№ 5428
гр. С., 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100105379 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени пряк иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и обективно съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.497, ал.1 от КЗ.
По изложените в искова молба обстоятелства И. О. Я. ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. С. Н.-САК, е предявила срещу ЗК „У.” АД ЕИК ******* обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗК „У.” АД, да заплати сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматичи
увреди в резултат на ПТП настъпило на 04.01.2023 г., по вина на водача на т.а.„Рено
Трафик“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се още сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 04.01.2023г. около 10:40 ч. на паркинга на
алеята в двора на УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ ищцата била ударена от товарен
автомобил „Рено Трафик“ с рег. № *******, управляван от И. Х. Х. на заден ход в
посока към централната сграда в района на товарен вход . В резултат на това, ищцата
получила счупване на метатарзалната кост на ляво ходило. Била прегледана по
спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“. Състоянието й било тежко, придружено с болки,
оток и ограничен обем на движенията в областта на левия глезен и ходилото. Левият и
крак бил обездвижен с болки и оток. Ищцата твърди, че все още не може да стъпва на
крака, не може да се обслужва самостоятелно. Има непрекъсната нужда от чужда
1
помощ в ежедневието си. Изпитвала силни болки и приемала обезболяващи
медикаменти. Излага още, че все още не е излекувана напълно и лечението и
продължава. Твърди, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия товарен
автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" сключена при
ЗК „У." АД.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 367 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответното ЗК „У.” АД поддържа, че на
19.01.2023г. е получило искане за присъждане на обезщетение относно процесното
ПТП, въз основа, на което е образувана щета № 224190000059. С писмо от 23.01.2023г.
ответното дружество изискало допълнителни документи, като твърди, че такива не са
представени и на 31.03.2023г. застрахователят постановил отказ за изплащане на
обезщетение. Оспорва предявения иск и по размер. Не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение със ЗК „У.“ АД по повод процесния товарен
автомобил, валидно към датата на ПТП. Оспорва вината на водача на товарния
автомобил. Оспорва механизма на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. Навежда възражение за прекомерност на
исковата претенция. Оспорва иска за присъждане на лихва.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца И. Я., в която се оспорват въведените в отговора възражения. С оглед
признанието в отговора на исковата молба за наличие на застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по отношение на увреждащия автомобил и
ответното дружество е направено искане същото да бъде отделено като безспорно.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника адв. Н. поддържат
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът чрез юрк. В. оспорва предявените искове.
Претендира съдебно-деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаглагдение.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235
ГПК, като прецени доводите, възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Приет е неоспорен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К-3
/04.01.2023г. съставен относно процесното ПТП, в който е отразено, че при ПТП
настъпило на 04.01.2023г. с товарен автомобил, „Рено Трафик“ с рег. № *******
управляван от И. Х. Х., който при движение на заден ход по паркинг алея в двора
на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ с посока към централната сграда участвал в ПТП
с пешеходеца И. О. Я., при което е пострадала пешеходката Я. с работна диагноза
„фрактура на кости ляво хидило.“./л.4 от делото/
Видно от Амбулаторен лист №2589/4.01.2023г. след настъпилото ПТП ищцата
2
И. О. Я. е прегледана в спешен кабинет на болница „Н.И.ПИРОГОВ“, като са
установени болка, оток и ограничен обем движения в областта на ляво ходило.
Поставена е диагноза – счупване на метастразална кост, като са назначени
рентгенографии. /л.5 от делото/
Образувано е досъдебно производство - ЗМ № 11000/2023г. по описа на СДВР,
пр.пр. №2198/2023г. по описа на на СРП, за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2,
вр.342, ал.1, пр.3 НК, за това, че на 04.01.2023г. около 10:12 ч. в гр. С., при
управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено”, модел
„Трафик”, с peг. № *******, по паркинг алея в двора на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
находяща се на бул. „*******, с посока на движение от транспортния/служебен/ вход
към централна сграда, в района на „товарен вход“, нарушил правилата за движението
по пътищата: чл. 40, ал. 1 ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“; чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, като извършва
маневра - движение на заден ход с товарния автомобил, без да се убеди, че пътят зад
него е свободен, без да наблюдава непрекъснато пътя зад товарния автомобил и без да
е да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, не е пропуснал и реализирал
пътнотранспортно произшествие с намиращия се на паркинг алеята пешеходец - И. О.
Я., ЕГН: ********** и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане:
- счупване в основата на петата проходилна кост на левия крак, което
травматично увреждане реализира медико-биологичния признак „трайно затрудняване
на движенията на левия долен крайник“ за период по-голям от 30/тридесет/ дни. /КП
№ К-3 от 04.01.2023 г./. На водача на автомобила И. Х. Х. е повдигнато и предявено
обвинение за осъществен от него състав на престъплението по посочения текст от НК.
От приетото постановление за прекратяване на СРП от 24.07.2023г. се
установява, че наказателното производство по ЗМ № 11000/2023г. по описа на
СДВР, пр.пр.№2198/2023г. по описа на СРП, водено срещу И. Х. Х. е прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.9 НПК, поради изявление на пострадалата И. Я., че желае
прекратяването му./л.70 от делото/
Свидетелят И. Х. сочи в показанията си в о.с.з. на 14.05.2024г., че при
процесното ПТП управлявал служебен микробус, като се движил бавно, защото
там колите били много близко. Ударът станал отзад на буса, но свидетелят не видял
жената, която ударил. Свид. Х. сочи, че бусът е затворен и нямал стъкло отзад,
затова той разчитал само на страничните огледала. Сочи, че жената се движила в
3
средата на улицата и не можел да я забележи. Ищцата била санитарка и бутала
желязна количка с материали и консумативи. Когато свидетелят излязъл от буса
двамата с ищцата не са разговаряли, тя тръгнала и куцала леко.
От приетото неоспорено заключение на САТЕ с вещо лице инж.С. Д., се
установява, че процесното произшествие е настъпило на 04.01.2023г. в двора на
болница „Пирогов“ на паркинг алея на 25,50 - 26,00 метра в дясно от товарен вход/
изход, считано по посоката на движение на автомобила и пешеходката и на 1,80 -
2,00 метра в ляво от десния край на алеята. Вещото лице пояснява, че ПТП е
заснето в запис от охранителна камера, който е използван за нуждите на
заключението. Сочи се, според данните от видеозаписите, приложени в
констативната част на експретизата пешеходката се е движила по алеята като от
двете и страни е имало паркирани автомобили, които са възпрепятствали
движението и плътно в ляво или в дясно, а товарен автомобил „ Рено Трафик“ се
движил на заден ход от товарния вход/ изход към централната сграда на болница
„Пирогов“. Обосновано е, че скоростта на т.а. „Рено“ е в рамките на 5-6 км/ч.
Според заключението на САТЕ водачът е имал възможност да възприеме
пешеходката която, започнала да се движи по алеята и преди да предприеме
движение назад е могъл да слезе от автомобила и да помоли охраната да го
напътства. След това при движението си назад, поради конструктивните
особености на автомобила водачът не е имал възможност да възприеме движещата
се попътно и с гръб към него пешеходка. Вещото лице инж. Д. подчертава, че от
техническа гледна точка при липсата на видимост зад автомобила водачът е
следвало да осигури друг човек който да му сигнализира за възникнала опасност.
Приетото, неоспорено заключение на САТЕ при преценка по реда на чл.202
от ГПК, съдът възприема като обективно и кореспондиращо с приетите писмени
доказателства.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на
основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещо лице д-р В. С. – спец. ортопед травматолог, неоспорена от страните и чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В
заключението е отразено, че на 04.01.2023г. И. Я. е претърпяла ПТП, при което е
ударена в левия долен крайник от товарен автомобил, движещ се на заден ход. В
резултат на удара е получила травма на леви подбедрицата и ходило. Прегледана е в
Спешно отделение на болница „Пирогов“. В Амбулаторен лист за преглед в СО е
отразено, че прегледаната е с болка, оток и ограничен обем на движение в областта
4
на ляв глезен и ходило. Направени рентгенографии на лява глезенна става и ляво
ходило и пръсти. Направена гипсова имобилизация на ляв долен крайник-гипсов
ботуш, който е носила 30 дни. Д-р С. сочи, че ищцата И. Я. е ползвала болничен
лист за временна нетрудоспособност 43 дни, след което е тръгнала на работа.
Понастоящем Я. се оплаква от деформация на лявото ходило, оток и болка в лявата
подбедрица и затрудца и затруднение в движението. Изпитва болка в ходилото при
движение.
Обоснован е извод, че в резултат на процесното ПТП ищцата Я. е получила
луксация на 3-ти и 4-ти пръст на лявото ходило счупване на основната фаланга на
трети пръст, като посочената увреда е установена с рентгенография на 16.02.2024г
.
В резултат от преглед на ищцата извършен на 16.02.2024г., вещото лице
ортопед констатира, че И. Я. се движи самостоятелно с куцане наляво. Лявата
подбедрица е с веностазен синдром - оток на подбедрицата с характер на венозен
застой, тъмно сиво до виолетово оцветяване на кожата, което заболяване е
предшестващо и няма общо с травмата. При прегледа е установено, че лявото
ходило на ищцата е деформирано: трети и четвърти пръсти са изместени към
палеца в метатарзо - фалангиалните стави, което е видно на рентгенография на
ходилото. Ходилото е в деформация тип Халукс валгус . Пръстите 2-ри, 3-ти, 4-ти
са деформирани по типа „пръст чукче".
Обосновано е, че от рентгенография на ходилото във фас и профил е видно,
че 3-ти и 4-ти пръст са с луксация /изкълчване/ в мететарзо-фалангиалните
стави. Зараснала фрактура на основната фаланга на трети пръст. Метатарзалните
кости на лявото ходило нямат патологични промени. Няма данни за прекарана
фрактура/счупване / на метатарзална кост. По отношение на проведеното
лечение, в заключението се сочи, че на 4.01.2023г. след преглед и образно
изследване на И. Я. е направена гипсова имобилизация за травмираното ходило –
гипсов ботуш, който тя е носила в продължение на 30 дни. Сочи се, че след
травмата ищцата е изпитвала силна болка в ходилото от счупването и луксацията
на пръстите. След поставяне на гипсовата имобилизация болката е намаляла и до
сваляне на гипса ищцата е изпитвала неудобство и затруднение в движението. В
заключението на СМЕ е обоснован извод, че луксацията на трети и четвърти
пръст на ляво ходило са налични и сега и ходилото е трайно деформирано, като и в
бъдеще ищцата ще изпитва болка при натоварване и затруднение в ходенето.
В открито съдебно заседание вещото лице д-р С. пояснява, че след
5
настъпилото ПТП ищцата е ползвала болничен отпуск за временна
нетрудоспособност от 43 дни.
За претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Г. А.Я. – съпруг на ищцата.
Свидетелят Г. Я. сочи в показанията си в о.с.з. на 14.05.2024г., че съпругата му
била ударена от бус, докато бутала количка с консумативи, като пострадал левия и
крак. Тя получила счупване на глезена, а после се оказало, че и пръстите на крака
са счупени. При първата снимка ú казали, че глезенът е счупен, сложили гипс.
След като свалили гипса, пак направили снимка и се оказало, че и пръстите на
ляво ходило са счупени. Кракът ú бил обездвижен около два месеца заради гипса.
Свид. Я. сочи, че помагал на съпругата си за всичко, носил я до тоалетната, къпел
я, а когато времето било хубаво я изнасял навън на въздух. Свид. А. сочи, че когато
махнали гипса на съпругата му, тя много трудно стъпвала. Ползвала и бастун, но
не смеела да стъпва. Била много уплашена. Сочи още, че ищцата и към момента се
оплаква от болки, като левият крак и в областта на глезена е подут. Към момента
походката ú не е нормална. Пръстите я боляли и куцала. Свидетелят Я. сочи, че
съпругата му се нуждаела от негова помощ дълго време.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Г. Я., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Приета е писмена кореспонденция между страните, от която се установява,
че на 18.01.2023г., ищцата И. Я., чрез адв.С. Н. е предявила пред ответното
застрахователно дружество претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП от
04.01.2023г. с товарен автомобил „Рено Трафик”, с peг. № *******, управляван от
И. Х. Х., чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗД „У.“ АД. /л.6/ С писмо
от 31.03.2023г. ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение, поради
непредставяне на изискани документи. /л.22 от делото/
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 04.01.2023г. е било налице
валидно застрахователно правоотношение с ответника ЗД „У.“ АД, възникнало по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния товарен автомобил
с полица №22900411347 с валидност до 13.07.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
6
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
претенция на л.6 от 18.01.2023г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение
на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция
се предполага. В случая безспорно се установи по делото настъпването на пътно-
транспортно произшествие на 04.01.2023г., при което е пострадала ищцата Я..
Установи се от събраните писмени доказателства от ДП – документите от ЗМ
№11000/2023г., заключението на АТЕ и кредитираните свидетелски показания, че
И. Х., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 ЗДвП:
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“, чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.“, като извършва маневра - движение на
заден ход с товарния автомобил, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, без
да наблюдава непрекъснато пътя зад товарния автомобил и без да е да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности, не е пропуснал и реализирал
пътнотранспортно произшествие с намиращия се на паркинг алеята пешеходец - И.
О. Я., като и причинил средна телесна повреда.
Предвид на горното, съдът приема за установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното,
съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на товарен
автомобил „Рено Трафик”, с peг. № *******.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
7
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД У. АД е застраховател
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на товарния автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са по
делото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията. В случая следва да се вземе предвид, че е причинена средна телесна
повреда –травма на леви подбедрица и ходило, причинило трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник за повече от 30 дни, т.е. и че същото е довело до
трайно затрудняване на движението на пострадалата, като същата е търпяла болки
и страдания.
При определянето му настоящият състав съобрази обстоятелствата,
установени по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на
вещото лице д-р В. С. – спец. ортопед травматолог и показанията на свидетеля Г.
Я..
Така, решаващият състав преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите - луксация на
3-ти и 4-ти пръст на лявото ходило счупване на основната фаланга на трети пръст,
деформация на ходилото тип Халукс валгус, възрастта на ищцата към момента на
настъпване на увреждането – 67 год., при която ищцата е била независима и
работоспособна, настъпилите ограниченията в движението по време на носене на
имобилизация – гипсов ботуш за 30 дни, интензитета на болките - интензивни от
травмата до имобилизацията, намаляващи след поставяне на гипсовия ботуш,
претъпените неудобства и затруднение в движенията, преживените неудобства от
личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото
самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, нуждата от чужда помощ за
къпане, обличане и поддържане на хигиена, установените трайни последици –
трайно деформирано ходило, налична луксация на 3-ти и 4-ти пръст на лявото
ходило, самостоятелна походка с куцане наляво/вж. Заключение на СМЕ/, както
обществено икономическите условия към 04.01.2023.г. -датата на ПТП, израз на
които е и МРЗ от 780.00лв. определена за 2023г., стандартите на живот в
държавата, както и размера на застрахователните лимити към същия момент,
намира, че сумата от 25 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от
ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
8
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. По тълкуване на чл. 52 от ЗЗД е приета т. II от ППВС 4/68 г.,
като е формирана и каузална практика, обективирана в решения на ВКС, ТК,
решение № 127 от 29.10.2015 г. по т.д. 1882/14 г., решение № 35 от 12.4.2016 г. по
т.д. 3515/14 г., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. 486/12 г., решение № 130 от
9.7.2013 г. по т.д. 669/12 г., която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Съгласно дадените разяснения, за да е определено по справедливост на основание
чл. 52 от ЗЗД, обезщетението, трябва да е съответно съизмеримо с техния
действителен размер, т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на
пострадалия.
За разликата над определеното обезщетение от 25 000лв. до претендираните
30 000 лв., прекият иск на ищцата Я. срещу ответното застрахователното
дружество следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Следователно, граматическото и
логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дават основание да се приеме,
че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като
съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал,
което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да
обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Принос ще е
налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. От заключението на
приетата неоспорена САТЕ с вещо лице инж.С. Д., се установи, че ищцата като
пешеходец е имала правомерно поведение. Установи се, че от техническа гледна
точка при липсата на видимост зад автомобила водачът е следвало да осигури друг
човек който да му сигнализира за възникнала опасност.
9
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано
наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата Я., като не са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната претенция, основателен е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен
момент. Съгласно Решение на ВКС № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на I
ТО, постановено по така поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и
от момента на увреждането. Разрешението е дадено с оглед разбирането, че
пострадалия е длъжен съгласно чл. 380 КЗ да отправи първо претенция до
застрахователя и ако той откаже плащане то за него се поражда правото на иск
пред съда. В този смисъл, тримесечният срок по чл. 496 КЗ е такъв, след
изтичането на който искът на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е
срок за отложено плащане на претенцията. Това обосновава извод, че
застрахователят е изпаднал в забава, считано именно от 18.01.2023г., когато ищцата
е предявила претенцията си за покрИ.е на неимуществените вреди от събитието,
след който момент застрахователят отговаря за собствената си забава.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищцата
е освободена от внасяне на държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК – с
определение № 7773 от з.с.з. на 23.06.2023г..
Искането на процесуалния представител на ищцата – адв. С. Н. да бъде
присъдено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 вр, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. е
основателно. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е
сключен между ищцата и адв. С. Н. при изрична уговорка за приложението на чл.
38 от ЗАдв. в тази връзка на адв. Н. се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 2 550 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредбата № 1/2008 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна
такса за уважената част от иска 1000 лв., както и съдебно- деловодни разноски
платени от бюджета на съда в размер на 583, 33 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 90 лв., съразмерно на отвърлената част от иска./общо сторените разноски са
540лв. /, както и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „У.” АД ЕИК *******, със седалище и адрес гр.С.,
ул.“*******, да заплати на И. О. Я. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С.,
бул.“*******, чрез адв. С. Н. - САК, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45
ЗЗД, сумата от 25 000/двадесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, ПТП
настъпило на 04.01.2023 г., по вина на водача на товарен автомобил „Рено Трафик“
с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
ведно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2023г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над присъдения
размер до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „У.” АД ЕИК ******* със седалище и адрес гр.С., ул.“*******
да заплати на адв. С. К. Н. -САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 2 550 лв..
ОСЪЖДА И. О. Я. ЕГН **********, да заплати на ЗД „У.” АД ЕИК
******* сумата 90.00 лв. разноски пред СГС, както и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „У.” АД ЕИК *******, със седалище и адрес гр.С.,
ул.“*******, да заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК,
държавна такса в размер на 1000 лв., както и съдебни разноски платени от
бюджета на съда в размер на 583, 33 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Присъдените на ищцата суми могат да бъдат заплатени по бА.а сметка посочена в
молба на л.42 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11