РЕШЕНИЕ
Номер 260392 19.03 Година 2021
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІІ
наказателен състав
На десети
март 2021 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
АН дело номер 6405
по описа за 2020 година
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
36-0000566/24.09.2020г. на директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на „ТАКСИ-1-2023”
ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
в размер на 1000лв. за извършено нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба №34/06.12.1999г.
на МТ.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 36-0000566/24.09.2020г. на директора на РД „АА” гр.
Пловдив, с което на „ТАКСИ-1-2023” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000лв. за извършено нарушение по
чл.33, пр.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ.
Жалбоподателят „ТАКСИ-1-2023” ЕООД чрез пълномощника си по делото адв. Д.
твърди, че не е извършено нарушение и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и моли
Постановлението да бъде отменено, евентуално да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна- РД „АА” гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът като
прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е
издадено против „ТАКСИ-1-2023” ЕООД ООД за това, че на 16.09.2019г. около 09.01часа
в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, ет.4, като превозвач притежаващ удостоверение
за извършване на таксиметрови превози не е организирал труда на водача М Д Й,
така, че да се спазва нормативно установената максимална продължителност на
междуседмичната почивка съгласно ЗАвП-36часа. Видно от пътната книжка след
6-дневен период от 08.00часа на 10.09.2019г. до 17.00часа на 15.09.2019г. е
ползвала само 16часа почивка-до 09.00часа на 16.09.2019г.
Видно от
приложения към административната преписка Акт за установяване на
административно нарушение № 275968/10.09.2020г., същият е съставен против
жалбоподателя за посоченото нарушение. Разпитан в хода на съдебното
производство актосъставителят Х.Й. Ч изцяло потвърждава изложените в АУАН
констатации. Заявява, че установил нарушението при извършване на комплексна
проверка на дружеството и след запознаване с представените пътна книжка и пътен
лист.
От така изложените доказателства се налага
категоричният според съда извод, че по делото са налице
безсъмнени доказателства за извършено от страна на „ТАКСИ-1-2023” ЕООД административно нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба
№34/06.12.1999г. на МТ. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от
субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от писмените
доказателства по делото, а именно АУАН, пътна книжка, пътни листове, Заповеди.
Не на последно място самият жалбоподател,
въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било
доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто
декларативно заявява, че в случая не е налице нарушение и е извършено такова на
процесуалните правила. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от
проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било
начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил законовите изисквания, като бидейки лицензиран
превозвач не е осигурил законоустановената седмична почивка на едни от водачите
си.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно
постановление № 36-0000566/24.09.2020г. на директора на РД „АА” гр.
Пловдив, с което на „ТАКСИ-1-2023” ЕООД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000лв. за
извършено нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
В тази връзка
съдът намира за неоснователни възраженията, наведени в жалбата и в съдебно
заседание. Преди всичко и в АУАН, и в атакуваното Наказателно постановление
подробно са описани извършеното нарушение и правната му квалификация. Освен
това при съставяне на АУАН не са допуснати никакви нарушения на процесуалните
правила. В тази връзка категорично се доказа, че изискуемите му реквизити са
надлежно попълнени.
На следващо
място въобще не кореспондира с обективната истина твърдението, че водачът едва
ли не самоволно не е спазил почивката си. Напълно лишено от елементарна логика
е твърдението, че същата ще управлява за собствени цели предоставеният й
служебен автомобил и при това ще попълни и пътната си книжка за целта. Освен
това друго безспорно обстоятелство е, че извършваният превоз от жалбоподателя е
на територията на Р България и именно съдържанието на задълженията му се
уреждат от българското законодателство, включително и ЗАвП, задължаващ
осигуряване на междуседмична почивка от 36часа.
Във връзка с
горното изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в жалбата. В този
смисъл според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по
отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни
случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението
е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се
съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи
още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване
на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и
настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния
случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по
рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – неизпълнение на задължение за извършване на превоз на
пътници от отпочинали таксиметрови водачи, не би следвало наказващият орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с
извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за
движение, включително и свързана с охрана правата и законните интереси на
останалите участници в същото. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за
такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица,
поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на
обществените отношения.
Що се отнася
до размера на наложеното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” от 1000лв., то видно
от правилно посочената санкционна норма на ЗАвП, тя е в твърдо определен размер
на санкцията за реализираното от жалбоподателя нарушение. Поради това и
правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по
случая и е определил именно този размер.
За изложените
изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар
Н.Т.