О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 836
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на тридесети и първи октомври двехиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Хаджиев ч.
гр. д. № 575 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М.И.Т. против Определение № 329/
31.05.2018 г. по гр. д. № 246/ 2016 г. на РС – Харманли, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на иска.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се поддържа, че независимо от издадената заповед
за изпълнение отрицателен установителен иск е допустим, ако искът е предявен до
изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното се
иска да бъде отменено обжалваното определение, като делото се върне на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника
„БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД, с който се оспорва жалбата.
Хасковският окръжен съд, след като се запозна с
писмените материали по делото, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
М.И.Т. е предявила на 26.02.2016 г. против „БИ ЕЙ ПИ
ЕФ“ ЕООД иск с правно основание чл. 124 ГПК, че в полза на ответника не
съществува вземане в размер на 22 597. 86 лв., представляваща наемна цена,
и 1581. 86 лв. – неустойка за периода 11.02 – 24.02.2016 г. по Договор за наем
на земеделска земя от 04.03.2015 г.
На 25.02.2016 г. „БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М.И.Т. за сумата от
22 597. 86 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2014/ 2015 г. и
1581. 86 лв. – неустойка по Договор за наем на земеделска земя от 04.03.2015 г.
С разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 171 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
29.02.2016 г., заявлението е уважено изцяло.
На 08.04.2016 г. М.И.Т. е подала възражение против
издадената заповед за изпълнение.
За да прекрати производството по делото, районният съд
е приел, че в случаите, когато отговорността на длъжника е ангажирана по реда
на заповедното производство, той може да се защити само чрез подаване на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение, но не и чрез
иск по общия исков ред.
Определението е
незаконосъобразно.
По въпроса налице ли е правен интерес от предявяване
на отрицателен иск за установяване, че едно парично вземане не съществува,
когато е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, е налице
произнасяне от ВКС с Решение № 76/ 07.05.2013 г. по гр. д. № 391/ 2012 г., IV г. о., в което е прието, че този иск е допустим винаги,
но само ако е предявен до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед
или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
че вземането не съществува - всяко право, което може да бъде заявено с
възражение, още повече може да бъде предявено с иск. Отрицателен установителен
иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на
заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.
Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК
кредиторът оспори вземането. Когато в срока за
възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в
сила. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният
след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим.
Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за
кредитора не тече срок по чл. 415, ал. 1 ГПК,
тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а
предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на
прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай отрицателния
установителен иск за недължимост на вземането, предмет на заповедта за
незабавно изпълнение, е предявен преди изтичане на срока за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК, поради което е допустим и следва да се разгледа по същество. По
тези съображения съдът намира обжалваното определение за незаканосъобразно,
поради което следва да се отмени, а делото да се върне на РС – Харманли за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 329/ 31.05.2018 г. по гр. д. № 246/ 2016
г. на РС – Харманли.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.