№ 14548
гр. С. 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110174695 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С. р-н В.а, ж.к. О., бл. ..., ет ап със съдебен адрес: гр. С. ул. Хр. Бв
№ ет к-ра № срещу „Д и“ с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. С., бл. ет,
ап. представлявано от Е.Н..
Иска се съдът да прогласи за унищожаем сключения договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент, обективиран в нотариален акт № том III, рег. №
... дело № ...т 2020г. по описа на нотариус В. Г. като сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия.
Ищцата твърди, че на ..г. в гр. С. в условията на крайна нужда и явно неизгодни условия е
била принудена да сключи договор за продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент, придобит по наследство от майка й – Е. В. Г., починала на 22.09.2019г.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на сградата ... и
идентификатор на апартамента ....36, по документ за собственост представляващ апартамент
№ находящ се в гр. С. ж.к. О. бл. ..., вхт със застроена площ от 45, 25 кв.м., ведно с таванско
помещение № с площ от 5, 951 кв.м., заедно с 0,892% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Ищцата твърди, че сделката по прехвърляне на собствеността на имота е извършена при
цена в размер на 31 750 лв., от която сума 26 750 лв. е следвало да бъде изплатена на „Д. к“
ООД – гр. С. за заличаване на учредена върху процесния имот договорна ипотека. Сумата от
5 000 лв. ищцата е получила преди сключването на договора за покупко-продажба. П. Г.
твърди, че е сключила договора за прехвърляне собствеността върху процесния имот при
1
явно неизгодни условия и при крайна нужда, което обуславя правния й интерес да
претендира пред съда унищожаването му по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и излага следните
обстоятелства, при които счита, че е била принудена да сключи договора при явно неизгодни
условия и крайна нужда, а именно:
На 01.10.2020 година ищцата е сключила договор за заем № ...т 01.10.2020 г. с „Д. к“ ООД,
ЕИК ... по силата на който е получила в заем сума в размер на 26 750 лева. За обезпечаване
на вземането на кредитора по договора за заем тя учредила в полза на дружеството
договорна ипотека върху процесния имот с нотариален акт № акт № том II, peг. № дело
№/2020 г. от регистъра на нотариус Ц.З, peг. № от регистъра на Нотариалната камара.
Срокът за погасяването на отпуснатия заем бил определен на 12 месеца. Съгласно условията
на договора, за първите шест месеца „Д. к“ ООД е удържал предварително дължимите
лихви. В началото на месец декември 2020 година, пълномощник на кредитора е обявил
заема за предсрочно изискуем. Затова ищцата е следвало да погаси остатъка от получената
сума до края на 2020 година. П. Г. твърди, че принудена от обстоятелствата и водена от
намерението да спаси жилището си, в което живее с малолетното си дете, била принудена да
търси начин да осигури средства, за да погаси отпуснатия й от „Д. к“ ООД паричен заем.
Ищцата сочи, че трето на спора лице, което било запознато с тези обстоятелства,
предложило да я свърже с финансова институция, от която тя би могла да получи
финансиране, с цел погасяването на отпуснатия заем. По този начин и затова, тя се свързала
с ответното дружество „Д и“ ЕООД. За осигуряване на парични средства от страна на
ответното дружество, по указания, тя прехвърлила собствеността върху апартамента на това
дружество. Ищцата била уведомена, че в определен от дружеството срок може да го откупи
срещу определена цена, което не се случило.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен, с оглед действията на ищцата при сключване на оспорения договор. Не се
оспорва обстоятелството, че между П. Г. и „Д и“ ЕООД на ..г. пред нотариус В. Г. е
изповядана сделка за покупко-продажба на недвижимия имот, описан в исковата молба и за
цената, посочена в него. Преди изповядване на сделката на ищцата е платена и сума от 5000
лв., дадени са 600 лв. за възстановяване подаването на електроенергия в жилището.
Пълномощникът на ответника излага твърдения за уговорка между страните за „обратно
изкупуване“ на жилището, за това ищцата да остане да живее в него до месец март 2021 г., за
да има възможност „в този период да намери начин или да си върне дадената в заем сума
или да получи пари при по-изгодни условия“. Счита, че ищцата при сключване на договора
не е действала при крайна нужда, тъй като парите, получени след ипотекирането на
жилището, в което живее с малолетното си дете, предоставя в заем.
Съдът е сезиран с иск по чл. 33, ал.1 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следното във
фактическо отношение:
Ищцата П. Г. и Р. М са деца на Е. В. Г., починала на 22.09.2019г. в гр. С.. П. Г. през 2014 г. е
родила детето АА. П. Г. На 01.10.2020г. между „Д. к“ ООД, с ЕИК ... представлявано от Т. Р
2
С. като заемодател и ищцата П. Г. като заемополучател е сключен договор за заем №
..01.10.2020г., с който заемодат. се е задължил да предостави на заемат.лихвоносен и
обезпечен заем с максимален размер на главницата от 26 750 лв., а заемателката се е
задължила да го върне при условията на договора, а именно: фиксирана лихва в размер на 18
% на година върху усвоената и непогасена част от главницата. В т.2.3 от договора е
уговорено лихвата да се плаща съгласно погасителен план към договора. Уговорено е, че в
случай, че заемополучат. не изпълни имуществено или неимуществено задължение по
договора на съответната дата на падеж, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
същият дължи неустойка за забава на 0, 25 % върху сбора от цялата непогасена част от заема
и натрупалата се до момента договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа и
дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички дължими суми.
Уговорена е и неустойка за забава, която се начислява от деня, следващ падежа на
съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се начислява на база реално
изминали дни. Неустойката се дължи и след обявяване на заема за незабавно и предсрочно
изискуем. Сред сравнително многобройните условия за начисляване на лихви е и това, че
при обявяване на заема на предсрочно изискуем, поради неизпълнение от страна на
заемополучат. до окончателното му погасяване, същият да се олихвява с договорената лихва
по чл. 2.3.а и неустойка по чл. 2.3.с. Съгласно т. 4 от договора – „задължения на
заемополучат., освен ако заемодат. изрази писмено съгласие за друго и докато договора е в
сила, като предварително условие за отпускане на заема, заемополучат. се е задължил да
предостави следното обезпечение: да учреди и впише в полза на заемат.първа по ред
договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот: апартамент № находящ се
в гр. С. ж.к. О. бл. ..., вхт със застроена площ от 45, 25 кв.м., ведно с таванско помещение №
с площ от 5, 951 кв.м., заедно с 0,892% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор
....36, намиращ се в сграда с идентификатор ..., подробно описан в договора за заем. В точка
5 от договор за заем № ..01.10.2020 г. са изброени случаите на неизпълнение на договора,
сред които: съгласно т. 5.2, а/ при настъпване на неизпълнение, което продължава повече от
7 дни или последиците от него не са възстановени в този срок, заемодат. има право да обяви
заема за предсрочно и незабавно изискуем и да пристъпи незабавно към принудително
изпълнение по обезпечението и/или по останалото имущество на заемополучат. както и да
обяви за предсрочно изискуеми част или всички свои вземания по всеки друг договор
сключен между същите страни, и други клаузи отнасящи се до настъпване и последиците от
предсрочната изискуемост на задължението. На 01.10.2020 г. нотариус Ц.З е удостоверила
нотариално подписите на страните по договора. Съгласно погасителния план към договора
П. Г. е следвало да плаща задължението по договора за времето от 01.11.2020 г. до 01.10.2021
г.
От сверено копие на договор за паричен заем, сключен на 22.10.2020г. между П. Г. и В. С.
се установява, че сумата в размер на 26 750 лв., която П. Г. е получила в заем от „Д. к“ ООД,
ищцата като заемодател я е предоставила в заем на В. Г. С. като заемател, без последният да
3
дължи възнаградителна лихва или лихва за забава, или неустойка при неизпълнение на
задължението си да върне заетата сума на заемодателката. Заемат. се е задължил да осигури
надлежно обезпечение на заема съгласно чл. 7 от договора, но в договора липсват уговорки
за това. Член 7 урежда прекратяването му.
На .. г. ищцата П. Г. Г. като продавач и ЕЕ. В. Н. като управител и едноличен собственик на
капитала на „Д и“ ЕООД като купувач са сключили договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
том III, рег. № ... дело № ../2020г. на нотариус В. Г.. Видно от нотариалния акт, П. Г. е
продала на „Д и“ ЕООД собствения си недвижим имот – апартамент № в гр. С. ж.к. О., бл.
..., вх. ет., ведно с таванско помещение № и прилежащите им общи части за сумата от 31 760
лв., която купувачът ще изплати по следния начин: 26 750 лв. ще плати на „Д. к“ ООД за
заличаване на учредената договорна ипотека върху имота и 5 000 лв. на продавача, за които
той е заявил, че е получил от купувача преди подписване на договора за покупко-продажба.
На датата на продажбата между П. Г. като продавач и Е.Н. като едноличен собственик на
капитала на „Д и“ ЕООД е подписан протокол за предаване на владение на недвижим имот,
съгласно които на ..г. П. Г. на .. г. е предала на купувача „Д и“ ЕООД владението и дърЖ.ето
на продадения имот и в срок до 31.03.2021 г. е останала в него като наемател срещу месечна
наемна цена от 300 лв.
Със споразумение към договор за заем № ..01.10.2020г., сключено на 18.01.2021г.,
купувачът на процесния апартамент № - „Д и“ ЕООД е сключил със заемодат. на П. Г. – „Д.
к“ ООД споразумение за изплащане на задължението на П. Г. в общ размер на 28 371, 72 лв.,
включващи главница, такса за предсрочно погасяване и такса за заличаване на ипотека
срещу което „Д. к“ ООД се е задължил в 7-дневен срок от получаване на плащането,
представляващо погашение по договора за заем, да депозира молба за заличаване на
ипотеката, учредена за обезпечение на договора за кредит.
Съгласно изготвената и приета като доказателство по делото съдебно-оценителна
експертиза, към ..г. - датата на покупко-продажбата на процесния апартамент № с площ от
45, 25 кв.м., ведно с таванско помещение № с полезна площ от 5, 95 кв.м., реалната им
продажна цена е в размер на 97 702 лв.
Свидетелката Г. Ф. познава ищцата от 25 години, тъй като живее с нея в един блок, на един
етаж. Познава добре и семейството й. Знае, че майка й е починала през 2019г, че баща й бил
болен от деменция, брат й бил 90 % инвалид. След смъртта на майка си П. се грижела за
баща си и брат си, имала й дете, за което също се грижела. Свидетелката знае, че след
смъртта на майка си П. не успявала да се грижи за семейството си, нямала пари и затова
започнала да общува с лица с имена Й., Ва. и Ва. които в различни периоди от време
обещавали помощта си. Ва. отдел баща й в К. за да се грижи за него, след което накарал П.
да вземе заем от 26 000 лв., който той взел във връзка със сделка с къща в К. След като
финансовата къща, от която П. взела заема започнала да търси връщането му, ищцата чрез
лицето Й. се свързала с Ва. който обещал да върне заетите от П. пари. От своя страна, тя
щяла да му ги върне от заплатата, която ще получава работейки при него. Като гаранция за
4
връщането на парите, Валентин поискал П. да му прехвърли собствеността на жилището си.
Обещал, че когато ищцата се издължи, той ще й върне собствеността.
Свидетелката Е. П. също е съседка на П. в ж.к. Об. И тя твърди, че лице на име Ва.
накарал ищцата да изтегли заем. Той бил обезпечен с ипотека. Ва. взел парите и не ги
върнал. Твърди, че за да не загуби жилището си, П. се свързала с лице на име Ва. който за да
върне заема й от 26 000 лв., поискал П. да му прехвърли собствеността върху апартамента.
Счита, че както П., така и баща й, който страдал от деменция, изгубили имотите, които
притежават след като били измамени от лица с посочените имена и с посредничеството на
лице на име Й., която известно време живеела заедно с П., баща й, брат й и сина й.
Свидет. П. З. познава П. от 2016г. С нея имали връзка до 2019 година, когато починала
майка й. И този свидетел като свидетелката П. знае и дава показания, че П. в жилището си
живяла заедно с жена на име Й.. Тя я свързала с Г. Ва. от К. Те от своя страна отвели баща й,
който боледувал от деменция в К. за да се грижат там за него. Според свидет. За. Г. Ва.
успели да накарат баща й да продаде апартамента си, намиращ се в ж.к. К. п.а, с обещание
да купят с парите от продажбата по-голям апартамент в гр. К. След това Ва. уверил П., че за
закупуването на по-голямо жилище не достигат само 26 000 лв., които по съвет на Ва. били
взети от П. като заем, който тя обезпечила с ипотека на жилището си. Продажбата на
жилището на П. свидет. обяснява с невъзможността й да върне заема, който взела от „Д. к“
ООД и с желанието й да запази собствеността му. Тъй като тя не плащала взетия от „Д. к“
ООД заем, а представители на същият започнали да я търсят за погасяването му, ищцата се
доверила на лице с име Ва. който я уверил, че ще върне заетата от нея сума, но тя трябва да
прехвърли собствеността на апартамента си като гаранция, че самата тя след това ще му
върне тези пари. Вместо това, обаче и считайки, че сключва предварителен договор за
продажба на апартамента, се оказало, че П. подписала договора за покупко-продажбата му с
„Д и“ ЕООД.
Свидетелката С. Д.а – К. също познава П.. Тя е свързала ищцата с лицето Ва. който в
показанията си нарича Ва. и познава като човек, който се занимава с покупка на жилища и
отдаването им под наем. Дава показания за срещата между тях, за това, че той обещал да
върне на кредиторите парите, взети от П. като заем. От П. знае, че парите, които тя е взела от
ипотеката, е дала на хора, които взели апартамента в К. п.а.
При установеното във фактическо отношение съдът счита предявения от П. Г. иск по чл.
33, ал. 1 от ЗЗД, за допустим като предявен в 1-годишния срок по ал. 2 и основателен, и
доказан, поради следното:
Посочената правна норма посочва две съществени и основни предпоставки, които следва
да са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата
предпоставка е състояние на крайна нужда, т. е. липса или недостатъчност на материални
средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични средства
за издръжка – лична и на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане
на изискуеми задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по
5
сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да
се заключи, че при нормални обстоятелства (достатъчно средства за издръжка и за
погасяване на задълженията), т. е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би
сключила сделката.
Първата предпоставка - състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на
две изисквания – от една страна да представлява недостиг или липса на средства за
посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети
лица и от друга страна – този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск
върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не би я
сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи.
Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за
лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай към
момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между престациите на
страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, като при договор за
продажба, в най-често срещания случай, са осъществени когато има явна, очевидна
нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача, при много
съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й
цена по договора. Преценката за това следва да е не само конкретна, но и комплексна. При
извършването й следва се вземат предвид действителното фактическо и правно състояние на
продаваната вещ - с оглед установяване на действителната й стойност към момента на
сключването на договора, която да се съпостави с уговорената в него продажна цена.
Необходимо е да се имат предвид и всички останали клаузи на договора, ако има такива, и
уговорените в тях модалитети или други, освен основните, насрещни договорни задължения
на продавача и купувача, които се отразяват и са от значение за еквивалентността на
престациите по договора. Правният статус на продаваната вещ към момента на сключването
на договора, несъмнено включва и обременеността й към този момент с тежести, вкл. с
ограничени вещни права, които са били учредени или се учредяват в полза на трети лица,
или които сам продавачът запазва за себе си със самия договор за продажба. В тази хипотеза
действителната стойност на продавания имот очевидно е по-малка, в сравнение с тази, ако
предмет на договора би било правото на собственост в пълен обем. Поради това, наличието
на ограничено вещно право върху продавания имот във всички случаи следва да се вземе
предвид при установяването на действителната стойност на имота в контекста на
извършваната проверка за наличието или не на явно неизгодни условия по смисъла на чл.
33, ал. 1 ЗЗД при сключването на договора за продажба.
В настоящото производството съдът приема, че безспорно се установява наличието на
първата предпоставка за уважаване на иска- наличие на крайна нужда за ищцата П. Г.. До
този извод съдът стигна съобразявайки показанията на свидетелите Г. Ф., Е. П. и П. З.,
според които ищцата – продавач по договора, макар и в трудоспособна възраст по време на
продажбата - 38 години, не е могла да работи, тъй като след смъртта на майка си през 2019г.
е трябвало да се грижи за малолетното си дете – А. Г. който тогава бил на шест години, за
6
брат си, който имал 90% степен на инвалидност и за баща си, който страдал от деменция.
Свидетелските показания за това са категорични, последователни, непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира като достоверни. Разпитаните свидетели са имали лични
наблюдения върху живота на ищцата и здравето на членовете на семейството й. От
служебните бележки, издадени от Агенцията по заетостта, приети като доказателства по
делото, също се установява, че в периоди от време през 2018, 2021 и 2022 г. ищцата е била
регистрирана като безработна. Установи се по делото, че непосредствено преди сключване
на договора за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № том III, рег. № ...
дело № ...т ..г., тя не е могла да обслужва задълженията си по договор за заем №
..01.10.2020г., сключен с „Д. к“ ООД. От свидетелските показания се установява, че тъй като
П. Г. не плащала задълженията си по него, започнала да получава все по – чести обаждания
от негови служители, с цел изпълнението му. Въз основа на съдърЖ.ието на договора, по-
точно клаузите на т. 5 относно неизпълнението му /5.1; 5.2.а/ има основание да се счита, че
при неизпълнение - забава в плащането на която и да е парична вноска, продължило повече
от 7 дни, кредитодат. е обявил задължението, възлизащо в общ размер според погасителни
план на 27 151, 25 лв. за предсрочно изискуемо. От друга страна, изпълнението на този
договор от П. Г. е било обезпечено с учредена и вписана в полза на заемодат.ипотека върху
жилището на ищцата. За същата е било ясно, че при неизпълнение на договора за заем, тя
може да загуби жилището си, с чиято стойност е обезпечила плащането на задълженията си
по него. От трета страна, получената в заем сума от 26 750 лв., ищцата на 22.10.2020г. е
предоставила в заем на В. С., който обаче, не я върнал нито в срока на договора за заем – до
22.10.2021г., нито след това.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че по делото безспорно се установи
недостатъчност на материални средства за плащане на изискуеми задължения на ищцата,
както и че това състояние е въздействало върху волята й да сключи договора за покупко-
продажба на жилището, в което живее. Последното обстоятелство, че именно недостигът на
парични средства е оказал решаващо значение при формиране волята за сключване на
сделката е споразумението, сключено на 18.01.2021г. между кредитодат.„Д. к“ ООД и
купувача „Д и“ ЕООД, с което е уговорено в срок до 25.01.2021 г. купувачът да заплати на
„Д. к“ ООД задължението по договор за заем № ..01.10.2020г. възлизащо в общ размер на 28
371, 72 лв. Срещу това „Д. к“ ООД е поело задължение за предприемане на действия за
заличаване на ипотеката върху жилището. Затова съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на иска по чл. 33, ал.1 от ЗЗД е налице.
Налице е и втората предпоставка - явно неизгодни условия за продавача по сделката,
поради следното:
Видно от изготвената и приета като доказателство по делото съдебно – оценителна
експертиза, реалната стойност на жилището предмет на процесната сделка към датата на
реализирането й – .. г. е 97 702,00 лв., а видно от нотариалния акт, с който е изповядана
сделката, продажната цена на имота е 31 760 лв., от които купувачът ще заплати на „Д. к“
ООД сумата от 26 750 лв. за заличаване на учредената договорна ипотека върху имота, както
7
и сумата от 5000 лв., които купувача П. Г. е заявила, че е получила преди подписването на
договора за покупко-продажба. Очевидно, при това положение са налице явно неизгодни
условия за продавачът, преценени като съотношение между насрещните престации на
страните, при които неблагоприятният резултат е за намиращата се в крайна нужда страна,
т.е. ищеца по делото П. Г.. Налице е очевидно несъответствие и несъразмерност на
насрещните престации. При сключването на процесния договор за продажба на недвижим
имот, продавачката, с част от продажната цена от 26 750 лв. си е спестила разходи за
изплащане на взетия от нея заем в посочения размер и е получила 5 000 лв. Срещу тази
престация купувачът е получил недвижим имот, чиято пазарна стойност е в размер на 97 702
лв. Следователно процесната сделка е сключена при явно неизгодни условия за продавача,
като в разглеждания казус факта, че продаваната вещ е била обременена с тежест не е от
значение, тъй като задължението за заличаване на ипотеката е било поето от лицето, в полза
на което е учредена срещу част от продажната цена. За купувачът допълнителни разходи във
връзка със заличаване на ипотеката според договора за покупко-продажба не е имало, а от
съдърЖ.ието на споразумението от 18.01.2021г. може да се направи извод, че дори да е
имало, те са били незначителни с оглед стойността на имота. Следователно е налице разлика
между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена, тази разлика е
съществена, около три пъти стойността на имота, поради което може да се направи извод, че
е налице очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача
и поради това процесната сделка е сключена при явно неизгодни условия.
При това фактическо и правно положение, доколкото са лице всички необходими
предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 33, ал.1 от ЗЗД, същият следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на ищцата, а именно платеното на
пълномощника й адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. На осн. чл. 78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на СРС дължимата държавна такса,
която е в размер на 194, 24 лв. и разноските за вещо лице в размер на 400 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на .. г. между П.
Г. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. р-н В.а, ж.к. О., бл. ..., ет ап като продавач
и ЕЕ. В. Н., с ЕГН **********, като управител и едноличен собственик на капитала на „Д
и“ ЕООД, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С. р-н На.а, ж.к. С., бл. ет. ап.
като купувач, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том
III, рег. № ... дело № ...т ..г. по описа на нотариус В. Г., който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... на сградата, с идентификатор на обекта
....36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. община С. одобрени със
заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
8
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 31.08.2020 г., с адрес на имота: гр. С.
р-н В.а, ж.к. О., бл. ..., ет ап представляващ апартамент № със застроена площ от 45, 25 кв.м.,
подробно описан в нотариалния акт, ведно с прилежащото таванско помещение № с площ от
5, 95 кв.м., заедно с 0, 892 % иДлни части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, по иска
предявен от П. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С. р-н В.а, ж.к. О., бл. ..., ет ап със
съдебен адрес: гр. С. ул. Хр. Бв № ет к-ра № срещу „Д и“ с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С. ж.к. С., бл. ет, ап. представлявано от Е.Н., с правно основание чл. 33, ал.1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д и“ с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. С., бл. ет, ап.
представлявано от Е.Н. да плати на П. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С. р-н В.а, ж.к.
О., бл. ..., ет ап сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000
лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д и“ с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. С., бл. ет, ап.
представлявано от Е.Н., да плати в полза на Софийския районен съд държавна такса в
размер на 194, 24 лв. и разноски за вещо лице в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал.6 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9