Решение по дело №27099/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2224
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20211110127099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2224
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110127099 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………..

гр. София, 18.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53-ти състав, в
публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:

Районен съдия: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ

при секретаря *****, като разгледа гр. д. № 27099 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
1
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 във връзка с
чл. 84 ал.1 ЗЗД от „***“ АД, ЕИК:********* срещу ЗАД „***“ АД, ЕИК: ********* за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 406.64 лв., представляваща вземане за
връщане на платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка за вредите, причинени на автомобил марка „А*** А3“, с ДК № СВ 6385 ВА, от
настъпило на 30.08.2020 г., при движение преди табела за гр. Рила, пътно-транспортно
произшествие, по вина на водача на автомобил марка „Ландровер“, с ДК №КН 3022 ВТ,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.05.2021 г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка „Каско“, сключен за марка „А*** А3“, с ДК № СВ 6385 ВА,
изплатил сумата 813.27 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на лекия
автомобил от настъпило на 30.08.2020 г., при движение преди табела за гр. Рила, по вина на
водача на автомобил марка „Ландровер“, с ДК №КН 3022 ВТ, който удря „А*** А3“.
Последният изпълнявал маневра ляв завой. Твърди се, че гражданската отговорност на
автомобила марка „Ландровер“, с ДК №КН 3022 ВТ е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът сочи, че
е поискал от ответника да изпълни задължението си с изпращане на писмо, чието
получаване е удостоверено с входящ номер 3649/19.10.2020 г., като до момента на предаване
на исковата молба ответникът е заплатил сумата от 406.64лв. Остатъкът от сумата в размер
на 406.64лв. ответникът не е изплатил и до момента на предявяване на исковата молба.
Претендира законна лихва върху главницата. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Ответникът оспорва така предявените от ищеца искове като
твърди, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество. Оспорва да е налице пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с твърдяното поведение от ищеца или в случай че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, стойността на
същите не отговаря на посочената в исковата молба стойност. Водачът на л.а марка „Ланд
Ровър“ модел „Фрилендер“ с рег. № КН 3022 ВТ не е имал вина за настъпването на
процесното ПТП. Ответникът твърди наличие на съпричиняване от страна на водача Борис
Йосифов, тъй като последният е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като не е изпълнил
изрично регламентираното и дължимо поведение, а именно да намали скоростта или да
спре. Ответникът излага твърдения относно вложените в ремонта материали на л.а. „А***
А3“, които били прекомерни завишение.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
2

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място – на 30.08.2020
г., при движение по път преди табела за гр. Рила, е настъпило ПТП с участието на „А***
А3“, с ДК № СВ 6385, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, и „Ланд
Ровър“ модел „Фрилендер“ с рег. № КН 3022 ВТ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 813.27лв. /с включени 15,00лв.
ликвидационни разноски/. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
По делото е назначена съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ), чиито основно и
допълнително заключения съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.
Механизмът на процесното ПТП се установява въз основа на заключенията по САТЕ,
на изготвения двустранен констативен протокол от 30.08.2020 г. и кредитираните от съда
показания на разпитаните свидетели в открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2022
г., с призован свидетел Здравко Антониев А.. От посочените доказателства се установява, че
на 30.08.2020 г. водачът на автомобил „Ленд Ровър Фрилендър“ е претърпял удар с водача
на автомобил „А*** А3.
Въз основа на заключенията по САТЕ се установява също, че за водачите на двата
автомобила, от техническа гледна точка, ударът е бил непредотвратим. Предвид това,
единствена и самостоятелна причина за настъпване на произшествието би се явило
поведението на застрахования при ответника водач на автомобила „Ленд Ровър
Фрилендър“.
С оглед заключението на вещото лице водачът на лек автомобил „Ленд Ровър
Фрилендър“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие,
ако е запазил движението си в собствената пътна лента.
От събраните по делото доказателства се установява водачът застрахован при
ответника да е виновен за настъпване на ПТП. Съдът не кредтириа свидетелските показания
на Здр. Ал., тъй като същите противоречат на останалите писмени доказателства по делото
и са вътрешно противоречиви и непоследователни.
3
Видно от заключението по САТЕ, стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „А*** А3“ с рег. № СВ6385 ВА, изчислена по цени на алтернативни доставчици
към датата на ПТП е 1102,40лв.
Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира,
че описаният от ищеца механизъм на ПТП е доказан пълно и главно, поради което може да
се приеме, че застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с противоправното
поведение на застрахован при ответника водач на МПС. Следователно, е налице основание
за ангажиране на регресната отговорност на ответника и предявеният иск по чл. 411 КЗ е
основателен.
Съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски от страна на ищеца
и ответника. На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати разноски в размер
на 400 лв. , заплатени такси и възнаграждение в заповедното и исково производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, бул. „Г.М Димитров“
№1 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 406.64 лева, представляваща регресно
вземане поради заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "
Каско +", поради настъпило в срока на действие на договора на 30.08.2020г.
застрахователно събитие на път преди табелата за гр. Рила, ведно със законна лихва върху
тази сума от 17.05.2021 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК:*********, представлявано от Бисер Георгиев Иванов
и Росен Васков Младенов, с адрес: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата от 400 лв., разноски в заповедно и
исково производство.


РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4