Решение по КНАХД №1451/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Е. С. Б., [ЕГН], чрез адв. П. Х. от ***, против Решение № 554/12.05.2025 г. по АНД № 687/2025 г. на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 6832174, издаден от ОД на МВР Варна, с който на Е. С. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 21 ал. 1 от същия закон.

С касационната жалба решението на въззивната инстанция се оспорва като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд е възприел за безспорно обстоятелството, че жалбоподателката е извършила нарушението, тъй като не е подадена декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, като се излагат съображения, че оспорването може да стане и с жалбата. Оспорват се и изводите на въззивния съд относно спазването на изискванията за форма, съдържание и ред за издаване на ЕФ, тъй като той не съдържал всички, посочени в чл. 57 от ЗАНН, данни. Навежда и твърдения за това, че съдът неправилно е приел за ирелевантно обстоятелството, че не е посочено техническото средство, с което установено нарушението. Настоява се касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на РС-Варна ведно с оспорения ЕФ.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Депозирана е молба с. д. № 18156/06.11.2025г., с която се иска отлагане на делото, поради невъзможност за явяване на адв. Х., предвид ангажираността му по друго дело по същото време.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, в открито съдебно заседание не се представлява. Депозирани са писмени бележки с.д. № 16102/07.10.2025г. от гл. юриск. К. Л.-А., в качеството й на процесуален представител на ответника, с които изразява становище по същество на повдигнатия касационен спор. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Намира Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли при присъждане на адвокатско възнаграждение, същото да бъде определено в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС-Варна е образувано по повод на постъпила жалба от Е. С. Б. срещу ЕФ серия К, № 6832174, издаден от ОД на МВР Варна, с което на Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Б. е ангажирана в качеството й на собственик на МПС автомобил „Лексус РХ 400 Х“ с рег. № [рег. номер], за това, че на 22.12.2022 г, в 14:49 часа в гр. Варна по ГП № І-9 в посока на движение към гр. Варна, до х-л М. Резиденс, е било извършено нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № АRH CAM, като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 76 км/ч, или с превишение от 16 км/ч.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че при издаване на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването му, регламентирана в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, като същата е приложена правилно при наличието на предпоставките за това. ЕФ е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката е установено по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Според мотивите на съдебния акт правилно е определен субектът на нарушението, доколкото Е. С. Б. в качеството си на собственик на лекия автомобил, не е представила в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП данни за друго лице, което да е управлявало посоченото МПС, респективно – да е извършило нарушението. Съдът посочил, че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административнонаказателен състав на чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от ЗДвП, предвид безспорните доказателства, че ЕФ касае нарушение на скоростния режим, установен в чл. 21 от ЗДвП. Процесният ЕФ съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, разрешената скорост, скоростта, с която се е движело МПС – 76 км/ч и конкретно е посочено колко е установеното превишение – 16 км/ч. Налице са всички съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото обвинение, респективно – какъв и дали правилно е определен размерът на санкцията. Конкретното нарушение попада в хипотезата на чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата да е в двоен размер от предвидения в ал. 1. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Решението е правилно. Не са налице наведените в жалбата касационни основания.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал нарушение на закона. Настоящата касационна инстанция намира, че въззивният съд е изследвал всички относими към спора обстоятелства, излагайки мотиви, чрез които е направена връзката между приетите за установени фактически обстоятелства и формираните правни изводи, като при правилно изяснена фактическа обстановка е достигнал до законосъобразния извод за съставомерност на деянието, за което е санкционирана касационната жалбоподателка. Обвинението е подкрепено от писмените доказателства, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената в електронния фиш фактическа обстановка. Относимите за отговорността на Б. факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото й деяние. С оглед горното, съдът намира, че РС-Варна е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на деянието, както и че целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати с определеното наказание. Изводите на районния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 АПК.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно основното възражение на касационната жалбоподателка относно неправилно определения субект на административното наказание. Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 188 ал. 1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил, като в настоящия казус не се оспорва факта, че МПС е регистрирано на името на Б.. Законодателят в разпоредбата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП е предвидил възможността да бъде оборена презумпцията по чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, като собственикът на МПС може в 14-дневен срок от получаване на фиша да депозира писмена декларация, в която да посочи данни на другото лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като към декларацията следва да приложи и копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС. Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, като за наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Законовата презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания, освен с посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, документи. В конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че друго лице е управлявало автомобила, жалбоподателката е направила такова твърдение едва с жалбата пред въззивната инстанция. Законът предоставя две възможности на лицето, срещу което е издаден ЕФ след връчването му - да заяви, че друго лице е управлявало МПС или да обжалва фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира. В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила нe бъде уважено, то отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша. Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността АНО да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на закона.

Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката не е упражнила правото си по реда на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, и следователно не е оборила презумпцията по чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Не се споделя и другото възражение, че ЕФ не съдържа всички, посочени в чл. 57 от ЗАНН данни. Реквизитите му са посочени в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП и те са налице в обжалвания ЕФ, като въззивният съд е изложил съображения в тази насока.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на касационния ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

 

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 554/12.05.2025 г. по АНД № 687/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Е. С. Б., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна сумата 130 /сто и тридесет/ лева - разноски по делото.

 

Решението е окончателно.