МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 13 постановена на 08.04.2014 г.
ПО
НОХД № 14 / 2014г. по описа на Районен Съд – Гълъбово
1. Обвинението
е срещу подсъдимия И.А.И., роден на ***г***, българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН **********, за това, че на 18.03.2013
година в землището на с.И., общ.Г., след предварителен сговор с Й.И.Д., А.И.Д.
и М.Т.С., като съизвършител, чрез използване на МПС -
товарен автомобил, марка “З.****”, с рег.№ *********
и лекотоварен автомобил с рег.№ ******* и използване на техническо средство –
газова горелка за рязане на метали, отнел чужди движими вещи – 2 броя метални тръби
с обща дължина от 8 метра, с общо тегло 350 кг., на стойност 147,00 лева, собственост на И.Я.Д.,
от негово владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай – И.А.И., Й.И.Д.,
А.И.Д. и М.Т.С..
2. Обвинението е срещу подсъдимия Й.И.Д., роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********,
за това, че на 18.03.2013 година в
землището на с.И., общ.Г., след предварителен сговор с И.А.И., А.И.Д. и М.Т.С.,
като съизвършител, чрез използване на МПС, товарен
автомобил, марка “З.***”, с рег.№ ********** и
лекотоварен автомобил с рег.№ ******** и използване на техническо средство –
газова горелка за рязане на метали, отнел чужди движими вещи – 2 броя метални
тръби с обща дължина от 8 метра, с общо тегло 350 кг., на стойност 147,00 лева, собственост на И.Я.Д.,
от негово владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предложение първо и второ и т.5, във вр.
чл.194, ал.1 от НК.
3. Обвинението е срещу
подсъдимия А.И.Д., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********,
за това, че на 18.03.2013 година в
землището на с.И., общ.Г., след предварителен сговор с И.А.И., Й.И.Д. и М.Т.С.,
като съизвършител, чрез използване на МПС, товарен
автомобил, марка “З. ***”, с рег.№ ******** и
лекотоварен автомобил с рег.№ ********** и използване на техническо средство –
газова горелка за рязане на метали, отнел чужди движими вещи – 2 броя метални
тръби с обща дължина от 8 метра, с общо тегло 350 кг., на стойност 147,00 лева, собственост на И.Я.Д.,
от негово владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предложение първо и второ и т.5, във вр.
чл.194, ал.1 от НК.
4. Обвинението е срещу
подсъдимия М.Т.С., роден на ***г. в гр.Х., живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 18.03.2013 година в землището на
с.И., общ.Г., след предварителен сговор с И.А.И., Й.И.Д. и А.И.Д., като съизвършител, чрез използване на МПС, товарен автомобил,
марка “З.***”, с рег.№ ********* и лекотоварен
автомобил с рег.№ ******* и използване на техническо средство – газова горелка
за рязане на метали, отнел чужди движими вещи – 2 броя метални тръби с обща
дължина от 8 метра с общо тегло 350 кг., на стойност 147,00 лева, собственост на И.Я.Д.,
от негово владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предложение първо и второ и т.5, във вр.
чл.194, ал.1 от НК.
Производството по
делото се разгледа по реда на глава 20 от НПК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
В хода на
съдебното следствие РП-Г. се представлява от Прокурор
С.М., който в хода на съдебните прения поддържа повдигнатите срещу подсъдимите,
обвинения, приемайки след анализ на събраният в хода на съдебното следствие
доказателствен материал, че те са осъществили, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението, в което са обвинени. Представителя
на държавното обвинение предлага по отношение подсъдимите И.И., А.Д. и М.С.,
съдът да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от по 1 /една/ година,
като изпълнението на наказанието за всеки от тях да бъде отложено с изпитателен
срок от 3/три/ години, на основание чл.66, ал.1 от НК. Представителя на
държавното обвинение предлага по отношение подсъдимия Й.Д., съдът да наложи
наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, като изпълнението
на наказанието бъде ефективно.
В хода на
съдебното следствие подсъдимите И.И., Й.Д., А.Д. и М.С., заявяват, че разбират
обвинението, признават се за виновни по него.Подсъдимия И.И. дава обяснения, в
които заявява, че не е имал намерение да отнема вещите и изказва съжаление за
стореното.
Съдът, след като
изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по
делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимите И.А.И., Й.И.Д., А.И.Д. и М.Т.С.
***, и са в приятелски отношения по между си. Подсъдимите А.И.Д. и Й.И.Д. са
братя, а подс.И.А.И. е техен племенник.
Св.И.Я.Д. ***. През месец Септември 1992
година, св.Д. закупил 2 /две/ метални тръби с обща дължина от 8
метра и с диаметър по 0,80
метра. Тези тръби св.Д. поставил в дере в землището
на с.И., в близост до микроязовир. Така
поставените тръби служили за набиране на вода и се ползвали за брод и водопой
на животните, отглеждани от св.Д. и други жители на селото. В началото на месец
Март 2013г., подс.Й.И.Д., който работил като пастир
видял металните тръби в близост до коритото на реката. Подс.Й.Д.
предложил на подсъдимите И., А.Д. и С. - заедно да извадят тръбите, да ги
нарежат на по-малки парчета и да ги предадат в пункт за изкупуване на метали. Подсъдимите
И., А. Д. и С. се съгласили.
Подсъдимите М.Т.С. и И.А.И. отишли до дома
на св.С.Х. *** и поискали от него товарния му автомобил, марка „З.****” с рег.№ *********, с който да издърпат металните тръби от
мястото, където били частично засипани в земята, като го уверили, че тръбите са
тяхна собственост. Подсъдимите се уговорили и със св.Д.Х.И., като го помолили
да нареже с газов резак металните тръби на по-малки
парчета.
На 18.03.2013г., св.Х. с товарният си
автомобил издърпал двете парчета от металните тръби от дерето, за което одсъдимите му заплатили сумата от 10.00 лева. Същият ден
св.И. нарязал двете парчета тръби на по-малки парчета – общо 7 парчета. За
нарязването на тръбите подсъдимите обещали да заплатят на св.И. сумата от 30.00
лева, след като продадат тръбите за скрап.
Същият ден в около 16:30 часа, подс.М.Т.С. се обадил по телефона на св.Ж.Д.Г. – закупчик в
пункт за изкупуване на цветни метали в с.П.г., общ. Р., собственост на „П.”
ЕООД - град Я.. Подс.М.Т.С. предложил за продажба на
св.Ж.Г. парчетата от металните тръби, като поискал от него той да ги откара със
собствен транспорт от с.И., общ.Г. до пункта за изкупуване на метали. Подс.М.Т.С. уверил св.Ж.Г., че въпросните парчета метална
тръба не са придобити чрез кражба. Същият ден св.Г. с лекотоварен автомобил с
рег.№ У 68-69 КК се придвижил до мястото, където се намирали нарязаните парчета
от металните тръби - в землището на с.И., общ.Г.. Четиримата подсъдими
натоварили в лекотоварния автомобил парчетата метални тръби, а св.Г. ги откарал
в пункта за изкупуване на метали в с.П.г., общ.Р.. Св.Г. претеглил металните
тръби, които били с общо тегло от 350 / триста и петдесет/ кг., като заплатил
за тях на подс.М.Т.С. сумата от 116.00 лева, която
той разделил с останалите подсъдими.
По делото е назначена и приета
съдебно-икономическа /стоковооценителна/ експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, стойността на отнетите от четиримата
подсъдими вещи - метални тръби с обща дължина 8 метра с диаметър 80 см., дебелина на стената 8 мм. и тегло 350 кг., възлиза на 147 /сто
четиридесет и седем/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: писмени– Постановление за
образуване на досъдебно производство с № 301/2013г. от 21.06.2013г. от РП-Г.; Писмо с № 301/2013г. от 21.06.2013г. на РП-Г.; Докладна записка от Д.И.Д. – мл.ПИ
“ТП”, група “ОП”, РУП-Г.; Докладна записка от Д.И.Д.
– мл.ПИ “ТП”, група “ОП”, РУП-Г.
с рег.№ 2891/20.03.2013г.; Заявление от И.Я.Д. с вх.№
1431/28.03.2013г.; Карта състояние на
наказателно производство; копие Покупко-изплащателна сметка № 709/19.03.2013г.; Протокол за
отговорно пазене; Обяснение – 9 броя;
Копие от Фактура № 57/24.04.1992г.; Писмо с рег.№ 3332/01.04.2013г. на РУП-Г.; Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№
3248/29.03.2013г. на РУП-Г.; Справка за съдимост с
рег.№ 137/01.04.2013г. на И.А.И.; Искане за изготвяне на справка за съдимост с
рег.№ 3247/29.03.2013г. на РУП-Г.; Справка за
съдимост с рег.№ 138/01.04.2013г. на А.И.Д.; Искане за изготвяне на справка за
съдимост с рег.№ 3249/29.03.2013г. на РУП-Г.; Справка
за съдимост с рег.№ 143/01.04.2013г. на Й.И.Д.; Искане за изготвяне на справка
за съдимост с рег.№ 3250/29.03.2013г. на РУП-Г.;
Справка за съдимост с рег.№ 145/02.04.2013г. на М.Т.С.; Протокол за разпит на
свидетел; Искане за провеждане на разпит на свидетел пред съдия от Н.А. – разс.полицай при РУП-Г. с рег.№ 10804/16.10.2013г.;
Протокол от проведено заседание по ЧНД № 216/2013г., по описа на РС-Г., за разпит на свидетеля И.Я.Д.; Протокол за разпит на
свидетел – 5 броя; Постановление за назначаване на експертиза с рег.№
8351/14.08.2013г.; Съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от Ж.А.Т.;
Уведомително писмо с рег.№ 10702814.10.2013г. на РУП-Г.;
Писмо с рег.№ 301/2013г. от 16.08.2013г. на РП-Г.;
Писмо с рег.№ 301/2013г. от 15.08.2013г. на РП-Г.;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение – 4
броя; Протокол за разпит на обвиняем – 4 броя; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние – 4 броя; Искане с рег.№
12400/02.12.2013г. на РУП-Г.; Писмо с рег.№
17560/16.12.2013г. на ГД “ИН” гр.С.; Протокол за предявяване на разследване – 4
броя и Заключително постановление и гласни - обясненията на подсъдимия И.А.И.,
показанията на св.И.Я.Д., св.С.А.Х., св.Ж.Д.Г., св.М.И.Б. и св.Д.И.Д..
Съдът
кредитира с доверие показанията на всички свидетели, тъй като те са
непротиворечиви, логични, взаимно подкрепящи се и кореспондират с останалите
събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Съдът обсъди и
обясненията на подсъдимите, отново отчитайки обстоятелството, че същите, освен
че са доказателствено средство са и средство за защита, което те
упражняват по свое усмотрение – както и когато всеки от тях намери за нужно.
Затова достоверността на обясненията им, относно фактите от предмета на
доказване следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички
други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обяснения в настоящия случай дава единствено подсъдимия И.И..
Обясненията му са пълни, подробни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства,
поради което съдът ги кредитира с доверие.
По делото не
се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка,
което да налага отделното им обсъждане.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимите И.А.И., Й.И.Д., А.И.Д. и М.Т.С.
са автори на процесното деяние – кражба, което
мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу всеки от тях са доказани по
несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият И.А.И. е извършил престъпление чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ и
т.5, във вр. чл.194, ал.1 НК
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Й.И.Д. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.
първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1 от НК.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият А.И.Д. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.
първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1 от НК.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият М.Т.С. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.
първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1 от НК.
Четиримата подсъдими на 18.03.2013г. – са осъществили изпълнителното
деяние „отнемане”в двете му части – прекратили са фактическата власт на
собственика, върху вещите предмет на престъплението и са установили своя трайна
фактическа власт върху тях, за да могат да се разпореждат с отнетите вещи като
със свои – така, както намерят за добре, което всъщност са и направили,
предавайки ги в пункта за изкупуване на метални отпадъци.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимите са използвали товарен автомобил, марка “З.***”, с рег.№ ********
и лекотоварен автомобил с рег.№ ********, кражбата следва да се
квалифицира като такава по чл.195, ал.1,
т.4, предложение първо от НК, тъй като е извършена чрез използване на
моторно превозно средство.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимите са извършили деянието посредством газова
горелка за рязане на метали, кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ от НК, тъй като е извършена чрез използване на техническо средство.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимите И.А.И., Й.И.Д., А.И.Д. и М.Т.С. се извършили
деянието съвместно - след предварителна уговорка по между си, действали са в
изпълнение на общия си умисъл и всеки от тях е съзнавал участието на другия,
кражбата следва да се квалифицира и като такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като е извършена от повече от две лица,
сговорили се предварително и същата не представлява маловажен случай.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните
действия на подсъдимите И.А.И., Й.И.Д., А.И.Д. и М.Т.С., се налага извода, че
от субективна страна, престъплението е извършено всеки от тях - виновно, при
форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждли са общественоопасните му последици и са искали и пряко са целяли тяхното настъпване.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с
двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
По отношение на подсъдимия И.А.И.:
Съгласно първия принцип, в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4,
предложение първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1 НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа
обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.И., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, от което може да бъде
направен извода, че деянието му има инцидентен и случаен характер, направените
пълни и искрени самопризнания, критичното отношение към извършеното, тежкото му
материално положение и невисоката стойност на отнетото имущество. Отегчаващи
вината обстоятелства – осъществен е повече от един квалифициращ признак на
деянието по чл.195 НК.
При определяне на наказанието, съдът не
констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното, от типичната за този вид престъпления.
Преценявайки всичко това, настоящият съдебен състав
счете, че следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – ориентирано към минимума предвиден за престъплението. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година. Съдът, на основание чл.66, ал.1 НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Така индивидуализираното по вид и размер на
подсъдимия И.И., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на
подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по
отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото -
чл. 36, ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимия Й.И.Д.:
Съгласно първия принцип, в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4,
предложение първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1 НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа
обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Й.Д., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – признанието на вината, критичното отношение към
извършеното, тежкото му материално положение и невисоката стойност на отнетото
имущество. Отегчаващи вината обстоятелства – предходните му осъждания, факта,
че е осъществен е повече от един квалифициращ признак на деянието по чл.195 НК.
При определяне на наказанието, съдът не
констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното, от типичната за този вид престъпления.
Преценявайки всичко това, настоящият съдебен състав
счете, че следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – ориентирано към минимума предвиден за престъплението. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година.
Предвид предходните осъждания на подс.Й.Д.
и търпените от него наказания, не са налице предпоставките за приложението на
чл.66, ал.1 от НК и наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно ефективно,
при „строг” първоначален режим на изтърпяване в затворническо заведение от
„закрит” тип.
Така индивидуализираното по вид и размер на
подсъдимия Й.Д., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на
подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по
отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото -
чл. 36, ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимия А.И.Д.:
Съгласно първия принцип, в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4,
предложение първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1 НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа
обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия А.Д., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, от което може да бъде
направен извода, че деянието му има инцидентен и случаен характер, направените
пълни и искрени самопризнания, критичното отношение към извършеното, тежкото му
материално положение и невисоката стойност на отнетото имущество. Отегчаващи
вината обстоятелства – осъществен е повече от един квалифициращ признак на
деянието по чл.195 НК.
При определяне на наказанието, съдът не
констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното, от типичната за този вид престъпления.
Преценявайки всичко това, настоящият съдебен състав
счете, че следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – ориентирано към минимума предвиден за престъплението. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година. Съдът, на основание чл.66, ал.1 НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия А.Д., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл. 36, ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимия М.Т.С.:
Съгласно първия принцип, в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4,
предложение първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1 НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа
обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия М.И., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, от което може да бъде
направен извода, че деянието му има инцидентен и случаен характер, направените
пълни и искрени самопризнания, критичното отношение към извършеното, тежкото му
материално положение и невисоката стойност на отнетото имущество. Отегчаващи
вината обстоятелства – осъществен е повече от един квалифициращ признак на
деянието по чл.195 НК.
При определяне на наказанието, съдът не
констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното, от типичната за този вид престъпления.
Преценявайки всичко това, настоящият съдебен състав
счете, че следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – ориентирано към минимума предвиден престъплението. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година. Съдът, на основание чл.66, ал.1 НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия М.С., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл. 36, ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО и
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимите И.А.И., Й.И.Д., А.И.Д. и М.Т.С.
за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3
от НПК разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на всеки от тях
– по 7,50 лева – за изготвяне на фотоалбум, които следва да бъдат заплатени от
тях по сметка на ОД на МВР – С.З. и в тежест на всеки от тях – по 10 лева възнаграждение на веещо лице по
сметка на РС – Г..
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на всеки
от подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Х.А. /