Решение по дело №788/2022 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 104

 

гр. Враца,  10.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 05.04.2023 г. /пети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ ЕВСТАТИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 788 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 405 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на „Д.т.“ ЕООД ***, представлявано от управителя С.М.Б. против принудителни административни мерки - Задължителни предписания, обективирани в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Протокол за извършена проверка № ПР 2240051/08.12.2022 г., издаден от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище ***.

Твърди се, че постановените мерки са незаконосъобразни и са издадени в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Иска се отмяната им и присъждане на направените по делото разноски.

Изложеното в жалбата се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в представената по делото писмена защита я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени следните обстоятелства по делото:

След като прецени жалбата и изложеното в нея във връзка с приложената административна преписка, съдът счита, че същата е редовна и допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиято правна сфера неблагоприятно е засегната от акта.

Разгледана  по  същество  е  основателна.

Фактическите и правни съображения за този извод на съда са следните:

Причина за извършената на 29.11.2022 г., 05.12.2022 г. и 08.12.2022 г. проверка от служители на Д „ИТ“ Враца на дружеството – жалбоподател, са подадени до дирекцията сигнали (л. 150 - 151 от делото), вх. № 22118984/30.11.2022 г. и вх. № 22118333/28.11.2022 г. от И.Х.М. и Р.И.П.. Сигналите са свързани с твърдения на лицата, служители във фирмата, че не са им изплащани заплати, командировъчни и отпуски, както и че не са им върнати трудови книжки. Сигналите съдържат данни за прекратени трудови правоотношения и за получавани пари на ръка, които им се дължали на друго основание – за изминати километри пробег.

При осъществените проверки и след запознаване с изискани допълнителни документи, контролните органи установили допуснати от дружеството-работодател нарушения на трудовото законодателство, състоящи се в неизпълнение на законово задължение да: 1. Изплати на работника Р.П.И. в установените срокове (веднъж месечно) по ведомост, срещу разписка или по банкова сметка *** периода от 08.01.2021 г. до 30.11.2022 г.; 2. Изплати на работника И.Х.М. в установените срокове (веднъж месечно) по ведомост, срещу разписка или по банкова сметка ***ериода от 08.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; 4. Удостовери изплащането на командировъчни пари на работника Р.П.И. за времето от 08.01.2021 г. до 30.11.2022 г. и 5. Удостовери изплащането на командировъчни пари на работника И.Х.М. за времето от 08.06.2022 г. до 26.09.2022 г. Приели са, че това е нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 215, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 31, ал. 1 и приложение № 3 от Наредба за служебните специализации и командировки в чужбина.

Всички тези констатации дали основание за длъжностните лица, извършващи проверката, да дадат на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ задължителни предписания към работодателя „Д.т.“ ЕООД, описани в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Протокол за извършена проверка № ПР 2240051/08.12.2022 г.

В заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните, се сочи, че в предприятието няма налични заповеди за командироване на лицата, няма начислени командировъчни, а закупеното за 2022 г. гориво, в края на годината не е изписано, а е отразено като налично. Всички заплати са начислени като разходи за заплати и разходи за осигуровки.

От показанията на разпитаният по делото свидетел В.М., работник в дружеството – жалбоподател, се установява, че трудово възнаграждение се изплаща на ръка, след всеки курс. Командировъчни отново се плащат на ръка. От началото не се е подписва никъде за получената сума, но след определен период, започнал да се подписва на ведомост. Според свидетеля началника смятал какво е трудовото възнаграждение и колко са за командировъчни. Плащат им се по 15 ст. на километър, това представлява заплатата и командировъчни, това е всичко. Не са му пускали заповед за командироване. Не му дават документ, подписва се на ведомост за заплата, плюс командировъчни.

Според свидетелите Р.И. и И.М., бивши работници на дружеството-работодател, командировъчни и заплати не са получавали, а само по 15 ст. на километър пробег. Курсовете, които са осъществявали като шофьори на камиони са изцяло в чужбина, като в РБ само са товарели и разтоварвали.

По делото не е спорен факта, че трудовите договори с Р.И. и И.М. са прекратени преди датата на издаване на оспорените в настоящето производство предписания.

Оспорените предписания са издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителните административни мерки, посочени в т. 1-12. В хипотезата по чл. 404, ал. 1, т. 1 контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, а в хипотезата на т. 8 дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа; в случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.

С разпоредбата на чл. 399 от КТ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство е предоставено на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на ИА „Главна инспекция по труда“, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение /арг. чл. 12, ал.1 от Закона за администрацията/. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1 от КТ - да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

По делото няма спор, че лицата, извършили проверката и постановили процесната принудителна административна мярка, са били в служебно правоотношение на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца.

Съгласно приложимата норма на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за да не се допускат и да се преустановяват нарушения на трудовото законодателство, както и за да се предотвратяват и да се отстраняват вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица.

Нормата на  чл. 404, ал. 3 от КТ допуска отстраняване на нарушение на трудовото законодателство по искане на работника или служителя единствено като временна мярка до предявяването на иск пред съда. Предвид естеството на спора в настоящия случай, отнасящо се до формирането и изплащането на основното трудово възнаграждение, издаването на временна принудителна мярка по искане на служителя не е възможно преди произнасянето на гражданския съд. Този спор представлява „трудов спор“ по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ тези спорове са подсъдни на общите съдилища и се разглеждат по реда на ГПК. Дирекция „Инспекция по труда“ не е компетентна да разрешава трудови спорове между работници или служители и техните работодатели. В конкретния случай от съществено значение е обстоятелството, че работодателят отрича, че изобщо дължи основно трудово възнаграждение на лицата подали сигнали, с които трудовите правоотношения са прекратени, поради което е недопустимо под формата на даване на задължителни предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ да се разрешава правния спор относно дължимостта на претендираното възнаграждение и неговия размер.

За яснота следва да се посочи, че случаят не е идентичен със случаите, в които съответният работодател е начислил трудовото възнаграждение във ведомостта за заплати или е признал дължимостта му в друг издаден от него документ, но поради определени причини не го изплаща. В тези случаи действително Инспекцията по труда може да се намеси като издаде задължително предписание за изплащане на възнаграждението, което е признато за дължимо. В случая обаче видно от оспореното предписание същото не е дадено в хипотезата на  чл. 404, ал. 3 от КТ, нито е свързано с нея по някакъв начин, а е насочено директно към разрешаване на спора относно размера на основната работна заплата и задължението на работодателя да я начислява за конкретни периоди на заинтересованите страни. Следователно в хода на административното производство контролният орган е пропуснал релевантни за правоотношението факти и не е изяснил действителните отношения между страните, което е довело до незаконосъобразност на оспорените предписания.

На второ място, съдът приема, че в протокола за прилагане на ПАМ липсват конкретни фактически констатации, които да обуславят дадените предписания. Не е съобразена разпоредбата на чл. 124 от КТ, разписваща съдържанието на трудовото правоотношение - работникът или служителят да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, насрещни на които са задълженията на работодателя - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. В този смисъл, не е изследвано обстоятелството, каква е извършената в действителност работа от Р.И. и И.М., съответно – изпълнени ли са точно и добросъвестно трудовите им задължения. Не е посочена дължима сума, дали същата е за основна работна заплата или представлява в своята същност брутно трудово възнаграждение, доколкото по делото са налични данни за изплащани суми на ръка на лицата. Не е изяснено и какъв е размерът на задълженията на работодателя за изплащане на основното трудово възнаграждение съобразно трудовите договори и вътрешната уредба и организацията на изплащане на основните трудови възнаграждения на работниците, каква е структурата на работната заплата с оглед на Вътрешни правила за определяне на работна заплата и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Не са обсъдени и представените от жалбоподателя в хода на административната проверка писмени доказателства, касаещи вида на трудовото възнаграждение. При това издаденият акт се явява немотивиран, разписаната в него фактическа обстановка е непълна, не съответства изцяло на събрания по преписката доказателствен материал, което обуславя и изводи за неправилното й подвеждане под материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.

Недостатъчните, неточни и нелогични мотиви водят до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил административният орган и в трайната практика на съдилищата се приема, че всъщност липсват мотиви. Липсата на мотиви представлява нарушение на формата на акта и съставлява самостоятелно основание за отмяната му.

Изложеното се отнася в пълна степен и до твърдяното нарушение на чл. 215, ал. 1 от КТ.

Съгласно нормата на  чл. 215, ал. 1 от КТ, при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Според разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

Към настоящия казус приложение намират разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), която е приета именно на основание чл. 215 от КТ (§ 6 от ПЗР на Наредбата) и по-конкретно Раздел IV „Командировъчни пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства“ (чл. 31 – чл. 34 от Наредбата).

Последните разпоредби са специални досежно дължимите командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове на персонала на сухоземните транспортни средства, поради което същите дерогират общите норми по Наредбата, уреждащи различни хипотези.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3.

От друга страна ал. 6 на чл. 31 от Наредбата гласи, че ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в Приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.

В случая в протокола за прилагане на ПАМ липсват данни кога и къде са били командировани лицата, респ. какъв е размера на дължимите им командировъчни.

По делото не е установено и изплащаните на лицата суми на ръка какво покриват – заплати, командировъчни, гориво, такси, глоби и т. н.

Изложеното налага извода, че административният орган не е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 35 от АПК, както и не е събрал служебно всички допустими, относими и необходими доказателства по чл. 36 от АПК. Горното съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали при издаването на акта са спазени материалноправните разпоредби за издаването му по арг. от чл. 146, т. 4 от АПК и дали актът е в съответствие с целта на закона по арг. от чл. 146, т. 5 от АПК, поради което този порок обуславя незаконосъобразността на оспорения Протокол със съдържащи се ПАМ. Липсата на мотиви в горния смисъл представлява и нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК.

С оглед на тези съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният акт за прилагане на принудителна административна мярка, като постановен при неспазване на изискванията на  чл. 404, ал. 3 от КТ и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК; при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца следва да бъде осъдена да заплати на „Д.т.“ ЕООД сумата от 1550,00 лева, представляваща 50,00 лева внесена държавна такса; 1000,00 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат; 400,00 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 100,00 лева депозит за призоваване на свидетели. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за адвокат е в предвидения минимален размер по  чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ принудителни административни мерки обективирани в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Протокол за извършена проверка № ПР 2240051/08.12.2022 г., издаден от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище ***.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца Дирекция ДА ЗАПЛАТИ на „Д.т.“ ЕООД ***, представлявано от управителя С.М.Б. направените по делото разноски в размер на 1550,00 лева (хиляда петстотин и петдесет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

АДМ. СЪДИЯ: