№ 223
гр. Велико Търново, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:ХРИСТО ТОМОВ
Илина Гачева
като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500078 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Н. В.” № 55, Експо *,
представлявано от А. В. А. - Изпълнителен директор и М. Т. П. – Прокурист и
началник отдел „Правен“, действащи чрез пълномощника си юк П.Д. срещу
Определение № 75 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 2291/2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, в частта, в която са оставени без
разглеждане предявените в условията на евентуалност осъдителни искове
срещу М. Е. М. и производството в тази част е прекратено.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, поради неяснота, непрецизност и неправилност
изводите на първоинстанционния съд. Сочи се, че съдът се е произнесъл в
противоречие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, според което
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Като такова друго основание се сочи исковата молба, съдържаща покана за
изпълнение, като от момента на връчването и на длъжника той изпада в
забава и би настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора. С
оглед на сочените аргументи с жалбата се отправя искане до въззивния съд да
отмени първоинстанционното определение и да допусне до разглеждане
предявените при условията на евентуалност – в случай, че главните
установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени
частично или изцяло като неоснователни, на предявените осъдителни искове.
Поради неприложимост на процедурата в случая, не е направена
размяна на постъпилата частна жалба по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.
1
Великотърновския окръжен съд, след като обсъди доказателствения
материал и изложените от жалбоподателя доводи, приема следното:
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на
чл. 274, ал. 1, във вр. с чл. 130 от ГПК, подадена е в законоустановения срок
за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице имащо право на обжалване,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От съдържанието на исковата молба се установява, че гр.д. № 2291/2021
г. по описана Районен съд – Горна Оряховица е образувано по предявени от
„Р. (Б.)“ ЕАД срещу М. Е. М. искове по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК да се
признае за установено съществуването на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 766/2021 г. по
описа на същия съд и в условията на евентуалност – осъдителни искове за
присъждане на суми, произтичащи от сключения между длъжника и банката
договор за потребителски кредит.
Предявените осъдителни искове са мотивирани от жалбоподателя с
обстоятелството, че ако съдът приеме, че длъжникът е ненадлежно уведомен
за предсрочната изискуемост на вземането преди подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, то следва да приеме, че длъжникът е
уведомен за предсрочната изискуемост с връчването на исковата молба, която
служи като покана до длъжника за изпълнение на задължението и следва да
се смята за уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията.
В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са
процесуално недопустими, поради липса на правен интерес от предявяването
им, като е мотивирал този си извод с твърдението, че по общо правило
решението следва да отразява правното положение такова, каквото е към
момента на приключване на съдебното дирене и съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК, съдът е задължен да съобрази фактите, имащи значение за
спорното право и настъпили след предявяване на иска, в т.ч. и обявяването на
предсрочна изискуемост.
Настоящият въззивен състав на великотърновския окръжен съд намира
за правилен извода на районния съд за недопустимост на евентуално
предявените осъдителни искове, както и изложените в тази насока мотиви.
Следва да бъде посочено, че ВКС не веднъж се е занимал с въпроси
засягащи производството по чл. 422 от ГПК, предсрочната изискуемост на
вземането, както и към кой момент следва да е настъпила същата, спрямо
предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение.
В т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС е посочено, че въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
2
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност. Именно като такова друго основание е
соченото от жалбоподателя изявление в исковата молба, до длъжника, че
счита вземането за предсрочно изискуемо. В постъпила жалба се излагат
аргументи, според които настъпването на предсрочна изискуемост на
вземането от момента на връчване на исковата молба на ответника е различно
основание, от това, на което се е позовал заявителят в заповедното
производство, което пък от своя страна обосновава правния интерес от
предявяване при условията на евентуалност на осъдителните искове.
В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите на Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС се
приема, че предсрочната изискуемост няма отношение към основанието, от
което произтича вземането на кредитора. Основание на иска са твърдените от
ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице,
когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание
или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново
основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с
този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса
накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които
не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и
също основание. Правното основание, на което се претендира изпълнение и
на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е
сключеният договор за кредит. Доказването на настъпилата предсрочна
изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за
размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. След като се
приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в който
се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към
3
която се формира сила на пресъдено нещо.
Целта на заповедното производство, продължение на което е
производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, е да се реализират по
облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да
бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно
производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за
вземането си по общия ред. При това разрешение на повдигнатия правен
въпрос обаче, очевидно е, че предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове са лишени от правен интерес. Това е така, тъй като
въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост няма значение към
момента на подаване на заявлението, стига същата да е налице към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес и постановяване на
съдебното решение. Тези вноски ще бъдат присъдени по установителния иск
по чл. 422 от ГПК, поради което разглеждането на осъдителни искове за
същите вноски е безпредметно.
Съдът дори да приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, за която длъжникът да е бил редовно уведомен от кредитора преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, следва да разгледа изискуемостта на дължимите вноски с оглед
редовното им падежиране по договора за кредит, за периода до приключване
на съдебното дирене. Съобразно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Посоченият в чл. 422, ал. 1 от ГПК
момент не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното
право се установява само към този минал момент, без да се съобразяват
фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на
силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което
решението е влязло в сила, какъвто именно факт е настъпилата в този период
предсрочна изискуемост на вземането.
Предвид изложеното въззивният съд намира частната жалба и
изложените в нея доводи за несъстоятелни и неоснователни, поради което
следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения, обжалваният съдебен акт, постановен от
Районен съд – Горна Оряховица, е правилен и законосъобразен, поради което
следва да бъде потвърден.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 75/11.01.2022 г. по гр. д. № 2291/2021
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е прекратено
производството по гр.д. № 2291/2021 г. на ГОРС, в частта по предявените в
4
условията на евентуалност искове от „Р. (Б.)“ ЕАД срещу М. Е. М. за
заплащане на 3681 лева – главница по договор за потребителски кредит №
*/22.03. 2019 г. и 349,37 лева – общо наказателна лихва за периода 15.05.2019
г. – 15.11.2021 г. по същия договор, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5