РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Сандански, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20231250100384 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№384/2023г. по описа на Районен съд-
Сандански е образувано по искова молба на Т. Я. Я., ЕГН **********, гр.С.,
ул.“С. Х.“ №**, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство
№******* от **.**.****г. поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави и липса на основание като
обезпечаващ нищожна сделка, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и
пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.138 и сл. от ЗЗД. Предявеният иск за
прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство е
съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен
иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 793.35 лв.,
представляваща платена без основание сума по нищожен договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между Т. Я. Я. в качеството й на
заемополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател е
сключен Договор за паричем заем №******/**.**.****г., по силата на който
на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 1500 лв., платим на
месечни вноски, без посочен месечен лихвен процент. Съгласно чл.4 от
договора заемополучателят се задължава да обезпечи кредита с банкова
гаранция, две физически лица поръчители, за които са поставени множество
1
условия /които според ищцата били изначално неизпълними/, или одобрено
от заемодателя дружество-поръчител.
Твърди се, че на същата дата между Т. Я. Я. и ответното дружество
„Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство №******, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е
поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт‘“ АД
задълженията на заемополучателя, като обезпечението се изразява в наличие
на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
заемополучателя. По този договор ищцата се задължила да плати на
ответното дружество възнаграждение в размер на 793.35 лв., платимо
разсрочено заедно с вноските по договора за кредит, като съгласно чл.3, ал.1
възнаграждението се дължало на „Файненшъл България“ ЕООД, а „Изи Асет
Мениджмънт“ АД било упълномощено единствено да го събере в полза на
първото.
В исковата молба се твърди, че заемополучателят Т. Я. Я. е погасила изцяло
процесния кредит.
Ищцата счита, че договорът за предоставяне на поръчителство има
характеристиките на потребителски договор и е акцесорен на договора за
кредит. Наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна
на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за
кредит, вкл. и на клаузата на чл.4 от същия. Последната от своя страна
въвеждала изисквания, които на практика били неизпълними от потребителя,
и които представлявали неотменимо условие за получаване на кредитно
финансиране. По този начин кредиторът целял да насочи длъжника към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно могъл да си
позволи да предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя дружество-
поръчител – „Файненшъл България“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала бил именно заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Договорът
за кредит и Договорът за предоставяне на поръчителство били подписани от
едно и също лице в качеството му на представляващ и двете дружества.
Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във
вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочване в договора на ГПР и общата
сума, дължима от потребителя. В ГПР кредиторът не бил включил
възнаграждението по договора за поръчителство, макар този разход по
кредита да бил изначално известен. В случая погрешното посочване от
кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в
него, с цел заобикаляне на ограниченията на 19, ал.4 от ЗПК, представлявало
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия
договор съгласно чл.22 от ЗПК.
На следващо място, валидността на процесния Договор за предоставяне на
поръчителство се оспорва поради липса на основание на същия, с оглед
липсата на предоставена насрещна услуга за потребителя срещу заплащането
на възнаграждение. По силата на чл.5 от Договора за предоставяне на
поръчителство, в случай, че поръчителят изпълни задължението на длъжника,
за първия възниквало право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното. На основание цитираната разпоредба при плащане от страна на
поръчителя, задължението на длъжника просто преминавало от едното към
другото свързани дружества.
Според ищцата процесният Договор за предоставяне на поръчителство е
2
недействителен и поради противоречие с чл.138 от ЗЗД, който изисква
договорът за поръчителство да се сключи между кредитора и поръчителя, а не
между поръчителя и главния длъжник – както е в случая.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен
поради противоречие с добрите нрави. Със същия се целяло единствено
обогатяването на кредитора по договора за кредит - „Изи Асет Мениджмънт“
АД, доколкото платеното по договора за поръчителство възнаграждение щяло
впоследствие да отиде именно в негова полза при разпределение на печалбата
на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, чийто едноличен собственик е
кредиторът. Последният обвързвал по-слабата икономически страна с
допълнително задължение, дължимо от момента на сключване на договора,
без значение дали заемополучателят е изправна страна по договора. Със
сключването на договора за поръчителство се целяло кредиторът да получи
допълнително възнаграждение, а уговарянето на същото по друго
правоотношение било единствено с цел да се заобиколят ограниченията на
чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това, уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство било в размер повече от половината от
сумата по отпуснатия заем. Безспорно така постигнатата уговорка
противоречала на принципите на добросъвестност и справедливост и
накърнявала добрите нрави.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да признае за
установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор
за предоставяне на поръчителство №***** е нищожен поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на
основание, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 793.35 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
предоставяне на поръчителство №*****, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
сторените разноски в производството.
На основание чл.131 от ГПК на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е
изпратено копие от исковата молба и от приложенията към нея, които са му
връчени на 03.05.2023г. В законоустановения 1-месечен срок, който е изтекъл
на 05.06.2023г., същият е подал в съда писмен отговор на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответното дружество „Файненшъл Българя“
ЕООД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Твърди, че „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова
институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а от ЗКИ,
с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по
занятие. В качеството си на търговец сключвало гаранционни сделки
/поръчителства/, с които се задължавало да отговаря солидарно с
кредитополучателя пред кредитната институция за изпълнение на
задълженията му по договор за паричен заем, срещу дължимо
възнаграждение, както в процесния случай. Дружеството не предоставяло
кредити, поради което дейността му не се регламентирала от ЗПК, а от ТЗ.
Правоотношението между страните по делото било самостоятелно от
заемното правоотношение и влизало в действие под условие, че
заемополучателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя.
Твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“
ЕООД има сключен писмен договор, който урежда отношенията между тях
3
като поръчител и кредитор. Твърди, че с договора за предоставяне на
поръчителство ответното дружество е поело задължение, което е изпълнило
чрез сключването на Рамков договор за поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Оспорва твърдението на ищцата за липса на насрещна
престация по договора. Сочи, че срещу възнаграждение в неголям размер
длъжникът получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си
към заемодателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. От
своя страна поръчителството се простирало срещу всички последици от
неизпълнението на главното задължение, вкл. разноските по събиране на
вземането, поради което отговорността на поръчителя можело да бъде
ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение.
Счита, че дори при нищожност на договора за кредит, заемополучателят
оставал задължен за чистата стойност на кредит, т.е. главното задължение
съществувало, поради което и поръчителството не се погасявало.
Ответното дружество моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Преди
съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено
становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание. В
писмено становище пледира за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от
насрещната страна адвокатски хонорар.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.09.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Т. Я.
Я. като заемател е сключен Договор за паричен заем №****** при следните
параметри на отпуснатия заем съгласно чл.2: размер на отпуснатия заем 1500
лв.; вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт Easy Max;
размер на двуседмична погасителна вноска в лева – 111.11 лв.; срок на заема в
седмици – 30; брой вноски – 15; първа погасителна вноска – 15.10.2020г.,
последна вноска – 29.04.2021г,; фиксиран ГЛП – 35%; ГПР - 40.41%; обща
сума дължима от заемателя – 1666.65 лв.
Съгласно чл.4 от Договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. две физически лица-поръчители, които отговарят на
описаните в договора изисквания – да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“;
поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство. 2. банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на
4
валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
В тази връзка, 28.09.2020г. между Т. Я. Я. като потребител и „Файненшъл
България“ ЕООД като поръчител е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство с №******, по силата на който потребителят възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя
пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за
паричен заем, както следва: - задължение за връщане на заемната сума в
размер на 1 500 лв.; - задължение за плащане на възнаградителна лихва; -
задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава за
плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски
хонорари /чл.1/. Договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни
задължението си по чл.4, т.1 и т.2 от договора за паричен заем в указания срок
за предоставяне на обезпечение. По силата на чл.3 за поемане на
задължението по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в
размер на 793.35 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 52.89 лв., на посочени падежни дати, съвпадащи с падежните дати по
договора за паричен заем. Уговорено е, че потребителят заплаща
възнагражданието по начините, установени в договора за паричен заем, за
плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство.
От представената от ответника Справка за извършени плащания по
Договора за предоставяне на поръчителство се установява, че ищцата е
платила в пълния уговорен размер от 793.35 лв. дължимото възнаграждение
на поръчителя по процесния договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В исковата молба ищцата претендира прогласяване на нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство на четири различни основания –
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави и липса на основание. В съдебната практика се приема, че когато искът
е за прогласяване недействителност на сделка и в исковата молба са заявени
повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен
да приеме, че е сезиран с множество обективно съединени искове.
Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете се
считат предявени в условията на евентуалност и съдът е длъжен да ги
разгледа в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание
– от най-тежкото към най-лекото, както и според това дали въведените
основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи
/предвидени в чл.26 от ЗЗД/. Ако сделката е недействителна на едно
основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната
недействителност на друго основание /Решение №198/10.08.2015г. по гр.д.
№5252/2014г. на ВКС; Решение №199/12.07.2016г. по гр.д.№583/2016г. на
5
ВКС, IV г.о.; Решение №40/07.04.2020г. по гр.д.№2383/2019г. на ВКС, IV г.о.
и др./.
Принципно атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки
от които да е основание за обявяване на нищожността, но правният резултат,
който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания,
изключва интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени
основания.
Съобразно гореизложеното, съдът първо следва да се произнесе по
заявеното основание за нищожност на договора поради противоречие със
закона и в частност с чл.138 и сл. от ЗЗД.
Според ищцата процесният Договор за предоставяне на поръчителство е
недействителен поради противоречие с чл.138 от ЗЗД, който изисква
договорът за поръчителство да се сключи между кредитора и поръчителя, а не
между поръчителя и главния длъжник.
В настоящия случай със сключването на Договора за предоставяне на
поръчителство поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с кредитора, по силата на който да отговаря пред него
солидарно с главния длъжник. В теорията и практиката се приема, че
поръчителството разкрива белезите на акцесорен, обезпечителен,
комутативен, безвъзмезден и формален договор, с който поръчителят се
задължава към кредитора на едно трето лице /главен длъжник/ да отговаря с
цялото си имущество за изпълнението на чуждото /главно/ задължение /ТР
№5/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Макар законът да го урежда като едностранен
безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на
договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно
правоотношение. В случая в договора за предоставяне на поръчителство е
установено, че задължението на поръчителя в качеството му на трето лице по
обезпечаваното задължение, е възмездно, доколкото последното се поема
срещу насрещното задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение,
платимо на вноски. Видно от Договора за предоставяне на поръчителство,
възнаграждението се дължи за поемане на задължението по чл.1 – за
поръчителството, като възнаграждението е дължимо на вноски, съвпадащи с
падежите на вноските по кредита. Поради това процесният договор не
противоречи на чл.138 и сл. от ЗЗД.
Настоящият състав обаче намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради заобикаляне на закона.
Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и
поръчителя да са представени като две отделни и самостоятелни
правоотношения, произтичащи от отделни договори /от договор за паричен
заем и от договор за предоставяне на поръчителство/, то в случая се касае за
взаимно свързани и обусловени правоотношения. От справка в ТР се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1
от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите, който изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
6
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Независимо че произтича от
друг договор, възнаграждението за поръчителя съставлява разход по кредита
по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от
кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължения по
договора за заем – главници, лихви и пр., като същото съгласно условията на
договора е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на
погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението за
поръчителство не попада в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК, съставляващи
изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване
на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. В настоящия случай в
Договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 40.41%. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Файненшъл
България“ ЕООД. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан
с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно чл.3, ал.3
от договора за предоставяне на поръчителство, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът
за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на допълнително
възнаграждение под формата на такса за поръчителство, оформена като
отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора по смисъла на пар.1,
т.5 от ТЗ, която такса е платима с вноските по договора за кредит, и която
води до допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния процент на разходите по кредита. Със
сключването на този договор се цели единствено набавянето на допълнително
възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Като краен резултат, сключвайки
договора за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати още едно
възнагражадение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който
е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл
България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора,
тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си. Доколкото в
случая се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез
използване на законни средства, то договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Както вече беше посочено, ако сделката е недействителна на едно
основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната
недействителност на друго основание. Поради това съдът не разглежда
7
останалите наведени от ищцата основания за нищожност на процесния
договор.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД:
Предявеният иск е основателен.
По делото е установено, че ищцата е заплатила възнаграждение в полза на
ответника по сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство
в размер на 793.35 лв. Установи се, че договорът за предоставяне на
поръчителство е недействителен, поради което не е породил задължение за
потребителя. Ето защо, платената сума по недействителния договор за
предоставяне на поръчителство е дадена при начална липса на основание за
плащането, поради което е недължимо платена и подлежи на връщане на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски
има ищцата, на която следва да се присъдят сторените разноски за платена
държавна такса в размер на 100 лв. В полза на адв.Д. М. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата
на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 480 лв. с
ДДС, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с
чл.19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона Договор за предоставяне на
поръчителство №******* от 28.09.2020г., сключен между Т. Я. Я., ЕГН
**********, като потребител, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, като поръчител.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов, да заплати на Т. Я. Я., ЕГН **********, гр.С., ул.“С.
Х.“ №**, сумата от 793.35 лв. /седемстотин деветдесет и три лева и тридесет
и пет стотинки/, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение
на поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство №****** от
**.**.****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 11.04.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов да заплати на Т. Я. Я., ЕГН
**********, гр.С., ул.“С. Х.“ №** сумата от 100 лв. /сто лева/ за направени
по делото разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов, да заплати на адв.Д. М. М.,
гр.София 1000, ж.к.Манастирски ливади, бл.112, вх.А, ет.2, оф.11, на
8
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 480 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
9