№ 16
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000250 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
производството ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА
ХРАНИТЕ-БЛАГОЕВГРАД /ОДБХ/, код по БУЛСТАТ: *********, срещу
първоинстанционно решение № 260598 от 18. 12. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав по т.д. № 2377 по
описа на съда за 2019 г., с което по предявен срещу жалбоподателя от
„ЕКАРИСАЖ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК: *********, главен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е осъден ответника – въззивник, да заплати на
ищеца – ответник по жалбата сумата 378225.24 лв. – стойност на извършени
работи през периода 01. 01. 2017 г. – 16. 08. 2017 г. по допълнително
споразумение от 16. 02. 2017 г. и договор № 23/17. 08. 2016 г., по които са
издадени фактури с номера: 63371/03. 01. 2017 г., 63783/01. 02. 2017 г.,
64278/28. 02. 2017 г., 64295/01. 03. 2017 г., 64866/31. 03. 2017 г., 64879/03. 04.
2017 г., 65395/30. 04. 2017 г., 65417/02. 05. 2017 г., 66006/31. 05. 2017 г.,
66029/01. 06. 2017 г., 66650/30. 06. 2017 г., 66674/03. 07. 2017 г., 67259/31. 07.
1
2017 г. и 67628/17. 08. 2017 г., ведно със законната лихва върху същата сума,
считано от 31. 10. 2019 г. до окончателното изплащане, както и по акцесорен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 91811.82 лв. – обезщетение
за забава изплащане на сумата по главницата в размер на законната лихва за
периода 03. 02. 2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски в размер на
34524.22 лв.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният
срещу жалбоподателя иск да бъде отхвърлен, със законните последици,
претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за
въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните
съображения:
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
2
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му, обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради
следното:
Неоснователно е първото оплакване в жалбата /р. I от същата/, базирано
на липса в лицето на ответника, на пасивна материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск.
Видно от сключеното на 05. 08. 2016 г. споразумение ответникът заедно с
останалите областни дирекции по безопасност на храните е овластил ОДБХ
София-град /чл. 3 от споразумението/ да сключи от негово име и за негова
сметка договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране,
транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от
регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични
животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични
нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на
зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на
територията на страната“.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОП двама или повече възложители могат да
сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена поръчка, в
което се уреждат всички организационни, технически и финансови въпроси,
свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите,
разпределението на строителството, доставките или услугите, които са
предмет на поръчката, и други.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОП в случаите по ал. 1 всеки от възложителите
отговаря за изпълнението на задълженията си по закона, независимо дали
процедурата за възлагане на обществена поръчка се провежда съвместно от
3
името и за сметка на всички възложители, или един от възложителите
изпълнява техническите дейности по провеждането на процедурата, като
представлява едновременно себе си и другите възложители.
Споразумението от 05. 08. 2016 г. обективира съгласие между отделните
ОДБХ съвместно в качеството на възложители да възложат изпълнение на
обществена поръчка - има съдържанието и представлява споразумение по чл.
8, ал. 1 от ЗОП. С това споразумение ОДБХ София-град е упълномощена да
проведе обществената поръчка и да сключи договора от името и за сметката
на останалите ОДБХ, в това число и ответника.
От представения по делото договор за услуга от 17. 08. 2016 г. се
установява, че между ищеца и ОДБХ София-град е възникнало облигационно
правоотношение, по което на ищеца е възложено и в качеството на
изпълнител е поел задължението да извършва събиране, транспортиране,
съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД
животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти,
добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити
животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти,
суровини и храни от животински произход на територията на страната, а
ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати
възнаграждение. С допълнително споразумение от 16. 02. 2017 г. е постигнато
съгласие срокът на изпълнение на договора да се продължи с 6 месеца – до
16. 08. 2017 г.
При сключване на този договор ОДБХ София-град се е легитимирала
като упълномощена със Споразумението от 05. 08. 2016 г. и е действала както
от свое име и за своя сметка, така и от името и за сметка на останалите ОДБХ,
страни по Споразумението от 05. 08. 2016 г., включително и от името и за
сметка на жалбоподателя – ответник в производството, съгласно чл. 8, ал. 2 от
ЗОП. Според съдържането на тази разпоредба процесният договор и
сключеното към него споразумение пораждат отделни облигационни
правоотношения между ищеца в качеството на изпълнител и всяка от
областните дирекции, включително ОДБХ-Благоевград. Тук следва да се има
предвид, че всяка ОДБХ съобразно чл. 7 от Закона за българската агенция по
безопасност на храните /ЗБАБХ/има качеството на юридическо лице и е
самостоятелен правен субект, както иначе правилно това твърди и
4
жалбоподателят в жалбата си. Договорът е породил отделни правоотношения
между ищеца и всяка ОДБХ, включително и договорна облигационна връзка
с ответника - жалбоподател, по които отделни облигационни връзки всеки
отделен възложител отговаря за изпълнението на своите задължения по
закона /чл. 8, ал. 2 от ЗОП/. Това е изрично посочено и в самия процесен
договор /чл. 5/, съгласно който всяка ОДБХ заплаща на изпълнителя
съответния процент от общата стойност на извършените от изпълнителя
разходи. Договорът в своя чл. 9 предвижда също, че възложителят се
задължава да заплаща уговорената цена по фактура, издадена на съответната
ОДБХ.
Следователно страните по делото са страни по представения по делото
договор и между тях е валидно възникнало договорно правоотношение по
договор за изработка.
По изложените съображения са изцяло неоснователни възраженията на
въззивника - ответник за недействителност по отношение на него на
договорното правоотношение и липса на пасивна легитимация в
материалното правоотношение, изложени в посочения първи раздел от
жалбата. Налице е изразена от него воля за сключване на процесния договор,
както и за упълномощаване на трето лице /ОДБХ София-град/, което да го
представлява при сключването като изявленията на това трето лице са
направени от името и за сметка на въззивника-ответник, а поради изложено
конкретно твърденията в т. 1.3. от р. I от жалбата, са и изцяло необосновани.
По изложените вече съображения изцяло неоснователни са оплакванията
по т. 1 от р. II на въззивната жалба, базирани на липса на съгласие за
сключване на процесния договор.
Неоснователни са оплакванията по т.т. 2-6 на посочения втори раздел от
въззивната жалба, базирани на твърдения за недоказаност по делото на
изпълнението на задълженията на ищеца в конкретните, съответно – и
процесни техен обем, вид цена, съответно изправността на ищеца като страна
– изпълнител по договора, и приемането на изпълнението от страна на
ответника – жалбоподател, и определящи като спорен по делото въпросът
дължимо ли е възнаграждението по процесния договор, поради следното:
Възнаграждение по договора за изработка е дължимо в случай, че
работата е извършена и приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
5
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално
предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и
одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното.
Ищецът носи доказателствена тежест относно факта, че е изпълнил
възложената му работа и въззивният състав, също както и
първоинстанционният такъв намира, че ищецът при изискващите се,
съобразно императивите на процесуалния закон, условия на пълно и главно
доказване, и противно на оплакванията на ответника – жалбоподател в
жалбата му, всъщност е установил по делото правнорелевантните факти,
явяващи се правопораждащи за заявеното по делото за съдебна защита,
негово субективно гражданско материално право – да получи процесното
възнаграждение, и то – именно за сметка на ответника – жалбоподател.
Като доказателства за извършване на работата и нейното приемане по
делото са представени стойностни сметки, в които е посочено за всеки месец
изминатите километри, брой обслужвания и тонове термично обработени
мъртви животни. Стойностните сметки са подписани от възложителя по
договора. Същите съдържат удостоверяване на компонентите, формиращи
дължимата цена по договора /чл. 5, ал. 1 от договора/. В съответствие със
стойностните сметки са представените потвърдителни бележки и пътните
листове, проверени на място от вещото лице, което е констатирало, че в
същите не фигурират допълнителни и неизминати километри. Тези
констатации на експертизата сочат на изпълнените в количествено отношение
работи от страна на ищеца. Потвърдителните бележки и пътните листове са
описани в представени по делото описи и са удостоверени с подписа на
лицето излъчено от въззивника-ответник като негов представител за
приемането им. Потвърдителните бележки, служещи за установяване на
количеството на извършената работа и съответно на дължимото за нея
възнаграждение, са били изпращани на ответника, който с подписа на своя
представител е декларирал тяхното приемане и съгласието си с
удостоверените от тях факти.
Установява се от заключението на допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/,
което заключение и въззивният състав изцяло кредитира, като обективно,
6
обосновано и основано на специалните знания на вещото лице /ВЛ/, че за
издадените от ищеца фактури с номера: 63371/03. 01. 2017 г., 63783/01. 02.
2017 г., 64278/28. 02. 2017 г., 64295/01. 03. 2017 г., 64866/31. 03. 2017 г.,
64879/03. 04. 2017 г., 65395/30. 04. 2017 г., 65417/02. 05. 2017 г., 66006/31. 05.
2017 г., 66029/01. 06. 2017 г., 66650/30. 06. 2017 г., 66674/03. 07. 2017 г.,
67259/31. 07. 2017 г. и 67628/17. 08. 2017 г., в които се сочи, че за
извършените от ищеца работи през периода м.02 – м.08. 2017 г. ответникът
дължи възнаграждение в размер на 378 225,24 лв., са направени записвания в
търговските книги на ищеца, които са водени редовно. Вещото лице е
констатирало, че в счетоводните книги на ответника са направени вписвания
на процесните фактури, както и че по тях не са извършени плащания. За
процесния период приетите за обезвреждане умрели животни са в размер на
310,079667 тона и стойността за термичната им обработка възлиза на
106047.25 лв. Обезщетението за забава в размер на законната лихва е
изчислено от в.лице, че възлиза на 91811.82 лв.
Установява се от допълнителното заключение на ССЕ, което също изцяло
се кредитира от въззивния съд, че сумите по издадените от ищеца фактури за
възнаграждение по процесния договор кореспондират със сумите, посочени в
стойностните сметки и че разходите на ищеца възлизат на 378225.24 лв. В
констативно съобразителната част от заключението се сочи, че ВЛ е посетило
на място ОДБХ-Варна, където се съхраняват копия от потвърдителните
бележки, които съответстват с посочените в описа на ищеца към исковата
молба, а сумите по фактурите се формират съобразно начина на изчисление
по чл. 5 ал. 1, т. 1 от договора.
По делото е установено, че издадените в изпълнение на работата по
договора фактури с номера: 63371/03. 01. 2017 г., 63783/01. 02. 2017 г.,
64278/28. 02. 2017 г., 64295/01. 03. 2017 г., 64866/31. 03. 2017 г., 64879/03. 04.
2017 г., 65395/30. 04. 2017 г., 65417/02. 05. 2017 г., 66006/31. 05. 2017 г.,
66029/01. 06. 2017 г., 66650/30. 06. 2017 г., 66674/03. 07. 2017 г., 67259/31. 07.
2017 г. и 67628/17. 08. 2017 г., всъщност са получени от ответника и същият
се е подписал за получател на услугата по тях. Съгласно тези фактури
дължимото възнаграждение за процесният период е в общ размер на исковата
претенция по главницата, като с подписа си ответникът е изразил съгласие за
възникналото за него задължение за заплащането им. Подписите на
фактурите не са оспорени и сочат на приемане на работата, чието изпълнение
7
и цена удостоверяват. Същите са частни документи и тъй като удостоверяват
неизгодни за възложителя факти – приемане на услугата, притежават
материална доказателствена сила за този факт и служат като разписка за
полученото изпълнение по договора.
В подкрепа на извода, че въззивникът – ответник е приел изпълнението
по договора е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза във вече
цитираната му част, в която ВЛ е установило, че всички процесни фактури са
вписани в счетоводството на въззивника-ответник, което представлява още
едно признаване и потвърждаване от негова страна на факта, че е получил
изпълнение на дължимата от ответника престация в размер на посочената във
фактурите стойност.
Допълнително потвърждение на ответника на неговото задължение към
ищеца представлява писмото за годишна инвентаризация на активите и
пасивите от 21. 01. 2019 г., в което ответникът изрично е признал, че
задълженията му към ищеца възлизат на сочената сума по процесната
главница, на колкото възлиза и сборът от сумите по процесните фактури.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установило, че при
изчисляването на сумата по главницата е спазен договореният процентен
размер, припадащ се на ответника-жалбоподател, съобразно споразумението
между всички регионални /окръжни/ дирекции по безопасност на храните,
съответно – на дължащото се конкретно от ответника-жалбоподател
възнаграждение, като част от цялото такова по процесния договор с ищеца, и
определен като процент от общата стойност на изпълнената в полза на всички
дирекции престация /чл. 5.1. от договора, вр. с чл. 5 от споразумение от 05.
08. 2016 г./, поради което и въззивният състав, така както това е приел и
първоинстанционният такъв приема, че именно това е дължимият размер на
възнаграждението на ищеца от страна на ответника по иска – жалбоподател в
настоящото конкретно производство.
Неоснователни са възраженията на въззивника-ответник, че ищецът не е
изготвил график за събирането, дневник на изхода на екарисажа, дневник на
входа на екарисажа и че не е изградена онлайн информационна система.
В договора между страните са посочени предвидените от страните
начини за доказване на действително направените разходи и документите,
които изпълнителят следва да представи на възложителя за това /чл. 5, ал. 3
8
от договора/, които включват пътните листове и потвърдителните бележки.
От представените по делото множество писмени доказателства и изслушаното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителното такова се
установява, че на възложителя са му били представени всички предвидени в
договора за установяване на извършената работа доказателства и същият е
приел както доказателствата, така и работата. Неизготвянето от ищеца на
посочените по-горе документи няма отношение към точното изпълнение на
възложените работи съобразно уговореното качество и обем. В уверение на
твърденията на ищеца точно изпълнение на задълженията му в качествено и
количествено отношение по делото са събрани множество писмени
доказателства, които са били известни на ответника, който е вписал в
счетоводните си книги издадените от ищеца фактури и е признал изрично
съществуването на дълг в размер на 378225.22 лв. с представено писмо за
годишна инвентаризация на активите и пасивите от 21. 01. 2019 г.
Неизготвянето от ищеца на посочените по-горе от ответника документи няма
отношение към точното изпълнение на възложените работи съобразно
уговореното качество и обем, а същите документи са ирелевантни за начина
на определяне на размера на възнаграждението и за доказване на
действително направените от ищеца разходи, уговорен в чл. 5 от договора.
При така изложеното съдът и в настоящата въззивна инстанция приема,
както това е прието и от първоинстанционния съдебен състав, по делото за
установена основателността на предявения главен иск, поради основателен се
явява и акцесорният такъв за заплащане на обезщетение за забавеното
плащане на паричното задължение на ответника за сумите по главницата в
размер на законната лихва за забава – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно договора между страните окончателното възнаграждение за
съответния месец е дължимо в 30-дневен срок от издаване на фактурата /чл. 5,
ал. 3, т. 4 от договора/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата. Тъй като се касае за неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата /чл. 86, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/. Тъй като в процесния
случай денят за изпълнение на задължението е определен, ответникът е
изпаднал в забава след изтичането му /чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/. В заключението на
вещото лице /ВЛ/ по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
9
производство съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, което заключение и
въззивният съдебен състав изцяло кредитира, като обосновано, обективно и
основано на специалните знания на ВЛ, е изчислен изчислила размерът на
обезщетението за забава, съвпадащ с присъдения от първоинстанционния,
обжалван съдебен акт, такъв размер, поради което искът с правно основание
чл. 86, ЗЗД е доказан и по основани, и по размер, а обжалваното
първоинстанционно решение освен валидно и допустимо, но се явява и
правилно, и в тази му част.
Относно възражението за настъпила погасителна давност на вземанията,
предмет на делото:
Въззивният съд намира възражението за изтекла погасителна давност за
неоснователно. Процесното вземане за възнаграждение по договор за
изработка няма характер на периодично плащане, поради което по отношение
на него не е приложима по-кратката тригодишна погасителна давност,
съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно ТРОСГТК на ВКС № 3 от 18. 05. 2012
г. по тълк.д. № 3/2011 г., понятието „периодични плащания“ по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, като отличителна черта на
периодичните плащания е предварително определения падеж и
предварително определените или определяеми размери. В случая се касае за
ежемесечно вземане за извършената през месеца работа, която не е
предварително определена или определяема, поради което и цената й не е
предварително определена или определяема. Към това вземане е приложима е
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, за вземането по чл. 266, ал. 1 ЗЗД
се прилага 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което
предявеният главен иск за процесните парични суми по процесните фактури
по главницата, представляваща възнаграждение по процесния договор за
изработка между страните, и за извършените по договора, процесни работи,
не са погасени по давност.
По отношение на акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е приложим
10
тригодишният давностен срок по чл. 111 б. “в“ от ЗЗД. Вземанията за лихва
са били предявени частично и са цената на исковете е увеличавана в хода на
производството, като в хода на процеса и по молби на ищеца, е допуснато
изменение на исковете чрез увеличение на техните размери до сумата от 378
225,24 лв. – по чл.266 ал.1 ЗЗД и до сумата от 91 811,82 лв. – по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.116а ЗЗД когато вземането е предявено частично, давността
се спира или прекъсва само за предявената част. Въззивният съд напълно
споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за
непогасяване и на акцесорното вземане поради изтекла погасителна давност,
към които освен общото препращане по чл. 272 от ГПК, също изцяло, и
конкретно, също препраща, и съобразно които по отделните молби на ищеца,
изводите и на въззивният съдебен състав, както и на първоинстанционния
такъв, са както следва:
Увеличението по молба от 16. 01. 2020 г. за обезщетението за забава по
фактура № 63371/03. 01. 2017 г., което е с начална дата 03. 02. 2017 г., не е
погасено по давност, защото последният ден от тригодишния срок настъпва
на 03. 02. 2020 г.;
Увеличението по молба от 14. 02. 2020 г. за обезщетението за забава по
фактура № 63783/01. 02. 2017 г., което е с начална дата 07.03.2017 г., не е
погасено по давност, защото последният ден от тригодишния срок настъпва
на 07. 03. 2020 г.;
Увеличението по молба от 13. 03. 2020 г. за обезщетението за забава по
фактура № 64295/01. 03. 2017 г., което е с начална дата 01. 04. 2017 г., не е
погасено по давност, защото последният ден от тригодишния срок е
01.04.2020 г.;
Увеличението по молба от 29. 05. 2020 г. за обезщетението за забава по
фактура № 64278/28. 02. 2017 г., което е с начална дата 31.03.2017 г., не е
погасено по давност, защото на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП давностният
срок е спрял да тече от 13. 03. 2020 г., когато е обявено извънредното
положение. Към този момент от срока са оставали 18 дни до 31. 03. 2020 г.,
който е последният ден от тригодишния давностен срок. Нормата на § 13 от
ПЗР на Закона за здравето /ЗЗ - ДВ бр. 44 от 13. 05. 2020 г./ предвижда, че
сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от
изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Това означава, че оставащият
11
срок с продължителност от 18 дни е продължил да тече от 21. 05. 2020 г., от
което следва, че увеличението по молба от 29. 05. 2020 г. също не е погасено
по давност;
Същото, като непосредствено преждеизложеното, важи и за
увеличението по молба от 12. 06. 2020 г. за обезщетението за забава по
фактура № 64879/03. 04. 2017 г., което е с начална дата 04. 05. 2017 г., и
съответно не е погасено по давност. Към момента, в който е спрял да тече
давностният срок на 13. 03. 2020 г., от същия са оставали 51 дни до последния
ден от тригодишния срок – 04. 05. 2020 г., а този срок е продължил да тече от
21. 05. 2020 г., от което следва, че увеличението по молба от 12. 06. 2020 г. не
е погасено по давност;
Отново същото важи за увеличението по молба от 30. 06. 2020 г. за
обезщетението за забава по фактура № 64866/31. 03. 2017 г., което е с начална
дата 03. 05. 2017 г., не е погасено по давност. Към момента, в който
давностният срок е спрял да тече на 13. 03. 2020 г., са оставали 50 дни до
последния ден от тригодишния срок – 03. 05. 2020 г., а този срок е продължил
да тече от 21. 05. 2020 г., от което следва, че увеличението по молба от
30.06.2020 г. не е погасено по давност;
Не е погасено по давност и увеличението по молба от 15. 07. 2020 г. за
обезщетението за забава по фактура № 65417/02. 05. 2017 г., което е с начална
дата 02. 06. 2017 г., доколкото към момента, в който е спрял да тече срокът на
13. 03. 2020 г. са оставали 90 дни до последния ден от тригодишния срок – 02.
06. 2020 г., а този срок е продължил да тече от 21. 05. 2020 г.;
Не е погасен по давност и вземането по молба от 03. 08. 2020 г. изпратена
по пощата на 30. 07. 2020 г., не е погасено по давност. Най-ранното
обезщетение за забава е по фактура № 65395/30. 04. 2017 г., което се
претендира с начална дата 31. 05. 2017 г. Към момента, в който е спрял да
тече давностният срок на 13. 03. 2020 г. от същия са оставали 78 дни до 31.
05. 2020 г., който е последният ден на тригодишния срок, този срок от 78 дни
е продължил да тече от 21. 05. 2020 г., от което следва, че увеличението по
изпратената по пощата молба на 30. 07. 2020 г., също не е погасено по
давност.
При така установеното и приетото от въззивния съдебен състав,
обжалваното в настоящото производство първоинстанционното решение,
12
като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено
в цялост, със законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на обжалваното
решение.
При този изход на делото във въззивната инстанция въззивникът няма
право на разноски за въззивното производство, а ответникът по жалбата има
право на такива в действително установения по делото да са извършени,
размер.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260598 от 18. 12. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав по т.д. № 2377 по
описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА
ХРАНИТЕ-БЛАГОЕВГРАД, код по БУЛСТАТ: *********, да заплати на
„ЕКАРИСАЖ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата 13063.28 лв.
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за защита във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13