МОТИВИ към Присъда № 260000/05.01.2021г. по НОХД 5150/2020г.
по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с който срещу
П.Г.Н. с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на
неустановена дата в периода от месец април 2012г. до 11.05.2012г. в гр. Бургас,
в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Д.В.В. ***, че ще го включи, като съдружник в покупката
на бензиностанция собственост на „***“ ООД гр. Бургас, намираща се в с. ***,
обл. Ямбол, за което е упълномощен от продавачите, вследствие на което Д.В. ще
стане съсобственик на бензиностанцията в с.*** и с това му причинил на 11.05.2012г. имотна вреда в големи размери, а именно в размер на
30 000 лева (тридесет хиляди) лева – престъпление по чл. 211 вр.с чл.210, ал.
1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК.
Пред
съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371 т.2 НПК подсъдимият Н. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства,
подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ при
условията на чл. 58а, вр. с чл. 54 НК. Спирайки се на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства счита, че наказанието следва да бъде отмерено
на четири години „Лишаване от свобода“, като след редукцията по чл. 58а НК
следва да се индивидуализира на две години и осем месеца „Лишаване от свобода“,
което да се изтърпи ефективно при първоначален „Строг“ режим.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. В.Р.
- БАК, също пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин,
поради което и подсъдимият следва да бъде признат за виновен. Счита обаче, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55 НК, доколкото срокът на
производството е неразумно дълъг, подсъдимият сам се е предал на властите и е
изразил разкаяние и съжаление за случилото се. В тази връзка счита, че
адекватно наказание се явява „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
което да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим. Под евентуалност и в случай,
че съдът не възприеме тезата й за приложение на чл. 55 НК, адв. Р.-БАК пледира
за налагане на наказание в законовия минимум от три години „Лишаване от
свобода“, което след редукцията по чл. 58а НК да се индивидуализира на две
години „Лишаване от свобода“.
Подсъдимият Ненив заявява, че се признава
за виновен и е готов да понесе наказанието за извършеното. Счита, че
справедливо се явява предложението на РП-Бургас, досежно конкретният размер на
лишаването от свобода, което следва да му се наложи. В предоставената от съда
възможност за последна дума заявява, че е виновен и е готов да понесе
последиците от деянието си.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
П.Г.Н. с ЕГН **********
е роден на ***г. в гр. ***. Той е българин, с българско гражданство и средно
образование. Н. е неженен, безработен с постоянен адрес:***, а понастоящем се
намира в Затвора Бургас.
Подсъдимият е бил
осъждан веднъж като по НОХД № 131/2003г. на РС-Бургас, в сила от 13.05.2010г.,
за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 202,
ал. 1, т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4,
вр. с чл. 26, ал. 1 НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от осем години. С Определение по НЧД № 1848/2011г. на ОС-Варна, в сила от
23.12.2011г. подсъдимият е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на
наказанието, като му е бил определен изпитателен срок от една година, шест
месеца и двадесет и един дни.
През месец април 2012г., св. Д.К.запознал
пострадалия Д.В. с подс. П.Н.. Още при първата им среща (април 2012г.), на
която присъствал и св. К., подс. Н. предложил на В. много изгодна сделка, а
именно съвместно да закупят бензиностанция в с. ***, обл. ***за сумата от 120 000
лева, в която сделка В. да се включи с 30 000 лева, след което да продадат
бензиностанцията на по-висока цена и да си поделят печалбата. Подс. Н. обяснил
на св.В., че вече е намерил и клиенти - украински граждани, на които да
продадат бензиностанцията за сумата от 300 000 лева. Н. казал още на В., че е
упълномощен от собствениците на бензиностанцията да осъществи сделката по
продажбата й.
Подс. П.Н. се познавал още от
детските си години със св. Т.Д., който заедно със св. Х.Я.бил съдружник в
дружеството „***“ ООД, стопанисващо въпросната бензиностанция в с. ***, обл. Ямбол.
Тъй като знаел, че те притежават бензиностанцията, той се свързал с тях и под
предлог, че има намерение да я купи за сумата от 100 000 лева, им поискал документите свързани със собствеността
и експлоатацията й. Благодарение на дългогодишното си познанство с Дрянов, подс.
Н. се снабдил с документите, които използвал, за да увери В. в сериозността на
намеренията си, както и че сделката е реална и ще се осъществи. Двамата се
договорили, че при предаването на парите ще бъде подписан предварителен договор
за покупко-продажбата на бензиностанцията, който ще бъде заверен от нотариус.
Ha 11.05.2012г. (петък) св. В. и подс.
Н. се срещнали в офиса на В. намиращ се в сградата на Водната палата в
гр.Бургас. На срещата присъствал и св. К.. Тогава пострадалият В., в
присъствието на св. К.и св. И.Д., предал на подс. Н. сумата от 30 000 лева. Парите
В. бил набавил от продажбата на свой имот в гр.***. Подс. Н. взел парите и
заявил на В., че трябва да ги внесе веднага в банката по сметката на „***“ ООД,
след което обещал да се върне, за да отидат заедно с В. до нотариуса и след
това напуснал офиса.
След като изминало известно време, а Н.
не се върнал, св.В. му позвънил по телефона и го подканил да побърза, за да
сключат договора и да посетят нотариуса, тъй като времето напредвало. Тогава Н.
обяснил, че му възникнала спешна работа и трябва да отложат сделката за
понеделник. Въпреки обещанията на подс. Н., след предаването на парите веднага
да бъде подписан предварителен договор за покупко - продажбата на
бензиностанцията, който да бъде заверен пред нотариус, това не се случило.
В. бил принуден да изчака до
понеделник, но и тогава Н. не се явил в уговореното време, за да изпълни
поетите по сделката ангажименти. Притеснен от случващото се, В. започнал
настоятелно да звъни на телефона на Н., който не спирал да го убеждава, че
сделката ще бъде финализирана.
В продължение на няколко седмици Н.
успявал да заблуждава В., че договорът ще бъде подписан и сделката ще бъде
завършена, като си измислял различни спешни ангажименти, които възпрепятствали
това да се случи. Поради упоритото настояване на В., подс. Н. определил дата -
19.06.2012г. за сключваме на договора пред нотариус. Когато уречената дата
настъпила, Н. отново не се явил на срещата и спрял да отговаря на обажданията
по телефона.
Тъй като В. вече силно се съмнявал в
истинността на намеренията на Н., той решил да се срещне със собствениците на
бензиностанцията - св. Я.и св. Дрянов. На срещата те му обяснили, че в
действителност са дали документите за бензиностанцията на Н., но никой от тях
не знаел за това, че Н. е договарял продажбата й с В.. И двамата отрекли да са
го упълномощавали или да са получавали пари и в частност сума от 30 000 лева
във връзка с такава продажба.
След проведеният разговор с Я.и
Дрянов, св. В. разбрал, че е измамен от подс.
Н., като продължил с опитите да се свърже с Н., за да уредят взаимоотношенията
си. Тъй като В. бил много настоятелен, за да разсея съмненията му и съответно
да го накара да се успокои, подс. Н. предложил на св. В. да обезпечи паричната
сума от 30 000 лева, която му бил платил
за сделката. Това привидно
обезпечаване подс. Н. извършил, като съставил предварителен договор за
покупко-продажба на имот в гр. ***с купувач Д.В. и продавач „***“ ЕООД с
управител В.А.(братовчед на Н., който управлявал дружеството от името на Н.,
тъй щото последният до края на 2011г. се намирал в затвора). Св. В.А.-
управител на „***“ ЕООД и братовчед на подс. Н., управлявал дружеството
съгласно дружествените документи, но реално дейността му се извършвала от П.Н..
А.бил управител „по документи“ и на още две дружества, зад които стоял подс. Н..
А.уведомявал Н. за всичко свързано с дейността на дружествата, както и му
предавал преведените по сметките на дружествата пари.
На съставения предварителен договор
не била посочена действителната дата на съставянето му, а датата 11.05.2012г.
(датата на предаването на сумата от 30 000 лева). В предварителния договор също
било посочено, че купувачът (Д.В.) е платил на В.А.сумата от 15 000 лева -
представляваща продажната цена на имота, което обстоятелство също не отговаряло
на истината. Подс. Н. накарал св. В.А.да подпише предварителния договор, в
качеството си на управител на дружеството - продавач, но Д.В. така и не
подписал въпросния предварителен договор.
С тези си действия Н. нямал намерение
да обезпечи платената от св. В. сума от 30 000 лева, тъй бил наясно, че имотът
собственост на „***“ ЕООД, който бил посочен като предмет на предварителния
договор, още от 30.08.2010г. е с наложена възбрана от кредитор на „***“ ЕООД, а
именно - „***“ ООД за сумата от 83 266 лева, която възбрана към 11.05.2012г.
била действаща. На В.А.също било известно обстоятелството, че имотът предмет на
предварителния договор, е възбранен.
След проведения със собствениците на
бензиностанцията в с. *** разговор и извършената справка в Служба по
вписванията относно имота в Аксаково, за който Н. му бил предоставил
предварителен договор за покупко-продажба, от която справка установил, че върху
него още от 01.09.2010г. има вписана възбрана, св. В. се убедил, че е измамен
от подс. Н., поради което на 10.09.2012 г. подал жалба в полицията.
За случая било образувано досъдебно
производство № 101/2013г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 973/2013г. по описа
на РП-Бургас за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с 209, ал.
1 НК. В хода на предварителната проверка
на 07.11.2012 г.било снето писмено сведение от подсъдимия Н., в което той
заявил, че до края на месец ноември 2012г. ще възстанови сумата на пострадалия В.,
но това не се случило, а вместо това подсъдимият напуснал страната и се укрил в
чужбина (Великобритания), което наложило обявяването му за издирване с тел. №
22903/24.06.2013г. на ГД„НП“. Въпреки проведените мероприятия по издирването на
Н. местонахождението му не било установено и с постановление от 17.01.2014г.
производството било спряно до издирване на обвиняемия.
В последствие в края на 2020 г.
подсъдимият доброволно се явил в дипломатическото представителство на България
във Великобритания и поискал да се предаде. На 01.10.2020г. подсъдимият кацнал
на Летище Варна и бил задържан. С постановление от същата дата производството
било възобновено, а Н. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 211 вр.с чл.210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1,
б.“а“ от НК. В последвалия разпит в присъствието на служебен защитник Н.
заявил, че се признава за виновен по повдигнато обвинение, а в разпит от
16.11.2020г. дал допълнителни разяснения по обвинението.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Н. самопризнание, което се
подкрепя от събраните в производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показания на свидетелите: Д.В. (л. 21-23 и л. 33 от Том 1 на ДП и л. 32-36 от Том 2 на ДП); Д.К.(л. 24-25 от Том 1 на ДП и л. 41-43
от Том 2 на ДП); Т.А.(л. 26 от Том 1
на ДП); И.Д. (л. 27 от Том 1 на ДП и
л. 39 – 40 от Том 2 на ДП); Т.Д. (л.
28 от Том 1 на ДП); Х.Я.(л. 29 от
Том 1 на ДП и л. 37-38 от Том 2 на ДП) и В.А.(л.
41 от Том 1 на ДП)
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 20 от съдебното
производство); копие от предварителен договор (л. 34-35 от ДП); копие на обезпечителна
заповед (л. 36 от Том 1 на ДП); удостоверение за вписвания (л. 37 от Том 1 на
ДП); нотариален акт (л. 38 – 39 от Том 1 на ДП); писмо от Община ***(л. 40 от
Том 1 на ДП); писмо за обявяване за издирване (л. 45 от ДП); заповед за конвоиране
на лице (л. 13 от Том 2 на ДП); телеграма за обявяване за ОДИ (л. 14 от Том 2
на ДП); копие от е-мейл кореспонденция (л.
71 от Том 2 на ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Н. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният
съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв
доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 211 вр.с чл.210, ал.
1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК, за което е предаден на съд.
Престъплението по чл. 209 НК
се намира в раздел IV „Измама” на глава V от Особената част на Наказателния
кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва, че криминализираната
измама по чл. 209 НК от обективна страна представлява неправомерна дейност по
въвеждане и/или поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се
формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на
имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи
субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и
специалната цел - имотна облага.
От изложеното може да се
заключи, че за да се приеме за осъществен състава на престъплението измама от
обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1/ два предмета -
измамено лице и ощетено имущество; 2/ ощетено имущество да се е намирало във
фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3/ да е налице неправилна
представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши
акт на имуществено разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.
Съпоставяйки конкретиката на
случая с изложените правни доводи относно характера на престъплението, съдът
намира следното:
В настоящия случай безспорно
се установява наличието на всички белези от обективна страна на престъплението
измама. Подсъдимият Н. с активни действия (устни уверения и представяне на
набор документи за бензиностанцията) е формирал у пострадалия В. неверни
представи, че ако му даде 30 000 лева ще го включи, като съдружник в бъдещата
покупка на бензиностанция собственост на „Трансойл“ ООД гр. Бургас, намираща се
в с. ***, обл. Ямбол, за което е упълномощен от продавачите, вследствие на
което Д.В. ще стане съсобственик на бензиностанцията в с.***, когато в
действителност подсъдимият много добре е съзнавал, че нито е упълномощен от
собствениците да продава бензиностанцията, нито че реално такава сделка ще бъде
осъществена. По този начин Н. е създал невярна представа у измаменото лице за
действителното състояние на нещата и последното, мотивирано от тази своя
невярна представа, е извършило акт на фактическо разпореждане, предавайки
сумата от 30 000 лева на подсъдимия. Като директно следствие от
имущественото разпореждане на измаменото лице за последното е настъпила вреда,
изразяваща се в обедняване със сумата в размер на 30 000лв. , респективно - чрез
действията на заблуденото лице, подсъдимият се е облагодетелствал от предмета
на посегателство.
Подсъдимият е въвел измамения в заблуждение
чрез въздействие върху съзнанието му, което формира у него невярна представа.
Касае се за резултатно увреждащо престъпление, чийто резултат е причиняването
имотна вреда другиму. Налице е причинна връзка между деянието и престъпния
резултат. Последният - имотната вреда, настъпва като пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измамения В., а разпореждането пък е
следствие от неправилно изградената увереност, че подсъдимият ще го включи,
като съдружник в покупката на бензиностанцията.
Налице са и квалифициращите
признаци, за които е повдигнато обвинение на Н.. На първо място предметът на
престъплението е на стойност 30 000 лева, при минимална работна заплата за
страната към датата на деянието в размер на 290 лева (ПМС № 300/10.11.2011 г.)
– т.е. надхвърля седемдесеткратния размер (20 300 лева), определящ долната
граница на „големите размери“, съгласно
съдебната практика (Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк.
н. д. № 1/98 г., ОСНК).
Налице е и квалифициращият
признак по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, поради което и правилно РП-Бургас е
квалифицирала измамата, като извършена в условията на „опасен рецидив“. Това е
така доколкото Н. е извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК (НОХД № 131/2003г. на
РС-Бургас, в сила от 13.05.2010г., с което му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от осем години) и до датата на деянието не са
били изминали пет години (чл. 30, ал. 1 и ал. 2 НК) от изтичане на изпитателния
срок на условното предсрочно освобождаване по това осъждане.
От субективна страна престъплението
е извършено от Н. с пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна
на подсъдимия, че не е упълномощен от собствениците на бензиностанцията да я
продава, както и предвиждане, че с активните си действия ще формира у пострадалия
невярна представа за действителното положение, която ще доведе до имуществено
разпореждане от страна на В., но от волева страна Н. е искал извършването на
имущественото разпореждане в своя полза. Наред с това подсъдимият е действал и
със специална цел – да набави за себе си имотна облага, а именно сумата от
30 000 лева.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три до десет години, като съдът може да постанови и
конфискация до ½ от имуществото на виновния.
Настоящият състав счита,
че за постигане целите на наказанието, като отчете и имущественото положение на
подсъдимия, на Н. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без
налагане на конфискация.
При индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при
прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че деянието е извършено в
изпитателния срок на условно предсрочно освобождаване, както и че предметът на
престъплението надхвърля значително големите размери. Съдът не отчита
обремененото съдебно минало на Н., доколкото то вече е било взето веднъж
предвид при квалифициране на деянието. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете изразеното съжаление за стореното, както и фактът,
че подсъдимият сам се е предал на органите на разследването, за да получи
наказанието си. Съдът отчита и че се касае за деяние извършено преди повече от
осем години, като ноторно колкото по-отдалечено от извършването на деянието е
наказанието, което се налага за него, то толкова по-трудно то би могло да
постигне целите си. Тук е мястото да се посочи, че настоящият състав не
възприема тезата на адв. Р. – БАК, че дългият срок на разследването следва да
се отчете като изключително смекчаващо обстоятелство. Действително практиката
на ВКС и ЕСПЧ се е ориентирала около виждането, че нарушаването на принципа за
„разумния срок“ следва да се отчете в полза на подсъдимия и той да бъде
своеобразно „компенсиран“, включително и посредством прилага на института на
чл. 55 НК. За да може това да се случи обаче следва да се установи, че
разумният срок не е спазен поради поведението на държавните органи, натоварени
с провеждане на производството. В конкретния случай това не е така.
Единствената причина за забавяне на производството е поведението на самия
подсъдим, който след като е бил известен, че полицията провежда разследване по
случая, е напуснал страната и се е укрил. Именно това му поведение е довело до
спиране на производството, а не бездействието от страна на държавните органи,
поради което и няма как уповавайки се на собственото си недобросъвестно
поведение Н. да иска да бъде „компенсиран“ посредством прилагане на чл. 55 НК.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието в размер на четири години „Лишаване от
свобода“ и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното
наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на
две години и осем месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Н.
и наред с това ще въздейства върху него предупредително и възпиращо и ще му
отнеме възможността да върши други престъпления в един сравнително
продължителен период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното
наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Към момента на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на
"Лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, поради което
по отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл. чл. 59,
ал. 1 НК от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ следва да се
приспадне времето, през което Н. е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на чл.
64, ал. 2 НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ във връзка с
настоящето престъпление.
По
отношение на режима.
Доколкото в хода на наказателното
производство подсъдимият Н. се е укривал повече от седем години, то и съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.
57, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и първоначално следва да му бъде определен
„Строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Действително накрая Н. доброволно се е предал на властите, което е похвално, но
това не променя факта на предходното му дългогодишно укриване, поради което и
съдът счита, че именно строгият режим за първоначално изтърпяване на наказанието
е най-подходящ в случая.
По
разноските и веществените доказателства:
По делото няма сторени разноски и няма приложени
веществени доказателства, които да налагат произнасяне от съда в тази посока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.