№ 68
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Станислав П. Георгиев
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500124 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Д. - С.“ – С., Пловдивска област чрез
процесуалния й представител адвокат В.А. против решение №
260974/08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 180/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано по
изложените в жалбата подробни съображения, поради което моли съда да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове за
заплащане на сумата 27 149,48 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди от трети лица в резултат на извършено на 15.04.2015 г. с
мотоделтапланер третиране с хербицид „Акурат 60ВГ“, за обезщетяването на
които кооперацията е осъдена и им е заплатила обезщетение, които вреди са
нанесени от ответницата в качеството й на председател на кооперацията.
Претендира всички направени пред двете инстанции разноски, включително
адвокатски хонорар.
1
Въззиваемата М. К. Р. чрез процесуалния й представител адвокат Г.Б.
оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложените в писмения
отговор мотиви, като моли съда да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. В случай, че съдът отмени решението и
уважи предявения главен иск изцяло или частично, моли да бъде уважен
предявения от нея обратен иск. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Третото лице-помагач на страната на ответника и ответник по
обратния иск „А. д.“ ЕООД – Варна чрез процесуалния му представител
адвокат Г.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно като отговарящо на
изискванията на материалния и процесуалния закон, за което излага подробни
мотиви, и моли съда да остави в сила решението, но ако въззивният съд го
отмени и постанови друго в противоположен смисъл, моли да бъде отхвърлен
като недопустим, неоснователен и недоказан предявеният против него
обратен иск. Претендира разноски.
Третите лица-помагачи на страната на ответника П. ХР. К., АВР. К. К.,
В. Н. ПР. и М. К. Б. не са взели становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Д. Д. - Д.“ –
С., Пловдивска област против М. К. Р. иск по чл. 24, ал. 1 от ЗК. Ищецът
твърди, че на 29.04.2010 г. с решение на общото събрание на член-
кооператорите на ишцовата кооперация ответницата била избрана за неин
председател и до 25.05.2018 г. я представлявала, като в това си качество
възложила на „А. д.“ ЕООД да извърши въздушно пръскане с хербицид
„Акурат 60ВГ“ чрез делтапланер, което било извършено на 15.04.2015 г. на
житните насаждения на кооперацията в землището на гр. С., местността „Г.“,
но в резултат на извършеното пръскане били нанесени имуществени вреди на
трети лица и кооперацията била осъдена да им заплати обезщетения за тях,
2
които заедно с вземанията за лихви и разноски са в общ размер на 27 149,48
лв., посочени подробно в исковата молба, които кооперацията им заплатила,
като предвид заеманата от ответницата длъжност и притежаваната от нея
професионална квалификация – агроном ищецът намира, че Р. е проявила
груба небрежност и не е положила грижата на добрия стопанин, възлагайки
третирането на насажденията в нарушение на закона и без да съобрази
вредоносните последици от пръскането с препарат „Акурат 60ВГ“ чрез
делтапланер, от което за ищеца са настъпили имуществени вреди, като на
проведено общо събрание на член-кооператорите на кооперацията на
04.09.2018 г. било взето решение за ангажиране на имуществената
отговорност на ищцата за причинените от нея вреди. Предвид изложеното
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата 27 149,48 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, които той бил принуден да заплати на трети лица за претърпените от
тях имуществени вреди от извършеното на 15.04.2015 г. пръскане с препарат
„Акурат 60ВГ“ чрез делтапланер, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответницата М. К. Р. оспорва иска като недопустим, тъй като между
страните имало трудово правоотношение и редът за реализиране на
имуществената й отговорност трябва да бъде по КТ, а не по ЗЗД, освен ако
ищецът смята, че тя е проявила умисъл, каквито твърдения липсват в
исковата молба, както и като неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Счита, че Управителният съвет е знаел за извършеното на 15.04.2015 г.
пръскане, а възлагането на същото от нея на „А. д.“ ЕООД е станало не в
качеството й на председател на кооперацията, а като работник на същата в
изпълнение на възложени й от Управителния съвет задължения, в което
качество подписвала и дневника за проведени химически обработки, самото
пръскане било належащо за спасяване на продукцията и ако то не било
извършено, тя щяла да бъде унищожена изцяло и последиците за
кооперацията щели да бъдат значително по-тежки. Оспорва наличие на нейно
виновно поведение, тъй като действията й били съгласувани с Управителния
съвет на кооперацията, тя била уверена от фирмата-изпълнител, че
пръскането ще бъде максимално точно и няма да се отрази на околните ниви,
а на място присъствал членът на Управителния съвет Л. К., който посочвал на
3
пилота къде са очертанията на земите, ползвани от кооперацията. В случай, че
съдът уважи иска, предявява против „А. д.“ ЕООД обратен иск по чл. 54 от
ЗЗД във вр. с чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че през април 2015 г. Д. Д. - Д.“ имала
спешна необходимост от запазване на житните си растения в землището на
гр. С. и възложила пръскането им с препарати за растителна защита на
ответника, то се осъществило на 15.04.2015 г. чрез мотоделтапланер и в
резултат на него от служител на ответното дружество били нанесени вреди на
трети лица, на които по съдебен ред са присъдени обезщетения, които суми,
ведно със законната лихва и разноските, са платени от кооперацията и които
суми последната претендира от Р. като вреди по съдебен ред. Ищцата по
обратния иск твърди, че „А. д.“ ЕООД при изпълнение на задълженията си по
сключения с кооперацията договор за провеждане на химическа обработка не
бил положил дължимата грижа и позволил нанесеният препарат да засегне
реколтата на стопани, чиито обработваеми земи били в съседство с масивите
на кооперацията, и така им нанесъл вреди, като пилотът на делтапланера бил
длъжен да съобрази точните ограничения на масивите на кооперацията и да
не допуска химическият препарат да се разнася към околните обработваеми
земи, поради което моли да бъде осъдено дружеството да й заплати сумите –
главница, лихви и разноски, които ищцата бъде осъдена да заплати на Д. Д. -
Д.“. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника и ответник по обратния иск „А. д.“
ЕООД оспорва главния иск като неоснователен и недоказан и моли съда да го
отхвърли, като излага мотиви за наличие на валидно трудово правоотношение
между ищеца и ответницата, поради която причина евентуалната й
имуществена отговорност трябва да бъде реализирана по Кодекса на труда,
както и че нанесените вреди на третите лица са в резултат на нормален
производствено-стопански риск, а пръскането се е налагало за защитата на
интересите на кооперацията и с цел избягване на по-големи вреди. Счита
също, че вредите са настъпили в резултат на действия и бездействия на
членовете на кооперацията към момента на пръскането, а ако ответницата
носи отговорност, то това е само за преките и непосредствените вреди, т.е. за
присъдените суми със съдебните решения, но не и за лихви за забава, такси и
разноски в изпълнителното производство, резултат от забавеното изпълнение
от ищеца на съдебните решения. Оспорва и обратния иск като неоснователен
и недоказан и моли съда да го отхвърли, ако уважи главния иск, тъй като
4
ищцата по обратния иск няма право на регрес към дружество, доколкото
исковата претенция е за нейни виновни действия или бездействия в
качеството й на председател, в резултат на което кооперацията е претърпяла
вреди, което е пречка Дочева да претендира безвиновна и гаранционно-
обезпечителна отговорност от дружеството-изпълнител, изпълнило всички
свои задължения по договора, а пръскането трябвало да се ръководи и
контролира от възложителя. Претендира разноски.
Третите лица-помагачи на страната на ответника АВР. К. К., В. Н. ПР.
и М. К. Б. считат, че за действията, за които се търси имуществена
отговорност на ответницата в качеството й на председател на кооперацията,
не е било взето решение от членовете на Управителния съвет, тя дори не ги е
уведомила за предприетите от нея действия по извършване на въздушно
пръскане и то се дължи на нейно еднолично решение, поради което те не са
могли да осъществят контрол върху решението й и няма основание за търсене
на солидарна отговорност от членовете на Управителния съвет.
Третото лице-помагач на страната на ответника П. ХР. К. счита, че не
може да се търси солидарна отговорност от членовете на Управителния съвет,
които не са били уведомени за пръскането и не са взели решение за това,
което е било еднолично от ответницата в качеството й на председател на
кооперацията, а тя е имала правомощията да ръководи текущата дейност на
ищеца.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Д. Д. - Д.“ - С.,
Пловдивска област против М. К. Р. иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 27 149,48 лв., изразяващи се в изплатените на
трети лица обезщетения за претърпени от тях вреди от извършено на
15.04.2015 г. въздушно пръскане с препарат „Акурат 60ВГ“ и причинени от
ответницата на ищеца в качеството на председател на кооперацията, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, и Д. Д. - Д.“ е осъдена да заплати на М.
К. Р. 2 200 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца и то е предмет на въззивното
производство изцяло.
С определение № 260025/03.02.2022 г. е допълнено решението в частта
за разноските, като М. К. Р. е осъдена да заплати на „А. д.“ ЕООД 1 800 лв.
5
разноски по делото, направени по предявения против дружеството обратен
иск.
Това определение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
Съдът намира за неоснователно възражението, че главният иск е
недопустим, респ. че първоинстанционното решение е недопустимо, поради
наличие на трудовоправни отношения между главните страни в
производството, които трябвало да доведат до търсене на отговорност на
ответницата само по реда на Кодекса на труда.
В настоящото производство ищецът твърди, че Р. е била член на
Управителния съвет на кооперацията и председател на същата и именно в
това си качество е причинила вреди на кооперацията, независимо дали в
същото време е била в трудовоправни отношения с ищеца, като въз основа на
посочения фактически състав търси имуществената й отговорност по реда на
чл. 24, ал. 1 от ЗК, който иск се явява специален спрямо общия по КТ.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗК членовете на
управителния съвет отговарят солидарно, ако виновно са причинили вреди на
кооперацията.
По делото е установено, че с решение на Общото събрание на член-
кооператорите на К. Д. - С.“ – С. от 29.04.2010 г. за председател на
кооперацията е избрана М. К. Р., а за членове на Управителния съвет С. М. К.,
А. Г. Г., ПАГ, АВР. К. К., ЦАБ, Л. К. К., М. К. Б., Х. С. Д., П. ХР. К. и Д. К. К.,
като между страните не се спори, а това се установява и от справка в
Търговския регистър, че Р. е изпълнявала тази длъжност до май 2018 г.
Доколкото председателят на кооперацията е и председател на
Управителния съвет /чл. 26, ал. 1 от ЗК/, а М.Р. е била избрана за председател
на К. Д. - С.“, тя може да носи отговорност по посочената разпоредба.
6
Видно от представеното по делото влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 615/2015 г. по описа на Карловския районен съд – ІІ гр.с., „К. Д. – Д“ –
С. е осъдена да заплати на С. Р. Т. и на Р. С. И.а общо 8 768 лв., от които 5 850
лв. разходи за закупуване на посадъчен материал и 2 918 лв. разходи за
създаване на насаждението /ръчен труд, механизирани услуги и други
материални разходи/, която сума представлява обезщетение за претърпени
имуществени вреди при извършено на 15.04.2015 г. от служител на „А. д.“
ЕООД – К. въздушно пръскане с хербицид „Акурат 60ВГ“, вследствие на
което са били унищожени 6 500 бр. разсад за маслодайна роза в поземлен
имот с идентификатор 68080.56.135 в местност „Г.“ в землището на гр. С.,
Пловдивска област, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.06.2015 г. до окончателното й изплащане, както и 2 749 лв. разноски за
трите инстанции, а по делото като трето лице-помагач на страната на
ответника е участвало „А. д.“ ЕООД; след превеждане на сумата 8 786 лв. на
частния съдебен изпълнител, внесена като гаранция от К. Д. - С.“ за спиране
на изпълнението по гр.д. № 4500/2017 г. на Върховния касационен съд,
задължението на ищеца по образуваното изп.д. № 20188240401747 по описа
на ЧСИ К. П. с регж. № *** и с район на действие района на Пловдивския
окръжен съд, е било в размер на 3 951,09 лв. неолихвяеми вземания, разноски
по изпълнителното дело и такси по Тарифа към ЗЧСИ, като изпълнителното
производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, т.е. с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
От удостоверение на ЧСИ К. П. се установява, че по специалната му
сметка са постъпили две суми – 8 768 лв., преведена от ВКС, и 4 518,96 лв.,
преведена от длъжника след получаване на покана за доброволно изпълнение,
които са разпределени на взискателите, в т.ч. за такси и разноски по
ТТРЗЧСИ, т.е. по делото са платени общо 13 286,96 лв. за погасяване на
задълженията, но в тази сума не са включени направените по делото разноски
в общ размер на 2 749 лв., които ищецът е заплатил директно на кредиторите
си с преводно нареждане от 21.08.2018 г.
Видно от представеното по делото влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 621/2015 г. по описа на Карловския районен съд – ІІ гр.с., „К. Д. – Д“ –
С. е осъдена да заплати на Д. Х. И. 5 788 лв., от които 5 548 лв. стойност на
унищожената реколта за 2015 г. при извършено на 15.04.2015 г. от служител
7
на „А. д.“ ЕООД – К. въздушно пръскане с хербицид „Акурат 60ВГ“,
вследствие на което са били унищожени 1 554 кг. розов цвят в собствения му
поземлен имот с идентификатор 68080.74.51 в местност „Т.“ в землището на
гр. С., Пловдивска област, и 240 лв. стойност на извършени от ищеца
допълнителни 6 пръскания за възстановяване на розовите насаждения, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 22.06.2015 г. до окончателното
им изплащане, както и 2 332,64 лв. разноски за трите инстанции, а по делото
като трето лице-помагач на страната на ответника е участвало „А. д.“ ЕООД;
за събиране на тези суми е образувано изп.д. № 2018532400030 по описа на
ДСИ при Карловския районен съд, по което общото задължение, включващо
и разноските и таксите в изпълнителното производство, е било заплатено от
кооперацията след получаване на покана за доброволно изпълнение чрез
платежно нареждане на 11.04.2018 г. за 10 465,25 лв. и на 08.05.2018 г. за
47,23 лв. /3,59 лв. + 43,64 лв., като останалата сума до общите внесени
10 465,25 лв. са върнати по банковата сметка на длъжника/ и с разпореждане
от 09.05.2018 г. изпълнителното производство е приключено.
От сметка за размера на дълга, издадена от ДСИ при Районен съд –
Карлово, се установява, че общият размер на задълженията на К. Д.“ е
10 512,48 лв.
Фактът, че К. Д. - С.“ е заплатила по двете изпълнителни дела общо 23
799,44 лв. /13 286,96 лв. + 10 512,48 лв./, се потвърждава и от приетото в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице С. К., което съдът като компетентно изготвено
възприема, към които следва да бъдат прибавени изплатените извън
изпълнителните дела разноски от исковия процес от 2 749 лв., за да се
получат действително дадените от ищцовата кооперация на засегнатите от
пръскането на 15.04.2015 г. с хербицид „Акурат 60 ВГ“ лица суми от общо 26
548,44 лв.
Съдът приема, че посочените вреди са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението, като те обхващат обезщетение за причинените
на трети лица имуществени вреди, законната лихва върху него, считано от
датата на образуване на гражданските производства, и направените в исковия
и в изпълнителния процес разноски, като следва да се има предвид, че и по
двете изпълнителни дела кооперацията е заплатила сумите, за които е била
8
осъдена, още след получаване на покана за доброволно изпълнение, а част от
сумите /направените по първото гражданско дело разноски/ са заплатени дори
преди това, т.е. с поведението си кооперацията не е дала повод за увеличаване
на тези разноски.
Страните по делото не спорят, че на 15.04.2015 г. е било извършено
пръскане с хербицид „Акурат 60 ВГ“ чрез делтапланер при концентрация 1
гр./дка, като са третирани собствени ниви на кооперацията от 730 дка в
местността „Г.“ в землището на гр. С., Пловдивска област, засяти с пшеница,
наредено от М.Р., извършено от третото лице-помагач „А. д.“ ЕООД по
договор, сключен с кооперацията, представлявана от Р. като неин
председател, което се установява и от препис-извлечение от дневник за
проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на
почвата и биологично активни вещества на К. Д. - С.“.
От два протокола от Общо събрание на кооперацията и на
преброителната комисия, и двата от 04.09.2018 г., се установява, че след
проведено тайно гласуване на Общото събрание на член-кооператорите на
ищцовата кооперация е взето решение да бъде ангажирана имуществена
отговорност на М.Р. за причинените вреди на кооперацията в резултат на
предприети от нея действия в качеството й на неин председател, изразяващи
се във възлагане на „А. д.“ ЕООД да извърши въздушно пръскане на
15.04.2015 г. с хербицид „Акурат 60 ВГ“ върху стопанисвани от кооперацията
недвижими имоти.
За установяване на това доколко поведението на ответницата е било
противоправно и виновно в първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите Л. К. и С. К., които съдът като отразяващи лични техни
впечатления в голяма степен кредитира.
Според свидетеля К., който е член на Управителния съвет на
кооперацията от 2001 г. до момента, на 15.04.2015 г. било извършено
пръскане с хербицид „Акурат 60 ВГ“, на което той присъствал в качеството
си на работник и трябвало да показва на пилота на делтапланера къде са
нивите на кооперацията, но Управителният съвет не бил уведомен за него,
въпреки че процедурата била председателят да предлага, но Управителният
съвет да приема или отхвърля това негово решение, когато е свързано с
нетрадиционно пръскане, по принцип кооперацията винаги пръскала с
9
пръскачки, с които тя разполагала, последно през 2013 г. била закупена такава
за пръскане на нивите с вместимост 1 т., в деня на пръскането свидетелят
посочил на пилота точните размери на нивите, обяснил му кое е за пръскане,
че трябва да се спазват 30-40-метрови буферни зони, т.е. такива, в които не
трябва да се пръска, и дори му помагал да сипва разтвор, който свидетелят
приготвял като концентрация, това не било сложно и било определено от
ответницата като агроном, делтапланерът летял 5-6 м. над земята, нивите на
кооперацията и розите, за унищожаването на които ищецът впоследствие бил
осъден, били разделени само от един път, широк 3-4 м., ответницата казала на
свидетеля, а от своя страна той обяснил на човека, който пръскал, да спазва
тази граница, като последният имал устройство, с което да следи вятъра,
пръскането продължило от 9,30 ч. до 14,30 ч., Р. била обяснила на пилота
предварително, че трябва да се пръскат целите блокове, 3-4 дни след
пръскането собствениците на розовите насаждения започнали да се оплакват,
че от хербицида розите изсъхват, част от тях осъдили кооперацията, а други
не завели дела. Свидетелят твърди, че Управителният съвет се събирал всеки
месец, той по принцип не давал съгласие за извършените пръскания, но това
било извънредно и за първи път се правело по такъв начин, поради която
причина било рисковано и трябвало да се вземе предварително решение за
него, но Р. решила да го направи без това съгласие, тъй като смятала, че
закъснява и нивите много ще се заплевят, но според свидетеля това можело да
стане с двете налични пръскачки на кооперацията, които можели да обработят
по 400-500 дка на ден, той посъветвал ответницата да вземе съгласието на
Управителния съвет, но тя не го направила, според свидетеля нямало и голяма
икономическа изгода от пръскането, тъй като били третирани 700-800 дка, за
което вероятно Р. платила 2600 – 2700 лв. на фирмата, а с пръскачките на
кооперацията би излязло около 1 000 лв., като те не получавали големи
добиви, а в този период времето било нормално – без вятър и дъжд, ако вали,
не може да се използва наземна техника и трябва да се изчака 2-3 дни, но през
2015 г. това нямало да бъде фатално, тъй като през април пшеницата била на
височина 20-25 см., без класове, плевелите поникнали не навсякъде, а на
петна и дори да не се пръска, това нямало да се отрази на добива на
пшеницата, а единствено при жътвата зърната щели бъдат по-мръсни и щяло
да се наложи допълнителна обработка, но обикновено се пръскало всяка
година в края на февруари или март.
10
Свидетелят К., член на Управителния съвет на кооперацията за
периода 2001 г. – 2018 г., твърди, че извършеното пръскане с въздушна
техника през 2015 г. се налагало поради това, че метеорологичните условия
не позволявали навлизането с друга техника – трактори и пръскачка, като Р.
извикала фирма за пръскане с делтапланер, впоследствие тя уведомила
Управителния съвет за това и за нанесените щети на розопроизводителите,
които завели дела срещу кооперацията; според свидетеля пръскането е
текущо нещо и решението се взема еднолично от председателя, който
впоследствие уведомява Управителния съвет, без да е необходимо неговото
предварително решение; 2015 г. била дъждовна и с вятър и не било възможно
да се влезе в нивите със селскостопанска техника, защото ще се смачкат
посевите, в този период в житните насаждения имало плевел „рапон“, който
ги задушавал и бил много труден за премахване, а без третиране щял да
унищожи изцяло или в голяма степен реколтата, в предходни години този
плевел бил третиран винаги с трактор, а това пръскане с делтапланер било
първото и единствено по този начин.
В първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-оценъчна експертиза с вещо лице-агроном М. В., което съдът
възприема, като от него се установява, че за стопанската 2014/2015 г.
кооперацията е получила среден добив от 105 кг./дка, докато през
предходните и следващите години той е бил по-висок /132 кг./дка за 2013 г.,
151 кг./дка за 2014 г., 182 кг./дка за 2016 г. и 115 кг./дка за 2017 г./, но той
зависи от множество фактори и вещото лице не може да отговори какъв би
бил той, ако не са били третирани нивите с хербицида, като с притежаваната
наземна техника – 3 бр. трактори и 1 бр. навесна пръскачка е било възможно
да се извърши пръскане на посевите. При приемане на заключението в
съдебно заседание на 11.10.2021 г. експертът е допълнил, че ако към момента
на пръскането са валяли дъждове и е било много кално, е трябвало да се
изчака, защото тракторите не могат да влязат в нивите, но зависи какво
количество дъжд се е изсипало; доколко може да се изчака и какво би станало
с културите също зависи от това в какъв стадий на развитие са те и плевелите,
както и от други фактори, с които вещото лице не се е запознало, самото
пръскане е станало в нормално време, но не може да се отговори какво би
станало с изчакване от 1-2 седмици и всеки земеделски производител сам
преценява какво е състоянието на посевите и как да си проведе земеделските
11
практики, но има твърде много неизвестни, за да може експертът да даде
еднозначен отговор, като с използвания хербицид може да се извърши и
наземно пръскане, а за всяко пръскане трябва да се издава разрешение от
Агенцията по безопасност на храните.
Отговорността по чл. 24, ал. 1 от ЗК настъпва при наличие на няколко
кумулативно действащи предпоставки: противоправно поведение на член на
управителния съвет на кооперация, в т.ч. на председателя й, причинена на
кооперацията вреда, вина на дееца за причинените вреди и наличие на пряка
причинна връзка между действието и настъпилата вреда.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че към април 2015 г. М.Р. е била председател на К. Д. - С.“ и член
на Управителния съвет на същата, като в това си качество тя е възложила на
трето лице /между страните не се спори, че това е „А. д.“ ЕООД, въпреки че
не е представен сключеният между тях договор/ да извърши въздушно
пръскане чрез делтапланер на притежаваните от кооперацията ниви в
землището на гр. С., местността „Г.“ с хербицид „Акурат 60ВГ“, което е
осъществено на 15.04.2015 г., но в резултат на това пръскане са били
нанесени имуществени вреди на трети лица, притежаващи съседни имоти, на
които кооперацията е заплатила 26 548,44 лв., а впоследствие Общото
събрание на кооперацията е взело решение да се търси отговорност на
председателя Р. за тези вреди.
Съдът намира, че в съответствие с дадените й от разпоредбата на чл.
26, ал. 2, т. 3 от ЗК правомощия Р. е ръководела текущата дейност на
ищцовата кооперация, в т.ч. е можела да извършва преценка дали и кога да се
провежда третиране на земеделските култури с препарати за растителна
защита, като не е било необходимо да иска предварително разрешение от
Управителния съвет за това, доколкото за тази дейност не е предвидено
задължително такова по чл. 21, ал. 2 от ЗК.
Съдът приема за установено, че поведението на Р. при извършване на
пръскането на посочената дата чрез делтапланер е противоправно.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, т. 3 от Закона за защита на
растенията е забранено прилагане на продукти за растителна защита чрез
въздушно пръскане, какъвто безспорно е хербицид „Акурат 60ВГ“, като
изключение от тази забрана се допуска само след писмено разрешение,
12
издадено от директора на Областна дирекция за безопасност на храните, при
опасност за растенията и растителните продукти, когато е налице
невъзможност за прилагане на продукти за растителна защита чрез
специализирана наземна техника и оборудване поради преовлажнени терени
и площи или други неблагоприятни агроклиматични условия /чл. 109, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗЗР/ или при необходимост от третиране в кратки срокове за
спазване на условията на употреба на продукта за растителна защита /чл. 109,
ал. 1, т. 2 от ЗЗР/, а разрешение се издава, когато продуктите за растителна
защита са одобрени за прилагане чрез въздушно пръскане, авиационният
оператор, който ще извършва въздушното пръскане, притежава свидетелство
за извършване на специализирани авиационни работи по чл. 64, ал. 2 от
Закона за гражданското въздухоплаване и въздухоплавателното средство, с
което ще се извършва въздушното пръскане, е оборудвано с най-добрата
налична технология за намаляване отнасянето на струята и отговаря на
изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и на актовете по
прилагането му /чл. 109, ал. 2 от ЗЗР/.
На база на събраните по делото доказателства и легалната дефиниция
на понятието „въздушно пръскане“ в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗР
съдът приема, че извършеното на 15.04.2015 г. прилагане с моторен
делтапланер на продукти за растителна защита следва да се приравни на
прилагане на такова от самолет или хеликоптер, доколкото и в двата случая
става въпрос за въздухоплавателно средство, което може да лети,
използвайки подемната сила на въздуха за преодоляване на гравитационното
привличане към земната повърхност, и разпръсването на препарата за
растителна защита е станало на разстояние от земната повърхност, т.е. от
въздуха.
По делото няма събрани достатъчно доказателства за това, че е била
налице посочената хипотеза, твърдяна от ответницата /невъзможност за
използване на специализирана наземна техника поради преовлажнени терени
и площи или други неблагоприятни агроклиматични условия/, както и че е
било издадено разрешение от директора на ОДБХ при спазване на
необходимите условия за това.
Според свидетеля К. в периода, когато се е осъществило пръскането,
времето било нормално – нямало вятър и дъжд, по принцип наземна техника
13
не винаги може да се използва, ако е валяло, в който случай трябвало да се
изчака 2-3 дни, но според свидетеля плевелите в нивите не били толкова
много и широко разпространени и не било фатално да се изчака няколко дни.
Свидетелят К. твърди, че 2015 година била дъждовна и с много вятър,
като не било възможно да се влезе в нивите със селскостопанска техника,
защото щели да се смачкат посевите, но показанията на същия са
неконкретни и неточни относно това кога точно е валяло около 15.04.2015 г.,
с каква интензивност и продължителност са били дъждовете, както и какво
количество на квадратен метър валеж е паднал, поради което съдът не ги
кредитира в тази част, като следва да се добави, че ако се приеме наличието
на постоянен силен вятър, твърдяно от свидетеля, това би означавало още по-
голяма опасност от пръскане по въздуха.
При доказателствена тежест, лежаща върху ответницата, тя не е
установила по безспорен и категоричен начин твърденията си за наличие на
изключението по чл. 109, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗЗР, което обосновава
възможността за прилагане на продукти за растителна защита чрез въздушно
пръскане, т.е. че терените са били преовлажнени, чрез официални справки от
Националния институт по метеорология и хидрология за валежите в
землището на гр. С. към момента на пръскането, разрешение от директора на
ОДБХ за осъществяване на такова пръскане, в което е установен този факт,
или по друг подходящ начин, поради което съдът приема това обстоятелство
за недоказано.
По делото е останал недоказан и фактът, че при спазване на
посоченото изключение от забраната за прилагане на продукти за растителна
защита чрез въздушно пръскане е било издадено писмено разрешение от
директора на ОДБХ, който е отчел съществуващите условия и рискове и е
разрешил третирането на посевите по този начин, поради което съдът приема,
че такова не е било издадено, което съчетано с факта, че Р. е агроном по
професия и притежава специални знания и допълнителна квалификация,
които й позволяват в още по-голяма степен да осъзнае необходимостта от
осигуряване на защита на собствените посеви, но и опасностите от
въздушното пръскане с хербицид за околните насаждения, обосновава извод,
че същата не е положила дължимата грижа на добър стопанин в пълен обем
при изпълнение на вменените й като председател на кооперацията
14
задължения.
Доколкото установеното действие /нареждане да се извърши въздушно
пръскане с продукт за растителна защита, без да са налице предпоставките за
това/ и бездействие /непредприемане на мерки за издаване на писмено
разрешение от директора на ОДБХ/ на Р. е в нарушение на нормативно
установени изисквания, то е противоправно, като вината й се предполага /чл.
45, ал. 2 от ЗЗД/, която презумпция не е била оборена от нея, а фактът, че ако
пръскането беше извършено чрез притежаваната от кооперацията наземна
техника е можело да се предотврати настъпването на вреди от третите лица,
респ. необходимостта те да бъдат репарирани от кооперацията, мотивира
извод за наличие на пряка причинна връзка между бездействието и
настъпилата вреда.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 24,
ал. 1 от ЗК за ангажиране на отговорността на ответницата за нанесените от
нея на ищцовата кооперация в качеството й на неин председател и член на
Управителния съвет имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
обезщетения на трети лица за нанесените им имуществени вреди от
извършеното на 15.04.2015 г. въздушно пръскане чрез делтапланер на нивите
на кооперацията в землището на гр. С., местността „Г.“ с хербицид „Акурат
60ВГ“, поради което Р. следва да бъде осъдена да заплати на К. Д. - С.“
обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 548,44 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /25.03.2019 г./ до окончателното й изплащане, в тази част
решението на окръжния съд следва да бъде отменено като неправилно, като
искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
27 149,48 лв. и в тази част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид уважаване на главния иск до размер от 26 548,44 лв. следва да
бъде разгледан предявеният от М.Р. против „А. д.“ ЕООД обратен иск по чл.
54 от ЗЗД в същия размер.
По отношение на това дали искът е допустим, е налице влязло в сила
определение № 2250/01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 2319/2019 г. на Пловдивския
окръжен съд, което настоящият състав възприема.
Търсената отговорност е за чужди виновни противоправни действия,
15
като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищцата по обратния иск/,
вредите да са причинени от действието на лице, за което претендиращият
обезщетение отговаря, това действие да е противоправно, вредите да са
причинени при изпълнението на възложена работа, изпълнителят да има вина
за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието
и настъпилата вреда.
По делото е установена единствено частично първата от посочените
предпоставки – вредата в патримониума на Р., който ще се намали, след като
тя заплати на К. Д. - С.“ сумата 26 548,44 лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане, въпреки че към момента сумата все още не е заплатена и няма
сигурност в осъществяването на този факт в бъдеще.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищцата по обратния иск,
указана й изрично от окръжния съд в проекто-доклада по чл. 140 от ГПК с
определение № 260715/15.03.2021 г., обявен за окончателен в съдебно
заседание на 26.04.2021 г., тя не е ангажирала никакви доказателства и не е
провела пълно главно доказване за това, че „А. д.“ ЕООД е нарушил дадените
му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа,
не е осъществил достатъчен контрол при осъществяване на същата,
авиационният оператор не е притежавал свидетелство за извършване на
специализирани авиационни работи, въздухоплавателното средство, с което е
извършено въздушното пръскане, не е било оборудвано с най-добрата
налична технология за намаляване отнасянето на струята и ограничаване на
страничните вредни последици, тази техника не е била използвана по
оптимален начин или по друг начин е нарушил задълженията си по договора
или общата забрана да не се вреди другиму и с поведението на служителите
си /действие или бездействие/ е причинил настъпилите вреди, поради което
съдът приема тези обстоятелства за недоказани.
На база на събраните по делото доказателства и направените въз
основа на тях правни изводи съдът намира, че не са установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 54 от ЗЗД, поради което обратният иск
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаване на главния иск в посочения размер от настоящата
16
инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца 1 598,20 лв. разноски в
първоинстанционното производство, изчислени на база на общо извършените
такива от 1 634,98 лв., съразмерно на уважената част от иска.
За въззивното производство жалбоподателят е представил
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 542,99 лв., като
съразмерно на уважената част от иска му се дължат 530,80 лв., т.е. за двете
инстанции ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски
в общ размер на 2 129 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответницата
разноски за първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената
част от иска от 49,50 лв., изчислени на база на общо извършените такива от
2 200 лв., поради което решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено до размер от 49,50 лв. разноски, а над този размер до пълния
присъден такъв от 2 200 лв. решението следва да бъде отменено.
Предвид частичното отхвърляне на въззивната жалба, респ. на база на
размера на отхвърлената част на иска, следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на въззиваемата 40,50 лв. разноски по съразмерност за въззивното
производство, изчислени върху общия размер на извършените такива от 1 800
лв.
Предвид отхвърляне на обратния иск следва да бъде осъдена ищцата
по него М.Р. да заплати на ответника по него „А. д.“ ЕООД направените
разноски във въззивното производство в размер на 1 800 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител
адвокат Г.А..
С оглед на гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260974/08.11.2021 г., постановено по гр.д. №
180/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Д. Д. - Д.“ със седалище и адрес на управление: гр.
С., Пловдивска област, ул. „П. з. № *, ЕИК **** против М. К. Р. от гр. С.,
Пловдивска област, ***********, ЕГН ********** иск за заплащане на
17
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени на трети лица
обезщетения за претърпени от тях вреди от извършено на 15.04.2015 г.
въздушно пръскане с препарат „Акурат 60ВГ“ и причинени от ответницата на
ищеца в качеството на председател на кооперацията, до размер от 26 548,44
лв. /двадесет и шест хиляди петстотин четиридесет и осем лева и четиридесет
и четири стотинки/, ведно със законната лихва за забава върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и в
частта, в която Д. Д. - Д.“ със седалище и адрес на управление: гр. С.,
Пловдивска област, ул. „П. з. № *, ЕИК **** е осъдена да заплати на М. К. Р.
от гр. С., Пловдивска област, ***********, ЕГН ********** разноски за
разликата над 49,50 лв. /четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ до
пълния присъден размер от 2 200,00 лв. /две хиляди и двеста лева/, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. К. Р. от гр. С., Пловдивска област, ***********, ЕГН
********** да заплати на Д. Д. - Д.“ със седалище и адрес на управление: гр.
С., Пловдивска област, ул. „П. з. № *, ЕИК **** сумата 26 548,44 лв.
/двадесет и шест хиляди петстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в изплатени на трети лица обезщетения за претърпени от тях
вреди от извършено на 15.04.2015 г. въздушно пръскане с препарат „Акурат
60ВГ“ и причинени от М.Р. на К. Д. - С.“ в качеството на неин председател,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.03.2019 г. - до окончателното й изплащане,
както и 2 129,00 лв. /две хиляди сто двадесет и девет лева/ разноски в
производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260974/08.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 180/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Д. Д. - Д.“ със седалище и адрес на
управление: гр. С., Пловдивска област, ул. „П. з. № *, ЕИК **** против М. К.
Р. от гр. С., Пловдивска област, ***********, ЕГН ********** иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени
на трети лица обезщетения за претърпени от тях вреди от извършено на
15.04.2015 г. въздушно пръскане с препарат „Акурат 60ВГ“ и причинени от
ответницата на ищеца в качеството на председател на кооперацията, за
разликата над 26 548,44 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин четиридесет и
18
осем лева и четиридесет и четири стотинки/ до пълния предявен размер от
27 149,48 лв. /двадесет и седем хиляди сто четиридесет и девет лева и
четиридесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва за забава върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, и в частта, в която Д. Д. - Д.“ със седалище и адрес на управление:
гр. С., Пловдивска област, ул. „П. з. № *, ЕИК **** е осъдена да заплати на
М. К. Р. от гр. С., Пловдивска област, ***********, ЕГН ********** разноски
до размер от 49,50 лв. /четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Р. от гр. С., Пловдивска област,
***********, ЕГН ********** против „А. д.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. К., Старозагорска област, ЖК „Л., № **, ЕИК ******* иск за
заплащане на сумата 26 548,44 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин
четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от К. Д. - С.“
– С., Пловдивска област на трети лица обезщетения за претърпени от тях
вреди от извършено на 15.04.2015 г. въздушно пръскане с препарат „Акурат
60ВГ“, причинени виновно от „А. д.“ ЕООД, за които отговаря М. К. Р., от
която К. Д. - С.“ – С. претендира тази сума.
ОСЪЖДА Д. Д. - Д.“ със седалище и адрес на управление: гр. С.,
Пловдивска област, ул. „П. з. № *, ЕИК **** да заплати на М. К. Р. от гр. С.,
Пловдивска област, ***********, ЕГН ********** сумата 40,50 лв.
/четиридесет лева и петдесет стотинки/ разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. К. Р. от гр. С., Пловдивска област, ***********, ЕГН
********** да заплати на „А. д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр. К., Старозагорска област, ЖК „Л., № **, ЕИК ******* сумата 1 800,00 лв.
/хиляда и осемстотин лева/ разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на
страната на ответника „А. д.“ ЕООД – К., АВР. К. К., В. Н. ПР., М. К. Б. и П.
ХР. К..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
19
1._______________________
2._______________________
20