№ 7493
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от В. СТ. Г. Гражданско дело № 20241110108542
по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 49969/15.02.2024 г. на В. Г. Х., ЕГН
**********, адрес в гр. София, ул. „Д“ № 22, чрез адв. К. П., със съдебен адрес в гр. София,
ул. „ЦА“ № 7 против „ГГС“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. Д, ул.
„И“ № 10, вх. А, ет. 5, ап. 13, представлявано от управителя – ГНР, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3-то ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 748 лева, представляваща
заплатена цена по развален договор за доставка и монтаж, ведно със законната лихва от
15.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 55 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2023 г. до 14.02.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните бил сключен договор
за доставка и монтаж на стоки, по силата на който ищцата заплатила общо сумата в размер
на 4 811 лева, от която ищецът заплатил сумата в размер на 3 600 лева на 24.08.2021 г., а
останала част следвало да бъде заплатена при крайния монтаж. Поддържа, че във връзка с
възложеното, ответното дружество било в неизпълнение по доставка и монтаж на врата на
баня, панти за стъклените врати и брави за вратите. С покана, получена от ответното
дружество на 21.07.2023 г., изпълнителят бил поканен да изпълни поръчката в срок до
31.07.2023 г. или да върне сумата в размер на 748 лева, като при неизпълнение, договорът
следвало да се счита развален. Поддържа, че ответникът не е изпълнил до момента, поради
което претендира и законна лихва за забава от развалянето на договора до депозиране на
исковата молба. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните за доставка и монтаж на интериорни врати, както и
заплащането от ищеца на сумата от 3 600 лв. на 24.08.2021 г. Поддържа, че за стоките,
сочени от ищеца като недоставени не е извършвана поръчка, поради което оспорва
предявения иск като неоснователен. Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, който за
да бъде уважен в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно
доказване че между страните са били налични валидни облигационни правоотношения,
породени от сключен договор за доставка и монтаж на стоки, в това число брата на баня,
панти за стъклени врати и брави за вратите, по който ответното дружество срещу уговорено
възнаграждение в размер на 3 600 лева е следвало да извърши доставка и монтаж на
поръчаните стоки, в това число врата на баня, панти за стъклени врати и брави за вратите, че
е заплатена на ответника сумата в размер на 3 600 лева, както и че договорът е развален,
поради виновно неизпълнение от страна на ответника в срок.
По делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника на 24.08.2021 г. сумата в размер на 3
600 лева. Няма спор също така, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение по повод неформален договор за доставка и монтаж на три броя интериорни
врати, заедно с аксесоари. Ответникът обаче оспорва между страните да е било постигнато
съгласие за доставка на други стоки и услуги.
По делото са представени като писмени доказателства извлечения от електронна
кореспонденция между страните, осъществявана на електронен адрес на ответника
**********@***.**, като обстоятелството, че този електронен адрес се ползва от ответното
дружество се установява чрез писмо от „УниКредит Булбанк“ АД от 26.02.2025 г. Други
доказателства по делото не са ангажирани.
При направените оспорвания на исковата претенция, съдът счита, че не се установява
по безспорен начин какъв е бил предметът на договора между страните, за какви стоки и
услуги, нито коя е частта, която не е била изпълнена от ответното дружество. Електронната
кореспонденция сама по себе си не съставлява писмено доказателство, нито електронно
такова, защото не съдържа електронни подписи на лицата, от чието име се твърди, че са
изготвени и изпратени съответните електронни писма. От друга страна, съдържанието на
тази кореспонденция не установява стойността на извършените доставки и услуги и дали
има такива, които не са извършени, като ответникът оспорва твърдението, че има
неизвършени доставки. Не се доказва и разваляне на договора между страните, поради
виновно неизпълнение от страна на ответника. При направеното оспорване в тежест на
ищеца е и същият следваше да докаже релевантните за спора факти чрез пълно и главно
доказване, за което са му дадени изрични указания в доклада по делото. Това не е сторено и
с оглед направените възражения и оспорвания, съдът счита, че искът не е доказан и като
такъв се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, но същият не е
ангажирал доказателства за извършени такива и не е направил искане за присъждането им,
поради което и съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. Х., ЕГН **********, адрес в гр. София, ул. „Д“
№ 22, чрез адв. К. П., със съдебен адрес в гр. София, ул. „ЦА“ № 7 против „ГГС“ ЕООД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. Д, ул. „И“ № 10, вх. А, ет. 5, ап. 13,
представлявано от управителя – ГНР, обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3-то ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 748 лева, представляваща заплатена цена по развален
2
договор за доставка и монтаж, ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 55 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.07.2023 г. до 14.02.2024 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3