели, че получените от К.
доходи са от източник, който не е изрично посочен в ЗДДФЛ и съответно подлежи
на данъчно облагане по реда на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Предвид установения доход
по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ, същия е намерил отражение в данъчната основа по чл.122
от ДОПК, определена при ревизията. От страна на жалбоподателя не са посочени
конкретни доводи, както и не са представени доказателства за да обори
установената данъчна основа за 2018г. – 2020г. Правилно определена е данъчната
основа по чл.122 от ДОПК и определения върху нея данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
за 2018г. в размер на 23,00 лева, ведно със законната лихва в размер на 7,20
лева; за 2019г. в размер на 472,00 лева и законна лихва в размер на 99,78 лева;
и за 2020г. в размер на 339,00 лева, ведно със законна лихва в размер на 37, 29
лева.
Във връзка с формираната данъчна основа за
облагане за 2019г. и 2020г. по реда на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК и установен
дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, съдът намира следното:
Категорично установен е механизма на
упражняваната от К.К. търговска дейност – продажби на стоки на клиенти, за
които не е декларирал получени приходи. Представените от „Еконт експрес“ ООД и
„Спиди“ АД доказателства налагат извода, че К. е осъществявал търговска
дейност, в резултат на което е получил доходи от извършените продажби на
множество разнообразни стоки /сувенири, монети, книги, бижута, часовници/, чрез
аукционната платформа „Вalkan.Auction“. За ревизирания
период, изпратените от К. пратки са 80. Заплащането от клиентите е събирано от
куриерите като наложен платеж или пощенски паричен превод и е изплащано в брой
на посочения получател в офисите на куриерските доставчици в гр.Провадия. Това
обстоятелство се установява както от обясненията на задълженото лице, дадено по
време на ревизията, така и от заключенията на вещото лице по допуснатата
съдебна експертиза.
Вещото лице е извършило подробен и цялостен
анализ на всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е
направен експертен извод, както по отношение на механизма на извършваните
доставки, така и начина на тяхното осчетоводяване. Установено от експертизата
е, че куриерските услуги извършвани от „Еконт експрес“ ООД се отчитат чрез
специализирана ERP система, наречена „Контеса Мария“, след което се прехвърлят
в счетоводната програма АЖУР. В „Контеса Мария“ на системно ниво са заложени
логики за различните процеси и действия по пратките. На база тези логики конкретно
за наложени платежи и парични преводи, при изплащането на същите автоматично се
генерират съответно разходен ордер за изплащане на наложен платеж и разписка за
изплащане на пощенски паричен превод. При извършваните от „Спиди“ АД услуги,
налични са данни за името на изпращача, вида на стоките, количество, цена, дата
и място на доставка, име на получател. В потвърждение на извършваната от К.
дейност са и представените писмени доказателства – РКО, съдържащи информация за
датата на изплащане на наложения платеж, име на клиент, адрес и телефон, име на
съставител, каса на дружеството, номер на товарителница, сума, имена на лицето,
изплатило сумата, име и подпис на лицето получило сумата. В тази връзка
неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че представените
доказателства не представляват доказателство, потвърждаващо обективираните в РД
и РА фактически констатации, вкл. от гледна точка на размера на получени от К.
приходи от реализирани продажби на стоки, доставени на получателите чрез куриерското
дружество, както и че съдържащата се в тях информация е вторична, обобщена и
съставена от трета не участваща в спора страна. Представените и приобщени по
делото доказателства са събрани по съответния процесуален ред и правилно са
били кредитирани от органите по приходите.
От изложеното се налага извода, че
ревизираното лице е укрило приходи, точно както са заключили и органите на
приходната администрация, които приходи е следвало да бъдат декларирани чрез
подаване на ГДД по чл.50, каквито не са били подадени от лицето. Правилен е
извода на приходната администрация, че при извършваната от К. системно и
целенасочено дейност по продажба на вещи с цел реализиране на доход, същата
следва да се квалифицира като стопанска. След като жалбоподателят е действал
като търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ, без да са налице изключенията,
визирани в чл.2 от ТЗ, получените от дейността доходи подлежат на облагане по
реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. С оглед установените
укрити приходи/доходи за 2019г. и 2020г. недекларирани по надлежния ред,
правилно органите по приходите са приели, че жалбоподателят е извършвал трудова
дейност, от която са реализирани доходи, като на основание чл.124а от ДОПК са
установили осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО, за
фонд ДЗПО и за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице.
Съдът не кредитира заключението по
допуснатата съдебна експертиза в частта по т.10, в която вещото лице е
посочило, че може да се приеме, че жалбоподателят упражнява свободна професия
по смисъла на §1, т.29 от ДР на ДОПК. В посочената разпоредба са посочени лица,
упражняващи свободна професия, каквото лице жалбоподателят не е, а е прието от
органите по приходите, че през ревизирания период е извършвал търговска дейност
по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ. Съдът не кредитира заключението на вещото
лице и в частта по т.10, с която реализираните от жалбоподателя чрез „Еконт
експрес“ ООД приходи от наложени платежи според вещото лице следва да се
намалят с 25% нормативно признати разходи. Ревизионното производство е
проведено по особения ред на облагане по чл.122 от ДОПК, при което К. нито е
декларирал, нито е посочил, че има доходи различни от трудови и граждански. Не
са представени и декларации за започване на дейност, за прекъсване на дейност
или каквито и да било други данни удостоверяващи, че лицето осъществява
дейност, за да реализира приходи. Действията на жалбоподателя сочат, че
извършва дейност по занятие, с цел придобиване на доход. Съдът не кредитира
заключението и в частта по т.11, касаеща размера на разходите, заплатени от
жалбоподателя, направени през ревизирания период за изпращане на стоките,
поради това, че доказателства в тази насока не се съдържат в приобщените по
делото материали, т.е. жалбоподателят не е извършил разходи за изпращане на
пратки. Всички пратки изпратени от него и съответно разходите за получаване са
за сметка на получателите на пратките.
С оглед изложеното съдът счита, че нито в
ревизионното производство, нито в производството пред съда жалбоподателят е
ангажирал доказателства за да опровергае констатациите на органите по приходите
за наличие на укрити приходи или доходи. При спор относно законосъобразността
на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл.122 – 124а от ДОПК,
какъвто е настоящия случай, когато фактическите констатации са надлежно
обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства, в тежест на
жалбоподателя е да обори същите. Като не е сторил това, жалбоподателят не е
провел успешно доказване, съобразно допустимите по ДОПК доказателства и
доказателствени средства.
Изложеното в съвкупността си налага извод,
че обжалваният РА е законосъобразен, фактическите констатации в него
кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което
жалбата срещу него следва изцяло да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а на ответната страна,
на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.8, ал.1 във връзка
с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото – 5 697,29
лева. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 869,73
лева.
Воден от горното, Административен съд –
Варна, Пети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К.М.К., ЕГН: **********,***,
срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321006476-091-001/31.05.2022г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 143/04.08.2022г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при
Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който
са определени задължения за данъци по данъчни периоди, както следва:
1.Данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – за дан. периоди: 2018г. – 23.00 лева – главница и лихва – 7,20 лева; -
2019г. – 472,00 лева – главница и лихва - 99,78 лева; - 2020г. – 339,00 лева –
главница и лихва – 37,29 лева.
2. Данък върху доходите по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ – за данъчен период 2020г.: 461,00 лева – главница и лихва -42,90 лева.
3. Задължителни осигурителни вноски за ДОО –
самоосигуряващи се лица по КСО – осигурителни периоди: - 2019г. – 715,78 лева
главница и лихва – 193, 74 лева; 2020г. – 1083,36 лева – главница и лихва –
198,12 лева.
4. Задължителни здравноосигурителни вноски –
самоосигуряващи се лица – осигурителни периоди: -2019г. – 462,33 лева –
главница и лихва – 128,88 лева; 2020г. – 585,60 лева – главница и лихва –
107,09 лева.
5. Задължителни осигурителни вноски за ДЗПО
– УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО – осигурителни периоди: - 2019г. –
241,82 лева – главница и лихва – 65,47 лева; 2020г. – 366,00 лева – главница и
лихва – 66,93 лева.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН: **********,***, да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ
на НАП, сумата в размер на 869,73 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: |
|