Р Е Ш Е Н И Е
№………./03.12.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №521 по описа за 2015г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по искове с правно
основание чл.4, пар.3 от ДЕС вр. чл.2в ЗОДОВ (нов) вр. реда на чл.7 ЗОДОВ, според задължителните за ВОС указания с
определение №161/20.04.2021г. по ч.гр.д. №565/2016г. на 3-то ГО на ВКС, предявени
от „В2М“ ООД, ЕИК201106243, с адрес на управление гр. Варна, кк „***“, ****,
ВХ.*, АП.*, за осъждане на Народното
събрание на Република България, с адрес гр. София, пл. „****“ №*, да плати на
ищеца следните суми:
- 27 460.68лв. -
обезщетение за претърпяни имуществени вреди, които са формирани от: 11 532.03лв.
платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ „такса“ по чл.35а ЗЕВИ
(обявен за противоконституционен през м.08.2014г.) върху производството на ел.
енергия от вятърна и слънчева енегия, която такса била дължима и платена за м.01.2014г.; както и 15 928.65лв.
платена от ищеца в полза на Държавния бюджет „такса“ по чл.35а от ЗЕВИ (който е
обявен за противоконституционен през м.08.2014г.) върху производството на ел.
енергия от вятърна и слънчева енегия,която такса била дължима и платена м.02.2014г., които вреди са в резултат
приемането на цитираната норма на 05.12.2013г., но в нарушение на Конституцията
и правото на ЕС – нарушение на чл.3, пар.2 от Директива 2009/72 /ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003 /54 ЕО, както и
на основния принцип за правна сигурност, включващ защитата на легитимните
очаквания и свързана с него забрана за ретроактивна дейност, а също и нарушение
на задълженията на Република България за постигането на дългосрочната цел по
чл.3, пар.1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
23.04.2009г. за насърчаване на използването на ел. енергия от възобновяеми
източници и изменение и после отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО;
- законната
лихва върху горното обезщетение за периода от подаване на исковата молба на
13.02.2015г. до пълното изплащане на задължението;
- 1213.73лв.
– законна лихва върху частта от обезщетението за вреди в размер на 11 532.03лв., платена от ищеца в
полза на Държавния бюджет на РБ такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ
(противоконституционна от м.08.2014г.), платена за м.01.2014г., а лихвата
дължима считано за периода 31.01.2014г.
– 12.02.2015г.;
-
1552.37лв. – законна лихва върху
частта от обезщетението за вреди в размер на 15 928.65лв.,
платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ
(противоконституционна от м.08.2014г.), платена за м.02.2014г., а лихвата
дължима считано за периода 28.02.2014г.
– 12.02.2015г.
Ищецът твърди, че е производител на ел.
енергия от фотоволтаичната си централа – „Малка електроцентрала с фотоволтаични
модули“ с мощност 2000 kW, изградена
върху ПИ №115030, ЕКАТТЕ 53881, в землището на с.Орлова могила, общ.Добрич,
обл.Добрич (ФвЕЦ „Орлова могила“). Твърди още, че на на 10.08.2011г. ищецът е
сключил договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №30003-2010-П-Д 11-413-13.07.2011/10.08.2011г. с „Енерго -
Про Мрежи" АД (сега „ЕРП Север“ АД). На 31.05.2012г. „В2М“ ООД сключило с
„Енерго - про продажби" АД и договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 198/2012г., който е на
основание чл.94а, ал.З от ЗЕ, във връзка с чл.31 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ) и е със срок на действие 20 години. Съгласно
чл.16, ал.З от договора за изкупуване, цената, на която ищецът е продавал
произведената електрическа енергия е била 485,60лв./MWh без ДДС. Тази цена била определена с т.15 от Решение №
Ц-18 от 20.06.2011г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР), считано от 01.07.2011г., на основание пар.8, ал.1 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗЕВИ, във връзка с чл.32 от ЗЕВИ, като самото
решение на ДКЕВР било взето с оглед държавните мерки за стимулиране на
производството на електрическа енергия, произведени от ВЕИ.
Ищецът
твърди също, че на 05.12.2013г.
Народното събрание на РБ (НС) приело
нова разпоредба, а
именно чл.35а ЗЕВИ, с която била въведена „такса“ върху производството на електричество
само от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % от стойността на изкупената
енергия. Тази „такса“ се удържала и се внасяла в държавния бюджет от
обществения доставчик или от крайния снабдител. В случая на ищеца таксата се
събирала от „В2М" ООД и се внасяла в бюджета от „Енерго - про
продажби" АД. Предложенията за изменения на ЗЕВИ били включени между
първо и второ четене в т.2 и т.З от пар.6 от Преходните и заключителни
разпоредби (ПЗР) на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за
2014 (ЗДБРБ 2014) и дори не са били обсъждани при първото четене на ЗДБРБ 2014,
проведено на 14.11.2013г. Едва след приемане на ЗДБРБ 2014 на първо четене, в
Комисията по бюджет и финанси към НС постъпило предложението за изменение на
ЗЕВИ. Неговите вносители от ПП „Атака", го „мотивирали" едва при
обсъждането му в пленарна зала на 04.12.2013г.
В резултат от
посочените изменения в ЗЕВИ ицецът започнал да внася в държавния бюджет по 20%
от стойността на изкупената ел. енергия, която се събирала от „Енерго - про
продажби" АД и се внасяла в Бюджета. Конкретно за в периода от
01.01.2014г. - 10.08.2014г., ищецът заплатил такса по чл.35а ЗЕВИ в размер общо
27 460.68лв.,
от които за м. янурари тя била 11 532.03лв., а за м. февруари била
15 928.65лв.
Твърди на следващо
място, че с Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г., Конституционният съд
на РБ (КС) отменил нововъведената 20% такса с чл.35а от ЗЕВИ, по следните
съображения, че: не е въведена „такса“,
тъй като срещу плащането й не се предоставя никаква услуга; „таксата" се
прилага само за енергията от вятър и слънце; и „таксата" недопустимо
засяга конституционно установените гаранции на инвестициите и свободна
стопанска инициатива.Това Решение на КС е обнародвано в Държавен вестник брой
65 от 06.08.2014 и е влязло в сила три дни по-късно, като с оглед чл.151, ал. 2
от Конституцията на Република България, актът, обявен за противоконституционен,
не се прилага от деня на влизането на решението в сила. С решението е
констатиран факта на противоречие на чл.35а ЗЕВИ с Конституцията на Република
България.
С оглед на тези
обстоятелства и съобразно с мотивите на КС на РБ,които са послужили като
основание за обявяването на противоконституционността на чл.35"а"
ал.2 от ЗЕВИ, ищецът твърди, че самото приемане на разпоредбата от НС на РБ е
било и в нарушение на правото на ЕС – нарушение на чл.3, пар.2
от Директива 2009/72 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г.
относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на
Директива 2003 /54 ЕО, както и на основния принцип за правна сигурност,
включващ защитата на легитимните очаквания и свързана с него забрана за
ретроактивна дейност, а също и нарушение на задълженията на Република България
за постигането на дългосрочната цел по чл.3, пар.1 от Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване на използване
електрическа енергия от възобновяеми източници и изменение и после отмяна на
директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО – във връзка с което развива правни съображения
с позоваване на практика, в т.ч. и на СЕС.
С оглед на горното твърди, че платената от
ищеца такса по чл.35а
ЗЕВИ, съставлява за него имуществена вреда по ЗОДОВ, която претендира да му
бъде възстановена, тъй като тя е в пряка причинна връзка с противозаконните
действия на НС на РБ по приемане на противоречаща на правото на ЕС норма.
Претендира също и
законна лихва върху съответно платените за м.01 и за м.02 2014г. такси, считано
от края на съответния месец, с оглед твърдения за забава на ответника считано
от тези моменти.
По същество моли за
уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В о.с.з. поддържа твърденията и
исканията си до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор, в който не оспорва приемането на 05.12.2013г. от НС на чл.35а, от ЗЕВИ,
въвеждащ такса върху производството на електричество от вятърна и от слънчева
енергия в размер на 20% от стойността на изкупената енергия, в полза на Бюджета
на РБ; не оспорва също че с Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. КС на РБ
е обявил нововъведената такса с чл.35а
от ЗЕВИ, за противоконституционна; не оспорва изрично и качеството на ищеца
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и сключените от
него договори за присъединяване и изкупуване на тази енергия от разпределителя
и доставчика на ел. енергия.
Исковете обаче оспорва изцяло по
допустимост и легитимация (по които
въпроси, включително реда по ЗОДОВ, е налице задължително за съда, но и за
страните, произнасяне на ВКС на 20.04.2021г.). Извън това оспорва изцяло
предпоставките на предявените искове. Оспорва Народното събрание да е извършило
нарушение на правото на ЕС с приемането на чл.35а от ЗЕВИ, като твърди
приемането на разпоредбите в рамките на законово правомощие на органа и по
предвидения процедурен ред. Счита, че гражданският съд не е с правомощие да
разглежда противоконституционност на нормативни актове. А Решение
№13/31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. КС на РБ категорично твърди, че действа само
занапред от влизането му в сила, поради което и за процесния период
м.01.2014г.-м.02.2014г. нормите на чл.35а от ЗЕВИ са били действащи и валидни
за всички. Следователно няма нарушение от ответника, нито може да има
неоснователно събиране от държавата на предвидените и получени точно за исковия
период такси по чл.35а от ЗЕВИ. Твърди правилата на чл.35а ЗЕВИ за съответни на
Общностното право на ЕС. Оспорва евентуално и причинната връзка между
твърдяните от ищеца вреди и действията на НС на РБ. Изрично оспорва и факта на
плащане от ищеца на сочените от него такси за м.01.2014г. и м.02.2014г.,
евентуално размера на платеното. Оспорва евентуално и да се дължи лихва върху
сумите. Твърди и неотговорност на НС на РБ, защото било разпуснато вече 42-рото
НС. Моли за отхвърляне на исковете и за разноски. В о.с.з. поддържа твърденията
и исканията си до съда.
Контролиращата страна – Окръжна
прокуратура Варна – изразява в о.с.з. становище за основателност и доказаност
на исковата молба. Счита ответникът за надлежен. Твърди, че с приемането на
чл.35а от ЗЕВИ Народното събрание на РБ е допуснало съществено нарушение на
Конституцията на РБ, а също и на правото на ЕС, констатирани и с решението на
Конституционния съд от лятото на 2014г. Поради това и ответникът следва да
понесе имуществена отговорност към ищеца в размер на неправомерно платените на
Бюджета суми. Моли да бъдат изцяло уважени предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма изричен спор, като се
потвърждава от приетите по делото разрешение за ползване на фотоволтаична
централа от 13.03.2021г., договор за присъединяване към електрическа мрежа от
10.08.2011г., договор за изкупуване на ел. енергия от ВЕИ от 31.05.2012г., разпечатки
от ТР и препис от №Ц-18/20.06.2011г. на Д/КЕВР,
че: Ищецът е производител
на ел. енергия от фотоволтаичната си централа – „Малка електроцентрала с фотоволтаични
модули“ с мощност 2000 kW, изградена
върху ПИ №115030, ЕКАТТЕ 53881, в землището на с.Орлова могила, общ.Добрич,
обл.Добрич (ФвЕЦ „Орлова могила“). На 10.08.2011г. ищецът сключил договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№30003-2010-П-Д 11-413-13.07.2011/10.08.2011г. с „Енерго - Про Мрежи" АД
(сега „ЕРП Север“ АД). На 31.05.2012г. „В2М“ ООД сключило с „Енерго - про
продажби" АД и договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяем енергиен източник № 198/2012г., който е на основание чл.94а,
ал.З от ЗЕ, във връзка с чл.31 от Закона за енергията от възобновяеми източници
(ЗЕВИ) и е със срок на действие 20 години. Съгласно чл.16, ал.З от договора за
изкупуване, цената, на която ищецът е продавал произведената електрическа
енергия е била 485,60лв./MWh без
ДДС. Тази цена била определена с т.15 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), считано от
01.07.2011г., на основание пар.8, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби
на ЗЕВИ, във връзка с чл.32 от ЗЕВИ, като самото решение на ДКЕВР било взето с
оглед държавните мерки за стимулиране на производството на електрическа
енергия, произведени от ВЕИ.
Изрично е прието за безспорно с доклада по делото и
се потвърждава от приетите по делото Закон за държавния бюджет за 2014г.,
разпечатки досежно стенограми от пленарни заседания при обсъждане и приемане на
Закона, указ за обнародване на Закона и препис на Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г.,
Конституционният съд на РБ, че: На
05.12.2013г. Народното събрание на РБ приело нова разпоредба, а именно чл.35а ЗЕВИ, с която била въведена „такса“ върху
производството на електричество само от вятърна и слънчева енергия в размер на
20 % от стойността на изкупената енергия. Тази „такса“ се удържала и се внасяла
в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител.
Предложенията за измененията на ЗЕВИ били включени между първо и второ четене в
т.2 и т.З от пар.6 от ПЗР на Законопроекта за държавния бюджет на Република
България за 2014г. С постановено Решение №13/31.07.2014г. по к. дело №1 от
2014г., Конституционният съд на РБ (КС) е обявил за противоконституционна
нововъведената 20% такса с чл.35а от ЗЕВИ, по следните че: не е въведена
„такса“, тъй като срещу плащането й не се предоставя никаква услуга;
„таксата" се прилага само за енергията от вятър и слънце; и „таксата"
недопустимо засяга конституционно установените гаранции на инвестициите и
свободна стопанска инициатива. Това Решение на КС е обнародвано в Държавен
вестник брой 65 от 06.08.2014 и е влязло в сила три дни по-късно.
На
л.255-256 от делото са представени фактури с доставчик „В2М“ ООД и получател
„Енерго - про продажби" АД, в които са посочени сумарни стойности на
произведената ел. енергия от ВЕИ за м.01.2014г. и за м.02.2014г.
Приложена
по делото е съдебна практика на ВКС.
На л.357-379
от делото са предстаевни преписи от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на Д/КЕВР, с
т.15 от което е определена преференциална цена за продаване на ел. енергия от
възобновяеми източници, и от Решение №Ц-43 от 30.12.2013г. на Д/КЕВР за
частично изменение на праговете по решението от 2011г., но със запазване на
преференциалните цени за този вид ел. енергия, с цел стимулиране на
производството на електрическа енергия, произведени от ВЕИ, според Директива
2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
На л.381-386
от делото (повторно) е прието писмо с изх. №02-1070 от 26.09.2013г., от
„Български енергиен холдинг“ ЕАД до Народното събрание и до министъра на
икономиката и енергетиката, съдържащо становището не автора относно промени в
правилата относно ел. енергията от ВЕИ.
На
л.388-419 от делото е приложен (на български език) бизнес план за финансиране
на проект за соларна електроенергия в Орлова Могила.
На
л.422-530 от делото са приложени (някои от документите – повторно): предложение
от 20.11.2013г. на Волен Сидеров и представители на ПП „Атака“ с мотивите към
него; стенографски протокол №17 от извънредно заседание на комисия по бюджет и
финанси; извлечение от доклад от 29.11.2013г. на същата комисия; извлечения от
стенографски протоколи от заседания на НС на РБ от 04.12.2013г. и 05.12.2013г.
Всички материали са относно етапи от процедурата по приемане измененията на ЗДБ
за 2014г. и изменения на ЗЕВИ, включително в частта относно спорния чл.35а ЗЕВИ,
която процедура съдът счита да е без пряко значение за настоящия спор, след
като нормативните текстове са приети, обнародвани и влезли в сила (към онзи
момент). Граждансикият съд не може „ad hoc” да
преценява законността на пред/парламентарната процедура по приемането на закони
или текстове, а може да проверява само съответствието на вече приети разпоредби
с други действащи правни норми, включително и от Конституцията на РБ (чл.5,
ал.2 от КРБ).
Заключенията по
приетите първа ССчЕ и особено допълнителна ССчЕ, съдът цени, като обективни,
пълно обосновани, защитени в о.с.з. и неоспорени от страните (особено второто).
От тях се установява, че от двете издадени от „В2М“ ООД на „Енерго про
Продажби“ АД фактури за произведена ел. енергия от ВЕИ за м.01.2014г. и за
м.02.2014г., „Енерго про Продажби“ АД е удържало от цената за ел. енергията 20%
такси по чл.35а ЗЕВИ, в общ размер 27 460.68лв. (посочени са и помесечно таксите).
След изтичане на първото за 2014г. тримесечие, на 15.04.2014г. в 14часа и
18минути, „Енерго про Продажби“ АД е превело в полза на получателя Д/КЕВР, по
посочена негова сметка, сума от общо 7 672 188.11лв., с основание
„такса за произв. на ел. ен. от вятър и от слънч. ен. съгл. чл.35 ЗЕВИ – 1
тримес.“ Тази сума е пълната удържана „такса“ по чл.35 ЗЕВИ от всички
производители на енергия от ВЕИ на територията на работа на енергийните
дружества в Североизточна Бъгария, в която изрично се включва и удържаната
такса от ищеца „В2М“ ООД за периода м.01.- м.02.2014г. включително, в размер на
27 460.68лв., платена на 15.04.2014г. на Д/КЕВР.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По легитимацията, квалификацията
и компетентността: С определение №161/20.04.2021г. по ч. гр. д. №565/2016г.
на ВКС, 3-то ГО, задължително за настоящия първоинстанционен съд на осн.
чл.278, ал.3 ГПК, е прието, че така предявените искове следва да се разглеждат
като искове чл.4, пар.3 от ДЕС вр. чл.2в ЗОДОВ (нов), но приложим за делото, като
„по-благоприятен“ за ищеца; че на осн. чл.7 ЗОДОВ ищецът надлежно е избрал
подсъдност по своя адрес; и още че (като явно следствие от последното) исковете
са предявени надлежно съгласно правилата на чл.7 ЗОДОВ, включително и „срещу
органа, от чиито действия са причинени вредите“ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.
При това положение и макар на настоящия състав да е известна и актуална
практика на ВКС от 2021г. по аналогични (дори по фактически данни) искове, но в
различен смисъл (досежно надлежния ответник и за правната квалификация на
иска), с оглед на задължителното за настоящия
съд посочено определение на ВКС по делото съставът на ВОС следва да го съобрази
и изпълни, без значение от резервите си към него. В допълнение в определението
на ВКС, още и изрично е прието, че в случая не са налице и нередовности на исковата
молба.
По предмета на исковете: Трайно
установено в доктрината и в съдебната практика е разбирането, че исковете се
индивидуализират надлежно с техните страни, пълното и ясното искане и конкретните,
пълни и относими към петитума фактически
твърдения. Точно затова и тези елементи са предвидени в чл.127, ал.1, т.2, т.4
и т.5 от ГПК като абсолютни императиви за редовност на исковата молба. Правната
квалификация от друга страна се дава от съда, но на база на редовната в горния
смисъл искова молба, с определението по чл.140 и чл.146 от ГПК. Смисълът на
направената от съда правна квалификация е рамкиране на общите предпоставки на
предявения иск, определяне обема на доказването в процеса според тях и след
това разпределяне на доказателствената тежест между спорещите страни.
Следователно при решаване на делата съдилищата следва да се произнесат по
„предявените искове“ на база петитум и твърдения (и страни). Или по друг начин
казано – решаващите за предмета на делото са заявените от ищеца петитум и
обстоятелства, на които той се основава и само в този случай съдът ще се
произнесе „по предявения иск“. Аргуметни в същата насока се откриват и в Решение №388/02.12.2013г. по гр.д.
№1030/2012г. на 4-то ГО на ВКС, Решение №196/15.10.2013г. по гр.д. №1348/2012г.
на 3-то ГО на ВКС, Определение №60454/03.06.2021г. по гр.д. №1168/2011г. на
4-то ГО на ВКС и други.
По тези причини съдът намира, че в случая
следва да разгледа и да се произнесе по предявения петитум, на база на
твърденията на ищеца за вреди в резултат от приемането от Народното събрание на
РБ на противоречащите на Конституцията на РБ и на правото на ЕС текстове на
чл.35а ЗЕВИ, които вреди се изразяват в удържаните от ищеца и платените такси
по чл.35а от ЗЕВИ за м.01.2014г.
и м.02.2014г. В този смисъл вариациите в съдебната практика, дори на ВКС на РБ,
относно квалификацията на идентични искове не следва да бъде решаваща, още
повече и с оглед задължителните в случая указания към ВОС.
Предпоставките за уважаване
на исковете в случая се свързват с пълно и главно доказване от ищеца на
положителните заявени твърдения, а именно: че е (бил) производител на ел.
енергия от възобновяеми източници (чрез сочената фотоволтаична централа); че в
това си качество той е сключил на 10.08.2011г. договор за присъединяване на обект на
независим производител на ел. енергия №30003-2010-П-Д
11-413-13.07.2011/10.08.2011г. с „Енерго - Про Мрежи" АД (сега „ЕРП Север“
АД); че в същото качество сключил на 31.05.2012г. с „Енерго - про
продажби" АД и договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от ВЕИ, на осн. чл.94а, ал.З от ЗЕ, във връзка с чл.31 от Закона за енергията
от възобновяеми източници (ЗЕВИ), със срок на действие 20 години и с цена за
продажба на произведената от ищеца ел. енергия 485,60лв./MWh без ДДС; че на
05.12.2013г. Народното събрание на РБ приело приело чл.35а ЗЕВИ, с който била
въведена „такса" върху производството на електричество само от вятърна и
слънчева енергия в размер на 20 % от стойността на изкупената енергия, а тя се
внасяла в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител;
че в резултат от посочените изменения в ЗЕВИ ицецът започнал да внася в
държавния бюджет по 20% от стойността на изкупената ел. енергия, която се
събирала от „Енерго - про продажби" АД и се внасяла в Бюджета, а конкретно
за в периода от 01.01.2014г. - 10.08.2014г., ищецът заплатил такса по чл.35а
ЗЕВИ в размер 27 460.68лв.,
от които за м. янурари 11 532.03лв., а за м. февруари 15 928.65лв.;
че с
Решение №13/31.07.2014г. по к. дело №1 от 2014г., Конституционният съд на РБ
(КС) отменил нововъведената 20% такса с чл.35а от ЗЕВИ, по съображения за
противоконституционност; че самото приемане на правилата на чл.35а ЗЕВИ относно
„таксата“ е било в нарушение както на Конституцията на РБ, така и на правото
на ЕС; че с оглед горното платените такси за м.01.2014г. и м.02.2014г. съставляват
вреда за ищеца, която вреда е пряко свързана с противоречащия на правото на ЕС
и на Конституцията чл.35а ЗЕВИ; че с оглед на горното още е налице и право на
ищеца да получи сумата; че ответникът е в забава от края на месеца, за който са
били платени „таксите“; размера на исковете.
В
процесуална тежест на ответника е да докаже положителните
факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките за
ангажиране на отговорността му и за съобразеността на приетите нормативни
текстове на чл.35а
ЗЕВИ с Конституцията, с правото на ЕС, с делегираната власт на органа и с
предвидения процедурен ред.
По
доказаността на иска: В случая не възникна спор, като се потвърди и от
приетите по делото разрешение за ползване на фотоволтаична централа от
13.03.2021г., договор за присъединяване от 10.08.2011г., договор за изкупуване
на ел. енергия от ВЕИ от 31.05.2012г., разпечатки от ТР при АВп и препис от №Ц-18/20.06.2011г. на Д/КЕВР, че: Ищецът е производител
на ел. енергия от фотоволтаичната си централа – „Малка електроцентрала с фотоволтаични
модули“ с мощност 2000 kW, изградена
върху ПИ №115030, ЕКАТТЕ 53881, в землището на с.Орлова могила, общ.Добрич,
обл.Добрич (ФвЕЦ „Орлова могила“). На 10.08.2011г. ищецът сключил договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№30003-2010-П-Д 11-413-13.07.2011/10.08.2011г. с „Енерго - Про Мрежи" АД
(сега „ЕРП Север“ АД). На 31.05.2012г. „В2М“ ООД сключило с „Енерго - про
продажби" АД и договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяем енергиен източник №198/2012г., който е на основание чл.94а, ал.З
от ЗЕ, във връзка с чл.31 от Закона за енергията от възобновяеми източници
(ЗЕВИ) и е със срок на действие 20 години. Съгласно чл.16, ал.З от договора за
изкупуване, цената, на която ищецът е продавал произведената електрическа
енергия е била 485,60лв./MWh без
ДДС. Тази цена била определена с т.15 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на Д/КЕВР
(също прието по делото), считано от 01.07.2011г., на основание пар.8, ал.1 от
преходните и заключителни разпоредби на ЗЕВИ, във връзка с чл.32 от ЗЕВИ, като
самото решение на ДКЕВР било взето с оглед държавните мерки за стимулиране на
производството на електрическа енергия, произведени от ВЕИ.
Изрично беше прието за безспорно с доклада по
делото и се потвърди от приетите по делото Закон за държавния бюджет за 2014г.,
разпечатки досежно стенограми от пленарни заседания при обсъждане и приемане на
Закона, указ за обнародване на Закона и препис на Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г.,
Конституционният съд на РБ, че: На
05.12.2013г. Народното събрание на РБ приело нова разпоредба, а именно чл.35а ЗЕВИ, с която била въведена „такса“ върху
производството на електричество само от вятърна и слънчева енергия в размер на
20 % от стойността на изкупената енергия. Тази „такса“ се удържала и се внасяла
в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител.
Предложенията за измененията на ЗЕВИ били включени между първо и второ четене в
т.2 и т.З от пар.6 от ПЗР на Законопроекта за държавния бюджет на Република
България за 2014г. С постановено Решение №13/31.07.2014г. по к. дело №1 от
2014г., Конституционният съд на РБ (КС) е обявил за противоконституционна
нововъведената 20% такса с чл.35а от ЗЕВИ. Това решение на КС е обнародвано в
Държавен вестник брой 65 от 06.08.2014 и е влязло в сила три дни по-късно.
По тези причини
всички гореописани обстоятелства съдът преценява за безспорно установени по
делото.
Всъщност
спорът по делото е правен касае последиците на решението на Конституционния съд
за обявяване противоконституционност на приетитие правила на чл.35а ЗЕВИ и
съответствието на нормите на чл.35а ЗЕВИ с КРБ и правото на ЕС; след което и за
връзката на тези разрешения със събраните от ищеца такси по чл.35 ЗЕВИ за исковия
период, и по тях съдът приема следното:
Предвиденото
в чл.151, ал.2, изр.3 от КРБ неприлагане на обявения за противоконституционен
акт, от момента на влизането на решението в сила, е пряка последица от самото
решение. Същото има конститутивно действие, тъй като от момента на влизането му
в сила обявеният за противоконституционен акт не се прилага. Същото обаче има
още и установително действие, доколкото установява несъответствието на акта с
конституцията. Това несъответствие съществува от момента на приемането на
обявения за противоконституционен акт и затова се счита установено от този
момент, а не възниква от момента на влизане решението на КС в сила.Тъй като
обявеният за противоконституционен акт е такъв от момента на приемането си, то
и последиците от прилагането му също се явяват в противоречие с Конституцията и
запазването им би били в пряко противоречие на принципа на правовата държава.
Решението на КС за обявяването противоконституционността на акта обаче не
урежда пряко тези последици. Като последица от него възниква задължението
по чл.22, ал.4
от ЗКС на органа постановил акта да уреди възникналите правни
последици от прилагането му. Докато това не се случи и Народното събрание
не преуреди всички правни последици от прилагането на противоконституционния
закон чрез приемането на съответни правни норми, които чрез приложението им да
компенсират продължаващото нарушение на правата, конституционният ред остава
бъде накърнен, което е несъвместимо с правовата държава. Народните
представители имат задължението да спазват не само Конституцията, но и закона,
който ги задължава да уредят възникналите правни последици от запазеното
действие на обявения за противоконституционен закон, за да бъде възстановен
напълно конституционния ред.Продължаващите правни последици от запазеното
действие на обявения за противоконституционен закон винаги се поддават на
правна уредба, но по различни причини правните последици може да останат
неуредени. Докато поддържат с бездействието си конституционния ред накърнен,
мнозинството народни представители ангажират отговорността на държавата да
обезщети на общо основание увредените от продължаващото да съществено нарушение
на КРБ. Доколкото пожертваното при запазеното действие на
противоконституционния закон продължава да е на неотменено правно основание,
увреденият не може да иска връщане и/или обезщетение от този, който е получил
даденото или се възползвал от него. За увредения остава възможността да получи
на общо основание обезвреда от Държавата (или субституента й) на всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от приемането на противоречащ на
Конституцията на РБ и правото на ЕС нормативен акт или текст. И по-конкретно – при
предявен иск, който е по повод приложението на чл.35а от ЗЕВИ и касае
последиците от спазването от правните субекти на разпоредбата, а искът е
предявен след като КС на РБ вече се е произнесъл с решение №13/31.07.2014 г.
по к. д. № 1/2014 г., че тази норма е противоконституционна, е налице
изключение от правилото на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията за
действието на решението на Конституционния съд занапред. При това изключение и
в съответствие с чл.150, ал.2 от КРБ съдът не прилага противоконституционна
норма, макар тя да е действала в исковия период преди приемане на решението на
Конституционния съд. Като съдилищата
следва да се съобразят с установената противоконституционност. Затова след
решението на Конституционния съд всеки правен субект, който е платил вече такса
въз основа на противоконституционна правна норма, може и следва да бъде
овъзмезден в същия размер, в противен случай би се стигнало до генерално неоправдано
разместване на имуществени блага. И тъй като на осн. чл.7 от КРБ държавата
отговаря за всички вреди, причинени от незаконни актове или действия на
Народното събрание, като законодателен орган, то и в случая относно чл.35а от
ЗЕВИ отговорността за вреди е на държавата или на органа, чрез
който тя е действала и който първо е постановил противоречащ на КРБ нормативен
акт, а след това е продължил да бездейства, като не уредил и възстановил
последиците за ищеца от този ка. От всичко изложено следва, че с удържането на
исковата сума в размер на дължимата по приложимия закон такса по чл.35а от
ЗЕВИ имуществото на ищеца е намалено в причинна връзка с
противоправно поведение на ответника, поради което и ищецът има право да получи
като обезщетение удържаните му суми. Обобщено в горния смисъл е и трайната и
актуална практика на ВКС на РБ по абсолютно аналогични случаи досежно събрани
такси по чл.35а ЗЕВИ, обявен за противоконституционен,сред която са и: Решение
№202/10.03.2021г. по гр.д. №854/2020г. на 3-то ГО на ВКС, постановено по чл.290 ГПК по въпроса; Решение №71 по гр.д. №3804 за 2019г., 4-то ГО на ВКС,
постановено по чл.290 ГПК по въпроса; Определение №60454/03.06.2021г. по гр.д.
№1168/2021г. на 4-то ГО на ВКС, по чл.288 ГПК по въпроса; Определение №60949/13.07.2021г.
по гр.д. №985/2021г., 3-то ГО на ВКС, по чл.288 ГПК по въпроса; мотивите на
Решение №60054/15.07.2021г по търг. дело №1802/2019г. на 1-во ТО на ВКС; и
много други.
Изложените съображения, които се споделят
от настоящия състав, са самостоятелно и достатъчно основание, за уважаване на
предявените искове, с оглед позоваването от ищеца на първо място в исковата
молба на решението на КС на РБ, а след това и на правото на ЕС, с оглед и на
доказаното от ССчЕ удържане от ищцовото дружество и впоследствие превеждане на
таксите по чл. 35а ЗЕВИ, за исковите месеци, в предявените размери на главните искове.
На следващо място няма съмнение, че при
непосредственото действие на нормите на действащата КРБ (чл.5, ал.2 от нея)
гражданските съдилища имат правото да проверяват съответствието на приети нормативни
правила с други действащи разпоредби, включително и от Конституцията на РБ,
като при това съобразят приложението или не на противоконституционните норми (така и мотивите на Определение №60454 от 03.06.2021г. по гр. д.
№1168/2021г. на ВКС; Решение №27 от 21.04.2020г. по гр.д. №2377/2019г. на ВКС;
и други). Нормите на чл.35а ЗЕВИ и
предвидените „такси“ действително не предполагат никаква насрещна престация или
услуга, поради което изобщо не се касае за „такса“, а за чист приход за бюджета;
касаят само производители на енергия от определени категории, а не от всички
възобновяеми източници; затрудняват и свободната стопанска инициатива. Поради
което разпоредбите не следва да се прилагат, като претърпяните от субектите
загуби в изпълнение на тези правила следва да се компенсират (неосъществено)
или да се овъзмездят от Държавата или НС. Ето защо на още едно основание
главните искове се явяват доказани.
За пълнота, макар и обобщено с оглед
горните мотиви, следва да бъде констатирано и противоречието на текстовете на
чл.35а ЗЕВИ с правото на ЕС и особено с цели и принципи на същото. Тук, като
начало, е нужно да се посочи принципно, че Директивите на ЕС нямат пряко
действие, но когато държавите не
адаптират правния си ред в пълно съответствие с тях, то заинтересованите правни
субекти могат да основават своите защитими права на предвидени в Директивите на
ЕС правила. А преценката е към момента на накърняването на правата на
субектите, в случая – към момента на приемане правилата на чл.35а ЗЕВИ или
най-късно към момента на удържане на процесните суми в изпълнение на тези
правила. На следващо място с Решение на ДКЕВР №Ц-18 от 20.06.2011г. са определени
преференциални цена за изкупуването на ел. енергия от възобновяеми източници. Това
решение и следващото го от 2013г. са подчинени на водещата цел на Директива
2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за стимулиране на
производството на електрическа енергия, произведени от ВЕИ. Заложен с
директивата е задължителен дял на ел. енергията в страните, произведена от ВЕИ,
който следва да се постигне с увеличаване производството и потреблението на
енергия от ВЕИ. Предписани са и общите план и стъпки за провеждане в изпълнение
на тези цели. От друга страна с приемане на чл.35а ЗЕВИ и
въвеждане на „таксата“ от 20% по цената на продаваната енергия от ВЕИ Държавата
на РБ чрез Народното събрание е въвела публично задължение на предприятията от
енергийния сектор, досежно доставките, цените и качеството на услугите. Както
се посочи обаче въпросната „такса“ не предвижда никаква насрещна престация или
друга последица, която да има насока към облекчаване или стимулиране
производителите на ВЕИ; а е отделно и дискриминационна, доколкото касае само
производители на енергия от определени категории. В този смисъл таксата
противоречи на предвидените в чл.3, пар.2 от Директива 2009/72 /ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и в
други актове на общностното право, гаранции и принципи – на легитимните
очаквания и правната сигурност, за оправданост на държавната намеса с цел
доказано постигане на по-важни за обществото резултати, и равнопоставеност,
Защото не стимулира, а дори ограничава инвестирането и ползването на ВЕИ.
Всъщност
това са принципи, част от които са прокламирани и в Конституцията на РБ и в
този смисъл няма как норми, въвеждащи дългове за субектите, в чист приход за
държавата, без те да са на практика общовалидни за всички „налози“, да
противоречат на Конституцията, но не и на принципите на правото на ЕС. И поради
това, обсъдената колизия е още една причина за основателността на предявените
по делото главни искове.
Извън всичко друго за пълнота следва
да се отчете, че удържането на процесните такси от ищеца и решението на КС на
РБ, са от 2014г. Поради това и погасителната давност за обезщетяване на ищеца ще
тече от 2014г. Частната жалба срещу прекратителното определение по делото е
била регистрирана във ВКС на 11.12.2015г., но произнасянето по нея е било едва
на 20.04.2021г. Така се достига до ситуация, че при хипотетично прекратяване на
производството (с оглед различно становище на следващите инстанции досежно
процесуалната пасивна легитимация) или хипотетично отхвърляне на иска (поради
различно становище относно квалификацията и „предявения иск), бъдещи претенции
за същите суми биха били погасени по давност. А в крайна сметка обобщеното и актуално
разбиране на съдебната практика на ВКС на РБ е, че заплатените при изпълнение
на противоконституционните норми на чл.35а от ЗЕВИ средства се следва да бъдат
репарирани или възстановени на производителите на енергия от ВЕИ, поради
противоправното им и противно на справедливостта запазване на състоянието на
отношенията между страните.
По всички групи изложени съображения
съдът намира, че предявените по делото главни искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
За лихвите: Доколкото в случая на
ВОС са дадени указания да разгледа искове с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС
вр. чл.2в ЗОДОВ (нов) вр. реда на чл.7 ЗОДОВ и доколкото в тези случаи се
приема за дължима законна лихва от деня на настъпване на вредата в резултат на
противоправните действия на ответника (арг.
и от Решение №16/02.03.2021г. по гр.д. №1914/2020г. на 4-то ГО на ВКС и
Определение №202/10.03.2021г. по гр.д. №854/2020г. на 3-то ГО на ВКС, с мотиви
и по въпроса), то лихвите се дъжлат от този момент.
От
приетите и кредитирани първа и допълнителна ССчЕ се установи, че от двете
издадени от „В2М“ ООД на „Енерго про Продажби“ АД фактури за произведена ел.
енергия от ВЕИ за м.01.2014г. и за м.02.2014г., „Енерго про Продажби“ АД е
удържало (намалило е плащането) от цената за ел. енергията 20% такси по чл.35а ЗЕВИ,
в общ размер 27 460.68лв. И след като фактурите са обобщени за месеца и
издадени в последния съответен ден, то и вредите за ищеца са възникнали към
този момент, без значение че таксите са внесени от „Енерго про Продажби“ АД в полза на бюджета в
последващ момент. Ето защо и предвид липсата на спор за размера на законните
лихви, акцесорните искове следва да се уважат изцяло в предявените размери и
периоди. Следва се и законна лихва от исковата молба.
По
разноските: Предвид изхода по
спора и представените доказателства на ищеца следва да се присъдят платените
такси от 55лв. и адв. хонорар. Не следва да се присъжда сумата от 150лв. за
превод на документи на български език, защото това не са задължителни разходи
за движението на делото.
По
отношение на адвокатския хонорар
(претендирани 6958.32лв. с ДДС) съдът изцяло споделя възражението за
прекомерност. Минималният размер на възнаграждението, с оглед интереса по
делото, възлиза на 1438.01лв., поради което хонорар от 5799.32лв. е категорично
прекомерен,тъй като надвишава над три пъти минимума, а същевременно делото
изобщо не е с голяма правна и фактическа сложност.Поради това следва да бъде
намалено възнаграждението до 1438.01лв., с добавка от 100лв. за третото о.с.з.
по делото, както и добавка от 20% ДДС (според практиката на ВКС) или общо
сумата от 1845.61лв.
Или
в обобщение дължимите разноски се определят на 1900.61лв., които следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца по делото.
На осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да понесе и платените от
Бюджета на съдебната власт разноски от общо 350лв. за двете ССчЕ.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Народното
събрание на Република България, адрес гр. София, пл. „****“
№*, да плати на „В2М“ ООД,
ЕИК201106243, адрес на управление гр. Варна, кк „***“, ****, ВХ.*, АП.*, следните
суми:
- 27 460.68лв. -
обезщетение за претърпяни имуществени вреди, които са формирани от: 11 532.03лв.
платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ „такса“ по чл.35а ЗЕВИ
(обявен за противоконституционен през м.08.2014г.) върху производството на ел.
енергия от вятърна и слънчева енегия, която такса била дължима и платена за м.01.2014г.; както и 15 928.65лв.
платена от ищеца в полза на Държавния бюджет „такса“ по чл.35а от ЗЕВИ (който е
обявен за противоконституционен през м.08.2014г.) върху производството на ел.
енергия от вятърна и слънчева енегия,която такса била дължима и платена м.02.2014г., които вреди са в
резултат приемането на цитираната норма на 05.12.2013г., но в нарушение на
Конституцията и правото на ЕС – нарушение на чл.3, пар.2 от Директива
2009/72 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите
правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003 /54
ЕО, както и на основния принцип за правна сигурност, включващ защитата на
легитимните очаквания и свързана с него забрана за ретроактивна дейност, а също
и нарушение на задълженията на Република България за постигането на
дългосрочната цел по чл.3, пар.1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 23.04.2009г. за насърчаване на използването на ел.
енергия от възобновяеми източници и изменение и после отмяна на директиви
2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО;
- 1213.73лв.
– законна лихва върху частта от обезщетението за вреди в размер на 11 532.03лв., платена от ищеца в
полза на Държавния бюджет на РБ такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ (противоконституционна
от м.08.2014г.), платена за м.01.2014г., а лихвата дължима считано за периода 31.01.2014г. – 12.02.2015г.;
- 1552.37лв.
– законна лихва върху частта от обезщетението за вреди в размер на 15 928.65лв.,
платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ
(противоконституционна от м.08.2014г.), платена за м.02.2014г., а лихвата
дължима считано за периода 28.02.2014г.
– 12.02.2015г.;
-
законната лихва върху горното
обезщетение за периода от подаване на исковата молба на 13.02.2015г. до пълното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Народното
събрание на Република България, адрес гр. София, пл. „****“
№*, да плати на „В2М“ ООД,
ЕИК201106243, адрес на управление гр. Варна, кк „***“, ****, ВХ.*, АП.*,
сумата от общо 1900.61лв. – разноски
по делото, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Народното
събрание на Република България, адрес гр. София, пл. „****“
№*, да плати в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 350.00лв. – направени от БСВ разноски по делото за
възнаграждения за две експертизи, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………