№ 5230
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110211579 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ вр. чл. 189ж ал. 5 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
Образувано е по жалба на К. П. К., ЕГН **********, против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на
основание чл. 179, ал. 3а вр. чл. 187а ал. 5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.
139 ал. 7 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш,
като се навеждат доводи, че същият е издаден след изтичане на шестмесечният
срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН, считано от датата на установяване на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят К. К., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. П. Н. от САК, която пледира за отмяна на
обжалвания електронен фиш. Не претендира разноски. Подробни доводи
излага в писмени бележки, в които в допълнение на доводите във въззивната
жалба навежда, че към датата на издаване на електронния фиш и на
извършване на нарушението за нарушения по чл. 179 ал. 3а ЗДвП не е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Сочи и че е нарушена
разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
1
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО, тъй като доставчикът на електронна услуга за събиране на пътни
такси за изминато разстояние е следвало да уведоми собственика/ползвателя
на пътното превозно средство за недекларирането на тол данни и едва след
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата такса за
преминаване през конкретния участък, да се пристъпи към ангажиране на
административнонаказателната отговорност на собственика/ползвателя на
пътното превозно средство или на неговия водач. Навежда и че при издаване
на обжалвания електронен фиш, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание в абсолютно определен размер, е нарушен
принципа на пропорционалност.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
уведомена, изпраща представител юрк. Х. Касова, която пледира
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН и в
срока по чл. 189ж ал. 5 ЗДвП - видно от приложеното в материалите по
административнонаказателната преписка известие за доставяне, електронният
фиш е връчен на въззивния жалбоподател на 29.03.2024 г., а жалбата е
подадена на 03.04.2024 г.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Към 31.03.2022 г. дружеството "хххххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххх,
било ползвател на пътно превозно средство товарен автомобил с рег. №
ххххххххх, марка и модел „ВОЛВО ФЛ“, с техническа допустима максимална
маса 12 000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро 6D. Пътното превозно
средство било собственост на "ххххххххххх" ЕООД.
Към 31.03.2022 г. между "хххххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххх, и
"Интелигентни трафик системи" АД (ИТС АД) бил сключен договор за
използване на услуги за електронно събиране на такси на база изминато
разстояние. По силата на сключения договор пътното превозно средство рег.
№ ххххххххх било оборудвано с бордово устройство.
На дата 31.03.2022 г. за времето след 03:41:52 часа бордовото
устройство, асоциирано с ППС с рег. № ххххххххх, не предавало данни и
информация за преминаването на процесното ППС през тол сегментите от
платената пътна мрежа.
На 31.03.2022 г. в 04:23 ч. по път А-2, километър 6+804 (автомагистрала
"Хемус"), Горни Богров, Столична община, посока Намаляващ километър,
който попада в обхвата на платената пътна мрежа, тол сегмент **********, от
устройство с № 20142, елемент от електронната система за събиране на пътни
такси, било засечено движението на влекач с рег. № ххххххххх, марка и модел
„ВОЛВО ФЛ“, с техническа допустима максимална маса 12 000 кг, брой оси
2, екологична категория Евро 6D, без ремарке. За посоченото ППС не била
2
заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за
пътищата. Не била закупена и маршрутна карта, която да позволява
преминаването на пътното превозно средство по предварително определен
маршрут от платената пътна мрежа. За установеното преминаване на ППС бил
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а
ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението DC4671D580EF4E42E053031F160A34E3.
Контролното устройство № 20142 представлява автоматично
устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка,
неподвижно монтирана над път А-2 /автомагистрала „Хемус“/ отсечка км.
6+804 метра, посока намаляващ километър, намиращо се на територията на
Горни Богров, Столична община
При тази хронология от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закон за пътищата (ЗП) № **********, с който на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „хххххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххх, като
вписан ползвател на пътното превозно средство, била наложена имуществена
санкция в размер на 2 500, 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на дружеството - ползвател на пътното
превозно средство и от управителя на "хххххххххх" ООД В.С.С. била
подадена декларация по чл. 187а ал. 4 ЗДвП, в която С. посочил, че на
31.03.2022 г. в 04:23 часа пътното превозно средство с рег. № ххххххххх било
управлявано от жалбоподателя К. П. К.. Към декларацията било приложение и
копие от СУМПС на К. К..
Предвид горното издаденият електронен фиш, с който на "хххххххххх"
ООД била наложена имуществена санкция, бил анулиран с решение за
анулиране на електронен фиш № **********/05.01.2024 г. на Директора на
Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" и на
27.02.2024 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден обжалвания
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл. 179, ал. 3а вр. чл. 187а ал. 5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя К. П. К. било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800,00 /хиляда и
осемстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал. 7 ЗДвП.
Съгласно становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура" при Национално тол управление дължимата сума за
преминаването на ППС с рег. № ххххххххх през тол сегмент № **********,
във връзка с неплащането на която бил издаденият обжалваният електронен
3
фиш, е 0, 22 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства: декларация по чл. 187а ал. 4 ЗДвП, ведно с копие
от СУМПС, издадено на К. К., доклад от Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 179 ал. 3 -
3в, справка за собственост на ППС с рег. № ххххххххх, известие за доставяне,
становище от отдел "Управление на информационната система и
инфраструктура" в НТУ от 03.01.2024 г., ведно с приложение - таблица с
данните за движение на пътното превозно средство, отговор от СДВР, ОПП,
рег. № 433200-94237/10.09.2024 г., ведно с приложения, протокол за
установяване годността за приемане за изграждането, доставката и монтажа на
стационарна контролна точка (СКТ) 2014, протокол № 28765/21 от заседание
на Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г., ведно с
приложения, Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г., ведно с приложение,
извлечение от електронната система за историята на обработката на
нарушението, по което е издаден електронен фиш № **********,
веществените доказателствени средства - 2 броя статични изображения във
вид на снимков материал на ППС с рег. № СВ50162РК.
Съдът кредитира писмените доказателства, които прецени като
еднопосочни, последователни и обективни, кореспондиращи на приложените
статични изображения - снимки. Приложените фотоизображения съдът също
кредитира с доверие. Съгласно чл. 167а ал. 3 ЗДвП "електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава
доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата." Ето защо
съдът намери, че от статичните изображения се установяват регистрационния
номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и разположението на
техническото средство.
От писменото доказателство - протокол за установяване годността за
приемане на изграждането, доставката и монтажа на стационарна контролна
точка (СКТ) 2014, се установява точното разположение на контролното
4
устройство и неговата пригодност.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата такса за изминато
разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3 (такива с обща техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона - бел.
с.), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за
всеки отделен път или пътен участък. От своя страна разпоредбата на чл. 139
ал. 7 от ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания електронен фиш,
предвижда, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10
ал. 1 от Закона за пътищата се осъществява от Агенция "Пътна
инфраструктура" чрез електронна система за събиране на пътни такси.
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС
да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира,
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за
5
събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл. 189е ал. 8 ЗДвП контролните органи могат да извършват
справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства
във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
В случая от събраните доказателства се установи, че дружеството
"хххххххххх" ООД е вписан ползвател на пътно превозно средство товарен
автомобил с рег. № ххххххххх, марка и модел „ВОЛВО ФЛ“, с техническа
допустима максимална маса 12 000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро
6D, за чиято категория (същото е с обща технически допустима максимална
маса над 3, 5 тона) е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От
писмените доказателства се установява, че дружеството "хххххххххх" ООД е
избрало да заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на
пътното превозно средство чрез бордово устройство, като за целта е сключило
и договор за електронно събиране на пътни такси с "Интелигентни трафик
системи" АД. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на
база GPS - координати от движението на товарния автомобил. Независимо от
това от приобщения като писмено доказателство доклад по чл. 167а ал. 3 ЗДвП
се установява, че таксата, дължима за тол-сегмент № ********** от път А2
(автомагистрала „Хемус“) км 6+804, посока Намаляващ километър, през
който на 31.03.2022 г., в 04:23 часа е преминало процесното ППС, не е била
изчислена и заплатена. Горното се установява и от приетата като писмено
доказателство таблица с данни за движението на пътното превозно средство,
от която е видно, че за времето след 03:41:52 часа на 31.03.2022 г. бордовото
устройство, асоциирано с ППС с рег. № ххххххххх, не предавало данни и
информация за преминаването на процесното ППС през тол сегментите от
платената пътна мрежа. Предвид горното се установява, че за преминаването
през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол – декларация,
6
а така също и не е закупена предварително маршрутна карта. От подадената от
законния представител на дружеството "хххххххххх" ООД декларация се
установява, че на 31.03.2022 г. в 04:23 часа пътно превозно средство с рег. №
ххххххххх се е управлявало именно от въззивника К. П. К.. Предвид горното
съдът намери, че е доказано извършването на нарушението по чл. 139 ал. 7
ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивния жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 179 ал. 3а ЗДвП водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Съдът намира обаче, че е основателно възражението, наведено от
процесуалния представител на жалбоподателя, че ангажирането на
отговорността на въззивника по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, с издаване на електронен
при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Съгласно чл. 39 ал. 4 ЗАНН
за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби с електронен фиш. Следователно отклонението от общите правила за
образуване на административнонаказателното производство със съставяне на
АУАН с ползване на облекчената процедура с издаване на електронен фиш, е
допустимо само когато това е изрично предвидено в закон. Разпоредбата
на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) ясно регламентира, че единствено за нарушения по чл. 179, ал. 3
ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. С разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП
(в приложимата редакция) не е предвидена възможност за издаване
на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3а ЗДвП. Липсва и друга
законова норма, която изрично да предвижда тази възможност. Следователно
отклонение от общото правило за протичане на
7
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и
съставяне на наказателно постановление, е предвидено само при констатирано
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при констатирано нарушение по чл.
179, ал. 3а ЗДвП, какъвто е настоящият случай. Противният извод не следва и
от разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение
на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, както и от нормата на чл. 167а ал. 4
ЗДвП ("Агенция "Пътна инфраструктура" създава и поддържа информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в"), тъй като това би означавало по
тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш,
което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дадено лице. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове забранява да се обосновава наказателна,
административна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на нормите
в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България,
както и в случаите на непълна норма - чрез приложение на разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, за
неуредените от него случаи (в този смисъл и решение № 20443 от 18.10.2024 г.
по адм. д. № 5585/2024 г. на Административен съд - София - град, решение №
19516 от 10.10.2024 г. по адм. д. № 5972/2024 г. на Административен съд -
София - град, решение № 18979 от 07.10.2024 г. по адм. д. № 5133/2024 г. на
Административен съд - София - град, решение № 9858 от 25.06.2024 г. по адм.
д. № 3293/2024 г. на Административен съд - София - град, решение № 9854 от
25.06.2024 г. по адм. д. № 3302/2024 г. на Административен съд - София - град,
решение № 19259 от 08.10.2024 г. по адм. д. № 5530/2024 г. на
Административен съд - София - град и др.). Ето защо в случая
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН (чл. 167а ал. 2 т. 8 ЗДвП), вместо да се ползва облекчената
процедура за ангажиране на адинистративнонаказателната отговорност на
жалбоподателя с издаване на електронен фиш. Следва да се посочи, че едва с
измененията в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП (обн. ДВ, брой 13 от 2024
г., в сила от 13.02.2024 г.) е предвидена възможност да се издава електронен
фиш и за нарушенията по чл. 179 ал. 3а и ал. 3б ЗДвП, но такава възможност
8
не е съществувала към датата на нарушението - 31.03.2022 г. Доколкото е
нарушен реда за ангажиране административнонаказателната отговорност на
въззивния жалбоподател, обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен.
Дори и да не бъде споделен горния извод обаче, са налице и други
основания за отмяна на обжалвания електронен фиш. В съдържанието на
последния не са посочени всички елементи от състава на нарушението и
обстоятелствата по извършването му, като не е посочено ясно и конкретно
мястото на извършване на нарушението, с което е ограничено правото на
защита на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП посочва, че
за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато
разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /за ППС с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона – бел. съд./, даваща
право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. В случая в обжалвания електронен фиш не са посочени данни за това
какво е било конкретно изминатото разстояние, както и не са посочени тол-
сегментите, в които процесното ППС е навлязло. Списъкът на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, към датата на процесното нарушение се съдържа в Приложение № 1
към т. 1 на Решение № 101 на Министерския съвет от 2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса. В списъка са посочени наименованието на съответния
тол сегмент, неговият номер, както и координати на началото и края му. В
списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса, не се
открива тол сегмент с наименование "път А - 2 км. 6 + 804" (съобразно
описанието на мястото на нарушението в обжалвания електронен фиш). Така в
атакувания електронен фиш не е посочено ясно и точно мястото на
нарушението, не е индивидуализиран тол сегмента, в който ППС с рег. №
9
ххххххххх е навлязло, без да е заплатена дължимата пътна такса.
Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно посочени в
електронния фиш, така че от една страна въззивникът да може да разбере
вмененото му административнонаказателно обвинение и да организира
защитата си срещу него, и от друга - да е ясен предмета на доказване в
съдебното производство. Не е допустимо обстоятелствата на нарушението да
се предявяват за първи път на въззивника в хода на съдебното следствие в
производството по съдебно обжалване на издадения електронен фиш и да се
установяват от писмените доказателства по делото - в случая едва от
представеното в съдебното следствие становище от отдел "Управление на
информационна система и инфраструктура" в НТУ се установява, че се касае
за сегмент № **********. Допусната неяснота в
административнонаказателното обвинение и липсата на конкретизация по
ясен и недвусмислен начин на мястото на нарушението е следващо
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламент (ЕС) 2020/204): "Доставчиците на европейската
услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр.
14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от
01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в
съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/204, в частност с чл. 2, §
7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на
ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или
непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от
10
уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административнонаказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент (ЕС) 2020/204. Макар към датата на нарушението по обжалвания
електронен фиш разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да
не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на
Регламент (ЕС) 2020/204 имат пряко действие, обжалваният електронен фиш
следва да се отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент
(ЕС) 2020/204. От писмените доказателства се установява, че дружеството -
ползвател на пътното превозно средство - "хххххххххх" ООД, е имало
сключен договор с "ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ" АД за
използване на услуга за електронно събиране на такси на база изминато
разстояние. Отново от писмените доказателства се установява, че за времето
на нарушението асоциираното към процесното ППС бордово устройство е
било изключено. Предвид горното на ползвателя на пътното превозно
средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за
преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие
на ползвателя да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се
пристъпи към образуване на административнонаказателно производство.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) - „такса за
изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно
средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и
е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разстояние и на типа превозно средство“. От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера,
свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система
за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с
изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената
Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
11
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с
които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост,
дори и косвена такава, между национална правна норма и основните
принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март
1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната
практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3а ЗДвП предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от
1800 лева. Според представеното по делото становище от отдел "Управление
на информационна система и инфраструктура" в НТУ, дължимата тол такса в
случая е в размер на 0, 22 лв. Сравнявайки размера на незаплатената пътна
такса с абсолютно определения размер на глобата, предвидена за налагане
спрямо водачите на пътни превозни средства, отявлено личи
несъразмерността между двете стойности. Абсолютната липса на
пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност
за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелството, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от
Закон за пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно
превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса
е изчислена в размер на 27, 00 лева, а наложената на водача глоба надвишава
този размер повече от шестдесет и шест пъти. Отделно от това, за да бъде
освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е
предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 150,00 лева, чийто
размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите
характеристики на превозното средство. Налагането на глоби и имуществени
санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде
преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. Така и в решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело № С -
61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
12
ДФЕС от Административен съд Хасково, Съдът посочва, че: "... член 179,
алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни
материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с
фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв. (...)
ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или
имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в
зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-
специално разглежданата в главното производство система от наказания не
позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на
извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-
конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са
предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система
адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада
съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите
му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с
поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита
характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при
налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил
дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира
неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя
нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това
дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден
маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може
да бъде изчислено впоследствие." В решението по дело С - 61/23 е посочено,
че: "Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер." Установеното противоречие на
приложената санкционна разпоредба на чл. 179 ал. 3а ЗДвП с разпоредбата на
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО е следващото самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
Предвид извода за основателност на въззивната жалба, право на
присъждане на разноски има въззивникът, който обаче не претендира такива.
Въззиваемата страна няма право на присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
13
1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал. 3а вр. чл. 187а ал. 5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на К. П. К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800,00 /хиляда и
осемстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал. 7 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава XXII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14