Решение по дело №12663/2018 на Районен съд - Варна

 

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№

гр. Варна, 03.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                 

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12663/2018г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Г.Ж., ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********/23.07.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и Д.Г.Ж., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г. и 86,99лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: На 23.07.2015г. между „4Финанс” ЕООД, опериращо на пазара с търговска марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по сключването му е била подробно описана в ОУ. Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страница  www.vivus.bg, на която са предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване на заявката за отпускане на сумата от 350лева, проект за договор е предоставен на ответника на интернет страницата на „Вивус“. Договорът е приет от ответника чрез натискате на бутон „подпиши“, с което  се счита, че всички негови страници са подписани. С това си действие ответникът е потвърдил прочитането и приемането на ОУ и Стандартния европейски формуляр, както и желанието си за превеждане на отпуснатата в заем сума по посочения от него начин- чрез Изипей на същия ден. Кредитът е отпуснат за срок от 30дни с падеж 22.08.2015г. Доколкото договорът е бил първи по ред, то такси и лихви по него не са начислявани. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението за връщане на така отпуснатата сума на падежната дата. Затова, съгласно т.13.3 от ОУ от 23.08.2015г. е започнало начисляване на наказателна лихва формирана в случая в размер на основния лихвен процент на БНБ 10,01% върху неизплатената сума за периода на просрочието. Въпреки отправяните на три пъти покани до ответника за доброволно изпълнение на задължението му, такова не е последвало. На 01.02.2018г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по договора за кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил до ответника уведомление за извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с настоящата искова се прави такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 27.05.2019г., като редовно призован ответникът не се е явил, не е представляван и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор за кредит № **********/23.07.2015г., по който „4Финанс” ЕООД е отпуснало на ответника сума в размер на 350лева със задължение за нейното връщане в срок до 30дни, т.е на 22.08.2015г. Уговорени са нулеви лихвен процент и процент на разходите. Усвояването на така отпусната сума е извършено чрез система за електронни плащания E.Pay.bg. Следователно крайният срок за издължаване на кредита е настъпил и вземането се явява изискуемо. Връщане на сумата от заемополучателя, нито се твърди, нито се доказва. На основание чл. 13.3 от ОУ към договора, при забава в плащанията се дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Заявяването й в случая е с начало деня следващ този, в който е следвало заемополучателя да върне заетата сума и начисляването й е до дата предхождаща подаване на исковата молба. Затова и при липса на твърдения за извършвани плащания, дължимостта й се явява доказана.

Установява се наличие за валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като цесионер е придобил от „4Финанс” ЕООД съществуващо вземане на последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито обективно липсват.

Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 460лв., от които 360лева адв. възнаграждение уговорено и платено по договор за правна защита и съдействие № 3895/17.08.2018г. и 100лева платена ДТ. В този им размер, сторените от ищеца разноски предвид основателността на исковата претенция следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.Г.Ж., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумите, както следва: 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********/23.07.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и Д.Г.Ж., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г. и 86,99лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Д.Г.Ж., ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 460лева, представляваща направени в производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

           

СЪДИЯ при РС- Варна: