РЕШЕНИЕ
№ 1363
гр.
Пловдив, 12.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2309 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.Х.С., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, чрез адв.Н., против Заповед № РДЦ-22-453 от 16.08.2022 г. на
кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е забранено ползването на строеж: „Бижутерски магазин, разположен
на приземното ниво по северната имотна граница на ПИ с идентификатор 56784.519.722
и с административен адрес, ул. „****“, гр.Пловдив, който не се ползва по
предназначението, съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане
в експлоатация. Определен е 30 дн. срок за доброволно изпълнение на заповедта,
вкл. във вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ е посочено, след изтичане на срока за
доброволно изпълнение, Електроразпределение Юг ЕАД да прекъсне
електрозахранването на строежа, а ВиК ЕООД Пловдив да прекъсне водоснабдяването
на строежа.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че видно
от издадените строителни книжа, извършено е преустройство именно на търговски
обект, като с това преустройство не е променен вида и характера на обекта.
Според жалбоподателя административния орган не е съобразил, че не е променяно
предназначението на новообразувания обект, тъй като същият първоначално е
съществувал именно като търговски обект. Твърди се още, че термина „пасаж“ в
архитектурата се влага смисъл на постройка за търговия на дребно и вероятно
авторът на проекта е вложил именно този смисъл. Сочи се и допусната съществена
непълнота относно преценката на обекта и ситуирането му в сградата, като при
огледа е следвало да бъде отчетено, че в случая не съществуват две допрени една
до друга сгради, а сградата попадаща в два съседни ПИ е една, където е бил и
някогашния търговски обект, чието отделяне и възстановяване на съществуващата
стена е било предмет и на строителството. Иска се отмяна на заповедта.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя, поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски. Подробни съображения по същество излага в представена по делото
писмена защита.
Ответникът - кмет на район „Централен“ при община
Пловдив, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни – Х.М.С. и Л.С.Д. (конституирани
с протоколно определение от 22.11.2022г.) с писмени молби по делото, заявяват че са
запознати с жалбата.
За
допустимостта:
Оспорената
заповед е съобщена на М.Х.С. на 22.08.2022г.,
за което на лист 85 по делото е приложено известие за доставяне. Жалбата
е подадена директно в административен съд Пловдив на 02.09.2022г., т.е. в предвидения за това процесуален срок от
надлежна страна, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
По
отношение на конституирането на заинтересованите по делото страни, съдът намира
за необходимо да отбележи, че освен жалбоподателя М.Х.С., адресати на оспорената заповед са и
Х.М.С., М.М.Д. (починала на 30.08.2022г.) и Л.С.Д., посочени като
собственици и възложители на строежа, за които с
разпоредителната част на административния акт се създават задължения. И
четирите лица са посочени в диспозитивната част на заповедта за доброволно
изпълнение. Административният акт е обжалван само от М.Х.С., като останалите
адресати са разполагали със самостоятелно право на жалба,
но доколкото и те са адресати на оспорената заповед и именно в тяхната правна сфера рефлектират негативните последици от
забраната, те са пряко и непосредствено засегнати и това е основание за
конституирането им като заинтересовани страни по смисъла на чл. 153, ал.
1 във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК. Според Решение №
5274 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2016 г., II о. и Решение № 9774
от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2019 г., II о., в производството по оспорване на заповед за забрана
ползването на строеж, страни са компетентният административен орган и
адресатите на административния акт - възложители по ал. 1, чл. 177 ЗУТ, а според Решение № 9816 от 3.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3306/2022 г., II о., страни в административното
и съдебното производство са административният орган и адресатът на заповедта
по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. При конституирането на заинтересованите страни
съдът съобрази и Решение № 4937 от 15.04.2010г. на ВАС по адм. д. №
14946/2009г., според което в административното производство по забрана
ползването на невъведен по законоустановения ред строеж участници са само
административният орган и лицето, адресат на акта, и никакви други лица не са
засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат
заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство.
Във
връзка със собствеността на строежа разположен в приземното ниво по северната
имотна граница на ПИ с идентификатор 56784.519.722 по делото са представени: НА
за дарение на недвижим имот № 163, том.45, дело № 11492/1997г. на ПРС; НА за
дарение на недвижим имот № 164, том.45, дело № 11493/1997г. на ПРС; Решение №
135 от 19.12.1994г. на ПРС по гр.дело № 1521/1993г.; Протокол от 16.09.1946г.
по ч.гр.д. № 801 от 1946г. на Софийски зам.околийски съдия; два броя
Удостоверение за наследници на М.Х. С.; Удостоверение за наследници на М.М.Д.
(лист 114), видно от което същата е починала на 30.08.2022г. след като й е
връчена процесната заповед (известие за доставяне на лист 84 по делото), като
единствената нейна наследница е конституираната като заинтересована по делото
страна Л.С.Д..
От фактическа
страна е установено, следното:
В
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив е постъпила
жалба вх. № Ц-3534-00-156 от 13.01.2022 г. от М.С. – управител на „Миротрейд“
ЕООД относно извършено незаконно завземане на общи части от дворно място в
северната част на ПИ 56784.519.722. Жалбата е изпратена по компетентност на
Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, като на 07.03.2022г. служители
на район „Централен“ са извършили проверка на бижутерски магазин „Сребърна
магия“ с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Александър I” № 5 приземен етаж,
относно изграден незаконен магазин в двор, за което е съставен протокол. По
време на проверката са представени строителни книжа, извършени са измервания с
ролетка и фотографско заснемане.
На 01.06.2022 г.
работна група от длъжностни лица при район „Централен“ община Пловдив е
извършила проверка на строеж: „Бижутерски магазин, разположен на приземното
ниво по северната имотна граница на ПИ с идентификатор 56784.519.722 и с
административен адрес, ул. „****“. За резултатите от проверката е съставен
Констативен акт № 11 от 01.06.2022 г., в който е отразено, че имотът с
идентификатор 56784.519.722 е частна собственост в режим на съсобственост на
осем физически и едно юридическо лице, а строежът е собственост на Х. М. С., М.
Хр. С., М. М. Д. и Л. Св. Д.. Последните четири лица са посочени и за участници
в строителството (възложители). Описани са и представените строителни книжа и
документи: одобрен проект на 20.06.2005г.; разрешение за строеж №195/27.06.2005г.
По отношение на изпълнението на строежа е посочено, следното: обектът е
разположен на приземното ниво по северната имотна граница на ПИ с идентификатор
56784.519.722 и с административен адрес, ул. „****; чрез РС № 195/27.06.2005г.
е възстановена стена по реална имотна граница между имоти 845 (настоящ ПИ
56784.519.721) и 845 (настоящ ПИ 56784.519.722), УПИ IV-845, 846, 942, кв. 50-нов, 2 –
стар по плана на ЦГЧ.; изпълнената стена е зидана с дебелина 25 см.; изградена
е по направление „изток-запад“, между сгради в режим на свързано застрояване с
административни адреси ул. „Княз Александър I” №3
и ул. „****; чрез стената от съществуващия по-рано на приземното ниво магазин
за промишлени стоки, се отделя от южната му страна „полоса“ с приблизителни
размери: дължина (по направление „изток-запад“ 20 м. и широчина (по направление
„север-юг“) 1,8 м.; след изграждането на стената е извършено физическо
разделяне първоначалното общо партерно помещение – представляващо магазин за
промишлени стоки, на две нови: първото представлява „магазин за промишлени
стоки“, разположен изцяло на адм. адрес ул. „Княз Александър I” №3, а второто – „пасаж“, разположен
изцяло на адм. адрес ул. „****. В КА е отразено, че съгласно
одобрената проектна документация не е предвидено „пасажът“ да се използва за
търговска дейност. Посочено е, че след като разрешението за строеж е издадено
след 2001г. то процесния обект не попада в нито една от хипотезите на § 16 ал.1
от ДР на ЗУТ, нито в това на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Прието е, че
процедираният обект е строеж Vта категория и е
направено позоваване на чл.177, ал.3 от ЗУТ, като в тази връзка е посочено, че
след издаване на разрешението за строеж за обект по РС № 195/27.06.2005г. не е
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. В КА е отразено, че е
нарушено изискването на чл.177, ал.3 от ЗУТ, а като нарушена разпоредба е
посочена чл.178, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че процедираният обект се определя
като строеж, който се ползва не по предназначение и преди да е въведен в
експлоатация. При тази фактическа обстановка е прието, че са налице основания
за започване на административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ
за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с електрическа и
топлинна енергия, вода и др. Част от КА е окомерната скица на разположението на
строежа в имота.
Констативния акт
е връчен на Х.С., М.С., М. Д. и Л.Д. на 06.06.2022г., за което по делото са
представени известия за доставяне (лист 71-72). Срещу констативния акт М.С. е
подала възражение (лист 73-74), а на 21.06.2022г. Х.М.С. *** акт за прихващане
и възстановяване (лист 76 и сл.) от който е видно, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 09002746/02.07.1998г. С. е декларирал1/4 идеална част от търговски
обект с площ 42,00 кв.м., находящ се на ул. „****, гр. Пловдив.
С оспорената в
настоящото производство Заповед № РДЦ – 22-453 от 16.08.2022 г., кметът на район
„Централен“ при община Пловдив е забранил
ползването на строеж: „Бижутерски магазин, разположен на приземното ниво
по северната имотна граница на ПИ с идентификатор 56784.519.722 и с
административен адрес, ул. „****“, гр. Пловдив. Ответния орган се е позовал на
съставения Констативен акт № 11 от 01.06.2022г. и е посочил, че обекта
функционира като бижутерски магазин без да е сменено предназначението му по
законоустановения ред и без да е въведен в експлоатация съгласно изискванията
на ЗУТ в нарушение на разпоредбите на чл.178, ал.4 от ЗУТ. Като основание за
издаването е посочено: чл.178, ал.6, във вр. с чл.178, ал.4, във вр. с чл.223,
ал.1, т.6 от ЗУТ. Определен е 30 дн. срок за доброволно изпълнение на
заповедта, вкл. във вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ е посочено, след изтичане на
срока за доброволно изпълнение, Електроразпределение Юг ЕАД да прекъсне
електрозахранването на строежа, а ВиК ЕООД Пловдив да прекъсне водоснабдяването
на строежа.
Заповедта е
връчена на всички нейни адресати, като в тази връзка по делото са приложени
известия за доставяне.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Я.Р., която сочи, че с одобрения на
20.06.2005г. проект и издаденото Разрешение за строеж №195/27.06.2005г. е
разрешено изграждането на стена по имотната граница между имоти №845 и №846,
попадащи в отреждането за УПИ IV-845,846,942 от кв.2-стар /50-нов/ по плана на
ЦГЧ – Пловдив, като в обяснителната записка на проекта /л.28 по делото/ е
казано, че целта на проекта е чрез нова стена по имотната граница да се запази
магазина за промишлени стоки в имот №845, а частта в имот №846 да се отдели
като пасаж. Според вещото лице от това заявено намерение личи, че възложителите
не са определили друго предназначение на частта, оставаща в имот №846, освен
първоначалното предназначение, вписано във всички налични проекти преди това за
конкретното местоположение, а именно "пасаж" (на графичната част на
проекта помещението е вписано с текст "пасаж в имот №846"). Според
експерта на заснемането на съществуващото положение преди предвиждането на нова
разделителна стена, което е част от одобрения проект и се намира в архива на
Район "Централен" е даден магазин за промишлени стоки, който е
разположен с по-голямата си площ в имот №845, но частично обхваща на юг и част
от имот №846, като преминава напречната линия на симетрия на сградата, което е
и имотна граница. Изрично вещото лице посочва, че вратата за магазина е широка,
разположена симетрично както пред частта в имот 845, така и пред процесното
помещение в имот 846. Посочва още, че на проектната част, с предвиждането на
нова стена по имотната граница, която фактически разделя съществуващ магазин за
промишлени стоки на две помещения - едното от север остава като магазин за
промишлени стоки с намалена площ до имотната граница, а другото от юг остава с
предназначение "пасаж".
По отношение на предназначението
на процесния обект в заключението е посочено, че в момента е за бижутериен
магазин, а преди издаване на Разрешение за строеж №195/27.06.2005г. е било част
от магазин за промишлени стоки, разположен с по- голямата си част в партера на
сградата в имот 845 /ПИ с ид.56784.519.721/ и с малка част в южната му страна в
имот 846 /ПИ с ид.722/.
По отношение на
режима на застрояване на постройките в ПИ с идентификатор 56784.519.721 /стар
имот с пл.№845, с адм. адрес: ул. "Княз Александър 1"№3/ и ПИ с
идентификатор 56784.519.722 /имот с пл.№846 стар, с адм. адрес: ул. "Княз
Александър 1"№5/, вещото лице посочва, че сградата на ул."Княз
Александър"№3-5 е строена през 1900г. по проект на арх.Й.Ш. и е проектирана
за градска поща, като оригиналният проект не е запазен. Посочва, че на
07.07.1925г. е одобрен проект за "Нова пристройка (който проект се намира
в архива на район „Централен“), надстройка и вътрешно преустройство към
зданието на К.К. на ул."Княз Александър I", като при пристрояването и
надстрояването с един етаж на цялата сграда на ул."****, пасажът остава
изцяло в първоначалния си вид с дължина на преминаване под цялата сграда от
ул."Княз Александър I" до вътрешния двор. Сградата е декларирана като
"единична културна ценност" /преди "единичен паметник на
културата"/ в рекапитулационни списък на НИПК под №37, за нея са правени
няколко проучвания с цел възстановяване на автентичния й вид. Вещото лице е
посочило, че след множество намеси в части от сградата и най-вече в партерното
ниво с магазини, НИПК възлага проучване с Протокол №3994/28.12.1990г. с цел
преустройство и реконструкция за възстановяване на първоначалния вид на
фасадата на сградата по ул."Княз Александър" и издава скица с виза за
проектиране, като през 1990г. е изготвен проект за фасадна реконструкция, който
е одобрен от НИПК през 1991г. и се намира в архива на Район
"Централен". Според заключението проучването на колектива архитекти
дава ценно описание за вида на сградата от времето на построяването й през
1900г. до 1990г. като дава информация, че: сградата е построена в имоти с
пл.№845 и 846; тя има централна напречна ос на симетрия; партерният етаж е
включвал обширно единно пространство по цялата дължина в средните оси и
симетрично решени помещения, включително и стълбищни клетки в обсега на двата
ризалита в северния и южния край; съвременната експлоатация на партера /забел.
- към 1990г./
е наложила напречно разделяне на основното пространство в отношение 2:1, като
по-голямата северна част съдържа книжарски магазин за художествена литература; схемата
на партера е била очевидно идентична с тази на горните етажи.
От направеното
проучване на архивни материали за постройките в ПИ 56784.519.721 и ПИ
56784.519.722 по КК, съответно имоти пл.№845 и 846, включени в УПИ IV-845,846,942
от
кв.2-стар /50-нов/ по плана на ЦГЧ - Пловдив съгласно действащия ПУП - ЗРП,
одобрен със Заповед №1155/29.11.1982г., вещото лице установява, че сградите в
тях са представлявали една сграда, построена в два поземлени имота, като пасажът
в партера е създаден още с първоначалния проект за сградата на арх.Шнитер и тогава
пасажът е преминавал през цялата сграда, като след първоначалното построяване
на сградата са изпълнявани пристроявания на части от нея, надстрояване и преустройства,
които са довели до сегашния вид на застрояването в двата имота.
Вещото лице
подчертава, че в Разрешение за строеж №195/27.06.2005г. е вписано, че се
разрешава "Възстановяване стена по реална имотна граница между имоти 845 и
846", като в никой от наличните проекти в архива на Район
"Централен" не се установява наличие на стена по границата, а навсякъде
по нея е записано "пасаж", отразен с пунктиран "X". Според
експерта, ако е била изградена някога такава стена, това не е извършено с
одобрени проекти и няма писмени доказателства в тази насока. В кадастралната
основа на действащия ПУП-ЗРП на мястото на процесния обект няма застрояване,
което да е отделено от застрояването в съседния имот от север по приетите
означения в кадастралните планове, а е показан "пасаж" с пунктир,
обхващаш части от градите от двете страни на границата между тях (Приложение №3
към СТЕ).
По отношение на
термина „пасаж“ в строителството и архитектурата, експертът посочва, че според
"Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия", издаден
от Катедра "Градоустройство, история и теория на архитектурата",
Архитектурен факултет на ВСУ "Любен Каравелов", София с автор д-р
арх. В.В. през 2009г.: пасаж (от
френски passage, букв. - проход, преход) - е тип търговска
(по-рядко административна сграда) в която магазините или другите помещения са
разположени по етажи от двете страни на широк проход с остъклен покрив. Пасажи
се строят в Европа от втората половина на XIX век. Явяват се прототипи на
съвременните молове. А
в техническата и популярната литература, когато се говори за "пасаж",
се дават обяснения от типа: Той е продължител на покритите пазари (във форми
от сергии с общ покрив до магазини в сгради също с общ покрив) и безистените,
както и предшественик на универмазите и търговските центрове; В пасажа
магазините са разположени на етажи в сгради отстрани на широк проход (галерия
или пешеходна улица) с остъклен покрив между сградите. Пасажът е особено
разпространен през втората половина на XIX век, когато постепенно се преминава
от покриване на проходи между сгради към изграждане на сгради с търговски
галерии.
В съдебно
заседание вещото лице поясни, че при издаването на строителните книжа не се е
говорело за функция на някакво помещение, а се говори за една стена, като не
случайно обектът е наречен „възстановяване на стена“. Посочва още, че този
пасаж е по старите проекти и включва процесното помещение заедно със съседните
до него, които са отделени с тази стена. По проект на Й.Ш. било пасаж в една сграда
построена за поща, разположена в два имота. От там-нататък според експерта,
когато идва национализацията, започва преустройство и се градят зидове, и процесното
помещение става част от един магазин за промишлени стоки и книжарница, като вече
не се нарича пасаж, то е преградено. Вещото лице посочва, че е проследила плановете от 1986, като в началото
не са били два имота, а един държавен имот, като не знае кога точно са
разделени, нито по каква причина. Пояснява, че книжарницата е пак върху двама
имота и при реституцията се оказва, че там има помещение, което е и в единия, и
в другия имот и ги отделят на документи, но няма физическа граница и настъпват
конфликти между собствениците, които са различни. Има строителни книжа, в които
е написано възстановяване на стена, а то реално не се възстановява стена, никой
не знае кога е било стена. По отношение на пасажа, вещото лице посочва, че го
има в проекта и при разрешението за строеж фактически са използвали проекта,
като окомерната скица в констативния акт представлява копие на проекта и е
записано пасаж (л.68 от делото), но според вещото лице самото строително
разрешение не третира функция, не третира помещение - то е за една стена и не
става ясно след като се изгради тази стена какво се случва с помещението. Пак в
с.з. експерта сочи, че от изследването на НИПК установява, че фоайето на пощата
и приемната са били книжарница и след това става магазин за промишлени стоки,
като на книжарницата й викат магазин за промишлени стоки. Процесният обект
според вещото лице сега е най-южната част на тази бивша книжарница, на този
магазин за промишлени стоки. Променяла се е функцията, но не и
предназначението, макар такова да няма по официални документи.
Идеята на пасажа
в пощата според инж.Р. е било гражданите да изчакват към гишетата и след като
са направили книжарница са го затворили този пасаж, ликвидирана е тази обща
част и хората са влизали от главната. И
в двата имота старият пасаж вещото лице е очертало на Приложение №3 от
заключението с хикс с пунктир, като в средата е имотната граница. След
национализацията пасажът е ликвидиран, като на негово място е направен държавен
магазин. Това не е отразено в кадастралната основа на плана, а просто е
пренасяно каквото е в старите планове, като вероятно причината е, че няма
строителни книжа и няма данни коя година е направен този магазин.
Пак според
вещото лице, пасаж означава преход водещ към други помещения – търговски, но в
случая не води до никъде, не е пасаж и няма това предназначение. В тази връзка
описва, че като се влезе в процесния магазин, стената в дясно е преграждаща от
време на построяване на сградата и няма отвор през нея, не може да се влезе в
другия магазин. Според инж.Р., в обяснителната записка към разрешението за
строеж от 2005 г. очевидно проектантът е посочил като пасаж само процесното
помещение, а всъщност оригиналният пасаж влиза и в имот 845 и няма как да се остави
пасаж само в рамките на половината, който не води до никъде.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно
и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.
С Разпореждане от 08.09.2022г. (лист 93), съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните.
По делото е представена: Заповед № 21ОА-1412 от 10.06.2021г.
(лист
34-37) за оправомощаване на Кмета
на район „Централен“ да издава заповеди по чл.178, ал.6 от ЗУТ (т.11).
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите
при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката си съдът изхожда от правните и
фактическите основания, посочени в акта.
Съгласно чл.178,
ал.6 от ЗУТ, при нарушения на ал. 1 и 4 на
строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други. Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен административен
орган - Кмета на район „Източен“, в
пределите на делегираната му компетентност със Заповед
№21ОА-1412/10.06.2021г. за оправомощаване.
При издаване на
заповедта обаче са допуснати нарушения във формата й, тъй като са налице несъответствия
между обстоятелствената и разпоредителна част на акта, както и между правното и
фактическо основание за издаване на заповедта. В обстоятелствената част е
посочено, че съгласно одобрената проектна документация не е предвидено
„пасажът“ (разположен изцяло на адм. адрес ул. “Княз Александър I” № 5) да се използва за търговска дейност.
Същевременно е посочено, че обектът представлява „бижутерски магазин“, който се
ползва не по предназначението, съгласно издадените строителни книжа и условията
за въвеждане в експлоатация - в нарушение на чл.178, ал.4 ЗУТ. Направено е препращане
към констативен акт № 11/01.06.2022 г., в който е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ, не се
разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл.177. Има разминаване между описаните в мотивната част на оспорената заповед
обстоятелства относно липсата на въвеждане в експлоатация на строеж, предмет на
разрешение за строеж № 195/27.06.2005г., който строеж е стена между
имотната граница на имоти 845 и 846 /ПИ 56784.519.722 и ПИ 56784.519.721/ и
строежът, по отношение на който е забранено ползването – бижутерски магазин. С
разпоредителната част на акта, на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, във връзка с
чл.178, ал.4, във връзка с чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ, е забранено
ползването до строеж „бижутерски магазин“. Следователно описанието на обекта в
обстоятелствената част на акта не съответства на това в разпоредителната част.
Освен това като
фактически основания за издаване на заповедта са посочени три самостоятелни
хипотези: ползване на строежа не по предназначение, в нарушение на условията за
въвеждане в експлоатация (основания по чл. 178, ал. 4 ЗУТ) и без строежът да е
въведен в експлоатация (предпоставка по чл. 178, ал. 1 ЗУТ на втора страница,
абзац втори от заповедта), всяка от които е отделно основание за прилагане на
мярката по чл. 178, ал. 6 ЗУТ.
В
случая разграничение между отделните фактически хипотези не е направено, поради
което не може да се установи какво приема органът от фактическа страна, а също
и правното основание за издаване на оспорения административен акт, тъй като
разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ се прилага както при нарушения по чл. 178,
ал. 1 ЗУТ, така и при нарушения по чл. 178, ал. 4 ЗУТ. В този смисъл е Решение
№ 11676 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2021 г., II о., в мотивите на
което е посочено още, че допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като
накърняват правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл са и Решение № 15844 от 21.12.2020г. на ВАС по
адм.д. № 10084/2020г., ІІ о., Решение № 15244 от 09.12.2020г. на ВАС по адм.д.
№ 7859/2020г., ІІ о.
Все в тази
насока е и Решение № 6474 от 15.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2023 г., II
о. според което, забраната по чл. 178, ал.
6 от ЗУТ се налага при наличието на три самостоятелни хипотези – една
по ал. 1 и две по ал. 4., всяка от които е отделно основание за
прилагане на тази мярка. Следователно налице е противоречие между
посочените в заповедта три различни фактически основания по чл. 178, ал.
1 и ал. 4 от ЗУТ, и текстовата част от диспозитива й, според която
забраната за ползване е защото строежът не се ползва по предназначението,
съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация.
Според
представените по делото НА за дарение на недвижим имот № 163, том.45, дело №
11492/1997г. на ПРС и НА за дарение на недвижим имот № 164, том.45, дело №
11493/1997г. на ПРС, собствения на жалбоподателката и на заинтересованите по
делото лица имот се състои и от партерен магазинен етаж. Строежът по Разрешение
за строеж №195/27.06.2005г. (за изграждането на стена по имотната граница между
имоти №845 и №846, попадащи в отреждането за УПИ IV-845,846,942 от кв.2-стар
/50-нов/ по плана на ЦГЧ – Пловдив), което се посочва в оспорваната заповед и
който строеж се описва в констативния акт с № 11 от 01.06.2022г., като непредвиден
да се ползва за търговска дейност, не съответства на описания в диспозитива на
заповедта строеж. Налице е и смесване между констатации за незаконен строеж и
такива за строеж в хипотезата на чл.223,ал.1,т.6 от ЗУТ.
Съгласно
приетото по делото заключение на вещото лице, процесния обект в момента е за
бижутериен магазин, а преди издаване на Разрешение за строеж №195/27.06.2005г.
е било част от магазин за промишлени стоки, разположен с по- голямата си част в
партера на сградата в имот 845 /ПИ с ид.56784.519.721/ и с малка част в южната
му страна в имот 846 /ПИ с ид.722/, а вратата за магазина е била широка,
разположена симетрично както пред частта в имот 845, така и пред процесното
помещение в имот 846.
Заповедта е
издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Не са установени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение
на чл.35 от АПК. Органът не е изяснил какво е било предназначението на
партерното помещение преди издаване
Разрешение за строеж №195/27.06.2005г., с което на практика чрез
изграждането на стена по имотната граница между имоти №845 и №846, попадащи в
отреждането за УПИ IV-845,846,942 от кв.2-стар /50-нов/ по плана на ЦГЧ –
Пловдив се разделя магазин за промишлени стоки, който е разположен с
по-голямата си площ в имот №845, но частично обхваща на юг и част от имот №846,
като преминава напречната линия на симетрия на сградата, което е и имотна
граница. В тази връзка вещото лице е проследило в исторически план от
построяването на сградата на ул."Княз Александър"№3-5 през 1900г. по
проект на арх.Й.Ш.- проектирана за градска поща. В съдебно заседание експертът
уточни, че процесното помещение заедно със съседните до него е било пасаж още
когато сградата е била поща. Според СТЕ на 07.07.1925г. е одобрен проект за
"Нова пристройка (който проект се намира в архива на район „Централен“),
надстройка и вътрешно преустройство към зданието на К.К. на ул."Княз
Александър I", като при пристрояването и надстрояването с един етаж на
цялата сграда на ул."****, пасажът остава изцяло в първоначалния си вид с
дължина на преминаване под цялата сграда от ул."Княз Александър I" до
вътрешния двор. След това според вещото лице процесното помещение става част от
един магазин за промишлени стоки и книжарница (пак върху двата имота), и там
вече не се нарича пасаж, а е заградено. Според СТЕ след множество намеси в
части от сградата и най-вече в партерното ниво с магазини, НИПК възлага
проучване с Протокол №3994/28.12.1990г. с цел преустройство и реконструкция за
възстановяване на първоначалния вид на фасадата на сградата по ул."Княз
Александър" и издава скица с виза за проектиране, като през 1990г. е
изготвен проект за фасадна реконструкция, който е одобрен от НИПК през 1991г. и
се намира в архива на Район "Централен". Следователно неправилно
ответния орган е приел, че предназначението на процесното помещение е „пасаж“
според Разрешение за строеж №195/27.06.2005г., което каза се касае изграждането
на стена по имотната граница между имоти №845 и №846. Нещо повече, от
историческото проследяване на сградата, вещото лице посочи, че процесният обект сега е най-южната част
на бившата книжарница/магазин за промишлени стоки, като през годините се е променяла
функцията, но не и предназначението. Изясни се поделото, че „пасаж“ в
архитектурата означава преход водещ към други помещения – търговски, но в
случая процесното помещение, което ответникът посочва като „пасаж“ не води до
никъде, не води до търговски площи, до други магазини. Установи се и от вещото
лице, че стената в дясно на процесния магазин, е преграждаща и то от времето на
построяване на сградата (1900г.) и няма отвор през нея, не може да се влезе в
другия магазин.
Ответния орган
не е установил и годината на изграждане на строежа, като в констативния акт на
който се позовава е посочено, че след като разрешението за строеж е издадено
след 2001г. то процесния обект не попада в нито една от хипотезите на § 16 ал.1
от ДР на ЗУТ, нито в това на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Отново следва да се
подчертае, че разрешението за строеж е за „възстановяване на стена по реална
имотна граница между имоти 845 и 846“. Отделно от това още в хода на
административното производство заинтересованото по делото лице Х.М.С. на
21.06.2022г. е изпратил до район „Централен“ акт за прихващане и възстановяване
(лист 76 и сл.) от който е видно, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ от 02.07.1998г.
С. е декларирал 1/4 идеална част от търговски обект с площ 42,00 кв.м., находящ
се на ул. „****, гр. Пловдив, който очевидно е идентичен с процесния, доколкото
според СТЕ застроената площ на обекта възлиза на 42,03 кв.м. Според Решение №
11676 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2021 г., II о., тези
обстоятелства са съществени, тъй като са от значение за преценката за правилното
прилагане на чл. 178, ал. 6 ЗУТ, както и за наличието на основания за
прилагането на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
според които търпимите строежи не подлежат на забрана за ползване.
На следващо място, от изложеното в обстоятелствената
част на заповедта, респ. в КА въз основа на който е издадена заповедта не става
ясно защо административният орган е приел, че процесния обект е необходимо да
бъде въведен в експлоатация. Липсват изводи за приложимия към момента на
изграждането правен ред за въвеждане в експлоатация на подобни обекти. Не са
посочени никакви правни основания относими към реда за въвеждане на процесния
обект в експлоатация, въз основа на които съдът да извърши преценка за
материалната законосъобразност на акта и съответствието му с приложимите правни
норми. Още повече каза се по-горе, че противно на възприетото от ответния, процесният
обект не е изграден след
2001г. Според данните по делото сградата на ул."Княз Александър"№3-5
е строена още през 1900г. по проект на арх.Й.Ш. и е проектирана за градска поща,
като пасажът е по старите проекти и включва процесното помещение заедно със
съседните до него, които са отделени с тази стена. Според вещото лице, когато
идва национализацията и започва преустройство, в сградата на ул."Княз
Александър"№3-5 се градят зидове и процесното помещение става част от един
магазин за промишлени стоки и книжарница, като вече е преградено и не се нарича
пасаж.
При допуснатите
нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила
оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалноправни разпоредби,
тъй като не е установено осъществяването на предпоставките, предвидени в чл.
178, ал. 4 или ал. 1 ЗУТ и съответно основанието за прилагане на мярката по чл.
178, ал. 6 ЗУТ.
По тези съображения, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното
искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, на осн. чл.143, ал.1 от АПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на М.Х.С. сумата от 1310 лв. – разноски по делото, от които 800 лв.
адвокатски хонорар (лист 177 – договор за правна защита и съдействие), 10 лв. –
заплатена държавна такса и 500 лв. – депозит за вещо лице (лист 133).
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РДЦ-22-453
от 16.08.2022 г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, да заплати
на М.Х.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, разноски
по делото в размер на 1310 /хиляда триста и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: