РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Златоград, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100040 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно-съединени искове по чл. 22, във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. I-во от ЗЗД, а също и алтернативен иск
по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Т. С. Й., ЕГН **********, чрез адв. С. С. Т., АК-П., съдебен
адрес за пребиваване и връчване на книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: гр. П., ул.
,,Д. К.‘‘ № **, ет. *, е предявил горните искове срещу ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. С., ул. ,,А. М.‘‘ №**, вх. *, ет. *, офис **,
представлявано от управителите Д. В. Н. и И. В. В..
В исковата молба адв. С. Т. твърди, че доверителят му е сключил на
26.05.2022г. с ответното дружество Договор за потребителски кредит
№*******, по силата, на който е получил кредит в размер на 5000лв., срок на
кредита 18 месеца, лихва в размер на 1750лв., тоест следвало е да върне сума в
размер на 6750лв., при ГПР 49.66%, лихвен процент 35%.
Твърди, че съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от ,,Ф. Б.‘‘ в полза на ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД. Цената за
договор на поръчителство била 4950лв., която представлявала такса за
дадената гаранция.
Адв. С. Т. твърди, че Т. Й. е погасил процесния заем, като общата сума,
която е платил е 11 000лв. Адв. Т. сочи, че според него договора, посочен по-
горе е недействителен. Повод за това твърдение му дава обстоятелството, че в
ГПР не е посочено точно от какво той се формира. В ГПР следва да бъдат
1
посочени всички разходи, които кредиторът трябва да заплати. В конкретния
случай в ГПР не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция
в размер на 4950лв.
В преддоговорната информация изрично било посочено, че този разход
от 4950лв. не се включва в ГПР.
Адв. Т. сочи Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело С-714/2022г., с
което се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ,,ж‘‘ разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на потребителя на предоставената в заем главница.
Представителят на ищеца развива подробни съображения за
недействителност на сключения договор, като твърди, че доверителя му е
платил без основание сумата 6000лв., която на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД, подлежи на връщане.
Моли съда да постанови решение, по силата, на което да прогласи, на
осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключеният
между Т. С. Й. и ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД договор, посочен по-горе, поради това, че
посочения договор в ГПР несъответства на действителния ГПР, като не са
посочени компонентите, използвани при изчисляване на ГПР.
При условията на евентуалност, да прогласи нищожна клаузата на чл. 5
от договора, изискваща предоставяне на поръчителството кредитополучателя,
поради противоречие с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, а също и на добрите нрави, по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Да осъди, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. I-во от ЗЗД ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД да
заплати на Т. С. Й. сумата 6000лв., представляваща недължимо платени суми
по горепосочения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Претендира за направените разноски по делото, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
указаната безплатна помощ.
В съдебно заседание нито ищецът, нито неговия представител се
явяват, но чрез писмени молби поддържат предявените искове и излагат
подробни съображения.
Ответникът не изпраща представител. Също чрез писмени молби
оспорва предявените искове.
В съдебно заседание на 04.09.2025г. съдът е допуснал поисканото
изменение на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като същия се счита предявен вместо
за сумата 6000лв., за сумата 6650лв.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
На 26.05.2022г. между ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД, ЕИК ********* и Т. С. Й., ЕГН
2
********** е сключен договор за потребителски кредит, по силата, на който
дружеството е отпуснало на Т. Й. кредит в размер на 5000лв. Броят на
вноските, които Й. следва да направи е осемнадесет, лихвата която следва да
плати е в размер на 1750лв. при лихвен процент 35%. Посочено е, че ГПР е в
размер на 49,66%.
В т. 5 от договора, озаглавена ,,Обезпечение‘‘, е посочено, че кредитът
се обезпечава с поръчителство, предоставено от ,,Ф. Б.‘‘ в полза на
дружеството. По делото са представени и преддоговорните отношения между
страните, като в т. 8 е посочено, че се предвижда договор за предоставяне на
поръчителство, подписан от кредитополучателя. По нататък в т. 4 и т. 3, вече
се появява текст, по силата, на който се посочва, че кредитополучателят може
да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора.
По делото е представен и договор за гаранция (поръчителство) от
27.05.2022г., сключен между ,,Ф. Б.‘‘ и Т. С. Й., с който се обезпечава
отпуснатия кредит от ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД на Й. в размер на 5000лв. В т. 1 и т. 6 е
посочено, че таксата за предоставяне на гаранция е сума в общ размер на
4950лв., която се заплаща по банкова сметка и е на месечни вноски в
размерите, условията и на падежите, уговорени в погасителния план по този
договор.
По делото не е представен погасителният план.
Представени са банкови документи за направени вноски от Т. С. Й..
По делото е приложена и справка за получени плащания от ответното
дружество, но същата не следва да се кредитира, тъй като плащанията са били
обект на работа и от вещото лице по делото.
По делото е назначена и изпълнена ССчЕ от вещото лице Е. К. К..
Съдът приема заключението на същата, като обективно, компетентно и пълно,
и от същото приема за установено, че ГПР по процесния договор за
потребителски кредит, ако в него се добави и таксата за предоставяне на
гаранция в размер на 4950лв., е в размер на 256.75%.
Т. С. Й. е извършил погасителни вноски по Договор
№*******/26.05.2022г. в общ размер на 11 650лв.
Със сумата 6952.08лв. са погасени главница в размер на 5000лв.;
договорна лихва в размер на 1676.67лв; такси в размер на 275лв. и надвнесена
сума в размер на 0.41лв.
Със сумата 4697.92лв. са погасени възнагражденията за гаранта по
договора за гаранция.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
И трите предявени иска са основателни и доказани, но ще следва да
бъдат уважени иска по чл. 22, във р. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и този по чл.
55, ал. 1, предл. I-во от ЗЗД, тъй като втория иск, а именно този с правно
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е предявен в условията на евентуалност, тоест
ако не бъде уважен първия предявен иск.
3
Съдът намира, че Договор за предоставяне на потребителски кредит
№*******/26.05.2022г., сключен между страните по делото е недействителен,
на първо място, тъй като в посочения ГПР не влиза таксата за поръчителство,
която Т. С. Й. би трябвало да е платил на ,,Ф. Б.‘‘. Тази такса следва да бъде
включена в ГПР, тъй като представлява част от общите разходи, по смисъла на
чл. 19 от ЗПК. Съгласно § I-ви, т. 1 от ДП на ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са такива разходи, които са пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. Платената сума, като поръчителство от Т. Й. за ,,Ф. Б.‘‘,
представлява точно такъв разход. Става въпрос за сумата 4950лв.
Съмнението дали тази такса поръчителство е част от ГПР се разсейва
окончателно от Съда на ЕС с постановеното от него решение по дело С-
337/23, в което решение категорично се приема, че възнаграждението на
поръчителя трябва да се включи в ГПР и общата дължима сума по договора за
потребителски кредит.
Приема се, че ако това възнаграждение не е включено, договорът за
кредит е недействителен, а потребителя дължи само чистата стойност на
кредита, тоест главницата. С това решение се потвърждава вече утвърдена
българска съдебна практика. При това положение са налице основанията за
уважаване на иска по чл. 22 от ЗПК, според който, когато не са спазени
изискванията на, в случая чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителския
кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Или от всичко гореизложено се налага изводът, че в процесния договор
за потребителски кредит липсва точно и ясно посочен ГПР, поради което
същия се явява недействителен.
Договорът за кредит се явява недействителен и на друго основание, а
именно на осн. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това е така, защото към момента на
сключване на процесния договор, законната лихва е била в размер на 10%
(ОЛП е бил 0.00%, като се прибавят 10 пункта става 10.00%), тоест пет пъти
размера на законната лихва дава 50%. Според вещото лице обаче, ако към ГПР
се прибави таксата за поръчителство, то ГПР се получава в размер на 256.75%,
което е в пъти над допустимите в случая 50% или по-точно пет пъти над
допустимото.
Не е вярно твърдението на представителя на ответника, че ищецът е
имал избор дали да сключи договора за поръчителство. В т. 5 от договора,
озаглавено ,,Обезпечение‘‘ изрично е посочено, че кредита се обезпечава с
поръчителство, като е посочено и че това трябва да е ,,Ф. Б.‘‘. Такова
задължение, както се посочи и по-горе, е въведено и в преддоговорната
информация.
Няма как в случая да се твърди, че клаузите в процесния договор са
индивидуално уговорени, тъй като потребителя не е имал възможност да
4
влияе върху съдържанието им, още повече, че съгласно самия договор той е
сключен и при общи условия – т. 6 от договора.
Ищецът се е позовал и на двете основания за неравноправност на
клаузите, макар че съдът е длъжен и служебно да следи за тях.
Както се посочи по-горе, след като съдът уважава първия иск, то не
следва да се произнася по евентуално предявения втори иск, а именно този с
правно основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Ще следва да бъде уважен и иска по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, като ,,Ф.
Б.‘‘ бъде осъдено да заплати на Т. С. Й. претендираната сума след изменение
на иска, а именно сума в размер на 6650лв. Това е сума, която според вещото
лице се явява разлика между дължимата в случая от Й. главница в размер на
5000лв. и внесените от него погасителни вноски в размер на 11 650лв. Тоест
явява се разлика, каквато се претендира, а именно 6650лв. Вече бе посочено,
че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи нищо
друго.
В конкретния случай се е стигнало до неоснователно обогатяване на
,,Ф. Б.‘‘ за сметка на Т. Й.. Този извод се налага, защото явно и сумите по
гаранцията са постъпвали във ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД, доказателство, за което е
посочването в експертизата на вещото лице, че е направила справки в
счетоводството на ,,Ф. Б.‘‘, тя не е проверявала в счетоводството на ,,Ф. Б.‘‘,
при което е установила плащания в общ размер на 11 650.00лв. Този извод се
потвърждава и от приложените платежни по делото, тъй като всичките
плащания, за които са представени платежните са за ,,Ф. Б.‘‘. Освен това, в
платежните е посочено, че са за пълно погасяване и е посочен номера на
договора или пък е посочено, че става въпрос за кредитен превод. Липсват
доказателства по делото и твърдения, че ,,Ф. Б.‘‘ е получил суми.
Горният извод се потвърждава и от общите условия на „Ф. Б.“ ЕООД-
чл.9.1, където са дадени банкови сметки за клиенти на дружеството и
указания, че кредитополучателя може да плати кредита, както и всички други
дължими суми по тези сметки. Във всички платежни нареждания, приложени
от ищеца по делото, плащанията са правени по две от посочените от ответното
дружество сметки.
От съдебната практика на съдилищата се потвърждава горния извод,
тъй като се установява, че длъжниците внасят таксата за поръчителство първо
по сметка на „Ф. Б.“ ЕООД, а дружеството от своя страна е посочвало, че е
превеждало сумите на „Ф. б.“.
След като първо „Ф. Б.“ ЕООД е получавало сумите, представляващи
такси за поръчителството, то това дружество следва и да възстанови тези суми
на длъжниците, тъй като се е обогатило неоснователно с тях. В практиката на
съдилищата се приема, че в подобни случаи отговорността на получилия
първоначално сумата, а вече въпрос на лични отношения е дали той ще
преведе полученото от кредитополучателя на поръчителя. В този смисъл
например са Реш. №1361/07.11.2022г. на ОС П. по в.гр.д. №2243/2022г., Реш.
5
№257/28.02.2023г. по в.гр.д. №9/2023г. и др.
В Постановление №1/28.05.1979г. на ВС, което е актуално, се посочва,
че необходимо изискване за уважаване на иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД е да се
установи връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
каквато в случая е налице и това е пряка връзка.
Ще следва, с оглед изхода на делото, ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на Т. С. Й. 500лв. – разноски за експертиза, а на адвокат С.
С. Т. да заплати, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение по първия иск в
размер на 965лв. Това възнаграждение е определено на базата на уважената
част от иска, защото недействителни се явяват клаузите за сума над 5000лв., а
именно до 11 650лв., тоест адв. възнаграждение е определено върху сума в
размер на 6650лв. За главницата договорът не е недействителен, като самия
ищец изрично признава това.
На адвокат Т. ще следва да се присъди, за иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
отново сумата 965лв.
По алтернативно предявения иск разноски на адв. Т. не следва да се
присъждат, тъй като такива се дължат по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК
само съразмерно с уважената част от иска. В случая този иск не е уважен,
защото е предявен в условията на евентуалност, тоест ако не бъде уважен
първия от предявените искове.
Вярно е, че съдът не е ограничен от минималните размери на
адвокатските възнаграждения, по силата на приетото от СЕС по дело С438/22,
но в случая съдът намира, че на база положения труд от адв. Т., тези размери
на възнаграждение ще следва да му се присъдят. Същият е подал подробна и
аргументирана искова молба, както и подробни и аргументирано писмено
становище при приключване на делото. В хода на делото също е подал
подробно и аргументирано становище. Същият не се е явявал в съдебно
заседание, но неявяването му не е попречило за осъществяване на правата на
клиента му.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА , на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
недействителен сключеният договор за потребителски кредит
№*******/26.05.2022г. между Т. С. Й., ЕГН ********** и ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. С., ул. ,,А. М.‘‘ №**, вх. *, ет. *, офис **,
представлявано от Д. Н. и И. В., поради това, че посоченият в договора
годишен процент на разходите несъответства на действителния процент на
разходите и в него не са посочени компонентите, използвани при изчисляване
на ГПР.
6
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. С., ул. ,,А. М.‘‘ №**, вх. *, ет. *, офис **,
представлявано от управителите Д. В. Н. и И. В. В. да заплати на Т. С. Й., ЕГН
********** 6650лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
предоставяне на потребителски кредит №*******/26.05.2022г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.01.2025г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД да заплати на Т. С. Й. направените разноски
за експертиза в размер на 500лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА ,,Ф. Б.‘‘ ЕООД да заплати на адв.
С. С. Т., ЕГН **********, адрес за призоваване и връчване на книжа: чрез
ЕПЕП или на адрес: гр. П., ул. ,,Д. К.‘‘ № **, ет. * сумата 965лв. по
предявеният иск с правно основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
и сумата 965лв. по предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за разликата над присъдените до
общо претендираната сума 3213лв., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
7