№ 25
гр. , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Гражданско дело №
20201860100416 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ и чл.422 ГПК вр. чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „********************“ ЕАД чрез
процесуалния представител на дружеството юрк.Г.Г. против Г. С. Г., с която се иска съдът
да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1942.04 лв. -
главница по Договор за паричен заем №*********, сключен на 08.03.2018г. между
„******************“ АД и Г. С. Г., вземането по който е цедирано на 01.01.2019г. на
„********************“ ЕАД; 267.68 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2018г. до
16.12.2018г.; 298.32 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.03.2018г. до 08.10.2020г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от 09.10.2020г. до изплащане на
задължението. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 08.03.2018г. между „******************“ АД като заемодател и
Г. С. Г. като заемател е сключен договор за паричен заем №********* в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписване на договора заемодателят
се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2000 лв., представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Съгласно клаузите на договора страните постигнали
съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума е била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното
предаване на сумата е станало на датата на сключване на договора. С това заемодателят
изпълнил своето задължение по договора и възникнало задължение на заемателя да заплати
1
на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора, а именно: да
върне кредита в срок до 16.12.2018г. на 20 равни двуседмични погасителни вноски в размер
на 114.73 лв. всяка, като срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно: на 16.12.2018г. Общата стойност на плащанията по договора била 2294.60
лв., като договорната лихва по кредита била уговорена в размер на 294.60 лв. Сочи се, че с
подписване на договора за заем заемателят е удостоверил, че заемодателят го е уведомил
подробно на всички клаузи от договора, съгласява се с тях и желае договорът да бъде
сключен. На основание Закона за потребителския кредит на длъжника била начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за период от 25.03.2018г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Общият размер на
начислената лихва бил 298.32 лв. Твърди се, че длъжникът не е извършил плащане по
дължимия паричен заем към дружеството.
Твърди се в исковата молба, че на 01.01.2019г. било подписано приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „******************“ АД и „********************“ ООД, по силата на което
вземането на „******************“ АД, произтичащо от договор за паричен заем
№*********/08.03.2018г. било прехвърлено в собственост на „********************“ ООД
/понастоящем „********************“ ЕАД/, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. „******************“ АД упълномощило „********************“ АД
/правоприемник на „********************“ ООД/, трансформирано понастоящем в ЕАД, в
качеството си на цесионер по договора от 16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било
изпратено уведомително писмо от 10.01.2019г. за станалата продажба чрез Български пощи.
Писмото се върнало в цялост. На 21.09.2020г. до длъжника било изпратено повторно
уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер, като писмото отново се е върнало в
цялост. Цитира се съдебна практика на ВКС, според която връчването на уведомителното
писмо с исковата молба представлява надлежно уведомяване за цесията. Посочено е, че
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като безспорно по делото се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено.
С оглед на всичко изложено се сочи, че за „********************“ ЕАД е възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, каквото било подадено и в РС-П. било образувано ч.гр.д. №120/2020г. и с
издадената заповед е уважена претенцията. Длъжникът не бил намерен в установените по
заповедното производство адреси, поради което заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, което пък обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото не е постъпил отговор и ответникът не е взел
становище по предявените искове, въпреки че е получил препис от исковата молба лично на
04.01.2021г.
2
В съдебно заседание представител на ищеца „********************“ ЕАД не се явява,
но е депозирана писмена молба чрез упълномощения юрк.К.М., с която ищецът моли да се
уважи иска, като се постанови неприсъствено решение. С молбата се иска присъждане и на
разноски.
Ответникът Г. С. Г. не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими и основателни.
На ответника са връчени съобщение, ведно с разпореждане на съда от 10.11.2020 г. за
връчване на препис от исковата молба и указване възможността за подаване на писмен
отговор, с което са му указани и последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание, датата за което заседание му е съобщена с
определение от 08.02.2021г. за насрочване на делото. Въпреки това ответникът не е подал
отговор на исковата молба, не се е явил в съдебното заседание по разглеждане на делото и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Освен това предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства /Договор за паричен заем №*********/08.03.2018г. между
„******************“ АД и Г. С. Г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010г. между „******************“ АД и
„********************“ ООД; потвърждение за сключване на цесия; извлечение от
приложение №1 от 01.01.2019г. към Рамков договор за за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010г. между „******************“ АД и
„********************“ ООД; пълномощно от изпълнителния директор на
„******************“ АД за „********************“; уведомително писмо за извършена
цесия изх. №УПЦ-П-ИАМ/********* от 07.01.2019г. до Г. С. Г. и разписка към известие за
доставяне; уведомително писмо за извършена цесия изх. №*********/********* от
21.09.2020г. до Г. С. Г. и обратна разписка към товарителница/, с оглед категоричността на
съдебната практика, че цесията може да се съобщи със самата искова молба /напр. Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., /, както в случая и с оглед факта, че
претенциите не произтичат от неравноправни клаузи, а размерът на сумите е установим от
писмените доказателства, без да е била налице необходимост от изслушване на Съдебно-
счетоводна експертиза в тази връзка.
От гореизложеното следва, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 ГПК и
следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъде уважен в
претендирания размер без решението да се мотивира подробно по същество, съобразно
чл.239 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото
3
разноски. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г. ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съгласно
цитираното тълкувателно решение, на ищеца следва да се присъдят разноски по ч.гр.д. №
120/2020 г. на РС-П. в размер на 50.16 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение/последното определено от съда при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ/, а по настоящото дело- 88.23
лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение/последното определено от
съда при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП/. С оглед
нововъведеното правило на чл.78, ал.8 ГПК за определяне на възнаграждението за
юрисконсулт, от което съдът се ръководи и в рамките на което съдът е определил
юрисконсултското възнаграждение по справедливост, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, неоснователно е искането на ищеца за сумите за юрисконсултско
възнаграждение над 200 лв. в исковото производство.
Воден от горното и на основание чл.239 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземане на
„********************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. ***************** №25, Офис сграда „**********“, ет.2, офис №4 против Г. С. Г., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „Б.Т.“ №10 за сумите: 1942.02 лв.
/хиляда деветстотин четиридесет и два лева и две стотинки/ - дължима главница по Договор
за паричен заем №*********, сключен на 08.03.2018г. между „******************“ АД и
Г. С. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението; 267.68 лв. /двеста шестдесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки/ - дължима договорна/възнаградителна лихва за периода от
25.02.2018г. до 16.12.2018 г., които вземания са прехвърлени на ищеца с Приложение №1 от
01.01.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. между „******************“ АД и „********************“ ЕАД и относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 137 от 13.03.2020 г. по ч.гр.д. №
120/2020г. по описа на РС-П..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на ‚********************“ ЕАД, ЕИК **********, със
4
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ***************** №25, Офис сграда
‚**********“, ет.2, офис №4 против Г. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. П., ул. „Б.Т.“ №10 за сумата от 298.32 лв. /двеста деветдесет и осем лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение/лихва/ за забава за периода от 25.03.2018г. до
13.02.2020г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение № 137 от 13.03.2020 г.
по ч.гр.д. № 120/2020г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „Б.Т.“
№10 ДА ЗАПЛАТИ на „********************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул. ***************** №25, Офис сграда „**********“, ет.2,
офис №4, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата от 288.23 лв. /двеста осемдесет и осем лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща деловодни разноски в настоящото производство
(88.23 лв. за държавна такса и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение), както и сумата
от 100.16 лв. /сто лева и шестнадесет стотинки/ - деловодни разноски направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 120/2020 г. на Районен съд-П. (50.16 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5