№ 271
гр. Кюстендил, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. К.а
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20231500100304 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. В. Х., с ЕГН **********, с
адрес в гр.Кюстендил, ул.*** и съдебен адресат адв.А. И., от АК-Кюстендил, с адрес в
гр.Кюстендил, ул.„***, против В. Б. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил ***.
Предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 26 840 евро (намалена при условията
на чл.214 от ГПК), представляваща дължим остатък от подлежаща на връщане сума по
договор за безлихвен заем, сключен между страните през 2018г., по силата на който М.Х. е
предоставила в заем на Вл.К. сума в размер на 35 000 евро, която същият се е задължил да
върне разсрочено за срок от 70 месеца, заплащайки по 500 евро на месец, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 23.06.2023г., до окончателно изплащане.
Ищцата твърди, че през месец юли 2018г. се е съгласила да предостави на
ответника безлихвен заем в размер на сумата от 35 000 евро, която му е била необходима, за
да започне бизнес с автомобили. Уговорката между страните по договора била ответникът да
върне заема за срок от 70 месеца, заплащайки по 500 евро месечно. Х. твърди, че е
предоставила сумата на К., извършвайки три превода по банковата му сметка на датите,
както следва: на 20.07.2018г. – 20 000 евро, на 03.09.2018г. – 7 350 евро и на 10.10.2018г. –
7 650 евро. Заявява, че още от следващия месец заемателят започнал да отлага плащанията,
като до датата на подаване на исковата молба в съда К. извършил общо 12 превода на суми
от по 500 евро и 1 превод на сума през месец май 2023г. в размер на 1 200 лева. Така,
неизплатеният остатък се сочи за дължим и се претендира присъждането му, ведно с лихва
от подаване на исковата молба.
С определение №94 от 10.02.2024г. съдът е допуснал предоставяне на правна
помощ на ответника В. Б. К., под формата на процесуално представителство пред всички
съдебни инстанции до приключване на делото, в хипотеза на чл.47 ал.6 от ГПК. За особен
представител на ответника е назначена адв.Р.Р. от АК-Кюстендил.
В подадения отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, адв.Р. е
изразила становище за допустимост, но неоснователност на иска. Счита същия за недоказан,
1
породи липсата на данни за наличие на сключен между страните договор за заем, а в случай,
че се установи такъв да е сключен, се заявява оспорване на иска по размер, като се поддържа
наличие на плащане и на сума в размер на 460 евро през 2018г., което не е посочено от
ищцата да е било извършено, като се допуска да е възможно да са налице и други плащания.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, взе предвид
доводите и възраженията на страните и прецени поотделно и в съвкупност всички събрани
по делото доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното
от фактическа страна:
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Х., дъщеря на ищцата, се
установява, че ответникът и братът на свидетелката (син на ищцата) били приятели. Вл.К.
искал да започне бизнес с автомобили, за което твърдял, че му трябват пари и със
съдействието на сина й ищцата М. Х. се съгласила да предостави на ответника в заем
парична сума в размер на 35 000 евро. Свидетелката сочи, че сумата била дадена, но
ответникът започнал да бави плащанията, особено след като брат й внезапно починал през
2023г.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза – заключение с
вх.№ 3892/09.09.2024г. на в.л.И. Д., се установява, че от банкова сметка на М. Х. в
„УниКредит Булбанк“ АД, клон-Кюстендил по сметката на ответника В. К. през 2018г. (от
01.01.2018г. до настоящия момент) са били извършени три превода на суми, а именно: на
20.07.2018г. – 20 000 евро, на 03.09.2018г. – 7 400 евро и на 10.10.2018г. – 7 600 евро, или
общо – 35 000 евро. Посоченото основание за извършване и на трите превода е било
„кредит“. По същата сметка на М. Х. за периода от 2018г. до момента са били извършени
плащания на суми от сметки на ответника, както следва: чрез 15 трансакции в периода от
20.12.2018г. – датата на първия извършен превод, до 11.05.2023г., когато е извършен
последният превод, са били преведени общо 8 160 евро. Тринадесет от трансакциите са на
стойност 500 евро, една – 460 евро и една в размер на 1 200 евро.
При така установените по делото факти, съдът формира следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.240 във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже: сключването на договора за заем и
предаването от заемодателя на заемателя на договорената сума, както и настъпването на
падежа за плащане. Ответникът, ако твърди, че е изпълнил носи тежестта да установи това
свое правопогасяващо възражение.
Съдът намира за доказано по безспорен начин наличието на предпоставките, при
които предявеният иск да бъде уважен.
Договорът за паричен заем, регламентиран в чл.240 от ЗЗД, по естеството си е
неформален реален договор, фактическият състав на който освен волеизявления на двете
насрещни страни включва и действия по фактическо предаване на паричните суми, които
действия са предпоставка за пораждане на правните последици на договора. В конкретния
случай, с оглед твърденията за размера на предоставената в заем сума, по аргумент от чл.164
т.3 от ГПК, процесуалният закон не допуска доказването на договора да се извършва чрез
свидетелски показания. В този смисъл показанията на разпитаната по делото свидетелка в
частта относно постигнатите договорки и сключването на договора не могат да се вземат
предвид. Независимо от това обаче, доколкото договорът за паричен заем, както се посочи, е
реален договор, т.е. счита се сключен с предаването на сумата, съдът съобразявайки
установеното от вещото лице, намира за несъмнено доказано, че ищцата М.Х. е
предоставила в заем на ответника сумата от 35 000 евро, която сума му е превела по банков
път чрез три трансакции на датите 20.07.2018г., 03.09.2018г. и 10.10.2018г. Потвърждение за
това, че тези суми са предоставени в заем е и обстоятелството, че като основание за
извършване и на трите превода, ищцата е посочила „кредит“. Същевременно нито се твърди
от ответната страна, нито се установи да е имало някакво друго основание за тези плащания
2
и ако ответникът твърдеше, че те са извършени поради наличието на други
взаимоотношения между страните, следваше да посочи естеството им и да ангажира
съответни на твърденията си доказателства, което не бе сторено.
Доказателство за верността на твърдението на ищцата, че страните са се
договорили връщането на предоставената в заем сума да се извършва разсрочено, чрез
ежемесечни плащания в размери от по 500 евро, представлява установеният от вещото лице
факт, че К. е извършвал именно такива плащания по сметката на ищцата до момента, в
който е преустановил изпълнението. Връщането на сума в размер на 35 000 евро от месеца,
следващ предоставянето й, посредством плащания от по 500 евро предполага окончателното
погасяване да бъде извършено на 70 равни месечни вноски. Така крайният падеж за
изпълнение е месец юни 2024г., който е настъпил.
Налага се извод, че между страните е бил сключен валиден договор за паричен
заем, по силата на който заемодателят М.Х., е предоставил на заемателя Вл.К., в заем за срок
от 70 месеца сума в размер на 35 000 евро.
Заемодателят по договора е изправна страна, а изпълнението на насрещното
задължение от заемателя е частично – върната е по банков път, посредством 15 на брой
трансакции, сума в общ размер на 8 160 евро.
Към момента на приключване на устните състезания по делото невърнатият
остатък от главницата по договора възлиза на 26 840 евро.
Сключването на един договор обвързва страните със задължение за пълно, точно
и своевременно изпълнение на уговореното в него. Ответникът не е изпълнил задължението
за плащане, поради което следва да бъде осъден да заплатят на ищцата исковата сума изцяло,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски.
Ищцата е ползвала безплатна правна помощ, предоставена й от адв.И., на
основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адв.И., в какъвто смисъл е отправено искане от последния.
Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена
при условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатска услуга, за да бъде същото основателно и
доказано, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/
конкретната хипотеза на чл.38 ал.1 от ЗА, при която помощта се предоставя и този договор
да е представен по делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да
ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. От представените в конкретния случай договор за правна
защита и съдействие е видно, че е налице отразяване на конкретната хипотеза по чл.38 ал. 1
от ЗАдв. („близък“), наложила осъществяването на безплатна правна помощ, следователно,
искането за присъждане на разноски се явява мотивирано и следва да бъде уважавано.
Предвид уважаването на иска, дължимото възнаграждение за осъществената безплатна
правна помощ на ищцата е определимо по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно– 4 849.56 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил, държавна такса в размер
на 2 099.78 лева. От бюджета на съда са направени разноски за вещо лице в размер на 200.00
лева, както и за възнаграждение на особен представител в размер на 2 000 лева, които също
следва да се възложат на ответника изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил *** да заплати на
М. В. Х., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.*** сумата от 26 840 евро (двадесет
и шест хиляди осемстотин и четиридесет евро), представляваща дължим остатък от
подлежаща на връщане сума по договор за безлихвен заем, сключен между страните през
2018г., по силата на който М.Х. е предоставила в заем на Вл.К. сума в размер на 35 000 евро,
която същият се е задължил да върне разсрочено за срок от 70 месеца, заплащайки по 500
евро на месец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.06.2023г., до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА В. Б. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 4 299.78 лева
(четири хиляди двеста деветдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), от която:
2 099.78 лева – дължима държавна такса за уважения иск и 2 200 лева - направени разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА В. Б. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил *** да заплати на
адв.А. С. И. от АК-Кюстендил сумата от 4 849.56 лева (четири хиляди осемстотин
четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на ищцата М. В. Х., в
хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в
2-седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4