Решение по НАХД №1974/2020 на Районен съд - Варна

 

 

 

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……                           Година  2020                         Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На двадесет и четвърти юни               Година  две хиляди и двадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

СЕКРЕТАР: В. БАТЕШКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АНД                         № 1974                           по описа за 2020 г.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

        Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Т.Б."ЕАД,  против Наказателно постановление № В-0047591 от 30.03.20г. на  Директора на Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на „Т.Б. "ЕАД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.     

 

               Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Не било посочено мястото на извършване на нарушението. Нарушението не било описано от фактическа страна, като не било посочено за коя точно рекламация е наложено наказанието. Нарушение не било извършено. Не бил сключен договор за продажба, а договор за лизинг. Не бил осъществен елемент от състава на нарушението, тъй като не се установило несъответствие на стоката с договора за продажба.  Наличието на несъответствие следвало да бъде установено от сервизните специалисти. Наказанието било несъразмерно тежко на извършеното.

 

                В съдебно заседание  въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител.

        Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител.

 

         В хода на съдебното следствие съдът установи следното:

        В КЗП РД- Варна постъпила потребителска жалба вх. №В-03-2070/31.10.2019г., подадена от Н.Я.М.за рекламация на мобилен телефон Samsung Galaxy А40 с IMEI 357870100887335. Телефонът бил предмет на договор за лизинг от 11.06.2019г. Потребителят е предявил 4 бр. рекламации: На 21.06.2019г. с „проблем с връзката", върнат на 27.06.2019г. със становище на оторизиран сервиз, че след функционален тест, апаратът няма отклонения от параметрите; На 13.08.2019г. с „проблем с връзката", върнат е на 21.08.2019г. със становище, че при функционален тест не е открит дефект; На 26.08.19г. с „проблем с връзката" и е върнат на 02.09.2019г. със становище, че при функционален тест не са открити дефекти Посоченият от клиента проблем се дължал на инсталиране на допълнително приложение; На 31.10.2019г. с „проблем с връзката" и е върнат на 11.11.2019г. със становище, че при функционален тест не са открити дефекти.

            АНО преценил,  че „Т.Б." ЕАД е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, задължително да я приведе в съответствие с договора за продажба и съставил срещу дружеството АУАН за нарушение, извършено на 03.12.2019г., в гр. Варна. АУАН бил предявен и връчен на нарушителя и въз основа на  него било издадено обжалваното НП.

           

            Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства. Като конкретни, подробни, логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви, съдът кредитира показанията на св.С.. Като събрани по съответния процесуален ред, съдът цени като достоверни и писмените доказателства поделото – приложените към АНП констативен протокол К- 2664194/06.11.2019г.; ППД 2019 К- 0120654/26.11.2019г.; АУАН 2019 №К- 0047591/03.12.2019г.; Пълномощни и други, включително  приобщените в съдебно заседание.

 

        Съдът, предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

        Търговецът е длъжен да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Отказът стоката да бъде приведена в съответствие с договора за продажба осъществява състава на нарушение по чл.113 ал.1 от ЗЗП.  Според чл. 106 ал.1 т.1 от ЗЗП за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да притежава характеристиките, определени от страните по договора и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид. Поради това невъзможността телефонът да се използва по предназначение  безспорно следва да се приеме като несъответствие с договора за продажба. Според чл.108 от ЗЗП всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й. В тежест на продавача е да докаже обратното. В този конкретен случай, обаче, съдът намира, че не се установява несъответствие на стоката с договора за продажба. Видно от четирите сервизни протокола, не се установило отклонение от нормалните параметри на работа.  В протокол от 02.09.2019 г.  е посочено, че „ посоченият от клиента проблем се дължи на допълнително инсталирано приложение, което нарушава нормалната работа на апарата“. Не се сочи какво е това приложение, за да се прецени дали е сред обичайните приложения, за които се предполага, че трябва да са съвместими с обичайната употреба  на телефона. Предвид презумпцията за невиновност, АНО следва да докаже осъществяването на всички признаци от състава на нарушението, съответно – осъществяването на всички, относими към тях факти.  Не са ангажирани убедителни доказателства за това, че телефонът не е бил годен за обичайна употреба и че не е притежавал характеристиките, определени от страните по договора за лизинг.  Напротив, сервизните протоколи сочат на обратното и тези доказателства не са оборени от въззиваемата страна. При положение, че становището на търговеца е обосновано, мотивирано и подкрепено и със сервизни протоколи снимков материал от независим сервиз, АНО е бил длъжен да изложи мотиви и да ангажира доказателства за обратното.По тези причини съдът намира, че не е безспорно доказано осъществяването на нарушението, за което е наказано дружеството.

     Съдът не споделя становището на въззивната страна, че не били посочени дата и място на нарушението, като обратното е видно от НП. Става ясно от фактите, че дружеството е наказано за последния отказ да се приведе стоката в съответствие. Правилно е посоена датата на нарушението,тъй като едномесечният срок изтимча в неприсъствен ден и на 02.12.19 г. – в първия присъствен ден, за търговеца все още е съществувала възможност да изпълни задължението си. Нарушението е описано от правна страна, като са посочени всичките му съставомерни признаци. Съдът, обаче намира, че нарушението не е описано пълно от фактическа страна, той като  не са посочени фактите, от  които АНО е направил извод, че стоката не съответства на договора за лизинг. Такива обстоятелства не са описани нито в АУАН, нито в НП. Доказателствата за тях, също не са описани, а и не са ангажирани до края на въззивното  производство.

     Неописването на всички, правно значими факти е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

     Налагането на наказание, за нарушение, чието осъществяване не е безспорно и категорично доказано, е неправилно приложение на материалния закон и също е самостоятелно основание за отмяна на НП.

 

     За пълнота следва да се посочи, че лизингополучателят  има същите права на потребител, каквито има и купувача и в тази насока, независимо от цитираните от въззивната страна изолирани решения, има обилна съдебна практика.

 

                Въззивната страна е направила искане за присъждане на разноски. Тъй като същата не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, следва да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

              

                Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № В-0047591 от 30.03.20г. на  Директора на Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на „Т.Б. "ЕАД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.

 

        ОСЪЖДА Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП да заплати на „Т.Б. "ЕАД разноските по делото в размер на 80 лв. за юриконсултско възнаграждение.

 

               Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                       СЪДИЯ: