Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4179 01.11.2019 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7114 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК
********* против Д.В.А., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр.
член 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198 от ЗВ за признаване за установено
в отношенията помежду им, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
1955,94 лв.,
представляваща стойността на доставени ВиК услуги за водоснабден имот, находящ
се в гр. ***, ул. „***” № *, вх. *, ет.*, ап. * за периода 04.04.2016г. – 05.11.2018г.; обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на 155,86 лв. за периода от
30.06.2016 г. – 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в
настоящото производство, включващи ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
От ответницата не е постъпил писмен отговор. В
първото по делото с.з. ответницата признава
задълженията си. Иска разсрочване на дълга, поради затрудненото си материално
състояние, като представя доказателства **№ ***от 01.02.2010г. за 62 % намалена
работоспособност, определена пожизнено.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Облигационното отношение,
което ищецът твърди, че съществува, се регулира от Закона за водите и Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите
на ЗЗД относно продажбата (чл. 183 и сл.) и относно
изпълнението (чл. 63 и следващите, чл. 79, ал. 1, пр.
1). Налице е договор при общи условия, чието влизане в сила не е оспорено от
ответника.
ВиК
операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества,
съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води. Потребителят е следвало
да заплаща стойността на услугите в 30-дневен срок от датата на издаване на
фактурата, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Налице е неизпълнение по
34 бр. фактури, издадени в периода 04.04.2016 г. – 05.11.2018 г., с отчетен
период 04.04.2016 г. – 05.11.2018г г. на обща стойност 1955,94 лева.
Задължението за обезщетение за забава е в размер на 15,86 лева. Основанието и
размера на задълженията са признати изрично от ответника в съдебното заседание
по делото.
Съгласно т. 14 от ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, разгледал и
уважил иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
е компетентен да се произнесе по искане за отсрочване или разсрочване на
съдебно установеното вземане. Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК, разсрочването на
изпълнението на решението е предпоставено от преценка
на имотното състояние на страната или други обстоятелства. Ответникът е
декларирал пред съда, че няма доходи и е в затруднено материално положение.
Налице са обстоятелства за разсрочване изпълнението на решението, като съдът намира,
че главницата и мораторното обезщетение следва да
бъдат заплатени на дванадесет равни месечни вноски, съответно по 163 лева и
12,99 лева, считано
от влизане в сила на решението, като задължението за заплащане на законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното й плащане, се запазва, тъй като
ответникът продължава да е в забава и течението на мораторните
лихви не се спира.
В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на
спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. На заявителя се следват изцяло направените от него в
заповедното производство разноски от 42,24 лева внесена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение. В тази част съдът
следва да постанови осъдителен диспозитив (така мотивите към т. 12 от
тълкувателното решение).
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ищецът има право на разноски в исковото производство в разм**на 86 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
ПРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Д.В.А., с
ЕГН ********** ***,
дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД с ЕИК *********, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК по
ч. гр. д. №
18470/2018г. по описа на ПРС за 2018г., а именно:
- 1955,94 лева - общ размер на неплатена цена за предоставени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК ********* услуги за обект в град
***, ул. „***” № **, вх. *, ет.*, ап. * за периода 04.04.2016
г. – 05.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението
– 21.11.2018 г. /дата на подаване на
заявлението пред РС - Пловдив/ до
окончателното плащане;
- 155,86 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.06.3016
г. – 31.10.2018 г.
РАЗСРОЧВА изпълнението в частта, в която Д.В.А., с
ЕГН ********** ***,
дължи главница в размер на 1955,94 лева, както следва: на дванадесет равни
месечни вноски от по 163 лева, считано от влизане в сила на решението, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от
21.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
РАЗСРОЧВА изпълнението в частта, в която Д.В.А., с
ЕГН ********** ***, е
осъдена да заплати обезщетение за забава в размер на 155,86 лева, както следва:
на дванадесет равни месечни вноски от по 12,99 лева, считано от влизане в сила
на решението.
ОСЪЖДА Д.В.А., с ЕГН **********
***, да заплати на
разноски в размер на 42,24 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство
по ч.гр.д.№ 18470/2018г. по описа на ПРС и разноски в
исковото производство в размер на 86 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът може да преведе
присъдените суми по следната банкова сметка – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.В.