№ 17564
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110167494 по
описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени установителен и осъдителен иск от Й. С. А., ЕГН ...
срещу „ВГ“ ЕООД, ЕИК .. с правно основание чл. 143 ЗЗП за обявяване на нищожна клауза
в сключен между страните договор за паричен заем № .. от 13.09.2021 г., изменен с анекс от
13.09.2021 г. и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 167 лв. (след допуснато
изменение на размера на предявения иск в проведеното на 27.09.2023 г. открито съдебно
заседание), представляваща платена от ищеца на ответника сума без основание.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че между страните по делото е
сключен договор за паричен заем № .. от 13.09.2021 г., по силата на който ищецът е получил
от ответника сумата в размер на 400 лв. с годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,8 % и
годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40,61 % и при уговорен краен срок за връщане на сумата
– 21.09.2021 г. Посочва, че съгласно клаузите на договора и приложимите към същия Общи
условия кредитополучателят дължи заплащането на такса „бързо разглеждане“ в размер на
сумата от 55,83 лева за предоставяне на бързо разглеждане и одобрение на кредита,
заплатена от ищеца след сключването му. На 13.09.2021 г. между страните бил сключен
анекс, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат допълнителна сум в размер на
200 лева, за което заплатил такса в размер от 82,93 лева. Релевира доводи, че е изплатил на
ответника сумата в размер на 167 лв., представляваща такса за бързо разглеждане без
основание по недействителен договор за потребителски кредит № .. от 13.09.2021 г.
Обосновава недействителност на договора за паричен заем, поради противоречие с
императивни норми на ЗПК. При евентуалност, претендира, че отделни клаузи от договора
са нищожни като неравноправни.
1
Ответникът "В" ЕООД, е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 ГПК. Счита исковата молба за нередовна, тъй като не била посочена цената на
иска, което възражение съдът намира за неоснователно. Ищецът е посочил цена на иска,
както и ясно е заявил основанието на претенциите си. По същество възразява, че клаузата за
допълнителна услуга предвидена в процесния договор е действителна и в съответствие с
разпоредбите на ЗПК. Моли да се отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени установителен и осъдителен иск с правно
основание чл. 143 ЗЗП за обявяване на нищожна клауза в сключен между страните договор
за паричен заем и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 167 лв., след допуснато
изменение на размера на предявения иск в проведеното на 27.09.2023 г. открито съдебно
заседание), представляваща платена от ищеца на ответника сума без основание.
От представените и приети като писмени доказателства по делото заверени препис от
договор за кредит № .. от 13.09.2021 г., изменен с анекс за допълнителна сума от 13.09.2021
г., анекс за допълнителна сума от 13.09.2021 г. и анекс за допълнителна сума от 15.09.2021
г., данните от които сочат за сключването на договора за кредит между „..с“ ЕООД, с ЕИК: ..
(понастоящем с търговско наименование „ВГ“, считано от 21.03.2022 г. – съгласно
справката от ТРРЮЛНЦ), в качеството му на кредитор и ищеца Й. С. А., в качеството му на
кредитополучател, за предоставяне на паричен заем, под формата на потребителски кредит,
в размер на сумата от 1200 лева. Срещу това ищецът е поел насрещното задължение да
ползва кредита и да го върне в срок до 21.09.2021 г., заедно с възнаградителна лихва и такса
за бързо разглеждане в размер от 157,83 лева или обща сума, подлежаща на връщане в
размер от 1367,38 лева. Установява се, че договорът обективира специални условия и общи
такива, с които се урежда възникналото правоотношение между страните.
Ищецът не оспорва, и от изводите на вещото лице по приетата съдебносчетоводна
експертиза следва, че заемната сума от 1200 лева реално е усвоена – получена от Й. А., с
което е завършен фактическият състав, очертан в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД и между
страните е възникнало заемно договорно правоотношение.
Установява се по делото, че на 20.09.2021 г. ищецът е изплатил на ответника сумата в
размер на 1371,69 лв. в изпълнение на договора.
Спорно между страните е дали клаузата в договора за заем, предвиждаща такса за бързо
разглеждане, е неравноправна.
С нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК законодателят е вменил задължение на съда да следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. И преди чл. 7, ал. 3
ГПК обаче, съгласно практиката на СЕС, на националните съдилища е вменено
задължението служебно да следят за неравноправни договорни клаузи, попадащи в
приложното поле на директивите относно потребителската защита, като националният съд
не само се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, но
2
и служебно разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства. Съгласно решението по дело C[1]243/08 Pannon GSM,
националният съд следва служебно да следи за неравноправни клаузи в договори с
потребителите във всички случаи, когато от доказателствата по делото може да се установи,
че в договора между страните се съдържа неравноправна клауза, и да не прилага тази клауза.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР
на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на
заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са
свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля
изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК.
Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи
допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от
услугата.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи възнаграждението
за допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Следователно, в случая се
касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата е
инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на
разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на
допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни
услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, процесната клауза е
недействителна и искът с правно основание чл. 143 ЗЗП е основателен и следва да бъде
3
изцяло уважен.
Доколкото се установи по делото, че ищецът е сума в общ размер 1371,69 лева, в т.ч. и
такса за бързо разглеждане в размер на 157,83 лева съгласно заключението на вещото лице,
изготвило ССчЕ и която съгласно решението на съда не се дължи поради неравноправни
клаузи, то сумата в размер на 157,83 лв. следва да бъде върната на ищеца като платена без
основание. Поради изложеното искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до
установения размер, като за разликата до пълния предявен размер от 167 лева подлежи на
отхвърляне.
Върху вземането, като законна последица, е дължима и следва да бъде присъдена и
поисканата от ищеца законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
- 09.12.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските: При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 406,39 лв. за заплатена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът дължи и разноски в размер на 756,07 лв. (по 400 лева за установителните и 400
лева за осъдителните претенции, с оглед характера и двете групи искове като оценяеми
такива) на адв. Д. М. М. за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Й. С. А., ЕГН ..., с адрес: гр. София, ж.к.“..“ вх. .., ет.3, ап. ..
срещу „ВГ“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: град София, район „л“, ул.
„Д. ..“ № .., иск с правно основание чл. 143 ЗЗП за НИЩОЖНА в сключен между страните
договор за кредит № .. от 13.09.2021 г., изменен с анекс за допълнителна сума от 13.09.2021
г., изменен с анекс за допълнителна сума от 13.09.2021 г. и анекс за допълнителна сума от
15.09.2021 г. клауза за дължима такса за бързо разглеждане, поради противоречието й със
закона.
ОСЪЖДА „ВГ“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: град София, район „л“,
ул. „Д. ..“ № .. да заплати на Й. С. А., ЕГН ..., с адрес: гр. София, ж.к.“..“ вх. .., ет.3, ап. .., на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 157,83 лева, представляваща платена от
ищеца на ответника сума без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 157,83 лв. до пълния предявен
размер от 167 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВГ“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: град София, район „л“,
ул. „Д. ..“ № .. да заплати на Й. С. А., ЕГН ..., с адрес: гр. София, ж.к.“..“ вх. .., ет.3, ап. .., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 406,39 лв., разноски.
ОСЪЖДА „ВГ“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: град София, район „л“,
4
ул. „Д. ..“ № .. да заплати на адв. Д. М. М., ЕГН **********, адрес на упржняване на
дейността: гр. София, ж.к.“Манастирски ливади“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. ял. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата в размер на 756,07 лв., представляваща
съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5