№ 4282 11.11.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, I граждански състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10116 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК ********* срещу Д.Н.П. С ЕГН ********** *** с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 9 от ЗПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между
него и ответника на 26.11.2013 г. е сключен Договор
за потребителски кредит № ***** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Д.Н.П., като договорът е сключен по
инициатива на клиента, който е попълнил раздел VI „Параметри на искания
револвиращ заем" с желаните от него характеристики на договора. Съгласно
чл. 3 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем
при параметри:
Общо задължението по договора е в размер на 2419.20 лева, от които предоставена сума в
заем от 600 лева, със срок на погасяване – 48 месеца, с размер на вноската от
50,40 лв., дата на погасяване – 15-то число от месеца; ГПЗ от 157,75%, годишен
лихвен процент от 98,52 %. Договорът бил подписан при Общи условия, които били неразделна част от
договора, предадени били на клиента при подписването му, като последният е
декларирал, че е запознат със съдържанието им, като ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно и в
срок задълженията си по договора, като е превел на 26.11.2013 г. парична сума в
размер на 600 лв. по
посочената от длъжника банкова сметка, *** (документ за (кредитен превод с
банкова референция: ***** от 26.11.2013г.). От своя страна длъжникът е поел
задължение да погаси предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и
срокове, според раздел VI на Договора за револвиращ заем, а именно на 48 равни месечни вноскйв размер на 50.40 лв., с падежна дата - всяко 15-то число на месеца, но
въпреки това, длъжникът е спрял да изпълнява договорните си задължения, след
като е изплатил в цялост 3 погасителни внооки и една
частична. Последното плащане е от дата 26.05.2014г. като към момента на
подаване на исковата молба размерът на
погасеното от длъжника задължение е в общ размер на 153.84 лв. /сто петдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, като с плащанията си длъжникът е погасил: част от главницата в размер на 3.70 лв.; част от договорною възнаграждение в размер на 147.95 лв и сумата от 2.19 лв. е отнесена
за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ. На
26.05.2014г. ответникът е подал молба за промяна на погасителен план, като на
30.05.2014 г. между "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и длъжника е сключен
Анекс № 1, за платено отлагане на две погасителни вноски, за
които се дължи възнаграждение от 100.80 лв. в размер на две погасителни вноски. Д. Н.П. се задължава да изплаща задължението
си по процесния договор по нов погасителен план, който се променя от 48 на 52 погасителни вноски, като ГПР след сключването на
Анекса е в размер на 127.13%, а годишният
лихвен става в размер на 84.91 % . Крайният срок за погасяване на
кредита е изтекъл на дата 15.04.2018 г., с изтичането на който срок е настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Съгласно т. 4. от Общите условия
към Договор за потребителски кредит № ***** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение
за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
определено в договора, като страните се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане
на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника
по делото е в размер на 1671,25 лева. На основание чл. 12.4. от Общите условия е
начислена неустойка в размер на 239.18 лв. начислена за автоматичното прекратяване на договора, поради
просрочието на една месечна вноска, от която били опростени 97.19 лева. Поради това, в заповедното и исковото производства се претендира
неизплатена неустойка в размер на 141,99 лева.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Прави се възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва, както и че няма изрично уговорени между страните в договора за кредит
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и възнаграждение за отлагане на вноските.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно и евентуално съединени
искове по 422 ГПК, вр.
чл. 415 ГПК, вр с .чл. 79, ал. 1 ЗЗД, член 92 ЗЗД.
От
представения договор за потребителски кредит № ***, сключен на 26.11.2013г.
между ищеца като кредитор, и ответника, като клиент, се
установяват параметрите на договора, като от преводно нареждане за кредитен
превод се установява превода на сумата от 600 лева, което обстоятелство не се
оспорва от ответника. ГПР е 157,75%, а годишния лихвен процент от 98,52 %, в
общ размер на всички плащания от 2419,20
лева, срок на заема – 48 месеца и дата на погасяване – 15 ден от месеца.
Възражението за липса на подписани общи
условия е неоснователно. Договорът е сключен на 26.11.2013г., като към момента
на сключването му не са били налице изисквания за подписване на общите условия.
Договорът за потребителски паричен кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, съставен е в два екземпляра, съгласно член
11, ал. 1 от ЦПК, като липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК.
Потребителят е бил запознат с общите условия и те са му били предоставени,
което той е удостоверил с подписа си върху б. Б от договора.
Ответникът
е възразил, че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорения по договора ГПР е
157,75 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 98,52 %. Договорът е сключен
за 48 месеца, поради което общия размер на договорната лихва е 1684,98 лв. за
периода 26.11.2013 г. до 26.11.2015 г.
За
този период основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно ПМС №
72 от 08.04.1994 г., приложимо към 2013 г./ прави размер на законната лихва към
дата на сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва към
26.11.2013 г. е 30 %. По процесния договор ответникът
е получил 600 лева като се е задължил да върне 2419,20 лева. Страните са се
съгласили това да стане на 48 месечни погасителни вноски. По принцип няма
пречка страните да уговорят договорна лихва в размер по-голям от законната
лихва. За съобразяването дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по производството
– в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се,
че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва) - решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006
г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II
г. о.. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в размер на малко повече от
9 пъти противоречи на добрите нрави.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се
приеме, че процесните уговорки не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на страните по договора.
Ето защо възражението за нищожност на възнаградителната
лихва се явява основателно и ще се
уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията на кредитора за
неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпило прекратяване на договора,
предвидени в т. 12.4 от ОУ в размер на 50 % върху остатъчния размер на
задължението по договора е неоснователно. Съгласно т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК ако
предсрочната изискуемост на вземането е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, правото на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, каквито
обстоятелства нито са релевирани, нито са доказани от
кредитора-ищеца.
Относно претенцията
на кредитора за заплащане на възнаграждение за отлагане на вноски в размер на
100,80 лева, искът се явява недопустим, тъй като такава претенция не е била заявена в заповедното производство.
По
разноските:
Разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност.
На ищеца ще се присъдят разноски от 13,57
лева за държавна такса и 13,50 лева за юрк.
възнаграждение в заповедното производство, а в исковото производство сумата от 40,50
лева за юрк. възнаграждение и 45,12 лева за държавна
такса.
На ответника ще се присъдят разноски от
299,30 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО между „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* и Д.Н.П. с ЕГН **********
*** съществуването на парично вземане, произтичащо от сключен на 26.11.2013 г. договор за
потребителски кредит № ***** в размер на 683,37 лева главница, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението в съда – 29.03.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4877
от 2019г. на ПРС, ХІІІ гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск в частта му, относно сумата от 1684,98 лева договорна лихва и
сумата от 141,99 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора, като
неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството относно заплащане на
възнаграждение за отлагане на вноски в размер на 100,80 лева, като недопустимо.
ОСЪЖДА
Д.Н.П. с ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по
съразмерност от 13,57 лева за държавна такса и 13,50
лева за юрк. възнаграждение в заповедното
производство, а в исковото сумата от 40,50 лева за юрк.
възнаграждение и 45,12 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на Д.Н.П. с ЕГН ********** разноски по съразмерност от 299,30 лева за адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.