Р Е Ш Е Н И Е
№ 288 / 10.5.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 49 по описа за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на П.В.М.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат Ч.Ч., срещу Уведомително писмо изх.№ 02-130-6500/3887/10.10.2022
г. за извършени плащания по заявление за предоставяне на извънредна финансова
помощ на земеделските стопани от определени сектори на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е извършено прихващане на
санкции за бъдещ период. Релевирани
са доводи за незаконосъобразност на акта, като издаден в противоречие с
материалноправни разпоредби, по които се претендира отмяната му, ведно с
присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрисконсулт П.М., излага
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 10.08.2022 г., П.В.М. е подал заявление за
подпомагане с УИН 13/100822/19483 за предоставяне на извънредна финансова помощ
на земеделските стопани от определени сектори, а именно за оранжерийно
производство на зеленчуци, към което са приложени необходимите документи.
В оспореното уведомително писмо е посочено, че
след извършване на административни проверки е определена финансова помощ в
размер на 500,04 лв. за сектор „Оранжерийно производство на зеленчуци“, която е
прихваната като санкции за бъдещ период, начислени от Дирекция „Директни
плащания“. Към преписката е представено Уведомително
писмо изх.№ 02-130-6500/111/10.03.2022 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за Кампания 2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което
на П.М. са извършени плащания и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от
бъдещи плащания в размер на 20 109,36 лв. С писмо вх.№ 2462/22.03.2023 г. процесуалният
представител на ответника заявява, че Уведомително писмо изх.№
02-130-6500/111/10.03.2022 г. не е влязло в сила, поради обжалване пред
Административен съд-Пазарджик. При извършена служебна справка в деловодната
система на съда се установи, че по жалба на П.М. срещу горепосоченото
уведомително писмо е образувано адм. дело № 301/2023 г., насрочено за
05.06.2023 г.
При така установеното от фактическа страна и
извършена цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията
си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни
изводи:
Уведомителното писмо в обжалваната му част е връчено
на 30.11.2022 г., а жалбата срещу него е подадена до съда на 09.12.2022 г.,
т.е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на
правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по
същество – основателна по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи
дейността й и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на
решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Уведомителното
писмо е издадено от компетентен орган – изпълнителният директор на ДФЗ.
Уведомителното писмо представлява индивидуален
административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. Т. е., в закона е въведено
императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния
акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му
и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В случая, като фактически основания за издаване на
акта в оспорената му част е посочено единствено: „Прихванати санкции за бъдещ
период, начислени от дирекция „Директни плащания“: 500,04 лв.“. В писмото
обаче, не се съдържат нито фактически, нито правни основания, които да сочат кое
е наложило прихващането на определения размер на финансова помощ, за да е
възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с
действителното положение. Липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на
жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на
органа относно установените предпоставки, наложили прихващането на дължимите
суми. В хода на делото, при представяне на административната преписка се
установява, че по силата на предходен акт (Уведомително писмо изх.№
02-130-6500/111/10.03.2022 г. на зам. Изпълнителния директор на ДФЗ) са
наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на
20 109,36 лв., но никъде в уведомителното писмо не е направено позоваване
или препращане към този предходен акт, за да може да се приеме, че е налице
фактическо основание, оправдаващо вида и размера на прихващането. Също така
липсва посочена правна норма, която органът е приложил в изпълнение на своите
правомощия да намали дължимите суми за изплащане на извънредната финансова
помощ чрез прихващане.
От предходния акт е видно е, че органът визира
като мотив хипотезата на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014 г. на Комисията за
възстановяване чрез прихващане на неизплатени задължения на бенефициера,
установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещи плащания
към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на
дълга. Сочената разпоредба изисква неизплатените задължения на бенефициера да
са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентация относно
характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на
индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбата на
чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, според която вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В чл.
162, ал. 2, т. 8 ДОПК е посочено, че публични са държавните и общински
вземания: за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства
на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз, като съгласно чл. 165 ДОПК събирането на държавните и общинските публични
вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е
установено друго.
От анализа на цитираните разпоредби и при липсата
на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващане по реда на чл.
28 от Регламент (ЕО) № 908/2014 г. е възможно само ако сумите, с които се
извършва прихващането са установени с влязъл в сила акт. Иначе казано, за да
бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което
предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да
има неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в
съответствие с националното законодателство, т.е. с влязъл в сила акт.
В случая за прихванатата сума от 500,04 лв. не
може да се приеме, че представлява неуредено задължение на П.М., установено в
съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това
изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е
изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумата
да е установена по основание и размер. В случая безспорно тези условия не са
били налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е
било изискуемо - не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз
основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да може
да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият
съдебен спор означава, че вземането не е било установено и по основание и
размер. Едва след влизането в сила на един такъв индивидуален административен
акт или съдебен акт, с който вземането се установи по основание и размер, вече
законоустановените като дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане с
оторизирани суми на бенефициера, при спазване правото на ЕС за извършване на
такова прихващане.
Предвид изложените съображения съдът намира, че
административният акт в оспорената му част е издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, включително и на
изискването за мотивираност на тази категория актове и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Тъй като естеството на въпроса не позволява
решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния
орган за ново произнасяне по подаденото от П.М. заявление, съобразно дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски,
следва Държавен фонд „Земеделие“ да бъде осъден да заплати такива в размер на 510
лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
18.04.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№ 02-130-6500/3887/10.10.2022 г. за
извършени плащания по заявление за предоставяне на извънредна финансова помощ
на земеделските стопани от определени сектори на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която е извършено прихващане на
определената финансова помощ от 500,04 лв.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
за ново произнасяне по заявлението за предоставяне на извънредна финансова
помощ на П.В.М. в отменената му част, съобразно дадените указания по тълкуване
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на П.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)