Р
Е Ш Е
Н И Е
№
309 26.01.2024
г. град Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІIІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 704 по описа
за 2023 г., за да се произнесеq съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от „ГЕО ПОД“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. Христо Ботев“ №108, ет. 3,ап. 3 против Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-1228-000881/09.10.2023 г. на
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, с която
на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
дванадесет месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
заповедта поради постановяването й при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят твърди, че процесният автомобил бел единственото ППС,
чрез което фирмата извършвала дейности, за да може да функционира. Чрез
отнемането на регистрационните табели търговецът бил лишен от възможността да
работи. Твърди, че срокът на ПАМ от 12 месеца е неразумен и противоречи на
принципа на съзразмерност по чл. 6,ал.2 от АПК . Направено е искане за отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът
- Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора, редовно
призован, не се явява, но в представеното писмено становище чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед № 23-1228-000881/09.10.2023г., издадена от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, на основание чл.171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП на жалбоподателя „ГЕО ПОД“ ЕООД е приложена ПАМ –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от дванадесет месеца. Като отнети
документи е посочено СРМПС № ********* и 2 бр. рег. Табели № СТ3293РМ. От фактическа страна приложената
принудителна административна мярка се основава на съставен АУАН № GA1062741 от 09.10.2023г. и е обоснована с
това, че на 09.10.2023г. в 22:00часа в гр.Стара Загора по бул. Руски“ до
кръстовището с ул. „ Генерал Гурко „ Лек автомобил „ ***“ с рег.№ ***РМ, собственост на „ ГЕО ПОД“ ЕООД
се управлява от лицето В.Г.К., което управлява МПС без СУМПС - отнето по
административен ред със ЗППАМ № 23-1228-000758/26.08.2023 г. по чл. 171,т.1,б.“
Б4 от ЗДвП .
Заповедта е издадена въз основа на съставен
на В.Г.К. в Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № GA1062741 от 09.10.2023 г. за това, че в гр.Стара Загора на 09.10.2023 г.,
около 22.00 ч., по бул. Руски“ до кръстовището с ул. „Генерал Гурко“, в посока
север, управлява лек автомобил „ ***
Партнер“ с рег.№ СТ3293РМ, собственост
на „ГЕО ПОД“ ЕООД, като водачът е лишен от правото да управлява МПС по
административен ред.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 319з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4от ЗМВР във
връзка с чл165 и чл.172,ал.1 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са
оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по
чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектори „Пътна полиция“ към ОД на МВР. Следователно обжалваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 23-1228-000881/ 09.10.2023 г. е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е
с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а, б.”а” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт за прилагане на ПАМ.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед № 23-1228-000881/ 09.10.2023г.,
издадена от Началник група в сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара
Загора, е посочена разпоредбата на чл.
171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В
конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на
заповедта, основанието за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС,
собственост на „ГЕО ПОД“ ЕООД, е фактът, че автомобилът се управлява от лице, на което СУМПС е отнето
по административен ред.
Наличието на възприетото от административния
орган фактическо основание се доказва от приложения към административната
преписка АУАН серия GA № 1062761/09 10.2023 г. за извършено нарушение на чл.150а,ал.1
от ЗДвП и заповед за прилагане на ПАМ
№23-1228-000-768 от 26.08.2023 година, издадена от младши контрольор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове за установяване на административни нарушения по този закон
се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален
свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства.
Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, които
да опровергават констатациите на административния орган и описаната в
обстоятелствената част на обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа
обстановка, поради което съдът приема, че тя съответства на действителната
такава.
Предвид доказаното
съществуване на посочения в заповедта юридически факт – МПС, собственост на „ГЕО
ПОД“ ЕООД, се управлява от лице с отнето СУМПС по административен ред,
представляващ материалноправната предпоставка, с която разпоредбата на чл. 171,
т.2а, б. ”а” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка,
административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е
приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на
ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Нормата на чл.
171, ал. 2а, б. "а" от ЗДвП е императивна, като не предоставя на
компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията
на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата,
представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да
издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се
определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на
предвидените граници от шест месеца до една година. В заповедта за прилагане на
ПАМ липсват мотиви защо ПАМ е наложена за предвидения в закона максимален срок
от една година. В конкретния случай срокът е в определени от закона граници и е
необходимо да се изложат конкретни съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на
мярката. В случая такива липсват. Липсата на мотиви относно срока на наложената
ПАМ препятства съдът да извърши проверка относно законосъобразността на акта.
Съдът може само да предполага какво е фактическото основание за определяне на
максималния срок на ПАМ. Това основание не може да бъде въведено от
административния орган в хода на съдебното оспорване на акта, а следва да се
съдържа в него. Като не е изложил конкретни мотиви за максималната продължителност на срока на наложената
ПАМ, в случая административният орган е допуснал съществено нарушение на
администртивнопроизводствените правила и не е спазил в цялост изискването за
форма по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвидено и в чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. Поради тази причина оспореният административен акт
следва да бъде отменен. Липсата на мотиви в тази насока препятства възможността
съдът да извърши адекватна преценка относно законосъобразността на акта в тази
му част. Следва да се има предвид, че доколкото определянето на срока е от
компетентността на административния орган, съдът не може да намали предвидения
в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, и
проверява законосъобразно ли е определен срокът за прилагане на принудителната
административна мярка с оглед изложените мотиви в акта.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена, а жалбата се явява основателна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на „ГЕО ПОД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. Христо Ботев“ №108, ет. 3, ап. 3, Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1228-000881/09.10.2023
г. ,издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара
Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е приложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от дванадесет месеца, като незаконосъобразна
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.