№ 274
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601100 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 83/15.04.2022 г., постановена по НОХД № 4113/2021 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, Съдът е признал подс. М. Х. Т. за виновен
в това, че в периода от месец септември 2019 г. до месец юни 2020 г.
включително, в с.С., обл.П., след като е бил осъден с решение №
2728/10.07.2018 г. по гр.дело № 18731/2017 г. на Районен съд-Пловдив, IV
брачен състав, влязло в законна сила на 18.09.2018 г., да издържа свои
низходящи - детето си К. М. Т. с ЕГН ********** и детето си Д. М. Т. с ЕГН
**********, със заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв. за К. Т. и
в размер на 160 лв. за Д. Т., чрез тяхната майка и законен представител К.К.П.
с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски в размер
на 150 /сто и петдесет/ лв. всяка или общо 1500 /хиляда и петстотин /лв. за
детето си К. М. Т. и 10 /десет/ месечни вноски в размер на 160 /сто и
шестдесет/ лв. всяка или общо 1600 /хиляда и шестстотин/лв. за детето си Д.
1
М. Т., или общо за двамата свои низходящи 3100 /три хиляди и сто/лв.,
поради което и на основание чл.183, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „Б” вр. чл.42а,
ал.4 вр. ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.42б, ал.1 от НК го е осъдил
на наказание в размер на шест месеца пробация, изразяваща се в
пробационните мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес: с.М.,
обл.П., с периодичност на явяването на подписване при пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител”.
Със същата присъдата, подс. М. Х. Т. е осъден на основание чл.189,
ал.3 НПК да заплати направените по делото разноски в размер на180 лв. по
сметка на Районен съд - Пловдив, в полза на бюджета на Държавата.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнителна
такава от адв. С. П., защитник на подсъдимия М. Т.. В жалбите се твърди, че
постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна и постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до
опорочаване на постановения съдебен акт. На първо място се сочи на липса на
мотиви, поради неспазване на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК,
изразяващо се в противоречия, които не позволяват да се проследи волята на
съда. Твърди се, че подсъдимият Т. /фамилията Т. е използвана на много
места в жалбата, както за подсъдим, така и за свидетел, но съдът приема, че се
касае за допусната техническа грешка и се има предвид подсъдимия Т.,
съответно свидетеля Т./ не е плащал издръжка поради незнание, че е осъден.
Не е знаел номер и датата на решението, по кое дело и на кой съд, влязло ли е
в сила и какъв е конкретния размерна издръжка за всяко едно дете. Излагат се
съображения, че Районният съд е оценявал избирателно и лаконично
доказателствата, като не са преодолени противоречията в свидетелските
показания. Не са изложени аргументи защо са кредитирани едни
доказателства, а на други не се дава вяра. Твърди се, че първостепенният съд
не е обсъдил обясненията на подсъдимия, като не са събрани доказателства за
виновното му съзнателно неизпълнение на парично задължение. На мнение е,
че Районният съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК,
при наличието на обективни предпоставки за това, тъй като от деянието не са
настъпили никакви вредни последици.
Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло така
2
постановената присъда с която подс. М. Х. Т. е признат за виновен и да
постанови нова такава с която да го признае за невинен повдигнатото му
обвинение.
Алтернативно се прави искане, въззивният съд да отмени присъдата
и да върне делото за ново разглеждане на Районен съд - Пловдив от друг
състав, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция,
представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за
неоснователна и моли присъдата на Районния съд, като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена.
Адв. П. поддържа жалбата и допълнителната такава с аргументите
изложени в тях, като отново сочи и неяснотата относно това каква сума в
действителност дължи подсъдимия.
Подсъдимият Т. е съгласен с казаното от защитника му и моли съда
за справедливост.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата и
допълнителната такава оплаквания, становищата на страните заявени пред
настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия М. Х. Т. за това, че в периода от месец септември 2019 г. до
месец юни 2020 г. включително, в с. С., обл. П., след като е бил осъден с
решение № 2728/10.07.2018 г. по гр.дело № 18731/2017 г. на Районен съд-
Пловдив, IV брачен състав, влязло в законна сила на 18.09.2018 г., да издържа
свои низходящи - детето си К. М. Т. с ЕГН ********** и детето си Д. М. Т. с
ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за К. Т.
и в размер на 160 лв. за Д. Т., чрез тяхната майка и законен представител
К.К.П., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски в размер на 150 /сто
3
и петдесет/ лв. всяка или общо 1500 /хиляда и петстотин /лв. за детето си К.
М. Т. и 10 /десет/ месечни вноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лв. всяка
или общо 1600 /хиляда и шестстотин/лв. за детето си Д. М. Т., или общо за
двамата свои низходящи 3100 /три хиляди и сто/лв. – с което е осъществил
състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият М. Х. Т. е роден на 02.06.1977 г. в гр. П., ***, ***
разведен, неосъждан, не работещ, с основно образование, живущ в село М.,
обл.П., ЕГН **********.
М. Х. Т. имал граждански брак със свидетелката К.К.П., като от
брака си имат три деца. Двете им деца К. Т. и Д. Т. са непълнолетни, а дъщеря
иМ.аля Т.а е пълнолетна.
С решение № 2728/10.07.2018 г. на Районен съд-Пловдив, IV брачен
състав, по гр.дело №18731/2017 г., влязло в законна сила на 18.09.2018 г.
бракът между подсъдимия Т. и К.К.П. е прекратен.
Упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака им две деца било предоставено на майката К.П., която живеела в с.С.,
обл.П. заедно с двете си деца - К. Т. и Д. Т.. С посоченото решение подс. Т.
бил осъден да заплаща на децата си - К. М. Т. с и Д. М. Т., чрез тяхната майка
и законна представителка К.К.П., месечна издръжка в размер на 150 лв. за
детето си К. Т. и месечна издръжка в размер на 160 лв. за детето си Д. Т., или
общо 310 лв. месечна издръжка за двете си деца.
След влизането в сила на решението на съда подс. Т. не е заплащал
месечната издръжка за децата си Д. и К., поради което и било образувано
изпълнително дело №20198280400092 по описа на ЧСИ Д.М.. От писмо на
ЧСИ М. се установява, че на Т. са били удържани суми по изп. дело
№20198280400092, вследствие на наложен запор върху трудовото му
възнаграждение като служител в „***” ЕООД-гр. С., за периода 15.05.2019 г.
до 14.08.2019 г., с които суми са заплатени 5 месечни вноски по дължимата от
Т. издръжка за двете му деца до м. август 2019 г. включително, когато е
последната платена издръжка. След м. август 2019 г. подсъдимият спрял да
плаща дължимата издръжка на двете си непълнолетни деца, тъй като
напуснал работа. С покана на ЧСИ Д.М. до подс. Т., връчена му лично на
09.04.2019 г. изрично е посочено, че изп. лист по изп. дело №20198280400092
е издаден по гр.дело № 18731/17 г. на РС Пловдив, 4-ти състав, по което Т. е
4
осъден да заплаща издръжка на децата си -Д. Т. месечна издръжка в размер на
160 лв. и на К. Т. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 24.11.2016
г. до настъпване на законоустановена причина за нейното прекратяване или
изменение. От писмото на Дирекция „Бюро по труда” - гр.П. се установява, че
М. Х. Т. не е бил и не е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по
труда” гр. П. до момента. От писмото на ТД на НАП-Пловдив се установява,
че Т. няма регистрирани трудови договори след м. август 2019 г. и не е
подавал ГДД /годишна данъчна декларация/ по чл.50 от ЗДДФЛ. От писмото
на Агенция по вписванията в гр.Пловдив се установява, че на лицето М. Х. Т.
няма регистрирани актове за периода 1991 г.-15.04.2020 г. Въпреки това
подсъдимият не изплатил нито една месечна вноска за издръжка на децата си
след м. август 2019 г.
От показанията на свид.Т.Н. се установява, че М. Т. живеел в с. С.,
но не работи. Свид. Н. сочи, че Т. е споделял с него обстоятелството, че е
осъден да заплаща издръжка на двете си деца.
В хода на съдебното производство е назначена, не оспорена от
страните и приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се
установява, че за периода месец септември 2019 г. - месец юни 2020 г.
включително дължимите от подсъдимия месечни издръжки за двете му деца
възлизат на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. - за детето К. Т. и съответно 1600
/хиляда и шестстотин/ лв. за детето Д. Т. или общо дължимата сума е в размер
на 3100 /три хиляди и сто/ лева.
Гореописаната фактическа обстановка, Районният съд е намерил за
безспорно установява от събраните по делото доказателства - отчасти от
обясненията на подсъдимия Т., от показанията на свидетелите К.К.П., Т.Н. Н.,
И. Т. Б., депозирани пред съда, както и тези в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствата по делото на основание
чл.281 ал.1 от НПК, а също така и от писмените доказателства по делото -
Решение на Районен съд - Пловдив, справка от ДСИ, справка от ТД на НАП -
Пловдив и от Агенция по заетостта, справки от Служба по вписванията и от
КАТ, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, справка съдимост,
характеристична справка.
При така приетата фактическа обстановка, първостепенният съд е
намерил за установено, че подсъдимият М. Х. Т. е осъществил от обективна и
5
субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в
периода от месец септември 2019 г. до месец юни 2020 г. включително, в с.
С., обл. П., след като е бил осъден с решение № 2728/10.07.2018 г. по гр.дело
№ 18731/17 г. на Районен съд Пловдив, IV брачен състав, влязло в законна
сила на 18.09.2018 г., да издържа свои низходящи - детето си К. М. Т. и детето
си Д. М. Т., със заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв. за К. Т. и
в размер на 160 лв. за Д. Т., чрез тяхната майка и законен представител
К.К.П., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски в размер на 150 /сто и
петдесет/ лв. всяка или общо 1500 /хиляда и петстотин /лв. за детето си К. М.
Т. и 10 /десет/ месечни вноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лв. всяка или
общо 1600 /хиляда и шестстотин/лв. за детето си Д. М. Т., или общо за
двамата свои низходящи 3100 /три хиляди и сто/лв.
Настоящия въззивен състав напълно споделя становището на
Районния съд, като намира изводите му за правилни, законосъобразни и
съответстващи на доказателствата по делото.
За да е осъществен от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, следва да е установено, че има влязло в
сила осъдително съдебно решение, с което подсъдимият е осъден да заплаща
дължима издръжка /с определен размер и установен падеж на вноските/,
обективна възможност на осъдения да заплаща присъденото задължение и
съзнателното му неизпълнение в размер на две или повече месечни вноски.
Наличието на материални затруднения, временни или дългосрочни, не
изключва наказателната отговорност за посоченото престъпление.
В разглеждания случай е безспорно установено, че подсъдимият Т. е
осъден с влязло в сила съдебно решение да плаща месечна издръжка на свои
низходящи – децата му, чрез тяхната майка К. Т.а, в размер на 160 лева за Д.
М. Т. и 150 лева за К. М. Т.. Установено е също така, че за периода от месец
септември 2019 г. до месец юни 2020 г. включително, подсъдимият не е
изпълнил това си задължение. По делото няма данни за М. Т. да съществува
обективна невъзможност да изпълнява задължението си да плаща издръжка.
Същият е в работоспособна възраст, няма данни за заболявания или други
обстоятелства, които да му пречат да полага труд и да реализира доходи. И не
на последно място, общият размер на присъдената издръжка за двете деца от
6
310 лева на месец не е прекомерен, дори с оглед минималната работна заплата
за страната – 560 лв. за 2019 г. и 610 лв. за 2020 г.
Основното възражение на защитата е, че подсъдимият не е знаел, че
е осъден да плаща издръжка. Това възражение не може да бъде възприето, тъй
като не се подкрепя от доказателствата по делото. От обясненията на
подсъдимия дадени пред Районния съд е видно, че докато е работил като
охранител през 2018 г., от работната му заплата са правени удръжки от по 300
– 400 лева, но той не разбрал защо. Това твърдение е не само нелогично и
неправдоподобно, но и се опровергава от останалите гласни и писмени
доказателства. Подсъдимият заявява, че през 2019 г. е разговарял с
полицейския служител св. Б., но последният не му е показвал никакво
решение, нито му бил обяснил нещо. Тези твърдения в противоречие със
заявеното от св. Б., който твърди, че е информирал подсъдимия за жалбата на
бившата му съпруга, както и че бракът на Т. е прекратен и дължи издръжка.
Разговорът между св. Б. и подсъдимия Т., по думите на последния се е провел
в имота на св. Н.. От своя страна св. Н. заявява, че подсъдимият му е помагал
със селскостопанската работа лятото-есента на 2019 г. От прочетените и
приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр с ал.1 от НПК показания на св. Н.
е видно, че подсъдимият му е споменавал, че трябва да плаща издръжка за
децата си. В приложеното копие от Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
Д.М., която подсъдимият е получил лично на 09.04.2019 г., подробно е
описано към кого е задължението, към кого следва да се изпълни,
основанието за възникване, размера и периода на задължението, включително
номера на делото и съда, както и последиците при неизпълнение. От всичко
изложено до тук е видно, че поне от 04.09.2019 г. насетне, подсъдимият М. Т.
е знаел, че е осъден да заплаща издръжка, не е бил обективно възпрепятстван
да го направи и съзнателно не е изпълнил това си задължение.
Неоснователно е и възражението, че Районният съд не е обсъдили и
не е взел предвид обясненията на подсъдимия. В мотивите на
първостепенният съд са обсъдени и съпоставени всички доказателства по
делото с обясненията на подсъдимия, като е даден аргументиран отговор
защо заявеното от последния не се възприема с доверие. Напълно ирелевантно
е твърдението на подс. Т., че полицейските инспектори не са го уведомявали
за никакво решение. В случая полицейските органи не са имали задължение
да осведомяват подсъдимия за развоя и последиците от бракоразводното му
7
дело. Наред с това, предпоставка за влизането в сила на съдебно решение е и
изпълнението на посочените в закона процесуални изисквания за
уведомяване на страните. В тази връзка нежеланието или отказа на страна да
се запознае със съдебно решение, което пряко я касае, не може да обоснове
отпадане на наказателната отговорност поради незнание, или както твърди
защитата, липса на субективния елемент на деянието, още повече, както бе
посочено по-горе в приложеното копие от Покана за доброволно изпълнение
от ЧСИ Д.М. получена лично от подсъдимия на 09.04.2019 г., подробно е
описано съдържанието на въпросното решение.
Твърдяното от подсъдимия, че при срещите със синовете му им
давал пари - по 50 или 100 лева, когато колкото имал, както и че им купувал
разни неща, също не е оневиняващо обстоятелство. Издръжка се присъжда за
да се осигури своевременно и регулярно покриване на нуждите на
издържания, в случая непълнолетните деца на подсъдимия. Спорадично
предоставяне на средства не може да замести или компенсира ежедневните
нуждата от храна, подслон и всичко необходимо за нормалното отглеждането
на дете, включително ако се касае за изплащане на дължимите суми накуп, но
с голямо закъснение. Затова и законодателят е предвидил, че неплащането на
две или повече месечни вноски е достатъчно общественоопасно поведение за
да е престъпление.
Не се установява и твърдяното от защитата противоречие в
свидетелските показания. Както бе изложено по-горе, показанията на
свидетелите Н. и Б. дадени в хода на досъдебното производство са прочетени
в съдебно заседание по ред на чл.281, ал.4 във вр с ал.1 от НПК, като и
двамата свидетели заявяват, че поддържат заявеното пред разследващия
орган. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви относно това, че
подсъдимият Т. е знаел за задължението си да плаща издръжка.
Твърдяната от защитата неяснота в мотивите относно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, също не е налице. В действителност на
стр. 2 от мотивите на съда е записано: “…месечната издръжка за двете му
деца възлиза на 100 лв. за детето К. Т. и съответно 1600 лв. за детето Д.
или общо дължимата сума е в размер на 3 100 лева.“ Както в диспозитива на
присъдата, така и в два отделни пасажа от мотивите са посочени неплатените
от подсъдимия месечни издръжки за всяко едно от децата, като брой месеци и
8
обща сума, така както са установени от ССЕ. За настоящият въззивен състав
няма съмнение, че в посочения на стр. 2 абзац от мотивите е допусната
техническа грешка и не може да се говори за неяснота или противоречие в
мотивите.
Не може да бъде уважено и възражението за неприлагане от страна
на Районния съд на чл.9, ал.2 от НК. В чл.3 на чл.183 от НК е предвидена
възможност за освобождаване на дееца от наказание, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Подсъдимият Т. не
се възползвал от тази привилегия, като по делото няма данни да е платено,
макар и част от задължението. Наред с това, неизпълнението на задължението
да плаща издръжка е за период от десет месеца, с което е поставил в опасност
нормалното отглеждане и развитие на две непълнолетни лица. Това
поведение не може да бъде определено като непрестъпно поради
малозначителност, поради което правилно Районният съд е преценил, че в
случая разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е неприложима.
Присъдата е правилна и законосъобразна и по отношение на
наложеното на подс. Т. по вид и размер наказание, което Районният съд е
определил при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
такива са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, дадените от
същия обяснения, затрудненото му материално и социално положение. Като
отегчаващо отговорността обстоятелства съдът е приел незаинтересоваността
на подсъдимия Т. към житейските проблеми на децата му, както и
значителния размер на неизплатеното задължение към тях. Предвид това,
според настоящата въззивна инстанция, наложеното на подсъдимия М. Х. Т.
на основание чл.183, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „Б” вр. чл.42а, ал.4 вр. ал.3,
т.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.42б, ал.1 от НК наказание в размер на шест
месеца пробация, изразяваща се в пробационните мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес: с.М., обл.П., с периодичност на явяването на
подписване при пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” е законосъобразно и справедливо.
Присъдата е правилна и по отношение на възложените в тежест на
подсъдимия разноските по делото на основание чл.189, ал.3 от НПК.
9
Настоящата въззивна инстанция възприема напълно доводите на
Районния съд и се солидаризира с решението му, като не намира основани да
изменя така постановената присъда.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира
да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна,
поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83/15.04.2022 г., постановена по
НОХД № 4113/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив - XXIII н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10