№ 86
гр. С., 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100042 по описа за 2022 година
Предявен e частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД и цена –
26 000лв от общо 90 000лв, ведно с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД .
В коригираната исковата молба от 27.02.2022г ищецът твърди, че до 12.04.2019 г.
работил в ответното дружество съгласно сключен трудов договор № 17422/29.12.2016г, като
„монтажник кабели“ на обекти в гр.Я., гр.С., Д. и гр.С.З., като трудовите му задължения
били свързани със сглобяване на дневната продукция, проверка на материалите, монтаж на
кабели, олепване и поставяне на допълнителни компоненти към тях и пр.
Твърди, че в нарушение на чл. 3 ал.3 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труда, работодателят, представляван от управителя В.С. и подчинените му ръководител на
отдел “Здраве и безопасност на труда“ - Ж.Д., както и прекият ръководител –мениджър на
производството – М.С., не са осигурили основните принципи на превенция, като допуснали
използване на опасни за здравето препарати и ареозолни спрейове, без да осигурят
адекватни на опасността лични предпазни средства .
Твърди, че по време на работата си използвал постоянно препарати за пръскане на
произвежданите кабели, които да ги предпазват от гризачи, а най-често изпълвания препарат
бил с наименование“ATOL-LE Aerosol, като на етикета било записано, че е безвреден.
Същевременно, в информационния лист за безопасност на препарата, изтеглен от интернет
страницата на производителя на немски език, в описание на мерките за първа помощ било
записано,че при допир до облекло, то трябва веднага да се смени, а при допир с кожата на
тялото, веднага да се изплакне с много вода и сапун, а при кожни реакции да се потърси
лекар.
1
Твърди ,че този спрей има изключително нездравословно въздействие върху човешкия
организъм, за което никой от работниците не бил уведомен предварително от съответното
длъжностно лице, което отговаря за безопасността на труда в предприятието.
В резултат на работата си и използването на други препарати за дератизация и въпреки
постоянно използваните от него предпазни ръкавици, получил персистираща плака по лява
длан със сърбежи, провеждал многократно оздравителни курсове с локални средства с
частичен ефект.
Твърди, че на 13.03.2018г, постъпил в „Център за кожновенерически заболявания“
ЕООД - гр.С., за лечение на еритемопапулопустулозен обрив, ангажиращ дясна длан и
гърба на ръката, медиалната повърхност на дясна предмишница и част от мишницата,
единични рокади, покрити със секреция и жълти крусти..Обривите били повече от пет на
брой, с еритемен вал около тях. Бил изписан на 20.03.2018г с подобрение, но на 25.04.2018г
постъпил и за втори път на лечение с еритемно-едемна плака, с неправилна форма,
болезнена, затоплена при палпация, подуване на дясната ръка, дразнене и сърбеж,
отпадналост, втрисане, повишена температура. Изписан бил без подобрение на 02.05.2018г.
Твърди, че от констатиране на заболяването до настоящия момент, изпитвал силни
болки, трудно се обслужвал с една ръка, при къпане трябвало да слага ръкавица, за да
предотврати болезнен допир до наранената длан, а лечението изисквало медицинска
интервенция и продължително домашно лечение. Заболяването не се повлиявало от
проведеното лечение и предизвикало силна депресия и психически дискомфорт, стрес и
труднопреодолима промяна в начина на живот, отказ от активна физическа работа, липса на
яснота относно здравния и трудов статус. Въпреки че заболяването не било заразно, то било
много ясно забележимо, което водело до инстинктивно отдръпване на всички негови близки
от физически контакт с него, включително съпругата и детето му.
Това го депресирало още повече и бил принуден да потърси помощ от психиатър, който
му изписал антидепресанти със зелени рецепти.
Моли за съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 26 000
лева – частичен иск от общо 90 000лв, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило в резултат на
работата му в ответното дружество в периода 03.01.2017г- 12.04.2019г, ведно със законната
лихва, считано от 03.02.2017г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
иска изцяло- по основание и размер.
Твърди, че ищецът работил по трудов договор при ответното дружество на длъжност
„транспортьор“, считано от 03.01.2017г до 27.03.2019г, а с допълнително споразумение от
26.03.2019г е прехвърлен на длъжност “монтажник, кабели“, която заемал от 28.03.2019г до
напускането си на 12.04.2019г.
Тъй като допуснал нарушение на трудовата дисциплина,а именно:неспазване на
техническите и технологичните правила за работа, със заповед от 26.02.2019г бил наказан
2
със „забележка“ и това наложило преместването му на длъжност „монтажник кабели“,
която заемал в периода 27.03.2019г до 12.04.2019г, т.е. за период по-кратък и от месец.
Твърди, че ищецът бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред и му бил
проведен първоначален инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд. На стр.
15 от инструктажа от 04.01.2016г, били представени изисквания за установяване на
професионално заболяване, сред които е и причините за него да бъдат доказани с проучване
на работното място. Нямало данни ищецът да е изисквал от ответника дерматологичното му
заболяване да бъде потвърдено като професионална болест.
На стр.40 от инструктажа била публикувана и инструкцията за работа с безопасна
работа с АТОЛ-ЛЕ, като ищецът подписал декларация на 03.01.2017г, че се е информирал с
действащия към момента ПВТР и служебна бележка от 03.01.2017г, че е проведен
първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа, а ищецът се подписал в
книгата по инструктаж. По време на проведения първоначален инструктаж, той се
запознал още с карта за резултата от оценката на риска по професии и работни места или
извършвана работа от 29.01.2014г, като оценката се отнасяла до длъжността “траспортьор,
преносвач“, заемна от него през по-голямата част от трудовото му правоотношение с
ответника, от 29.12.2014г до 12.04.2019г, от която карта било видно, че работата в
дружеството не предполага рискове, породени от опасност при работа с отровни материали
и вещества.
Твърди,че по време на инструктажа бил запознат и с инструкцията за безопасна работа с
АТОЛ-ЛЕ аерозол от 22.08.2014г, информационен лист за безопасност при работа с АТОЛ-
ЛЕ аерозол, версия 13 от 02.01.2017г. съгласно регламенти ЕОТ № 1907/2006 и № 2015/830.
Твърди, че когато дружеството трябва да закупи нов препарат, с който да работят
служителите, се изисквал информационен лист за безопасност от производителя или
доставчика на препарата, след което същият се изпращал на службата по трудова
медицина..Оценката на риска от използване на препарата АТОЛ-ЛЕ била изготвена в
резултат на проверка и оценка от страна на служба по трудова медицина при СД “ПГП.К.
иС“, която след анализ на химичните вещества, съдържащи се в продукта, изготвила оценка
на риска и препоръки при употребата му. Единственият риск, установен от службата по
трудова медицина относно препарата АТОЛ-ЛЕ бил, че препарата е силно запалим. Нямало
данни същият да е токсичен или опасен за здравето на хората.
Допълва, че при постъпването си на работа, ищецът подписал декларация за
имуществена и дисциплинарна отговорност, трудоустрояване и представил формуляр за
трудоустрояване, в който потвърдил, че не е трудоустроен, не страда от сериозни болести и
няма телесни увреждания.
Освен първоначален, всяка година на ищеца бил провеждан и периодичен инструктаж за
здравословни и безопасни условия на труд, част от който била и оценката на риска по
професии и информационен лист за безопасна работа с АТОЛ-ЛЕ. На 19.01.2018г. и
24.01.2019г. на ищеца бил проведен периодичен инструктаж, като в програмата и на двата
3
инструктажа се обръщало внимание на рисковете при работа с АТОЛ-ЛЕ.
Ответникът счита, че негови служители нямат вина за настъпване на вредните последици
за ищеца, а твърдените от него вреди не са породени от противоправни действия на
ответника или неговите служители, тъй като те са действали изцяло в съответствие с
утвърдените от българското законодателства изисквания за осигуряване на безопасността и
здравето на служителите на дружеството.
Освен това, през по-голямата част от трудовото правоотношение ищецът заемал
длъжността „транспортьор”, а съгласно длъжностната му характеристика, задълженията му
включвали най общо превозването и разпределение на материалите в рамките на отделните
производства в предприятието. В този период ищецът не е работил, нито е имал какъвто и
да е пряк контакт с препарата АТОЛ-ЛЕ, тъй като това не е било част от трудовите му
задължения. Единственият му възможен контакт с този препарат бил само да избута
контейнера с АТОЛ-ЛЕ от производството до стаята с опасни отпадъци, като дори и тогава е
нямал пряк контакт с този препарат, тъй като флаконите с АТОЛ-ЛЕ били опаковани в
чували, които били поставени в контейнери.
Препаратът АТОЛ-ЛЕ се използвал само от операторите, които монтирали допълнителни
компоненти, което не било част от задълженията на ищеца, а от картата за оценка на риска
по професии, за позицията „транспортьор“ било видно, че за тази длъжност дори не се
предвиждат рискове от работа с АТОЛ-Ле, защото същият не трябвало да се използва.
По отношение на длъжността “монтажник кабели“, която ищецът заемал само от
28.03.2019г до 12.04.2019г, през първите 2 седмици му било проведено обучение при
започване на работа на нова позиция. В периода 28-29 март и 01-15 април ищецът ползвал
болничен, като практически бил обучаван само 4 дни и след това е напуснал работа.
В картата за резултата от оценка на риска по професии и работни места или извършване
на работа относно длъжността „монтажник кабели“, заемана от ищеца само 2 седмици,
изрично бил предвиден риск от работа с химическия препарат АТОЛ-ЛЕ, който бил свързан
основно с дихателни проблеми. Предвидено било и понесе на лични предпазни средства.
Оспорва твърдението на ищеца, че дерматологичното му заболяване е свързано с работа
в дружеството. Видно от амбулаторния лист № 1247/10.04.2019г, от 10 години ищецът имал
персистираща плака по лява длан със сърбеж, т.е. още от 2009г имал дерматологично
заболяване, за което не информирал работодателя си при сключване на трудовия договор,
нито по-късно, нито че това заболяване може да е провокирано от изпълнение на трудовите
му задължения.
Счита иска за прекомерно завишен по размер, неосъответстващ на принципа за
справедливост и трайната съдебна практика.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска за законна лихва, считано от
13.03.2018г ,на основание чл. 111 б.“в“ ЗЗД, както и тази, считано от 03.02.2017г с оглед
направеното в с.з. уточнение за началния момент, от който се претендира лихва за забава.
В с.з. ищецът, ред. призован, не се явява, а се представлява от процесуален
4
представител, който поддържа иска и моли да бъде уважен. В първото с.з. прави
уточнението, че ищецът е работил в ответното дружество от 2008г, а кожното му
заболяване се дължи само на работа с препарата АТОЛ-ЛЕ. Уточнява също, че претендира
лихва за забава, считано от 03.02.2017г до окончателното изплащане на главницата, което е
пет години преди датата на предявяване на иска- 03.02.2022г. Претендира за разноски по
делото съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответника
адв.възнаграждение.
В с.з. ответникът, представляван от пълномощник, оспорва иска изцяло и поддържа
отговора на исковата молба. С оглед направеното в първото с.з. уточнение за началния
момент, от който се претендира лихва за забава, счита, че претенцията за законна лихва,
считано и от 03.02.2017г е погасена по давност на основание чл. 111 б.“В“ ЗЗД.
Претендира разноски по делото съгласно списък. Представя писмена защита.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 24.10.2008г ищецът започнал работа в ответното дружество на длъжност
“преносвач, транспортьор, ръчно“ в отдел “производство“, съгласно трудов договор със срок
за изпитване №3435/24.10.2008г.
Договорът е прекратен от работодателя със заповед № 1269/19.08.2010г, на основание
чл. 328 ал.1 т.5 КТ- поради при липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата.
На 07.12.2012г ищецът сключил втори трудов договор с ответника № 8507/07.12.2012г,
за изпълнение на същата длъжност, който е прекратен на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ- по
взаимно съгласие на страните, считано от 08.09.2015г.
На 29.12.2016г, сключил трети трудов договор с ответника № 17422/29.12.2016г, за
изпълнение на същата длъжност- „транспортьор“ в производството, с работно място-
цеховете в гр.Я., гр.С., Д. и гр.С.З. – по график.
Тъй като често отсъствал от работа, а със заповед №45/26.02.2019г му било наложено
дисциплинарно наказание “забележка“, за това, че заредил грешен компонент на пост 1, с
допълнително споразумение №121/26.03.2019г към трудов договор №17422/29.12.2016г, бил
преназначен от длъжност „транспортьор“ на длъжност „монтажник кабели“, считано от
28.03.2019г.
Тази длъжност ищецът изпълнявал до 12.04.2019г, когато трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т.1 КТ- по взаимно съгласие, за
което е издадена заповед № 127/12.04.2019г.
По длъжностна характеристика за длъжността “транспортьор, преносвач“, задължения
на ищеца са да извършва проверка на наличността на материалите в началото и в края на
смяната, като при липса ги поръчва в производството; да осигурява разпределянето на
необходимите кабели за съответните линии, да не допуска спиране на поточната линия
5
поради липса на нужните кабели и материали, да отделя внимателно отпадъците и да спазва
правилата правилата за безопасност.
При постъпване на работа, ищецът е бил запознат с Правилника за вътрешния трудов
ред, утвърден от работодателя и му е проведен първоначален инструктаж за здравословни и
безопасни условия на труд, както и периодичен инструктаж през 2016, 2017г, 2018г, 2019г.
Част от този инструктаж е инструкцията за безопасна работа с препарата АТОЛ-ЛЕ/
стр.296 и сл. делото/. Тя съдържа химичния състав на този препарат и указанието, че е
опасен за човека и околната среда, тъй като е дразнещ и изключително запалим. Съдържа
още предписание за пазене от източници на възП.яване, от слънчева светлина и излагане на
температура над 50 градуса по Целзий, да не се пуши, да не се вдишва, да се използват
добре вентилирани зони, да се избягва изтичане през дренажната система.
Инструкцията съдържа следните мерки за първа помощ: при вдишване да се осигури
свеж въздух, при замайване- да се легне, при контакт с кожата- да се измие обилно с вода, а
при попадане в окото – да се промие незабавно и обилно с вода.
Предвижда като защита носене на защитни ръкавици съгласно ЕN374 и плътно
прилепващи очила ЕN166.
Съгласно информационния лист за безопасност на същия препарат, преведен от немски
на български език, състоящ се от 10стр., АТОЛ-ЛЕ е аерозол, който е екстремно
запалителен и при затопляне може да избухне, поради което не се излага на температура над
50 градуса по Целзий, не се вдишва, избягва се допир с кожата и очите, не се яде,пие и
пуши по време на работа с препарата , при допир с кожата , веднага се изплаква обилно с
вода и сапун, при кожни реакция се търси лекарска помощ, преди почивка и в края на
работния ден се мият ръцете, като в работното помещение се подготвя бутилка за
изплакване на очите или душ за очи.
Предвидена и следната лична защита и екипировка- защитни ръкавици съгласно ЕN 374,
подходящо защитно работно облекло и плътно прилепнали защитни очила съгласно ЕN
166.
С препарата АТОЛЕ-ЛЕ аерозол са работили само от лицата, заемащи длъжността
“монтажник кабели“ в цеховете на ответното дружество.
За изпълнение на двете длъжности “монтажник кабели“ и “ транспортьор“ е било
въведено от работодателя работно облекло, но не е имало изискване за носене на ръкавици
от работниците на длъжност “транспортьор“.
Повечето работници са носели ръкавици за да се предпазят от вредното въздействие на
препарата “Атол-ле“ върху кожата на ръцете.
Ръкавици са им били осигурявани от работодателя при желание от тяхна страна.
Препаратът Атол-ле аерозол се употребява в цеховете на ответното дружество за
впръскване на снопа от кабели и служи като смазка за да могат да влязат в един
разширител за уплътнение, наречен „громит“.
6
При изпълнение на длъжността „транспортьор“ на кабели, ищецът не е работил с този
препарат. С него са работили само работниците на длъжност „монтажник кабели“, не и
„транспортьорите“.
Основната му трудова функция като “ транспортьор“ се е свеждала до това да доставя
кабели от склада до линията, както и препарата Атоле-ле, опакован и поставен в кашон.
Единственият досег на ищеца до този препарат е бил при неговото транспортиране в
кашон и при изхвърляне на празния флакон.
Според показанията на св.С.П., понякога се налагало ищеца да пипа кабелите с ръце,
когато вече са били напръскани с Атол-ле и това били случаите, когато помагал на
работничките от поточната линия, които се затруднявали за прекарат кабелите през громита.
Понякога ищецът работел с ръкавици, а понякога без ръкавици, тъй като те се късали на 2-3
дни, а в цеха в гр.С. често пъти нямало ръкавици.
Работниците, изпълняващи длъжността “монтажник кабели“ били инструктирани, че
трябва да работят с ръкавици.
Според показанията на същия свидетел, ищецът имал кожен проблем още през 2008-
2009г и когато започнал работа в ответното дружество, свидетелят забелязал, че той има
кожно заболяване на дланта на дясната ръка. Кожата на ръката била напукана и често
кървяла, а ищецът предложил, че това е в резултат на работата му в цеха. По-късно се
появили болки в същата ръка и изтръпване. В къщи поставял ръкавица на тази ръка, защото
се страхувал, че може да зарази съпругата си и малкото им дете, къпел се с ръкавица, хранел
от едни и същи прибори.
Когато напуснал работа през април 2019г, тези симптоми не отшумели.
В периода 2013-2019г ищецът провеждал лечение в кожния диспансер в С. и в гр.С.З., но
настъпило само временно подобрение в състоянието му.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищецът страда от
заболяването „хронична екзема“, което по негови данни датира от преди 8 години и
половина.
Това е кожно заболяване, което е незаразно остро, подостро или хронично, дължащо се
на възпаление на кожата.
Според вещото лице, има различни видове екзема, които се дължат на различни
причини-алергични, неалергични, свързани с контакт на кожата с различни външни
фактори.
Проявите на това заболяване са различни по тежест, като: зачервяване, сърбеж,
дискомфорт, задебеляване, залющване на определени места по кожата, като понякога тези
изменения изчезват, но с тенденция да се появят отново.
Вещото лице е провело епикутанен тест на ищеца, включващ тестване с 30 алергена,
плюс препарата Атол-ле аерозол, който ищецът сам предоставил на експерта.
В резултат на извършения преглед и отчетения негативен епикутанен тест, вещото лице
7
не е установило причинна връзка с досег до Атол -ле.
Според вещото лице никой не може на 100% да се даде категоричен отговор на
въпроса от какви фактори е причинено кожното заболяване на ищеца, но най-вероятно
причините били неалергични.
Проведеният тест обаче не е доказал връзка на заболяването му с досег до препарата
„Атол-ле“, тоест като причина за възникване на хроничната екзема на ищеца, вещото лице
изключва досег до препарата Атол-ле.
По делото бе изслушана и комплексна психолого-психиатрична експертиза, според
чието заключение ищецът не е получил постстресово психично разстройство вследствие на
дерматологичното си заболяване и е психично здрав. Описаните от него прояви са в
границите на нормалната реакция при хронично дерматологично заболяване и изводими от
личностовата му структура и характеровите особености. Без да има съществени оплаквания,
той е извършил преглед при психиатър, който му назначил терапия за лечение на
тревожност, която не приемана.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка
и анализ събраните по делото писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени
от страните.
Кредитира показанията на разпитаните по делото четирима свидетели, като допустими,
релевантни за спорното право, преки и непосредствени,
Цени заключението на съдебно-медицинската експертиза като обосновано, ясно, макар
и оспорено от ищеца, но съдът няма причини да се съмнява в обективността и
компетентността на вещото лице-дерматолог.
Приема заключението и на комплексната психолого- психиатрична експертиза, като е
обосновано, ясно и неоспорено.
Така приетото за установеното от фактическа страна, мотивира следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество- неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде изцяло отхвърлен.
Искът е с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и е предявен като частичен – за
сумата 26 000лв от общо 90 000.
В чл. 49 ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на
опредЕ. работа на друго лице, да обезщети вредите, причиненни от изпълнителя при или по
повод на възложената работа.
Отговорността по чл. 4 ЗЗД е субсидиарна. Тя възниква когато виновно са причинени
вреди от лице, на което е възложена опредЕ. работа.
Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна.
Както е посочено в ППВС №7/1958г на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и
8
виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-
сигурно и по-бързо пострадалия.
Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките
по чл. 45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и противоправно
поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и
вредата.
За да възникне отговорността на възложителя за чужди противоправни действия, е
необходимо наличието следните предпоставки: наличие на вреди, причинени на
пострадалия ищец, от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил
работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената
работа; и работникът или служителят да има вина за причинените вреди.
Съдът намира за недоказани елементите от фактическия състав на отговорността по чл.
49 ЗЗД.
По делото не се доказа противоправно действие или бездействие от страна на
конкретен служител на ответното дружество, в резултат на което се е появило кожното
заболяване на ищеца, при или по повод изпълнение на конкретната му длъжност. Не са
доказаха техни противоправни действия или бездействия, нито вината им за настъпване на
твърдените от ищеца вреди.
Напротив, устави се, че преките ръководители на ищеца са му провеждали периодичен
инструктаж за безопасни условия на труд.
Не се доказа и наличие на пряка причинна връзка между виновно и противоправно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Безспорно е, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжност
“транспортьор“ в ответното дружество от 2008г до 2016г с известни прекъсвания, а на
длъжността “монтажник кабели“- по-малко от месец.
Установи се по делото, че ищецът страда от хронична екзема и че в цеховете, в които е
работил, се е употребявал АТОЛ-ЛЕ аерозол, но само от работниците, изпълняващите
длъжността “монтажник кабели“, каквато ищецът е заемал по-малко от месец. Кожното му
заболяване обаче датира от 2008-2009г, което изключва възможността да е възникнало по
времето, в кое изпълнявал тази длъжност.
Освен това, с исковата молба той претендира неимуществени вреди от непозволено
увреждане, получено в конкретен период на работата му в ответното дружество, а именно:
от 03.01.2017г до 12.04.2019г, а в този период, с изключение на по-малко от месец, е заемал
само длъжността „транспортьор“.
В този период ищецът не е имал пряк досег до Атол-ле, освен по изключение и за
кратко, когато е изхвърлял празните флакони от препарата или инцидентно е помагал на
някой оператор на линия.
Основната му трудова функция като „транспортьор“ е била да доставя кабели от едно
9
място на друго, както и препарата АТОЛ-ЛЕ, опакован в кашон и да изхвърля празния
флакон от същия препарат.
Този препарат несъмнено има увреждащо действие за хората и околната среда и това е
подробно описано в Инструкцията за безопасност, но кожното заболяването на ищеца,
диагностицирано като “хронична екзема“, категорично не е причинено от досега му до
АТОЛ-ЛЕ и този извод на съдебно-медицинската експертиза е изведен на база епикутанен
тест с 31 алергена, между които и препарата АТОЛ-ЛЕ аерозол, който лично ищецът
предоставил на вещото лице за да извърши тестването.
Въпреки наличието на хронична екзема, в резултат на което ищецът понесъл
неимуществени вреди - болки и страдания, те не са настъпили в пряка причинна връзка с
изпълняваната от него трудова функция нито на „транспортьор“, нито на „монтажник
кабели“ и в частност от досега му до препарата АТОЛ-ЛЕ аерозол.
По изложените съображения, съдът отхвърля изцяло иска.
Неоснователността на главния иск води и до неоснователност и на акцесорния иск по
чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава, която се претендира за период от
пет години назад преди подаване на исковата молба / 03.02.2022г/, тоест от 03.02.2017г. до
окончателното изплащане.
Искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД е и погасен по давност, на основание чл.111 б.“В ЗЗД, за
период от три години назад преди подаване на исковата молба, а именно: от 03.02.2017г до
03.02.2019г, тъй като по отношение на лихвата е приложима кратката 3-годишна давност .
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноските в пълен размер.
Той направи възражение по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от ответника
адв.възнаграждение , което е основателно.
Ответникът е представил доказателства, че е заплатил по банков път адв.възнаграждение
за процесуално представителство по настоящото дело в размер на сумата 27 109.45лв.
Съгласно чл. 7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на
адв.възнаграждения, съобразно материалния интерес от 26 000лв, минималният размер на
адв.възнаграждение е 2730 лв..
Предвид правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес, подаденият
подробен отговор на исковата молба и писмена защита, проведените шест съдебни
заседания, в които присъства процесуален представител на ответника, съдът намира, че
следва да намали размера на адв.възнаграждение, но не до минималния по Наредбата
размер, а до двойния му размер от 5460лв.
Така общият размер на сторените от ответника разноски възлиза на 5560лв, от които:
100лв- за в.л. и 5460лв- адв.възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. П. С. от ***, с ЕГН -********** и съдебен адрес:****,
чрез адв.Л. Д., срещу “ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК- ****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано заедно и поотделно от управителите К.Н., М.С. и В.Й.С. ,
със съдебен адрес: ***, чрез адв. Е. И., частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и цена
- 26 000лв от общо 90 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило в резултат на работата му по трудов договор в “ЯЗАКИ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК- ****, в периода 03.01.2017г-12.04.2019г, ведно с акцесорния иск
по чл. 86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
03.02.2017г до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА П. П. С. от ***, с ЕГН -********** и съдебен адрес:***, чрез адв.Л. Д., да
заплати на „ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК- ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно и поотделно от управителите К.Н., М.С. и В.Й.С., сумата 5560 лв,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
11