Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     2102          Година  2022,  21.11.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 02.11.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2415 по описа за 2022 година и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от „Старият Пловдив – 96“ООД със седалище в гр.Пловдив срещу писмо изх. №22ДОИ-27(2) от 26.08.2022г. на Секретар на Община – Пловдив, с което приема, че му е бил отказан достъп до обществена информация по негово искане вх.№22ДОИ-27/02.08.2022г.

Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят навежда конкретни твърдения за неговата незаконосъобразност и настояват за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът Секретар на Община – Пловдив оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С оспореното административно решение ответният Секретар по повод заявлението от 02.08.2022г. на търговското дружество е отговорил с писмо, в което е посочил, че е поискан достъп до информация, която обаче не се съхранявала във вид, обективиран в материален носител. Последващо пък формирал извод, че самата информация не е налична, тъй като представлява изследване, което касаело конкретния възложител. В допълнение е отбелязано, че плановете за регулация на двата квартала на гр.Пловдив са публично достъпни за преглед, като посочил начина за осъществяване на достъпа на заявителя до тях.

На първо място в жалбата са оспорва компетентността на органа, постановил оспорения акт – Секретаря на Община – Пловдив.

Доколкото в случая става въпрос за хипотеза на делегация, то следва да се посочи, че съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС на РБ “Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем”.

Именно при упражняването на такава по начало чужда/на друг орган/ компетентност е постановен и административен акт в дадения казус, като тази компетентност не е в изричното поле на Кмета на Общината.

По делото се представиха: Заповед на Кмета на Община – Пловдив от 08.11.2018г., с която са утвърдени вътрешни правила за достъп до обществена информация, според които пък(чл.4) решението за предоставяне или отказ от предоставяне на вътрешна информация се взема от Секретаря на Общината. Или налице е компетентност на органа, постановил оспореният акт.

По същество на правния спор, то следва да се посочи, че със заявлението си ООД-то е поискало предоставяне на информация в няколко пункта (общо пет), касаеща по одобрените ОУП/ПУП или по проектите им какви са били или ще са предвижданията за „зелени площи“ и подобни, като се посочат конкретните проценти от общата площ по тези планове, а също така едната група касае проследяване на близо четиридесетгодишен период от време за посочения квартал на гр.Пловдив, касателно осъществени мероприятия за озеленяване, момент и степен на осъществяване, засегнати като брой имоти, тези със сменено предназначение и отпаднало отреждане, вкл. като се посочи за всеки един имот по чия инициатива са извършени тези промени.

Преди всичко останало следва да се посочи, че обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

“Обществена информация” по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – чл.2 ал.1 ЗДОИ.

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3 ал.1 и ал.2 на закона. Съобразно законовата дефиниция, безспорно ответният Ръководител е задължен субект по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДОИ.

За последните е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична.

Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида – официална и служебна.

В разпоредбата на чл.10 ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Правните актове на държавните органи, в които по дефиниция следва да се приеме, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин.

От друга страна разпоредбата на чл.11 ЗДОИ сочи, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Следователно търсената информация, предмет на спора, притежава характеристиката както на официална(посочените различни планове), така и служебна такава(напр. касателно предприети процедури от различните субекти във връзка със смяна на предназначение).

По начало достъпът информацията, която събира и съхранява ответника също е свободна/чл.13 ал.1 ЗДОИ/, но това правило търпи и определени ограничения/така чл.13 ал.2 или чл.31 ал.1 ЗДОИ/.

Както бе посочено по-горе в казуса ответникът е посочил в акта си, че предоставя достъп до определена информация(по отношение на плановете за регулация), а в друга сочи, че търсената информация не била налична в общинската администрация, но във вида, в който се иска за предоставянето и.

В тази връзка следва да се посочи, че поначало посоченото писмо не покрива минимално необходимите стандарти(реквизити), които му вменява ЗДОИ с новелата на чл.34, а освен това не изпълнява условията дори на утвърдените от Кмета на Община – Пловдив вътрешни правила, според които(чл.19) решението следва да съдържа следните части: степен на осигурения достъп; срок в който се осигурява той; мястото, формата, а ако не може да се предостави търсената информация: правно и фактическо основание за отказ, вкл. с посочване дори на реда за обжалване и компетентния съд.

Всъщност от лаконичните, телеграфни мотиви не се разбира какво точно има предвид с посоченото ответния Секретар, че информацията представлявала изследване, което касаело конкретен възложител, респ. в какъв друг вид е налична търсената информация. Не е специфицирано тези проблеми дали касаят всичките пет пункта на искането или само някои от тях.

В този смисъл очевидните пропуски и неясноти се направи опит да се запълнят от представените по делото писмени бележки от упълномощения юрисконсулт, според който за дружеството съществува друг ред за снабдяване с търсената информация, а именно по реда на Закона за администрацията чрез института на административната услуга. В тази връзка не става ясно, ако това наистина е приел и ответникът, защо поне искането в тази част не е било изпратено на компетентното длъжностно лице от състава на Община – Пловдив – за произнасяне по този ред.

На следващо място определено пунктове от 1 до 4 касаят безспорно информация, което следва да е налична в Община – Пловдив, тъй като през годините посочените планове са били изготвени и приети от нея, към обяснителните записки на тези планове и служебните документи, изготвени от различните звена на администрацията, касателно приемането им, е следвало да се съдържат данни за имотите/парцелите с подобни на сочените от заявителя отреждания.

Що се отнася до искането по пункт пети, то има различен характер, тъй като касае осъществени мероприятия по плановете, които са от най-различен характер: отчуждителни, обезщетителни, реституционни, за промяна на предназначение. Тук става въпрос за конкретни процедури, респ. имоти(търси се посочване на всеки един имот), което безспорно засяга участниците в тях, а реда за това е бил по специалния ЗТСУ или сега ЗУТ. Следва да се посочи в тази връзка, че наличието на специален ред за информиране на заявителя относно различните процедури по ЗУТ(напр. изменения на ОУП/ПУП) не освобождава органа от задължението да се произнесе по искането и да удовлетвори същото, независимо от това дали ще приложи специалния ред на ЗУТ, ако прецени, че заявителят има качеството на заинтересована страна съгласно чл. 131 ЗУТ или общия ред на ЗДОИ с оглед обществения характер на исканите сведения.

Всичко това обаче не е обсъдено в оспореното писмо, което според съда(с оглед различните пунктове от заявлението на ООД-то) не се явява мотивирано в достатъчна степен. Както се посочи вече, направен е бил опит за „домотивирането“ му, но едва с писмените бележки след приключване на съдебното дирене.

Както се сочи и в задължителните разяснения, дадени още с Тълкувателно решение №16 от 31.III.1975г., ОСГК на ВС на НРБ – не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива.

Общото събрание е дало примери в самото тълкувателно решение, касаещи момента, до който могат да се излагат мотивите към акта, а също така и органите, които могат да направят това. В тази насока е посочено, че един такъв момент е “...препроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл.30 и сл. ЗАП”/отм./.

Т.е. на база тези задължителни разяснения и като се изходи, че към 1975г./момента на приемане на ТР/ е в сила ЗАП от 1970г., по който административното обжалване е задължително/така чл.47 ал.2 от същия/, то приложено съответно към действащия АПК, това би означавало, че такива мотиви най-късно биха могли да се изложат заедно с изпращане на административната преписка с жалбата до съда съгласно чл.152 ал.2 АПК.

Доколкото този срок е очевидно пропуснат, то този порок в акта на ответника не може да бъде саниран.

Изложеното обосновава, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл.146 т.3 АПК, което обоснова и извод за отмяна на оспореното административно решение на ответника, респ. изпращане на преписката на същия за ново произнасяне, при спазване на следните указания: да разгледа заявлението, като съобрази различния характер на исканията в него по пунктове от 1-4 и това по пункт пети, обсъди и мотивира в достатъчна степен, развитите пред съда от упълномощения юрисконсулт виждания, като предостави достъп до наличната съхраняваната информация, търсена със заявлението от ООД-то, респ. посочи и формата, под която може тя да му бъде предоставена, вкл. и ако е различна от поисканата.

Следва(особено по пункт пети) да се посочи, че действително органът няма задължение тепърва да създава документи, респ. прави изследвания и възлага допълнителни дейности, резултатът от които да е създаване по същество на нови източници на информация, за да бъдат предоставени те на заявителя. Тези дейности, при конкретен интерес, могат да са предмет на различни, вкл. и съдебни производства, в които субектът може да получи тази информация(напр. чрез съответни експертизи на определените от съда вещи лица).

Предвид гореизложеното обжалвания отказ, като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а преписката на основание чл.173 ал.2 АПК, следва да бъде изпратена на ответния ръководител за ново произнасяне по заявлението на ООД-то, с което е поискан достъп до посочената в него обществена информация, при спазване посочените по-горе указания на Съда.

На основание чл.143 ал.1 АПК с оглед изхода на делото Община – Пловдив следва да заплати направените от жалбоподателя разноски за това съдебно производство в размер на общо 550 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Старият Пловдив – 96“ООД със седалище в гр. Пловдив писмо изх. №22ДОИ-27(2) от 26.08.2022г. на Секретар на Община – Пловдив по искане на ООД-то вх.№22ДОИ-27/02.08.2022г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗПРАЩА преписката по заявление вх.№22ДОИ-27/02.08.2022г. на „Старият Пловдив – 96“ООД със седалище в гр.Пловдив – на Секретаря на Община – Пловдив за ново произнасяне по направеното с него искане, при съобразяване задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Община – Пловдив с адрес гр.Пловдив, пл.„Стефан Стамболов“ №1 да заплати на „Старият Пловдив – 96“ООД със седалище в гр.Пловдив сумата от общо 550/петстотин и петдесет/лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :