О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
19.08.2019г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 9235 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалби с вх. № 45455/01.07.2019г. по изпълнително дело № 20198510400296,
вх. № 45453/01.07.2019г. по изпълнително дело № 20198510400297, вх. №
45452/.01.07.2019г. по изпълнително дело № 20198510400298, вх. №
45454/.01.07.2019г. по изпълнително дело № 20198510400299 и вх. №
45456/.01.07.2019г. по изпълнително дело № 20198510400300, всички по описа на ЧСИ
М.П.,*** действие СГС, подадени от Н.Д.В., роден на *** против действията на съдебния
изпълнител по всяко дело, изразяващи се в наложен запор върху вземане по
договор за банков влог, сключен с „Банка ДСК“ АД, с общо налична сума по влога
в размер на 274 000 евро. Жалбоподателят излага твърдения, че без
основание са наложени запори по горепосочените изпълнителни дела, тъй като не е
длъжник по изпълнителното дело, а трето лице – собственик на паричните средства
в запорираната банкова сметка. ***, че за наложените запори разбрал на
20.06.2019г. Твърди, че запорните съобщения
са адресирани до лице с имена Д.В., а длъжник по изпълнителните дела е ЕТ „Д.В.
– 2018“, с ЕИК *****, с адрес гр. София, район „Овча купел“, ул. *****. Поддържа,
че неговите имена по лични документи са Н.В., а не Д.В. и никога не е развивал
дейност като едноличен търговец. Моли съда
да отмени незаконните действия на съдебния изпълнител спрямо имуществото
му и да постанови паричните средства да му бъдат възстановени.
Ответникът по жалбата – взискател
по изпълнението - Е.Т.М., оспорва жалбите като недопустими, с доводи, че
жалбоподателят няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Отделно поддържа, че не е налице
принципно право на третото лице да обжалва действия на ЧСИ по налагане на запор
върху банкова сметка, ***ми и ако изхождат от длъжника по изпълнението. Моли
съда да остави жалбите без разглеждане като недопустими, евентуално да ги
остави без уважение като неоснователни.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ П., в които се прави
възражение, че жалбите са просрочени. Отделно се поддържат доводи за
недопустимост на жалбите, с доводи, че жалбоподателят няма качеството на трето
лице, а на длъжник по изпълнението, тъй като е налице пълно съвпадение между
неговите лични данни и тези на длъжника
по изпълнителните дела – имена на физическото лице, дата на раждане, номер на
документ за самоличност. Сочи, че обжалваните действия са извън кръга на
визираните в чл. 435, ал. 2 ГПК. Отделно излага съображения за неоснователност
на жалбите.
Жалбите са подадени
в срок и са допустими. Възражението в тази връзка на съдебния изпълнител е
неоснователно. Срокът за обжалване тече от момента на узнаването на
жалбоподателя – 21.06.2019г., съгласно твърденията в жалбите и липсата на
твърдения и доказателства за по-ранен момент на узнаване, а жалбите са подадени
чрез куриерска служба на 28.06.2019г. /съгласно удостовереното от съдебния
изпълнител/, поради което са в срок.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
На 01.02.2019г. по молби
на взискателя Е.Т.М., са образувани пет изпълнителни дела по описа на ЧСИ П.,
както следва: изпълнително дело № 20198510400296 е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 22.01.2019г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, изд. по гр.д. № 491/2019 г. на СРС, 35 с-в; изпълнително дело №
20198510400297 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2019г.,
изд. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, изд. по гр.д. №
492/2019г. на СРС, 35 с-в; изпълнително дело № 20198510400298 е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 11.01.2019г. въз основа на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, изд. по гр.д. № 78755/2018 г. на СРС, 35 с-в; изпълнително дело
№ 20198510400299 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2018г.,
изд. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, изд. по гр.д. №
74152/2018г. на СРС, 35 с-в; изпълнително дело № 20198510400300 е образувано
въз основа на изпълнителен лист от 10.12.2018г. въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 74153/2018г. на СРС, 35 с-в, всички срещу
длъжника ЕТ „Д.В. – 2018“, с ЕИК *****, роден на ***, с л.к. № *****, издадена на *****. от Полицейско
управление ***.
На 01.02.2019г. са
изпратени покани за доброволно изпълнение до адреса на длъжника ЕТ. Същите са
връчени редовно на 12.02.2019г. на физическо лице, индивидуализирано с ръчно
изписани имена Н.Д.В. и положен личен подпис.
С протоколи за
присъединяване на ЧСИ П. от 08.02.2019г. изп. дела №№№№ 297, 298, 299 и 300 са
присъединени към изпълнително дело № 20198510400296, поради идентичност на
субектите, по молба на взискателя М. от същата дата.
На същата дата са
изпратени запорни съобщения по молба на взискателя до длъжника, в качеството му
на едноличен търговец и на физическо лице и същите са получени от третото
задължено лице „Банка ДСК“ ЕАД на 12.02.2019г. В отговор, получен от ЧСИ на
14.02.2019г., банката е уведомила съдебния изпълнител, че е налице открита
банкова сметка ***, описано с имена Н.Д.В. /на латиница/, ЛНЧ *****.
Вследствие на реализираните
запори по петте изпълнителни дела, на 15.02.2019г. е постъпила сумата общо
535 920. 03 лв., като съгласно удостовереното от съдебния изпълнител,
незаплатената част от задълженията общо по петте дела е в размер на сумата 10 067.
61 лв.
При така
изложеното, съдът намира жалбите за процесуално недопустими.
Жалбоподателят не
обосновава качеството си на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Съгласно представените по делото документи за вписване на ЕТ „Д.В. – 2018“, с
ЕИК ***** и от служебно направената справка в Търговския регистър се
установява, че жалбоподателят и физическото лице, представляващо едноличния
търговец - длъжник по делото, са с идентични дата на раждане - ***, имена и номер на лична карта. Обстоятелството, че
последната цифра в номера на личната карта, посочен в договора за срочен влог
от 2016г. с Банка ДСК ЕАД ,е различна от посочения номер на лична карта на
лицето, регистрирало ЕТ, не налагат различен извод, предвид възможността за
промяна на номера на личната карта. Физическото лице, получило призовката за
доброволно изпълнение на адреса на управление на ЕТ, е със същите
индивидуализиращи белези. Съгласно правната теория и съдебната практика, при
регистрация на едноличен търговец не възниква нов правен субект, а с регистрацията на дадено физическо лице като
ЕТ, същото придобива само търговско качество. За него освен правото да
придобива граждански права и задължения, възниква и възможността да бъде страна
и по търговски правоотношения, като същият отговаря със своето имущество
неограничено за задълженията, придобити в качеството му на физическо лице, така
и за задълженията, възникнали в резултат на търговската му дейност. С оглед изложеното,
жалбоподателят не се явява трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК,
следователно не се явява легитимиран да обжалва атакуваните действия.
Извън горното, възражението на
взискателя, че не се сочат допустими за обжалване изпълнителни действия от
кръга на визираните в чл. 435 ГПК, е основателно. Съгласно
задължителните указания в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК,
запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно
обжалване, а подлежи на обжалване само насочването на изпълнението върху
запорирано имущество, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост. В
случая не е налице такава хипотеза. В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК законодателят изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на
съдебния изпълнител от длъжника, както и условията, при които тези действия
могат да бъдат обжалвани. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на
обжалване действия е изчерпателно и поради това онези от тях, които не са
изрично посочени, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Касае
се за императивна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително, а
само в смисъла, който е вложен в нея. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноските.
По изложените
съображения жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане, като процесуално
недопустими.
Така
мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалби с вх.
№ 45452/01.07.2019г. по изпълнително дело № 20198510400298; вх. № 45453/01.07.2019г. по
изпълнително дело № 20198510400297; вх.
№ 45454/01.07.2019г. по изпълнително дело № 20198510400299 вх. № 45455/01.07.2019г. по
изпълнително дело № 20198510400296 и вх.
№ 45456/01.07.2019г. по изпълнително дело № 20198510400300, всички по описа
на ЧСИ М.П.,*** действие СГС, подадени от Н.Д.В., роден на ***г. против
действията на съдебния изпълнител по всяко дело, изразяващи се в наложени запори
върху вземане по договор за банков влог, като процеусално недопустими.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на
съобщенията пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.