Решение по дело №7/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 38/29.05.2015г., постановено по гр. д. № 77/2015г. по описа на Районен съд - Кърджали А. А. И. от с. А., о. К.,е осъден да заплати на С. Ф. И. от с. К., о. К., на основание чл. 45 от ЗЗД сумата в размер на 6 061,77 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, нанесени на товарен автомобил „Мерцедес” , модел “ Спринтер” с ДК № **** АТ, в резултат от ПТП на 05.11.2014 г., ведно със законната лихва от 23.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата, и искът е отхвърлен в останалата му част и за разликата от 6 061,77 лева до пълния предявен размер от 7 645,09 лева, като неоснователен. С решението са присъдени и деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал въззивника А. А. И., който чрез пълномощника си го обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуални правила, както и като необосновано. Жалбодателят излага две групи съображения за неправилност на атакуваното решение : искът бил недопустим поради наличието на друг ред за реализиране на отговорност за причинените вреди, тъй като автомобилът бил предоставен на ответника не от ищеца, а от „Е. 2.” ЕООД; също така неправилно в дължимото обезщетение съдът включвал и разходите, предназначени да поправят вредите, настъпили от повреждане на имуществото. Иска се въззивният съд да отмени атакуваното решение в осъдителната му част и да постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск по чл.45 ЗЗД като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, представлява се от пълномощник.

В съдебно заседание въззиваемият чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима. По същество съдът съобрази следното:

В исковата молба, предявена пред РС-Кърджали, ищецът С. Ф. И. от с. К., о. К. твърди, че е собственик на товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер" 211, с ДК № К **** АТ, за което притежава свидетелство за регистрация на МПС № *********, издадено от КАТ-Кърджали. Автомобилът бил застрахован в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" със застрахователна полица за задължителна „Гражданска отговорност" № 03-114000363231, и бил преминал годишен технически преглед с валидно Удостоверение за техническа изправност на ППС. Твърди, че на 05.11.2014 год. предоставил управлението на автомобила на ответника А. А. И., като на същата дата в района на с.Г., общ.Ч. при управление на собствения на ищеца автомобил ответникът предизвикал ПТП. Произшествието било посетено от полицейски служители на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР-Кърджали и бил съставен протокол за ПТП № 1293175 и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 80/2014 год., в които било констатирано, че виновен за претърпяното ПТП бил водачът А. И. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение №745961/05.11.2014г., в който било вписано, че поради движение с несъобразена скорост, водачът губи контрол над автомобила на ляв завой, вследствие на което излиза вляво на пътното платно и се удря в скат, с което нарушил чл. 20, ал.1 и 2 от Закона за движение по пътищата. Твърди се, че в резултат на предизвиканото ПТП със собствения му автомобил, като негов собственик, на ищеца били нанесени значителни имуществени вреди. Ищецът превозил автомобила до автосервиз в гр.К., където било констатирано, че в резултат на произшествието същият бил деформиран до степен, която го прави негоден за употреба по предназначение. Автомобилът бил с нанесени повреди и деформации по цялото купе, поради което до момента ищецът не бил предприел действия по неговото възстановяване. Счита, че тези повреди се явяват за него преки имуществени вреди, с които реално била намалена стойността на притежаваната от него вещ, и ги оценява на 7 645,09 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 7 645,09 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Прави възрaжение, че

искът е недопустим и неоснователен, тъй като липсвала активна легитимация за ищеца, както и правен интерес. Претенцията трябвало да се предяви по КТ; отделно от това, тя била недоказана по размер.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в ИМ дата 05.11.2014г. вследствие на управлението на процесния автомобил с несъобразена скорост ответникът А. А. И. е предизвикал ПТП, при което колата се ударила в насрещен скат. Впрочем, по това обстоятелство страните не спорят.

От назначената по делото експертиза, заключението по която не се оспорва от страните, и която съдът изцяло кредитира, се установява, че увредените части и механизми на автомобила възлизат на 4 530,57 лева, а разходите по възстановяване на нанесените вреди възлизат на 6 061,77 лева.

Спори се относно това чия собственост е автомобила – дали на ищеца в качеството му на физическо лице, или на „Е. 2.” ЕООД, с. К., на което се основава възражението за недопустимост на иска. Това възражение се прави както в ИМ, така и във въззивната жалба.

Следващият довод, който навежда въззивника за неправилност на атакуваното решение е, че липсвали доказателства за осъществени ремонтни дейности по повредения автомобил, като се твърди, че той е бракуван и се намира в автоморга.

Доколкото ответникът не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че процесният автомобил е собственост на търговско дружество, а не на ищеца, а в негова тежест е да стори това, то съдът приема, че те са недоказани. Напротив, видно от свидетелството за регистрация на МПС, находящо се на л.5 от гр. д. № 77/2015г. по описа на Районен съд – Кърджали, автомобилът е записан със собственик С. Ф. И..

Не се установява също и на датата, на която е извършено пътно-транспортното произшествие ответникът да го е управлявал в изпълнение на трудовите си задължения като работник в „Е. 2.” ЕООД, с. К., тъй като към тази дата той не се е намирал в трудови правоотношения с това дружество.

Що се отнася до твърдението на ответника, че автомобилът е бракуван и се намира в автоморга, то съдът го намира за недоказано. Отделно от това, от заключението по експертизата се установява, че автомобилът е възстановим при ремонт и разходите по възстановяването на щетите също са безспорно установени по размер със заключението по съдебно-техническата експертиза.

Или, налице е противоправно поведение от страна на ответника, причинена вреда, и причинна връзка между тях, поради което искът с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява допустим и основателен до размера на 6 061,77 лева.

Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди изцяло като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а в полза на въззиваемия следва да се присъдят такива за въззивното производство в размер на 500лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/29.05.2015г., постановено по гр. д. № 77/2015г. по описа на Районен съд- Кърджали.

ОСЪЖДА А. А. И., с ЕГН **********, от с. А., о. К., ул. „Х. Б.“ №*А, да заплати на С. Ф. И., с ЕГН **********, от с. К., о. К. 500 лева деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

Председател: Членове: 1/ 2/