Р Е Ш Е Н И Е
№ 206/2.2.2021г.
гр. Пловдив, 02, 02 , 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 07, 01, 2021 г. в
състав:
Административен
съдия: С.Б.
и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2435 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производство по реда на чл. 186, ал.
1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Жалбоподателят
– „Хавасу“ ЕООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, бул. „Македония“ № 107, вх.И,
ап.41 , чрез управителя Н.Б.Й., ЕГН **********
обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-496-0077583/03.09.2020 г., която се изразява в запечатване на търговски
обект – магазин за здравословни храни, находящ се в гр.Пловдив, бул.
„Македония“ 107, ж.к.Оазис 4, магазин № 11, стопанисван от дружеството
жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди неправилност ,
незаконосъобразност, немотивираност относно срока на прилагането й , поради което се иска отмяната й.
Ответникът
–Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. С. счита
жалбата за неоснователна, настоява за отхвърлянето й, като претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева .
Жалбата е подадена от легитимирано
лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на
законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в
настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
С обжалваната заповед ответникът
приложил спрямо дружеството – жалбоподател принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – магазин за здравословни храни, находящ се в
гр.Пловдив, бул. „Македония“ 107, ж.к.Оазис 4, магазин № 11 и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни, на осн.
чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал.3 от същия закон.
За да наложи процесната ПАМ административния орган е приел за доказано,
че при извършена проверка на 28,08,2020г. с начален час 13,47 часа, в търговски
обект – магазин за здравословни храни, находящ се в гр.Пловдив, бул.
„Македония“ 107, ж.к.Оазис 4, магазин №
11 задълженото лице не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство.
В хода на проверката е извършена
контролна покупка на един брой солети на
стойност 2,50 лева, платени в брой от проверяващия екип. Преди проверяващите да
се легитимират Б. не е издала касов бон
от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство модел Дейзи с ИН на ФУ 520851 и ФП 36679324
или от кочан с ръчни касови бележки. Констатациите от проверката са
обективирани в приложения протокол за извършена проверка №0077583 от 28,08,2020г.
Съдът обсъди отразеното в протокола
за проверка / л. 17/, в описа на
наличните средства, в декларацията на
продавача и приложените дневни отчети и фискални бонове , от които се
установява извършеното нарушение.
По този начин е прието, че за субекта
е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал
съответен документ за извършената продажба , поради което му e била приложена
преустановителната и превантивна принудителна административна мярка –
запечатване на търговския му обект за срок от 14 дни.
Жалбоподателя не е оспорил събраните
доказателства при административната проверка на 28,08,2020г., поради което
съдът счита , че няма пречка същите да бъдат кредитирани напълно.
В тази връзка именно от събраните по
делото доказателства се установява фактът на неиздаването на фискален касов бон
за всяка от извършените продажби.
Протокола от проверката е съставен в
присъствието на управителя на дружеството жалбоподател и подписан от Н.Й..
От правна страна следва да се изложи следното:
Спорът е относно законосъобразността
на наложената ПАМ, за целесъобразността й,
за немотивираността й и за съразмерността й.
В тази връзка следва да се посочи в
по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни
мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в
хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице
да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване
на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/
продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.3
ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118
ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1,
б.“а” ЗДДС, ответният административен
орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед
за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в
който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.
Съдържанието на ПАМ и предпоставките
за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна. Такива
цели преследва и оспорената заповед на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при
ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на
властнически правомощия.
Съдът не споделя отразеното в акта и
в становището /л. 8/ на НАП, че се касае
до обект разположен на възлово място в гр.Пловдив , с голям човекопоток и т.н.
Такива доказателства по делото няма .
Напротив , видно от приетите по делото / л.36-л.40/ - баланс към 30.09.2020 г. и отчет за приходите
и разходите от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. следва да се приеме, че се
отчита месечен оборот около 1000лева.
Цитираните доказателства са приети по делото , не са оспорени от ответника ,
поради което няма пречка да се кредитират от съда.
Настоящата инстанция споделя оплакванията на жалбоподателя, в жалбата и в обясненията към нея /
л. 36/ че неправилно административният
съд е приел, че заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката.
Видно от съдържанието на обжалвания
административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани
изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически
основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на
охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него
и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и
предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как
е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер,
респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма
конкретизация относно това каква е стойността на продажбата/покупката, къде се
намира обектът, какъв е оборотът му, каква клиентела има, търговецът извършвал
ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които
биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния
размер.
Въпреки че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед
предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на
процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно
нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е
довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на
ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните
последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В
случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на
регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави обжалваната
заповед незаконосъобразна.
При констатирано нарушение за първи
път, на стойност 2,50лева, без други
нарушения и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни
последици за фиска, налагането на ПАМ за
срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права
и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на
чл. 6, ал. 2 АПК и в случая на основание чл. 146, т. 5 АПК оспорената заповед следва да бъде
отменена.
Такава е и
актуалната и задължителна съдебна практика по Решение № 23 от 4.01.2021
г. на ВАС по адм. д. № 8910/2020 г., Решение
№ 8195 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2020 г., I о и други на ВАС.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
V-ти състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-496-0077583/03.09.2020 г., която се изразява в
запечатване на търговски обект – магазин за здравословни храни, находящ се в
гр.Пловдив, бул. „Македония“ 107, ж.к.Оазис 4, магазин № 11, стопанисван от „Хавасу“
ЕООД и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни по жалба на „Хавасу“ ЕООД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, бул. „Македония“ № 107, вх.И, ап.41 с управител Н.Б.Й..
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в 14 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: